Един скъп клип не може да се изплати от гледания в YouТube
© Надежда Чипева Част от тематиката Музикалният бизнес в България
Кой поръчва музиката
Интернет промени българския музикален бизнес, само че постъпленията от цифрово наличие към момента са дребни
Петър Денев и Пламен Кътев са измежду създателите на музикалните компании Facing the Sun и Adamand Records. Във Facing the Sun, която е дейна от 2012 година, си партнират с Ъпсурт, с които са другари от дълги години. Двамата живеят в Германия и провеждат концерти на български реализатори. Така се срещат с Кристиан Талев-Криско. През 2016 година дружно с него и Кирил Киров-Кико, който е режисьор на формати като X Factor и " Като две капки вода ", основават лейбъла Adamand Records. Още по тематиката
Грешната музикална гражданска война
Приходите в промишлеността още веднъж порастват, само че все по-малка част тях доближават до изпълнителите
30 апр 2017
Боб Дилън - гид за начинаещи
Пет основни албума от кариерата му
16 окт 2016
С какво се занимават Facing the Sun и Adamand Records и какво ги разграничава?
Петър Денев: Facing the Sun (FTS) не е типичен лейбъл. FTS се занимава с дистрибуция на цифрово наличие и мениджмънт на актьори в по-широк смисъл. Ако допреди няколко десетилетия мениджмънтът се е ограничавал до организирането на участия и издаването на албуми, в този момент в допълнение към това идват всички интензивности, свързани с цифровите канали за разпространяване и позиционирането в обществените мрежи. Появяват се и изцяло нови сфери на активност – като производството и дистрибуцията на артикули под марката на артистите, които обаче са изцяло разнообразни от общоприетия мърчъндайз под формата на тениски и шапки с името на актьора. Като образец мога да дам вафлите " Криско ", върху които работихме през по-голямата част от тази година и неотдавна предлагаме на пазара. Не се конкурираме с Adamand вътрешно просто тъй като Adamand се занимава с продукция на наличие, а FTS - с дистрибуция. С Adamand вършим продукция от всевъзможен вид: снимаме видеоклипове с най-различна тема, и музикални, и не, вършим реклами, ивент мениджмънт. Съответно артистите са напълно артикул на Adamand.
С каква задача се появи FTS?
Вземете годишен цифров абонамент
и получете в допълнение три месеца бонус Пламен Кътев: Всичко стартира оттова, че през 2012 година Ъпсурт имаха потребност от нов мениджмънт екип, който да поеме организационната и административната работа към активността на групата. По това време ние с Петър имахме дребна бутикова IT компания и редом с главната ни работа започнахме писмено и организационно да обслужваме участията им. В същото време YouTube стартира да става все по-популярна платформа за видео клипове и в България. И ние започнахме да управляваме клиповете им, като ги качихме в един нов формален канал на лейбъла и спряхме всички дубликати. Тогава беше доста известно измежду почитателите всеки да си смъква нов клип и да го качва в личен канал и като напишеш примерно " Ъпсурт - Звездата ", излизат 50 клипа, като всеки от тях има сред 10 и 15 хиляди гледания. Ние се погрижихме да няма дубликатни клипове и всички гледания да се концентрират върху един клип, което пък от своя страна се оказа, че е една безвъзмездна метрика за клубовете да виждат кои от новите неща са забавни.
Как стартира онлайн триумфът?
Кътев: Първоначално се грижехме единствено за Ъпсурт. Те бяха в ядрото на българската хип-хоп сцена и към тях имаше няколко водещи актьори, които също демонстрираха интерес към услугата, която предоставяхме тогава, и, несъмнено, най-много към ръководството на клиповете в канала ни в YouTube. Лора Караджова, Гудслав, 100 Кила бяха измежду първите, които се причислиха. Колкото повече актьори се обединяваха в канала, толкоз повече гледания се генерираха за всеки поотделно – получи се класическа синергия, при която 1+1 даде 3. Истинският взрив в броя гледания обаче пристигна с привличането на Криско. Мащабът на канала, смесен с неговата продукция, започнаха план след план да слагат и чупят върхове по гледаемост за 24 часа, месец, година. С времето пристигнаха доста повече реализатори и последователно се превърнахме в най-големия български YouТube канал. След това бяхме задминати от един гейминг канал и общия канал на " Пайнер ", когато компанията се провежда по-добре в интернет средата. В момента имаме над 790 000 потребителя и сме вторият по величина канал в България, като всички други канали за българска поп или хип-хоп музика, взети дружно, имат почти толкоз консуматори, колкото ние.
Как се разви бизнесът ви в онлайн пространството?
Кътев: Най-голямата смяна, която донесе със себе си интернет, е фактът, че към този момент всеки може да запише ария, да я пусне онлайн и с нея да доближи до всички. Нямаш потребност нито от типичен лейбъл, който да те издаде, нито от радио, което да те върти, нито от PR, който да те стартира. Имаш пряк достъп до слушателите и с помощта на обществените мрежи, излезе ли мощно парче, то наложително получава гледаемост, а постоянно по-късно и контракт с типичен лейбъл. Иначе като цяло услугите ни не престават да бъдат същите: мениджмънт на реализатори и ръководство и монетизация на цифрово наличие, само че към този момент в много повече платформи и много по-профилирано. Ако първоначално задачата беше да няма дубликатни клипове, с течение на времето отидохме и в посока монетизация - ние станахме първата платформа в България, която можеше да монетизира в Youtube. И в действителност се видя, че изпълнителите могат да изкарват пари от клиповете си.
Как се изкарват пари от Youtube?
Кътев: Първоначално в България не можеше да се монетизира непосредствено, не можеше човек да си записва канал и да кликне на " монетизирай ". Можеше единствено през огромни мрежи, регистрирани в чужбина, каквато бяхме ние, тъй като нашият канал е регистриран в Германия. Бяхме единствените, които предлагаха тази услуга, и това беше конкурентното ни преимущество. С течение на времето се видя, че в действителност високобюджетни клипове могат да бъдат избити като пари единствено от YouTube – един от клиповете на Криско, " Видимо удовлетворени ", беше първият подобен случай. Тогава този клип беше най-гледаният в България въобще. Но това беше тъкмо в пика, преди YouTube да се отвори за монетизация към всички консуматори. Преди няколко години се отвориха към всички и в този момент тези неща се трансформираха. Сега всички канали, които употребяват опцията за монетизация на наличие, получават доста по-малко доходи за 1000 гледания в сравнение с преди и това води до някакво отчаяние у продуцентите, освен това освен на музикални клипове, само че и на всевъзможни други, от YouTube. От Spotify приходите от 1000 слушания са доста по-високи, в сравнение с от Youtube.
Имате ли данни до какъв брой действителни консуматори доближава вашето наличие?
Денев: Да, неотдавна YouTube вкараха нова категория в системата си за статистически разбори, която демонстрира неповторимите консуматори, които гледат клиповете в канала ни. За последните 30 дни сме достигнали до над 2 млн. неповторими консуматори. За последните 90 дни сме достигнали даже до над 4 млн. действителни души, това значи че повече от половината българи са гледали клиповете в канала ни в последните три месеца.
В момента какви средства се изкарват от Youtube?
Кътев: В момента един безценен клип не може да се изплати от гледания в YouТube. Трябва да направи ужасно доста гледания - това е единственият метод да се изплати. За да се изплати една общоприета продукция на Ъпсурт или на Криско, би трябвало да направи 200 - 250 млн. гледания или даже повече, с цел да даде някакъв резултат, покрай погашение.
Различно ли е ситуацията със Spotify?
Кътев: От Spotify се вършат повече пари от 1000 слушания, в сравнение с от 1000 гледания в YouTube, само че казусът е, че Spotify не се употребява толкоз интензивно в България към момента. Например песента " Гледай по какъв начин се прави " на Криско и Слави Трифонов прави 31 млн. гледания за три месеца (в Youtube бел. ред.), само че не е направил 30 млн. слушания (в Spotify бел. ред.).
Денев: В България доста малко хора употребяват Spotify. Хората не са склонни да заплащат за музика и може би по тази причина вършим толкоз луди гледания в Youtube, тъй като се употребява като музикална платформа за слушане, което не е безусловно задачата на уеб страницата. За образец - в България със 7-8 млн. население поп изпълнителите вършат в пъти повече гледания, в сравнение с поп реализатори в Германия.
Равномерно ли се разпределя облагата от реклама в Youtube?
Кътев: Не тъкмо. Това зависи от самите рекламодатели, тъй като те залагат някакви критерии, когато настройват рекламите си - като да вземем за пример възраст, пол, местоживеене, ползи на потребителя, до който желаят да доближат. Така че ненапълно зависи от това кои хора те слушат и естествено какъв брой си известен, тъй като един от вероятните критерии, по които могат да се таргетират рекламните акции, са избрани клипове. Съответно, когато даден рекламодател знае или чака, че новият клип на даден реализатор ще направи доста огромен брой гледания в първата си седмица, може да го избере непосредствено и да покаже рекламата си преди или по време на тъкмо този клип. Така че едни изкарват повече от други, само че по този начин или другояче междинната цена на гледане падна в последните три години и продължава да пада. Преди три години приходът на 1 млн. гледания в България беше към 800 $. В Германия се изкарваше 8 пъти повече, а в Америка се изкарваше 23 пъти повече. По последните ни данни съотношението беше 82% гледания в България на 18% в чужбина. От тези 18% от чужбина идват 80% от общите ни доходи. Малкият % гледания беше огромният % от приходите. Всичко това идва от рекламодателите.
Денев: Разпределението на приходите става на географски принцип. На територията на България от рекламодатели са вложени едни пари за реклама в YouTube. От тези пари Гугъл взима своя % и останалото се разпределя сред основателите на наличието, върху което са излъчени въпросните реклами. С други думи, в случай че на територията на България парите, вложени в реклама, са малко, няма по какъв начин парите, разпределени сред основателите на наличие, да са доста.
Кой е другият главен канал за доходи?
Кътев: Организирането на участия и ръководството на рекламни планове. Лятото е пиковото време, изключително август месец.
Как рекламирате артистите?
Къев: Ние стартирахме първоначално като лейбъл за самостоятелни реализатори, които не желаят да имат лейбъл и всичките бяха на такова равнище, че се самопродуцираха. Такава ни беше политиката първоначално - да не лансираме изкуствено и да продаваме изпълнителите, а да оставим клубовете сами да ги потърсят. Най-добрата реклама за всеки актьор са песните, които вършат. Има ли качествени и забавни песни, ще има и работа
Какъв е минимумът брой клипове, които би трябвало да пускате за месеца?
Денев: Нямаме цел за брой клипове, които да пускаме. Ние действително всяка седмица можем да пускаме клип, само че опитваме да държим някакво равнище.
Дигиталният свят трансформира ли продажбата на дискове в бутиково занятие?
Кътев: Оказва се, че е малко като с винила. Имаше някакъв заплашителен спад и това беше тотално бутиково, правеха го единствено класическите поп реализатори с доста необятна база от почитатели като Любо Киров, Графа, Лили Иванова. Обаче в последните 2 години по-скоро се възстановява този тренд да се издават албуми. Що се отнася до хип-хоп музиката това потегля от ъндърграунд групите в България. Оказва се, че когато имаш същинско мощно ядро, което те харесва, можеш да правиш дискове, фланелки и всевъзможен мърч в от малко малко забележими количества. Хората ги купуват, тъй като желаят да те поддържат и да ти дадат тези пари, с цел да правиш още от това, което правиш. Тази наклонност е изцяло в тренда на краудфъндинг акциите. Никой не го гледа по този метод, само че на процедура е това. Дори Криско, който от дълго време е поп реализатор и в никакъв случай до момента не е мислил за албум и дори съзнателно бягаше от това да прави албум, в този момент се замисля и за сходен план.
Доколко може да се разраства пазарът за музика в България?
Денев: Във формат музикална компания, съсредоточена върху поп музиката, надали може да пораства до безконечност, само че пък се появяват странични неща, които стават забавни за нашия отрасъл. От музикална компания, която менажира актьори и популяризира наличие, в един миг по-скоро отиваме в посока компания, която менажира поп звезди, които в това време не са единствено музиканти, а са и инфлуенсъри. Бизнесът се отваря към продуктово нареждаме по всевъзможни способи и се появяват с времето и дигитализацията някакви ниши, които ще бъдат с по-голяма тежест за бизнеса отсега нататък. С инфлуенсъри и рекламите на сиво (постове с продуктово позициониране в обществените мрежи, които на пръв взор не наподобяват като реклами бел. ред.), това, че се заплаща за постове, трансформира посоката на рекламния бизнес от една страна и на компании, като нашата от друга. Много е мъчно да се каже какъв брой тъкмо може да се развие. Уеб средата е доста динамично място и трендовете са нещо, което доста внезапно може да промени пазара.
Кътев: В хоризонталата може да има някакъв напредък, да се появяват нови ниши, които да се усвояват или да се отварят за изпълнителите. Дигиталните платформи като Spotify сигурно ще не престават да порастват. Youtube може би по-скоро ще стагнира като доходи най-малко към този момент, до момента в който не се отворят повече от българските компании към цифрова реклама. Като участия по-скоро сме постигнали с нашите реализатори физическия най-много, който можем да поемаме.
Интервюто взеха Йоан Запрянов и Тихомира Дончева
Кой поръчва музиката
Интернет промени българския музикален бизнес, само че постъпленията от цифрово наличие към момента са дребни
Петър Денев и Пламен Кътев са измежду създателите на музикалните компании Facing the Sun и Adamand Records. Във Facing the Sun, която е дейна от 2012 година, си партнират с Ъпсурт, с които са другари от дълги години. Двамата живеят в Германия и провеждат концерти на български реализатори. Така се срещат с Кристиан Талев-Криско. През 2016 година дружно с него и Кирил Киров-Кико, който е режисьор на формати като X Factor и " Като две капки вода ", основават лейбъла Adamand Records. Още по тематиката
Грешната музикална гражданска война
Приходите в промишлеността още веднъж порастват, само че все по-малка част тях доближават до изпълнителите
30 апр 2017
Боб Дилън - гид за начинаещи
Пет основни албума от кариерата му
16 окт 2016
С какво се занимават Facing the Sun и Adamand Records и какво ги разграничава?
Петър Денев: Facing the Sun (FTS) не е типичен лейбъл. FTS се занимава с дистрибуция на цифрово наличие и мениджмънт на актьори в по-широк смисъл. Ако допреди няколко десетилетия мениджмънтът се е ограничавал до организирането на участия и издаването на албуми, в този момент в допълнение към това идват всички интензивности, свързани с цифровите канали за разпространяване и позиционирането в обществените мрежи. Появяват се и изцяло нови сфери на активност – като производството и дистрибуцията на артикули под марката на артистите, които обаче са изцяло разнообразни от общоприетия мърчъндайз под формата на тениски и шапки с името на актьора. Като образец мога да дам вафлите " Криско ", върху които работихме през по-голямата част от тази година и неотдавна предлагаме на пазара. Не се конкурираме с Adamand вътрешно просто тъй като Adamand се занимава с продукция на наличие, а FTS - с дистрибуция. С Adamand вършим продукция от всевъзможен вид: снимаме видеоклипове с най-различна тема, и музикални, и не, вършим реклами, ивент мениджмънт. Съответно артистите са напълно артикул на Adamand.
С каква задача се появи FTS?
Вземете годишен цифров абонамент
и получете в допълнение три месеца бонус Пламен Кътев: Всичко стартира оттова, че през 2012 година Ъпсурт имаха потребност от нов мениджмънт екип, който да поеме организационната и административната работа към активността на групата. По това време ние с Петър имахме дребна бутикова IT компания и редом с главната ни работа започнахме писмено и организационно да обслужваме участията им. В същото време YouTube стартира да става все по-популярна платформа за видео клипове и в България. И ние започнахме да управляваме клиповете им, като ги качихме в един нов формален канал на лейбъла и спряхме всички дубликати. Тогава беше доста известно измежду почитателите всеки да си смъква нов клип и да го качва в личен канал и като напишеш примерно " Ъпсурт - Звездата ", излизат 50 клипа, като всеки от тях има сред 10 и 15 хиляди гледания. Ние се погрижихме да няма дубликатни клипове и всички гледания да се концентрират върху един клип, което пък от своя страна се оказа, че е една безвъзмездна метрика за клубовете да виждат кои от новите неща са забавни.
Как стартира онлайн триумфът?
Кътев: Първоначално се грижехме единствено за Ъпсурт. Те бяха в ядрото на българската хип-хоп сцена и към тях имаше няколко водещи актьори, които също демонстрираха интерес към услугата, която предоставяхме тогава, и, несъмнено, най-много към ръководството на клиповете в канала ни в YouTube. Лора Караджова, Гудслав, 100 Кила бяха измежду първите, които се причислиха. Колкото повече актьори се обединяваха в канала, толкоз повече гледания се генерираха за всеки поотделно – получи се класическа синергия, при която 1+1 даде 3. Истинският взрив в броя гледания обаче пристигна с привличането на Криско. Мащабът на канала, смесен с неговата продукция, започнаха план след план да слагат и чупят върхове по гледаемост за 24 часа, месец, година. С времето пристигнаха доста повече реализатори и последователно се превърнахме в най-големия български YouТube канал. След това бяхме задминати от един гейминг канал и общия канал на " Пайнер ", когато компанията се провежда по-добре в интернет средата. В момента имаме над 790 000 потребителя и сме вторият по величина канал в България, като всички други канали за българска поп или хип-хоп музика, взети дружно, имат почти толкоз консуматори, колкото ние.
Как се разви бизнесът ви в онлайн пространството?
Кътев: Най-голямата смяна, която донесе със себе си интернет, е фактът, че към този момент всеки може да запише ария, да я пусне онлайн и с нея да доближи до всички. Нямаш потребност нито от типичен лейбъл, който да те издаде, нито от радио, което да те върти, нито от PR, който да те стартира. Имаш пряк достъп до слушателите и с помощта на обществените мрежи, излезе ли мощно парче, то наложително получава гледаемост, а постоянно по-късно и контракт с типичен лейбъл. Иначе като цяло услугите ни не престават да бъдат същите: мениджмънт на реализатори и ръководство и монетизация на цифрово наличие, само че към този момент в много повече платформи и много по-профилирано. Ако първоначално задачата беше да няма дубликатни клипове, с течение на времето отидохме и в посока монетизация - ние станахме първата платформа в България, която можеше да монетизира в Youtube. И в действителност се видя, че изпълнителите могат да изкарват пари от клиповете си.
Как се изкарват пари от Youtube?
Кътев: Първоначално в България не можеше да се монетизира непосредствено, не можеше човек да си записва канал и да кликне на " монетизирай ". Можеше единствено през огромни мрежи, регистрирани в чужбина, каквато бяхме ние, тъй като нашият канал е регистриран в Германия. Бяхме единствените, които предлагаха тази услуга, и това беше конкурентното ни преимущество. С течение на времето се видя, че в действителност високобюджетни клипове могат да бъдат избити като пари единствено от YouTube – един от клиповете на Криско, " Видимо удовлетворени ", беше първият подобен случай. Тогава този клип беше най-гледаният в България въобще. Но това беше тъкмо в пика, преди YouTube да се отвори за монетизация към всички консуматори. Преди няколко години се отвориха към всички и в този момент тези неща се трансформираха. Сега всички канали, които употребяват опцията за монетизация на наличие, получават доста по-малко доходи за 1000 гледания в сравнение с преди и това води до някакво отчаяние у продуцентите, освен това освен на музикални клипове, само че и на всевъзможни други, от YouTube. От Spotify приходите от 1000 слушания са доста по-високи, в сравнение с от Youtube.
Имате ли данни до какъв брой действителни консуматори доближава вашето наличие?
Денев: Да, неотдавна YouTube вкараха нова категория в системата си за статистически разбори, която демонстрира неповторимите консуматори, които гледат клиповете в канала ни. За последните 30 дни сме достигнали до над 2 млн. неповторими консуматори. За последните 90 дни сме достигнали даже до над 4 млн. действителни души, това значи че повече от половината българи са гледали клиповете в канала ни в последните три месеца.
В момента какви средства се изкарват от Youtube?
Кътев: В момента един безценен клип не може да се изплати от гледания в YouТube. Трябва да направи ужасно доста гледания - това е единственият метод да се изплати. За да се изплати една общоприета продукция на Ъпсурт или на Криско, би трябвало да направи 200 - 250 млн. гледания или даже повече, с цел да даде някакъв резултат, покрай погашение.
Различно ли е ситуацията със Spotify?
Кътев: От Spotify се вършат повече пари от 1000 слушания, в сравнение с от 1000 гледания в YouTube, само че казусът е, че Spotify не се употребява толкоз интензивно в България към момента. Например песента " Гледай по какъв начин се прави " на Криско и Слави Трифонов прави 31 млн. гледания за три месеца (в Youtube бел. ред.), само че не е направил 30 млн. слушания (в Spotify бел. ред.).
Денев: В България доста малко хора употребяват Spotify. Хората не са склонни да заплащат за музика и може би по тази причина вършим толкоз луди гледания в Youtube, тъй като се употребява като музикална платформа за слушане, което не е безусловно задачата на уеб страницата. За образец - в България със 7-8 млн. население поп изпълнителите вършат в пъти повече гледания, в сравнение с поп реализатори в Германия.
Равномерно ли се разпределя облагата от реклама в Youtube?
Кътев: Не тъкмо. Това зависи от самите рекламодатели, тъй като те залагат някакви критерии, когато настройват рекламите си - като да вземем за пример възраст, пол, местоживеене, ползи на потребителя, до който желаят да доближат. Така че ненапълно зависи от това кои хора те слушат и естествено какъв брой си известен, тъй като един от вероятните критерии, по които могат да се таргетират рекламните акции, са избрани клипове. Съответно, когато даден рекламодател знае или чака, че новият клип на даден реализатор ще направи доста огромен брой гледания в първата си седмица, може да го избере непосредствено и да покаже рекламата си преди или по време на тъкмо този клип. Така че едни изкарват повече от други, само че по този начин или другояче междинната цена на гледане падна в последните три години и продължава да пада. Преди три години приходът на 1 млн. гледания в България беше към 800 $. В Германия се изкарваше 8 пъти повече, а в Америка се изкарваше 23 пъти повече. По последните ни данни съотношението беше 82% гледания в България на 18% в чужбина. От тези 18% от чужбина идват 80% от общите ни доходи. Малкият % гледания беше огромният % от приходите. Всичко това идва от рекламодателите.
Денев: Разпределението на приходите става на географски принцип. На територията на България от рекламодатели са вложени едни пари за реклама в YouTube. От тези пари Гугъл взима своя % и останалото се разпределя сред основателите на наличието, върху което са излъчени въпросните реклами. С други думи, в случай че на територията на България парите, вложени в реклама, са малко, няма по какъв начин парите, разпределени сред основателите на наличие, да са доста.
Кой е другият главен канал за доходи?
Кътев: Организирането на участия и ръководството на рекламни планове. Лятото е пиковото време, изключително август месец.
Как рекламирате артистите?
Къев: Ние стартирахме първоначално като лейбъл за самостоятелни реализатори, които не желаят да имат лейбъл и всичките бяха на такова равнище, че се самопродуцираха. Такава ни беше политиката първоначално - да не лансираме изкуствено и да продаваме изпълнителите, а да оставим клубовете сами да ги потърсят. Най-добрата реклама за всеки актьор са песните, които вършат. Има ли качествени и забавни песни, ще има и работа
Какъв е минимумът брой клипове, които би трябвало да пускате за месеца?
Денев: Нямаме цел за брой клипове, които да пускаме. Ние действително всяка седмица можем да пускаме клип, само че опитваме да държим някакво равнище.
Дигиталният свят трансформира ли продажбата на дискове в бутиково занятие?
Кътев: Оказва се, че е малко като с винила. Имаше някакъв заплашителен спад и това беше тотално бутиково, правеха го единствено класическите поп реализатори с доста необятна база от почитатели като Любо Киров, Графа, Лили Иванова. Обаче в последните 2 години по-скоро се възстановява този тренд да се издават албуми. Що се отнася до хип-хоп музиката това потегля от ъндърграунд групите в България. Оказва се, че когато имаш същинско мощно ядро, което те харесва, можеш да правиш дискове, фланелки и всевъзможен мърч в от малко малко забележими количества. Хората ги купуват, тъй като желаят да те поддържат и да ти дадат тези пари, с цел да правиш още от това, което правиш. Тази наклонност е изцяло в тренда на краудфъндинг акциите. Никой не го гледа по този метод, само че на процедура е това. Дори Криско, който от дълго време е поп реализатор и в никакъв случай до момента не е мислил за албум и дори съзнателно бягаше от това да прави албум, в този момент се замисля и за сходен план.
Доколко може да се разраства пазарът за музика в България?
Денев: Във формат музикална компания, съсредоточена върху поп музиката, надали може да пораства до безконечност, само че пък се появяват странични неща, които стават забавни за нашия отрасъл. От музикална компания, която менажира актьори и популяризира наличие, в един миг по-скоро отиваме в посока компания, която менажира поп звезди, които в това време не са единствено музиканти, а са и инфлуенсъри. Бизнесът се отваря към продуктово нареждаме по всевъзможни способи и се появяват с времето и дигитализацията някакви ниши, които ще бъдат с по-голяма тежест за бизнеса отсега нататък. С инфлуенсъри и рекламите на сиво (постове с продуктово позициониране в обществените мрежи, които на пръв взор не наподобяват като реклами бел. ред.), това, че се заплаща за постове, трансформира посоката на рекламния бизнес от една страна и на компании, като нашата от друга. Много е мъчно да се каже какъв брой тъкмо може да се развие. Уеб средата е доста динамично място и трендовете са нещо, което доста внезапно може да промени пазара.
Кътев: В хоризонталата може да има някакъв напредък, да се появяват нови ниши, които да се усвояват или да се отварят за изпълнителите. Дигиталните платформи като Spotify сигурно ще не престават да порастват. Youtube може би по-скоро ще стагнира като доходи най-малко към този момент, до момента в който не се отворят повече от българските компании към цифрова реклама. Като участия по-скоро сме постигнали с нашите реализатори физическия най-много, който можем да поемаме.
Интервюто взеха Йоан Запрянов и Тихомира Дончева
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ