Няма да има нов бюджет, смята икономистът Петър Ганев
Правителството падна. Нов бюджет няма да има. Това са в резюме новините от тази седмица. България слага връх освен по брой избори за къс интервал от време, само че и по поредност от години, в които влиза без признат бюджет. Това написа в седмичния си преглед икономистът от ИПИ Петър Ганев, представен от ФОКУС .
Припомняме: Страната влезе в 2022, 2023 и 2025 година без гласуван бюджет, т.е. в три от последните четири години. Сега отиваме на вид четири от пет. По създание политическата неустойчивост от последните години се манифестира в неспособност да се откри рамка за държавните финанси, или по-скоро –рамка, която болшинство политически обединения да желае да извършва и да поеме политическата отговорност за това.
Вече имаме опит с приемането на удължителни закони в края на годината. Това би трябвало да е главната работа на Народното събрание в идващите дни, тъй че началото на 2026 година да е относително умерено (в чисто фискален план). Важно е обаче удължителният закон да включи някои характерни текстове, част от които откриха място във втория " вероятен “ бюджет преди да се стигне до оставката на държавното управление. Тази година е значимо удължителният закон непросто да подсигурява плавното действие на страната, а да постави избрани рамки и предели, които да подсигуряват и фискалната непоклатимост.
В случая приказваме да вземем за пример за текстовете за анулация (или замразяване) на автоматизираните правила за възнагражденията в обществения бранш. Ако просто удължим настоящата рамка, това не значи, че всичко остава като през 2025 година – в действителност ведомствата с автоматизирани правила ще получат огромен бонус (в допълнение на свръх покачването на заплатите през тази година), а други сфери ще останат пренебрегнати; съвсем несъмнено е, че това ще сътвори публичен и политически напън към бъдещия постоянен бюджет това да бъде " наваксано “. Това е рецепта за 1) поредна неправда в публичната сфера и 2) нов връх в разноските за личен състав на страната. Затова е значимо удължителният закон да отстрани (или замрази) автоматизмите и да заложи хоризонтално и наложително консервативно предписание за всички.
Протестите потеглиха от тематиката за бюджета. Всички последвали полемики, в това число срещите на работодателите и синдикатите, демонстрираха, че има потребност от смяна на траекторията на държавните финанси. В изискванията на удължителен закон това значи не просто удължение на разноските, а приемане на спомагателни правила и предели, които подсигуряват, че бюджетът няма да излезе от релси. Протестът, с изключение на всичко друго, изиска и някаква честност в държавните финанси (без касички и привилегировани групи).
Допълнение: Какво се случва, в случай че няма удължителен закон?
Важно е да напомним какво тъкмо гласят главните текстове, които регламентират удължителното деяние на бюджета. Това са главно текстове в Закона за обществените финанси, Кодекса за обществено обезпечаване и Закона за здравно обезпечаване. Тук може да видите къс разбор на Фискалния съвет по тематиката, а по-долу са съответните текстове с коментар.
– Чл. 87 от Закона за обществените финанси (ЗПФ) урежда автоматизираното удължение на Закона за държавния бюджета
– Текст на член 87 от ЗПФ: В случай че до началото на бюджетната година държавният бюджет не бъде признат от Народното събрание, приходите на бюджета се събират в сходство с настоящите закони, а осъществяването на разноските и даването на прехвърляния е в размер не по-голям от размера им за същия интервал на миналата година, до размера на постъпилите доходи, помощи и дарения, като се регистрират влезнали в действие актове на Народното събрание и на Министерския съвет, които плануват спомагателни или понижени бюджетни средства, и при съблюдаване на фискалните правила по този закон и утвърдените от Министерския съвет със средносрочната бюджетна прогноза фискални цели.
Коментар: Важните моменти тук са, че 1) регистрират се влезнали в действие актове на Народно събрание и Министерски съвет, т.е. разрешава се в допълнение харчене, в случай че то следва от промени в нормативната уредба, 2) съблюдават се фискалните правила и надлежно фискалната непоклатимост и 3) заплащанията са до размера на приходите, които номинално ще се усилят (поради растеж на обороти и хонорари в икономиката) и без депутатите да подхващат някакви дейности. В този смисъл не приказваме за бюджет 1/12-та за януари 2026 година, както постоянно се загатва напоследък; на практика допустимите разноски, следвайки комплицираната композиция от правила ще са осезаемо по-високи от януари на 2025 година.
– Чл. 98 от ЗПФ урежда автоматизирано удължение на бюджетите на общините
– Текст на член 98 от ЗПФ: В случай че до началото на бюджетната година държавният бюджет не бъде признат от Народното събрание, приходите по бюджета на общината се събират в сходство с настоящите закони, а разноските се правят в размери не по-големи от размера на разноските за същия интервал на миналата година, и при съблюдаване на фискалните правила по този закон.
Коментар: Текстът за общините е по-рестриктивен, което значи, че всички локални заплащания, в това число делегираните от страната действия, ще се запазят в същия размер като миналата година.
– Чл. 19 алинея 6 от Кодекса за обществено обезпечаване (КСО) урежда автоматизираното удължение на бюджета на Държавното публично обезпечаване (ДОО)
– Текст на член 19 алинея 6 от КСО: В случай, че бюджетът на държавното публично обезпечаване не бъде признат от Народното събрание до началото на бюджетната година, осигурителните доходи се събират и осигурителните разноски се правят съгласно настоящите нормативни актове, а за прехрана на органите на Националния застрахователен институт се разходва месечно до една дванадесета част от разноските, планувани в бюджета за миналата година.
Коментар: Всички заплащания по бюджета на ДОО ще продължат да се правят – няма да има проблем с пенсиите и другите компенсации. Приходите от осигуровки ще се по-високи, разследване от растежа на възнагражденията и поддържането на висока претовареност. Автоматичното удължение на държавния бюджет (по член 87 от ЗПФ) подсигурява прехвърлянето към бюджета на ДОО и надлежно нужните средства за покриване на недостига. Правилото 1/12-та е единствено за издръжката на органите на Национален осигурителен институт и не касае пенсии и компенсации.
– Чл. 29 ал 4 от Закона за здравно обезпечаване (ЗЗО) урежда автоматизираното удължение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК)
– Текст на член 29 алинея 4 от ЗЗО: В случай, че планът на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса не бъде признат от Народното събрание до началото на бюджетната година, осигурителните доходи се събират и осигурителните разноски се правят съгласно одобрения бюджет за миналата година, а за издръжката на Националната здравноосигурителна каса се изразходват месечно до 1/12 от разноските, планувани в бюджета за миналата година.
Коментар: Всички заплащания по бюджета на НЗОК (за болнична помощ, медикаменти и т.н.) ще продължат да се правят. Приходите от осигуровки ще се по-високи, разследване от растежа на възнагражденията и поддържането на висока претовареност. Автоматичното удължение на държавния бюджет (по член 87 от ЗПФ) подсигурява прехвърлянията за здравно обезпечаване от бюджета. Правилото 1/12-та е единствено за издръжката на органите на НЗОК и не касае здравноосигурителни заплащания.
Накратко, страната може да продължи да действа обикновено и без Народното събрание да гласоподава бюджет или да одобри удължителен закон. Приемането на удължителен закон обаче дава по-голяма правна сигурност, защото отваря опция за разписването на съответни разноски и задължения, както и на нови правила и предели, в това число по повод разноските за личен състав. Удължителният закон няма значително отношение по отношение на приемането на еврото. Всички нормативни текстове и правила в тази посока са признати, тъй че приемането на еврото не би следвало да бъде повлияно от неналичието на постоянно държавно управление или на постоянен бюджет.
Припомняме: Страната влезе в 2022, 2023 и 2025 година без гласуван бюджет, т.е. в три от последните четири години. Сега отиваме на вид четири от пет. По създание политическата неустойчивост от последните години се манифестира в неспособност да се откри рамка за държавните финанси, или по-скоро –рамка, която болшинство политически обединения да желае да извършва и да поеме политическата отговорност за това.
Вече имаме опит с приемането на удължителни закони в края на годината. Това би трябвало да е главната работа на Народното събрание в идващите дни, тъй че началото на 2026 година да е относително умерено (в чисто фискален план). Важно е обаче удължителният закон да включи някои характерни текстове, част от които откриха място във втория " вероятен “ бюджет преди да се стигне до оставката на държавното управление. Тази година е значимо удължителният закон непросто да подсигурява плавното действие на страната, а да постави избрани рамки и предели, които да подсигуряват и фискалната непоклатимост.
В случая приказваме да вземем за пример за текстовете за анулация (или замразяване) на автоматизираните правила за възнагражденията в обществения бранш. Ако просто удължим настоящата рамка, това не значи, че всичко остава като през 2025 година – в действителност ведомствата с автоматизирани правила ще получат огромен бонус (в допълнение на свръх покачването на заплатите през тази година), а други сфери ще останат пренебрегнати; съвсем несъмнено е, че това ще сътвори публичен и политически напън към бъдещия постоянен бюджет това да бъде " наваксано “. Това е рецепта за 1) поредна неправда в публичната сфера и 2) нов връх в разноските за личен състав на страната. Затова е значимо удължителният закон да отстрани (или замрази) автоматизмите и да заложи хоризонтално и наложително консервативно предписание за всички.
Протестите потеглиха от тематиката за бюджета. Всички последвали полемики, в това число срещите на работодателите и синдикатите, демонстрираха, че има потребност от смяна на траекторията на държавните финанси. В изискванията на удължителен закон това значи не просто удължение на разноските, а приемане на спомагателни правила и предели, които подсигуряват, че бюджетът няма да излезе от релси. Протестът, с изключение на всичко друго, изиска и някаква честност в държавните финанси (без касички и привилегировани групи).
Допълнение: Какво се случва, в случай че няма удължителен закон?
Важно е да напомним какво тъкмо гласят главните текстове, които регламентират удължителното деяние на бюджета. Това са главно текстове в Закона за обществените финанси, Кодекса за обществено обезпечаване и Закона за здравно обезпечаване. Тук може да видите къс разбор на Фискалния съвет по тематиката, а по-долу са съответните текстове с коментар.
– Чл. 87 от Закона за обществените финанси (ЗПФ) урежда автоматизираното удължение на Закона за държавния бюджета
– Текст на член 87 от ЗПФ: В случай че до началото на бюджетната година държавният бюджет не бъде признат от Народното събрание, приходите на бюджета се събират в сходство с настоящите закони, а осъществяването на разноските и даването на прехвърляния е в размер не по-голям от размера им за същия интервал на миналата година, до размера на постъпилите доходи, помощи и дарения, като се регистрират влезнали в действие актове на Народното събрание и на Министерския съвет, които плануват спомагателни или понижени бюджетни средства, и при съблюдаване на фискалните правила по този закон и утвърдените от Министерския съвет със средносрочната бюджетна прогноза фискални цели.
Коментар: Важните моменти тук са, че 1) регистрират се влезнали в действие актове на Народно събрание и Министерски съвет, т.е. разрешава се в допълнение харчене, в случай че то следва от промени в нормативната уредба, 2) съблюдават се фискалните правила и надлежно фискалната непоклатимост и 3) заплащанията са до размера на приходите, които номинално ще се усилят (поради растеж на обороти и хонорари в икономиката) и без депутатите да подхващат някакви дейности. В този смисъл не приказваме за бюджет 1/12-та за януари 2026 година, както постоянно се загатва напоследък; на практика допустимите разноски, следвайки комплицираната композиция от правила ще са осезаемо по-високи от януари на 2025 година.
– Чл. 98 от ЗПФ урежда автоматизирано удължение на бюджетите на общините
– Текст на член 98 от ЗПФ: В случай че до началото на бюджетната година държавният бюджет не бъде признат от Народното събрание, приходите по бюджета на общината се събират в сходство с настоящите закони, а разноските се правят в размери не по-големи от размера на разноските за същия интервал на миналата година, и при съблюдаване на фискалните правила по този закон.
Коментар: Текстът за общините е по-рестриктивен, което значи, че всички локални заплащания, в това число делегираните от страната действия, ще се запазят в същия размер като миналата година.
– Чл. 19 алинея 6 от Кодекса за обществено обезпечаване (КСО) урежда автоматизираното удължение на бюджета на Държавното публично обезпечаване (ДОО)
– Текст на член 19 алинея 6 от КСО: В случай, че бюджетът на държавното публично обезпечаване не бъде признат от Народното събрание до началото на бюджетната година, осигурителните доходи се събират и осигурителните разноски се правят съгласно настоящите нормативни актове, а за прехрана на органите на Националния застрахователен институт се разходва месечно до една дванадесета част от разноските, планувани в бюджета за миналата година.
Коментар: Всички заплащания по бюджета на ДОО ще продължат да се правят – няма да има проблем с пенсиите и другите компенсации. Приходите от осигуровки ще се по-високи, разследване от растежа на възнагражденията и поддържането на висока претовареност. Автоматичното удължение на държавния бюджет (по член 87 от ЗПФ) подсигурява прехвърлянето към бюджета на ДОО и надлежно нужните средства за покриване на недостига. Правилото 1/12-та е единствено за издръжката на органите на Национален осигурителен институт и не касае пенсии и компенсации.
– Чл. 29 ал 4 от Закона за здравно обезпечаване (ЗЗО) урежда автоматизираното удължение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК)
– Текст на член 29 алинея 4 от ЗЗО: В случай, че планът на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса не бъде признат от Народното събрание до началото на бюджетната година, осигурителните доходи се събират и осигурителните разноски се правят съгласно одобрения бюджет за миналата година, а за издръжката на Националната здравноосигурителна каса се изразходват месечно до 1/12 от разноските, планувани в бюджета за миналата година.
Коментар: Всички заплащания по бюджета на НЗОК (за болнична помощ, медикаменти и т.н.) ще продължат да се правят. Приходите от осигуровки ще се по-високи, разследване от растежа на възнагражденията и поддържането на висока претовареност. Автоматичното удължение на държавния бюджет (по член 87 от ЗПФ) подсигурява прехвърлянията за здравно обезпечаване от бюджета. Правилото 1/12-та е единствено за издръжката на органите на НЗОК и не касае здравноосигурителни заплащания.
Накратко, страната може да продължи да действа обикновено и без Народното събрание да гласоподава бюджет или да одобри удължителен закон. Приемането на удължителен закон обаче дава по-голяма правна сигурност, защото отваря опция за разписването на съответни разноски и задължения, както и на нови правила и предели, в това число по повод разноските за личен състав. Удължителният закон няма значително отношение по отношение на приемането на еврото. Всички нормативни текстове и правила в тази посока са признати, тъй че приемането на еврото не би следвало да бъде повлияно от неналичието на постоянно държавно управление или на постоянен бюджет.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ