Йо-хо-хо и още 20 млрд. лева в гьола
© Красимир Юскеселиев Още по тематиката
Нови нуклеарни мощности и други " обстоятелства "
Вярно или не
20 окт 2017
Седмични вести за енергетика
В рубриката на " Капитал Daily " събираме всички най-важни вести от последните седем дни
18 окт 2017 Преди 15 години построяването на АЕЦ " Белене " беше обновено с доста фанфари, като за това имаше три - тогава изглеждащи необорими - аргумента:
- Нещо би трябвало да се направи с към този момент издигнатото на площадката на централата, чието създаване стартира в края на 80-те години на предишния век. А и на нея към този момент имаше складиран един доставен реактор.
- Със прекъсването на дребните блокове на АЕЦ " Козлодуй " поради натиска на Европейски Съюз и евентуалното прекъсване на въглищните Топлоелектрическа централа поради високите екоизисквания на съюза, в България назрява режим на тока.
- Бързо растящата българска стопанска система, както тези на съседите в Югоизточна Европа оправдават построяването на нова мощ, която да задоволи това търсене.
Както се оказа малко по-късно, тези причини се оказаха или подправени, или плод на безконечен оптимизъм. Въглищните централи не престават да си работят (даже тези, които в действителност би трябвало да бъдат затворени), стопанската система си растеше, без да използва повече електрическа енергия, а в района търсенето не набъбна чак толкоз доста. А АЕЦ " Белене " вместо една от най-евтините нуклеарни централи в света се оказа скъпа и непостижима за НЕК като вложител.
Сега държавното управление очевидно се пробва да форсира рестарта на АЕЦ " Белене ", като концепцията е до края на годината да има и явен проект по какъв начин да се построява. Но зад това към момента стоят много слаби причини, които наподобяват тези от началото на века.
Все още няма разбор на бъдещото развиване на мощностите в България – още какъв брой време ще могат да работят въглищните централи, какъв ще е резултатът от по-масовото нахлуване на нови ВЕИ и по какъв начин тъкмо ще се движи потреблението у нас.
Усещането е, че планът още веднъж ще е на правилото, че е значимо да се строи. В този смисъл предстоящият публично разбор от Българска академия на науките в действителност би трябвало да полее със леден душ кабинета. И това е добре, тъй като, както знаем от Карл Маркс, повторенията в историята се случват или като фарс, или като покруса.
Нови нуклеарни мощности и други " обстоятелства "
Вярно или не
20 окт 2017
Седмични вести за енергетика
В рубриката на " Капитал Daily " събираме всички най-важни вести от последните седем дни
18 окт 2017 Преди 15 години построяването на АЕЦ " Белене " беше обновено с доста фанфари, като за това имаше три - тогава изглеждащи необорими - аргумента:
- Нещо би трябвало да се направи с към този момент издигнатото на площадката на централата, чието създаване стартира в края на 80-те години на предишния век. А и на нея към този момент имаше складиран един доставен реактор.
- Със прекъсването на дребните блокове на АЕЦ " Козлодуй " поради натиска на Европейски Съюз и евентуалното прекъсване на въглищните Топлоелектрическа централа поради високите екоизисквания на съюза, в България назрява режим на тока.
- Бързо растящата българска стопанска система, както тези на съседите в Югоизточна Европа оправдават построяването на нова мощ, която да задоволи това търсене.
Както се оказа малко по-късно, тези причини се оказаха или подправени, или плод на безконечен оптимизъм. Въглищните централи не престават да си работят (даже тези, които в действителност би трябвало да бъдат затворени), стопанската система си растеше, без да използва повече електрическа енергия, а в района търсенето не набъбна чак толкоз доста. А АЕЦ " Белене " вместо една от най-евтините нуклеарни централи в света се оказа скъпа и непостижима за НЕК като вложител.
Сега държавното управление очевидно се пробва да форсира рестарта на АЕЦ " Белене ", като концепцията е до края на годината да има и явен проект по какъв начин да се построява. Но зад това към момента стоят много слаби причини, които наподобяват тези от началото на века.
Все още няма разбор на бъдещото развиване на мощностите в България – още какъв брой време ще могат да работят въглищните централи, какъв ще е резултатът от по-масовото нахлуване на нови ВЕИ и по какъв начин тъкмо ще се движи потреблението у нас.
Усещането е, че планът още веднъж ще е на правилото, че е значимо да се строи. В този смисъл предстоящият публично разбор от Българска академия на науките в действителност би трябвало да полее със леден душ кабинета. И това е добре, тъй като, както знаем от Карл Маркс, повторенията в историята се случват или като фарс, или като покруса.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ