Изиграй ми целия ми свят
© Капитал Още по тематиката
Правя си играчка от дърво
Майстор Ото, мама и баща, дървото и едно дете с длето, престилка и усмивка
29 сеп 2018
Толкова дребни и по този начин надарени
Ако желаете да знаете кои ще са звездите на бъдещето, запомнете добре тези деца
27 сеп 2016
Скъпи, записах децата
Няколко места с курсове и занимания, разрастващи детското любознание и гений
24 окт 2014 Статията е част от специфичното издание " K:ids ", което е подарък за всички, закупили вестник " Капитал " в интервала 7-13 септември.Някога ги наричахме кръжоци. Днес към този момент са ателиета, работилници, майсторски класове, школи. Както и да им споделяме обаче, това си остават тези дребни и по-големи места за изкуство и творчество отвън учебно заведение, където децата учат изяществото на живота. И колкото и от време на време да ни се коства, че тези " извънкласни форми на образование " не са толкоз значими, колкото самото учебно заведение, те постоянно са пространства, в които дребните бъдещи огромни се усещат същински щастливи.
Тази година ви представяме две такива места, където - незабелязано и занимателно - момчетата и девойките срещат, основават и използват изкуство. Едното си го представете като театрална игра, която образува взаимоотношения, основава другарства и учи на хармония. А другото - като дървена играчка, с която може да се фантазира, да се учи на самообладание и взаимопомощ и да се приказва на " дървешки ".
Познавам лицето му от детските МУ и МИ години, когато дружно играехме в Пионерския спектакъл на Двореца на пионерите при режисьора Николай Априлов. И мога да ви уверя, че си беше тъкмо такова, каквото е и през днешния ден - игриво, постоянно усмихнато, единствено в този момент е възмъжало и понякога брадясва. Мариан Бачев може и да е прочут най-вече като " смешния артист от малкия екран и театъра ", само че истината е, че той е от дребното създатели, чиято гласност отразява едвам една четвърт от артистичната активност, с която се занимава. И тъй като съм наясно с това, същински се учудих, когато преди няколко години сподели, че дружно със брачната половинка си Милена ще вършат детска театрална школа. Защото да работиш с деца (разбирай от срамливи дребосъци до инатливи тийнейджъри), когато така и така непрестанно за нещо някъде отговаряш, си е таралеж в гащите! Театрална работилница " Аркадия фюжън арт " на семейство Бачеви обаче освен проработи, само че е на път да се трансформира в нещо като независимо настоящ същински детски спектакъл с екип, подготовки, министър председатели и постоянни представления. В момента в групата на " бачевчетата ", както се майтапим, са четиридесет и пет деца на възраст сред осем и осемнайсет години, разграничени в три възрастови групи. Идват след прослушване, по тази причина са и мощно стимулирани. Въпреки това при започване на всяка учебна/театрална година година чуват едно и също разяснение от преподавателите си: " Знаете, че това е работилница, т.е. тук поставяме сериозен труд и най-после имаме продукции, в които сме вложили с изключение на гений сериозен финансов и човешки запас. "
Фотограф: Капитал Милена и Мариан са уверени, че актьорският гений се развива посредством неведнъж показване пред друга аудитория, по тази причина и нито един от седемте спектакъла в репертоара на работилницата не се играе един-единствен път. Отговорността да си на сцена пред аудитория и да си част от екип е нещо, на което хлапетата се учат тук. Затова и тези, които идват с елементарното предпочитание да ги демонстрират по малкия екран и да станат известни, или трансформират настройките си, или отпадат автоматизирано. " Театърът изисква време, креативно " втасване ", както при хляба и виното ", считат Бачеви. Впрочем като жив очевидец на това детско креативно начало на Мариан мога с ръка на сърцето да кажа, че кариерата му несъмнено е сполучлива, откакто е достигнал до най-висшата й степен - преподаването на занаята.
За децата и театъра, за страстите на " новото потомство ", за животът зад кулисите на работилницата и за това какъв брой е значимо да можеш да играеш ги оставям да опишат от първо лице. На сцената: Милена и Мариан от детската театрална работилница!
Спектакълът на " бачевчетата "
Първо деяние: Началото
МИЛЕНА:
Преди седем години за пръв път започнах да се занимавам с деца в детската градина на огромната ни щерка. Правехме фалшификати на животни, дребни куклени етюдчета, клоунада. След това пристигна предложение да се занимавам с по-големи деца в едно столично учебно заведение и по заменяне започнах работа в детската театрална школа към театралния лицей " Любен Гройс ", който съм приключила в класа на проф. Елена Баева. Така последователно, увлечена в работата с деца, стартира да зрее концепцията да си създадем свое място. Успях да запаля Мариан и през есента на 2015 година отвори порти нашата театрална работилница. И нито парите, нито славата могат да ти донесат такова духовно задоволство.
Фотограф: Капитал МАРИАН:
Организацията на една такава школа е като тази на един спектакъл, на една театрална натрупа. Първо събрахме екипа, с който ще работим. Големият Леон Даниел бе споделил, че с цел да е сполучлив един театър, би трябвало да има компания от единомишленици. Така поканих като помощник при нас моя състудент и артист в Театър " София " Росен Белов и Милена също предложения своята състудентка Албена Начева, дълги години актриса в шуменския спектакъл – мястото в действителност където се запознахме през 2000 година по-отблизо с Милена. Виж по какъв начин се навързаха нещата! След това към нас се причисли и Албена Атанасова – хореограф и възпитател, тя се грижи главно за двигателната просвета на децата. После и сценографът Розина Макавеева – основен помощник в катедра " Сценография " в НХА. Заедно с Милена обикалят магазините за платове, разменят се скици по интернет, вървят на проби с шивачката Ники, която намира време и за нашите измислици. От тази година с нас е и хоровият диригент Крис Попов, с който пък се срещнах в Американския лицей, където преподаваме. А за всяко зрелище имаме и професионални гримьори – сътрудници от шоуто – Дани Петрова и Веселина Смочевска. Преди театър изпадаме и в механически функционалности – ставаме осветители, озвучители, оператори на мултимедия и пушек машини, реквизитори, гардеробиери, асистент-режисьори, връзки с медии и фестивали, аплайваме по разнообразни стратегии.
Фотограф: Капитал МИЛЕНА:
Наистина не е леко, само че взехме решение, че няма да вършим взаимни отстъпки и ще работим професионално. Екипът ни е страховит - гледаме в една посока, имаме подобен светоглед към живота и театъра, допълваме се, а сме и доста разнообразни. Никой не показва и не постанова егото си, а работим за общото стимулирано. До момента сме основали дружно 7 спектакъла с деца, три от които ще имат своята премиера през есента.
Второ деяние: Децата
Фотограф: Капитал МИЛЕНА:
В школата идват разнообразни деца – някои са по-свити и плахи и им би трябвало време, с цел да се провиснал, други пък са гърмеж от страсти, само че всички – дали подсъзнателно или благодарение на родителите си – са разбрали, че театърът е това място, на което можеш да съхраниш и развиваш фантазията си, да се опознаеш. Нагласата им за нашите занимания е като за развлечение, само че до заниманието се стига с доста етюди, тренинги и подготовки. Работим и фантазираме и по този начин си даваме сметка какъв брой доста актуалният ни живот и технологиите ограбват детската фикция.
Фотограф: Капитал МАРИАН:
Децата съществено работят в екип - това е качество в свят, в който се изявяваме като соло кариеристи. Особена горделивост са ми огромните (14-18) – те към този момент не могат един без различен. Празнуват дружно рождени дни, излизат, имат си обособен чат, апелирам ви се Най-голям резултат провокира тиймбилдингът ни в Смолян, където за втора поредна година се затваряме в театъра от сутринта до вечерта в продължение на 7 дни и работим, с цел да изкараме продукция, която да е основата за премиерата ни в София. Тъй като тази година дъждовете за малко да анулират пътуването до Смолян, не знаеш по какъв начин на младеж му увисват ушите от тъга! И като се разбра, че въпреки всичко времето е с нас, като влязоха на сцената, всички като един легнаха на нея и викнаха: " Нашата сценааааа! " Нали разбираш каква обич е това!
Децата са наше отражение. Имаме щастието, както и в живота си, по този начин и с нашите деца (всеки ден с Милена ги разясняваме и съвсем сме ги осиновили ;), че сме си основали самобитен оазис, в който трептим на едни честоти. Всичките са с доста добър и отличен триумф в учебно заведение – за нас образованието е от извънредно значение. Макар първоначално да избягваха да демонстрират страсти, с цел да не бъдат уязвими, тук не се тормозят да покажат и недостатъци, които съпреживяват всички дружно. Наскоро едно от децата прочувствено описа неприятна, несправедлива преживелица от учебно заведение и всички заедно, без никакъв знак се качиха на сцената и го прегърнаха. Това беше доста респектиращо и за нас. Знаеш, на всички места интелигентните, сензитивните деца са под прицел и би трябвало да поставят маски, с цел да ги одобряват. Тук са си те. И това е най-хубавото! Една от майките пък ми сподели: " Нашият човек ми показа, че живее от неделя до неделя, с цел да пристигна на актьорско! " Мисля си, че тъкмо тази им обич към театъра ги прави по-устойчиви през останалите 164 часа от седмицата – до идната ни обща среща.
Фотограф: Капитал МИЛЕНА:
Да, от едни плахи и неуверени хлапета се трансформират в едни виновни, амбициозни и доста отзивчиви младежи. Важно е да израстват в креативна среда. Забелязвам и една доста тревожна за мен наклонност, че сегашните младежи се усещат по-самотни. Детската самотност е проблем. Но пък ние си имаме своя дребен оазис, където театърът сближава и основава другарства вечно.
Трето деяние: Преподавателите
Фотограф: Капитал МАРИАН:
И ние се учим от децата! Да сме по-търпеливи, по-толерантни, учим се да ги оставяме да бъркат. Едно от момчетата ми сподели оня ден: " Знаеш ли, в учебно заведение сякаш всички ни споделят какво да вършим, по какъв начин да го вършим и като сбъркаме, ни се сърдят! А ние желаеме, като сбъркаме, да не ни се сърдят, а някак умерено да го споделят! " И се вслушахме – към този момент им оставяме час или два в самоподготовка, да порепетират върху заложена задача и да ни покажат резултат. Даже от време на време ни пускат известие: Забавете се още малко, пийте още едно кафе и елате след още 30 минути! " И ние какво да вършим – жулим кафета и се радваме на тяхното си " горене " И има резултат
Фотограф: Капитал МИЛЕНА:
Съботите и неделите ни са отдадени напълно на подготовките в школата. С две групи по-малки работим в събота, а неделята е ден за младежите. Забавляваме се, от време на време е и ужасно напечено, само че пък резултатът постоянно е страховит. Празнуваме дружно рождените си дни, вършим си изненади, в края на всяка образователна година си подаряваме книги. Хубаво ни е дружно. А ние се учим на най-важното - да не забравяме, че сме били деца!
Фотограф: Капитал Спектаклите от сегашния плакат на ДТР:
" Крушата Рагаца " - театрална акомодация по пиесата на Станислав Стратиев " Не падай духом! " и повестта " Пътешествие без куфар "
" Филмирана провинция " - театър по разкази на Чудомир
" Inside Out Teen " - единственият в българския сценичен плакат сега театър по текстове на български създатели, предопределен за и изигран от младежи. Премиерата е на 28 октомври от 19.30 на Камерната сцена на " Сълза и смях ". Спектакълът ще се играе регулярно всеки месец там.
За Коледа излизат нови два спектакъла: " Ваше Въображение " от Албена Димова – с най-малките артисти във възрастовата група 7-10 години, и " Ние, врабчетата " от Йордан Радичков, с напредналите във възрастовата група 10-13 години.
Правя си играчка от дърво
Майстор Ото, мама и баща, дървото и едно дете с длето, престилка и усмивка
29 сеп 2018
Толкова дребни и по този начин надарени
Ако желаете да знаете кои ще са звездите на бъдещето, запомнете добре тези деца
27 сеп 2016
Скъпи, записах децата
Няколко места с курсове и занимания, разрастващи детското любознание и гений
24 окт 2014 Статията е част от специфичното издание " K:ids ", което е подарък за всички, закупили вестник " Капитал " в интервала 7-13 септември.Някога ги наричахме кръжоци. Днес към този момент са ателиета, работилници, майсторски класове, школи. Както и да им споделяме обаче, това си остават тези дребни и по-големи места за изкуство и творчество отвън учебно заведение, където децата учат изяществото на живота. И колкото и от време на време да ни се коства, че тези " извънкласни форми на образование " не са толкоз значими, колкото самото учебно заведение, те постоянно са пространства, в които дребните бъдещи огромни се усещат същински щастливи.
Тази година ви представяме две такива места, където - незабелязано и занимателно - момчетата и девойките срещат, основават и използват изкуство. Едното си го представете като театрална игра, която образува взаимоотношения, основава другарства и учи на хармония. А другото - като дървена играчка, с която може да се фантазира, да се учи на самообладание и взаимопомощ и да се приказва на " дървешки ".
Познавам лицето му от детските МУ и МИ години, когато дружно играехме в Пионерския спектакъл на Двореца на пионерите при режисьора Николай Априлов. И мога да ви уверя, че си беше тъкмо такова, каквото е и през днешния ден - игриво, постоянно усмихнато, единствено в този момент е възмъжало и понякога брадясва. Мариан Бачев може и да е прочут най-вече като " смешния артист от малкия екран и театъра ", само че истината е, че той е от дребното създатели, чиято гласност отразява едвам една четвърт от артистичната активност, с която се занимава. И тъй като съм наясно с това, същински се учудих, когато преди няколко години сподели, че дружно със брачната половинка си Милена ще вършат детска театрална школа. Защото да работиш с деца (разбирай от срамливи дребосъци до инатливи тийнейджъри), когато така и така непрестанно за нещо някъде отговаряш, си е таралеж в гащите! Театрална работилница " Аркадия фюжън арт " на семейство Бачеви обаче освен проработи, само че е на път да се трансформира в нещо като независимо настоящ същински детски спектакъл с екип, подготовки, министър председатели и постоянни представления. В момента в групата на " бачевчетата ", както се майтапим, са четиридесет и пет деца на възраст сред осем и осемнайсет години, разграничени в три възрастови групи. Идват след прослушване, по тази причина са и мощно стимулирани. Въпреки това при започване на всяка учебна/театрална година година чуват едно и също разяснение от преподавателите си: " Знаете, че това е работилница, т.е. тук поставяме сериозен труд и най-после имаме продукции, в които сме вложили с изключение на гений сериозен финансов и човешки запас. "
Фотограф: Капитал Милена и Мариан са уверени, че актьорският гений се развива посредством неведнъж показване пред друга аудитория, по тази причина и нито един от седемте спектакъла в репертоара на работилницата не се играе един-единствен път. Отговорността да си на сцена пред аудитория и да си част от екип е нещо, на което хлапетата се учат тук. Затова и тези, които идват с елементарното предпочитание да ги демонстрират по малкия екран и да станат известни, или трансформират настройките си, или отпадат автоматизирано. " Театърът изисква време, креативно " втасване ", както при хляба и виното ", считат Бачеви. Впрочем като жив очевидец на това детско креативно начало на Мариан мога с ръка на сърцето да кажа, че кариерата му несъмнено е сполучлива, откакто е достигнал до най-висшата й степен - преподаването на занаята.
За децата и театъра, за страстите на " новото потомство ", за животът зад кулисите на работилницата и за това какъв брой е значимо да можеш да играеш ги оставям да опишат от първо лице. На сцената: Милена и Мариан от детската театрална работилница!
Спектакълът на " бачевчетата "
Първо деяние: Началото
МИЛЕНА:
Преди седем години за пръв път започнах да се занимавам с деца в детската градина на огромната ни щерка. Правехме фалшификати на животни, дребни куклени етюдчета, клоунада. След това пристигна предложение да се занимавам с по-големи деца в едно столично учебно заведение и по заменяне започнах работа в детската театрална школа към театралния лицей " Любен Гройс ", който съм приключила в класа на проф. Елена Баева. Така последователно, увлечена в работата с деца, стартира да зрее концепцията да си създадем свое място. Успях да запаля Мариан и през есента на 2015 година отвори порти нашата театрална работилница. И нито парите, нито славата могат да ти донесат такова духовно задоволство.
Фотограф: Капитал МАРИАН:
Организацията на една такава школа е като тази на един спектакъл, на една театрална натрупа. Първо събрахме екипа, с който ще работим. Големият Леон Даниел бе споделил, че с цел да е сполучлив един театър, би трябвало да има компания от единомишленици. Така поканих като помощник при нас моя състудент и артист в Театър " София " Росен Белов и Милена също предложения своята състудентка Албена Начева, дълги години актриса в шуменския спектакъл – мястото в действителност където се запознахме през 2000 година по-отблизо с Милена. Виж по какъв начин се навързаха нещата! След това към нас се причисли и Албена Атанасова – хореограф и възпитател, тя се грижи главно за двигателната просвета на децата. После и сценографът Розина Макавеева – основен помощник в катедра " Сценография " в НХА. Заедно с Милена обикалят магазините за платове, разменят се скици по интернет, вървят на проби с шивачката Ники, която намира време и за нашите измислици. От тази година с нас е и хоровият диригент Крис Попов, с който пък се срещнах в Американския лицей, където преподаваме. А за всяко зрелище имаме и професионални гримьори – сътрудници от шоуто – Дани Петрова и Веселина Смочевска. Преди театър изпадаме и в механически функционалности – ставаме осветители, озвучители, оператори на мултимедия и пушек машини, реквизитори, гардеробиери, асистент-режисьори, връзки с медии и фестивали, аплайваме по разнообразни стратегии.
Фотограф: Капитал МИЛЕНА:
Наистина не е леко, само че взехме решение, че няма да вършим взаимни отстъпки и ще работим професионално. Екипът ни е страховит - гледаме в една посока, имаме подобен светоглед към живота и театъра, допълваме се, а сме и доста разнообразни. Никой не показва и не постанова егото си, а работим за общото стимулирано. До момента сме основали дружно 7 спектакъла с деца, три от които ще имат своята премиера през есента.
Второ деяние: Децата
Фотограф: Капитал МИЛЕНА:
В школата идват разнообразни деца – някои са по-свити и плахи и им би трябвало време, с цел да се провиснал, други пък са гърмеж от страсти, само че всички – дали подсъзнателно или благодарение на родителите си – са разбрали, че театърът е това място, на което можеш да съхраниш и развиваш фантазията си, да се опознаеш. Нагласата им за нашите занимания е като за развлечение, само че до заниманието се стига с доста етюди, тренинги и подготовки. Работим и фантазираме и по този начин си даваме сметка какъв брой доста актуалният ни живот и технологиите ограбват детската фикция.
Фотограф: Капитал МАРИАН:
Децата съществено работят в екип - това е качество в свят, в който се изявяваме като соло кариеристи. Особена горделивост са ми огромните (14-18) – те към този момент не могат един без различен. Празнуват дружно рождени дни, излизат, имат си обособен чат, апелирам ви се Най-голям резултат провокира тиймбилдингът ни в Смолян, където за втора поредна година се затваряме в театъра от сутринта до вечерта в продължение на 7 дни и работим, с цел да изкараме продукция, която да е основата за премиерата ни в София. Тъй като тази година дъждовете за малко да анулират пътуването до Смолян, не знаеш по какъв начин на младеж му увисват ушите от тъга! И като се разбра, че въпреки всичко времето е с нас, като влязоха на сцената, всички като един легнаха на нея и викнаха: " Нашата сценааааа! " Нали разбираш каква обич е това!
Децата са наше отражение. Имаме щастието, както и в живота си, по този начин и с нашите деца (всеки ден с Милена ги разясняваме и съвсем сме ги осиновили ;), че сме си основали самобитен оазис, в който трептим на едни честоти. Всичките са с доста добър и отличен триумф в учебно заведение – за нас образованието е от извънредно значение. Макар първоначално да избягваха да демонстрират страсти, с цел да не бъдат уязвими, тук не се тормозят да покажат и недостатъци, които съпреживяват всички дружно. Наскоро едно от децата прочувствено описа неприятна, несправедлива преживелица от учебно заведение и всички заедно, без никакъв знак се качиха на сцената и го прегърнаха. Това беше доста респектиращо и за нас. Знаеш, на всички места интелигентните, сензитивните деца са под прицел и би трябвало да поставят маски, с цел да ги одобряват. Тук са си те. И това е най-хубавото! Една от майките пък ми сподели: " Нашият човек ми показа, че живее от неделя до неделя, с цел да пристигна на актьорско! " Мисля си, че тъкмо тази им обич към театъра ги прави по-устойчиви през останалите 164 часа от седмицата – до идната ни обща среща.
Фотограф: Капитал МИЛЕНА:
Да, от едни плахи и неуверени хлапета се трансформират в едни виновни, амбициозни и доста отзивчиви младежи. Важно е да израстват в креативна среда. Забелязвам и една доста тревожна за мен наклонност, че сегашните младежи се усещат по-самотни. Детската самотност е проблем. Но пък ние си имаме своя дребен оазис, където театърът сближава и основава другарства вечно.
Трето деяние: Преподавателите
Фотограф: Капитал МАРИАН:
И ние се учим от децата! Да сме по-търпеливи, по-толерантни, учим се да ги оставяме да бъркат. Едно от момчетата ми сподели оня ден: " Знаеш ли, в учебно заведение сякаш всички ни споделят какво да вършим, по какъв начин да го вършим и като сбъркаме, ни се сърдят! А ние желаеме, като сбъркаме, да не ни се сърдят, а някак умерено да го споделят! " И се вслушахме – към този момент им оставяме час или два в самоподготовка, да порепетират върху заложена задача и да ни покажат резултат. Даже от време на време ни пускат известие: Забавете се още малко, пийте още едно кафе и елате след още 30 минути! " И ние какво да вършим – жулим кафета и се радваме на тяхното си " горене " И има резултат
Фотограф: Капитал МИЛЕНА:
Съботите и неделите ни са отдадени напълно на подготовките в школата. С две групи по-малки работим в събота, а неделята е ден за младежите. Забавляваме се, от време на време е и ужасно напечено, само че пък резултатът постоянно е страховит. Празнуваме дружно рождените си дни, вършим си изненади, в края на всяка образователна година си подаряваме книги. Хубаво ни е дружно. А ние се учим на най-важното - да не забравяме, че сме били деца!
Фотограф: Капитал Спектаклите от сегашния плакат на ДТР:
" Крушата Рагаца " - театрална акомодация по пиесата на Станислав Стратиев " Не падай духом! " и повестта " Пътешествие без куфар "
" Филмирана провинция " - театър по разкази на Чудомир
" Inside Out Teen " - единственият в българския сценичен плакат сега театър по текстове на български създатели, предопределен за и изигран от младежи. Премиерата е на 28 октомври от 19.30 на Камерната сцена на " Сълза и смях ". Спектакълът ще се играе регулярно всеки месец там.
За Коледа излизат нови два спектакъла: " Ваше Въображение " от Албена Димова – с най-малките артисти във възрастовата група 7-10 години, и " Ние, врабчетата " от Йордан Радичков, с напредналите във възрастовата група 10-13 години.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ