Правя си играчка от дърво
© Капитал Още по тематиката
Изиграй ми целия ми свят
Милена, Мариан, децата и възприятието да порастваш в спектакъл
29 сеп 2018
Скъпи, записах децата
Няколко места с курсове и занимания, разрастващи детското любознание и гений
24 окт 2014
Детство мое
В търсене на опция на обичайните детски градини ползата към разнообразни типове педагогика като " Монтесори " и " Валдорф " пораства
7 апр 2014
В работилницата на Джепето
Българските производители на дървени играчки работят единствено за локалния пазар
19 авг 2011 Статията е част от специфичното издание " K:ids ", което е подарък за всички, закупили вестник " Капитал " в интервала 7-13 септември.Някога ги наричахме кръжоци. Днес към този момент са ателиета, работилници, майсторски класове, школи. Както и да им споделяме обаче, това си остават тези дребни и по-големи места за изкуство и творчество отвън учебно заведение, където децата учат изяществото на живота. И колкото и от време на време да ни се коства, че тези " извънкласни форми на образование " не са толкоз значими, колкото самото учебно заведение, те постоянно са пространства, в които дребните бъдещи огромни се усещат същински щастливи.
Тази година ви представяме две такива места, където - незабелязано и занимателно - момчетата и девойките срещат, основават и използват изкуство. Едното си го представете като театрална игра, която образува взаимоотношения, основава другарства и учи на хармония. А другото - като дървена играчка, с която може да се фантазира, да се учи на самообладание и взаимопомощ и да се приказва на " дървешки ".
Иво Стаменов, прочут най-много като Ото, схваща " дървешки " език. Е, думата не е моя, признавам - измисли я един петгодишен господин, до момента в който му разказвах по какъв начин при Ото, който си приказва с дърветата и ги схваща, може самичък да си сглоби камионче от дървени части и след това да си го вземе. " Ама напълно вечно ли ", ме попита моят малък другар. " Съвсем и безусловно вечно ", твърдо му отговорих и със същата неотстъпчивост взех решение, че за ателиетата на занаятчия Ото би трябвало да знаят повече деца. И да могат да си вършат ръчно камиончета, коли, лампи или пък кутии за всякакви неща, които да си вземат " напълно вечно " и също да учат " дървешки " език.
Фотограф: Капитал Понеже не мога да си разреша да взема думата от някого, който свободно си приказва с всевъзможни дървета, считам да оставя този актуален баща Карло/Джепето самичък да опише за това с какво занимава децата в ателиетата си по дърво. Нека уточня единствено, че преди да стане занаятчия Ото, Иво Стаменов е правил най-различни неща - работил е в спектакъл и в радио, занимавал се е с тиймбилдинги и в това време, ей по този начин от чиста пристрастеност и като занимание, е превръщал в дървена действителност рисунките на щерка си. Така по едно време дребната тогава Калина се оказала притежател на всевъзможни дървени животинки, произлезли отдолу под шарените портрети на кученца, патета, зайчета и въобще каквото се сетите. Хубавото е, че през днешния ден " дизайнери " на още и още играчки от дърво са други деца, които имат привилегията да играят отвън компютърната действителност и пластмасовия свят на актуалната промишленост за играчки. При това всичко може да се случи и дружно с мама или тате, които са поканени да поработят в екип с децата си и също като тях с изплезени от старание езичета да си " поиграят ". В тихото и приказно ателиенце на Ото, където...
Приказката на дървото и занаятчия Ото
Живея на остаряла и тиха улица, в центъра на София. Там към момента играят деца и те първи научиха за новото ми " мога ". Facebook не остана по-назад.
Фотограф: Капитал Един ден ми се обади Калина (не щерка ми).
Та Калина ми споделя: " Хайде да създадем ателие за деца? Можеш ли? "
Най-щастлив се почувствах първия път, когато усетих вълнението и гордостта на дете, което единствено си е направило но напълно същинска играчка от моите. Купчинката дъски се беше трансформирала в играчка! Със напълно мъничко помощ от мама или тате. И от мен, несъмнено.
Фотограф: Капитал И се получи по този начин, че ателиетата ми с деца (във фейсбук си имаме страничка, назовава се " Сглобих си " ) станаха непрекъснати мои спътници.
А на мен ми е хубаво, тъй като след това моите ученичета желаят да станат като мен. Тъй де. Лошо ли е да си играеш по през целия ден?
А пък след това си проимах и парижки и люксембургски последователчета.
Фотограф: Капитал Такива ателиета съм правил под дърво и камък – в учебни заведения, в заседателни зали, в кафенета, на коляно, на стълбичката на каравана, в детски градини, под чадър на пясъка, при мен, в ателието ми... Аз постоянно нося със себе си няколко комплекта за играчки. И постоянно резултатът е идентичен – удовлетворени деца, гушнали таман направената играчка – жипка (така си я наричам), камион, къщурка, ковчеже за бижута... Аз пък съм още по-доволен.
Фотограф: Капитал Много постоянно, минавайки през Борисовата градина, попадам на дечица, тръгнали на разходка със своите учителки – я от 12-о учебно заведение, което не е надалеч,я от детските градини в квартала. И съвсем постоянно в групичката има мои майсторчета.
" Здравейте бебета! " - им подвиквам аз.
" Здравей, огромно бебе! " - ми дават отговор. Обиждат ме, един тип...:)
Фотограф: Капитал А пък един път имахме ателие с дребния Жорко. У него имаше най-малко триста дребни дяволчета, събрани в има-няма петнайсет кила! Трябваше непрекъснато да му демонстрирам направеното от мен камионче и да му изяснявам, че напълно скоро и неговото ще стане същото, единствено да си седне на дупето и да поработи още малко. Искаше непременно незабавно да стане и неговото и толкоз!
После се белязах във фейсбук като " оживял ".
Фотограф: Капитал Важно е да кажа, че аз не отхвърлям актуалните технологии. Съвсем не, дори се стремя да съм в крайник. Ненапразно нещата, които върша, съм ги кръстил Ivo Stamenov wooden apps. Но е нужно постоянно " приземяване " - да усетиш топлината на естествената материя, да я помачкаш в ръцете си, да я превърнеш в нещо хубаво. Това е нещо като аналогов reboot.
Пък след това отново си се метни в дигитите!
То и в тази връзка се сетих, че не е почтено единствено децата да си вършат неща от дърво. И по тази причина направих " Пили и Сглобили " - съвсем като " Сглобих си ", само че... с една приятна за огромните добавка.
Фотограф: Капитал Та така я карам аз.
Сега работя и върху ОТСКП*:)
* Допълвам единствено, че ОТСКП значи От тук се купуват дарове и е място, където всеки може да си избере нещо, което някой различен няма, с цел да му го подари.
Фотограф: Капитал
Изиграй ми целия ми свят
Милена, Мариан, децата и възприятието да порастваш в спектакъл
29 сеп 2018
Скъпи, записах децата
Няколко места с курсове и занимания, разрастващи детското любознание и гений
24 окт 2014
Детство мое
В търсене на опция на обичайните детски градини ползата към разнообразни типове педагогика като " Монтесори " и " Валдорф " пораства
7 апр 2014
В работилницата на Джепето
Българските производители на дървени играчки работят единствено за локалния пазар
19 авг 2011 Статията е част от специфичното издание " K:ids ", което е подарък за всички, закупили вестник " Капитал " в интервала 7-13 септември.Някога ги наричахме кръжоци. Днес към този момент са ателиета, работилници, майсторски класове, школи. Както и да им споделяме обаче, това си остават тези дребни и по-големи места за изкуство и творчество отвън учебно заведение, където децата учат изяществото на живота. И колкото и от време на време да ни се коства, че тези " извънкласни форми на образование " не са толкоз значими, колкото самото учебно заведение, те постоянно са пространства, в които дребните бъдещи огромни се усещат същински щастливи.
Тази година ви представяме две такива места, където - незабелязано и занимателно - момчетата и девойките срещат, основават и използват изкуство. Едното си го представете като театрална игра, която образува взаимоотношения, основава другарства и учи на хармония. А другото - като дървена играчка, с която може да се фантазира, да се учи на самообладание и взаимопомощ и да се приказва на " дървешки ".
Иво Стаменов, прочут най-много като Ото, схваща " дървешки " език. Е, думата не е моя, признавам - измисли я един петгодишен господин, до момента в който му разказвах по какъв начин при Ото, който си приказва с дърветата и ги схваща, може самичък да си сглоби камионче от дървени части и след това да си го вземе. " Ама напълно вечно ли ", ме попита моят малък другар. " Съвсем и безусловно вечно ", твърдо му отговорих и със същата неотстъпчивост взех решение, че за ателиетата на занаятчия Ото би трябвало да знаят повече деца. И да могат да си вършат ръчно камиончета, коли, лампи или пък кутии за всякакви неща, които да си вземат " напълно вечно " и също да учат " дървешки " език.
Фотограф: Капитал Понеже не мога да си разреша да взема думата от някого, който свободно си приказва с всевъзможни дървета, считам да оставя този актуален баща Карло/Джепето самичък да опише за това с какво занимава децата в ателиетата си по дърво. Нека уточня единствено, че преди да стане занаятчия Ото, Иво Стаменов е правил най-различни неща - работил е в спектакъл и в радио, занимавал се е с тиймбилдинги и в това време, ей по този начин от чиста пристрастеност и като занимание, е превръщал в дървена действителност рисунките на щерка си. Така по едно време дребната тогава Калина се оказала притежател на всевъзможни дървени животинки, произлезли отдолу под шарените портрети на кученца, патета, зайчета и въобще каквото се сетите. Хубавото е, че през днешния ден " дизайнери " на още и още играчки от дърво са други деца, които имат привилегията да играят отвън компютърната действителност и пластмасовия свят на актуалната промишленост за играчки. При това всичко може да се случи и дружно с мама или тате, които са поканени да поработят в екип с децата си и също като тях с изплезени от старание езичета да си " поиграят ". В тихото и приказно ателиенце на Ото, където...
Приказката на дървото и занаятчия Ото
Живея на остаряла и тиха улица, в центъра на София. Там към момента играят деца и те първи научиха за новото ми " мога ". Facebook не остана по-назад.
Фотограф: Капитал Един ден ми се обади Калина (не щерка ми).
Та Калина ми споделя: " Хайде да създадем ателие за деца? Можеш ли? "
Най-щастлив се почувствах първия път, когато усетих вълнението и гордостта на дете, което единствено си е направило но напълно същинска играчка от моите. Купчинката дъски се беше трансформирала в играчка! Със напълно мъничко помощ от мама или тате. И от мен, несъмнено.
Фотограф: Капитал И се получи по този начин, че ателиетата ми с деца (във фейсбук си имаме страничка, назовава се " Сглобих си " ) станаха непрекъснати мои спътници.
А на мен ми е хубаво, тъй като след това моите ученичета желаят да станат като мен. Тъй де. Лошо ли е да си играеш по през целия ден?
А пък след това си проимах и парижки и люксембургски последователчета.
Фотограф: Капитал Такива ателиета съм правил под дърво и камък – в учебни заведения, в заседателни зали, в кафенета, на коляно, на стълбичката на каравана, в детски градини, под чадър на пясъка, при мен, в ателието ми... Аз постоянно нося със себе си няколко комплекта за играчки. И постоянно резултатът е идентичен – удовлетворени деца, гушнали таман направената играчка – жипка (така си я наричам), камион, къщурка, ковчеже за бижута... Аз пък съм още по-доволен.
Фотограф: Капитал Много постоянно, минавайки през Борисовата градина, попадам на дечица, тръгнали на разходка със своите учителки – я от 12-о учебно заведение, което не е надалеч,я от детските градини в квартала. И съвсем постоянно в групичката има мои майсторчета.
" Здравейте бебета! " - им подвиквам аз.
" Здравей, огромно бебе! " - ми дават отговор. Обиждат ме, един тип...:)
Фотограф: Капитал А пък един път имахме ателие с дребния Жорко. У него имаше най-малко триста дребни дяволчета, събрани в има-няма петнайсет кила! Трябваше непрекъснато да му демонстрирам направеното от мен камионче и да му изяснявам, че напълно скоро и неговото ще стане същото, единствено да си седне на дупето и да поработи още малко. Искаше непременно незабавно да стане и неговото и толкоз!
После се белязах във фейсбук като " оживял ".
Фотограф: Капитал Важно е да кажа, че аз не отхвърлям актуалните технологии. Съвсем не, дори се стремя да съм в крайник. Ненапразно нещата, които върша, съм ги кръстил Ivo Stamenov wooden apps. Но е нужно постоянно " приземяване " - да усетиш топлината на естествената материя, да я помачкаш в ръцете си, да я превърнеш в нещо хубаво. Това е нещо като аналогов reboot.
Пък след това отново си се метни в дигитите!
То и в тази връзка се сетих, че не е почтено единствено децата да си вършат неща от дърво. И по тази причина направих " Пили и Сглобили " - съвсем като " Сглобих си ", само че... с една приятна за огромните добавка.
Фотограф: Капитал Та така я карам аз.
Сега работя и върху ОТСКП*:)
* Допълвам единствено, че ОТСКП значи От тук се купуват дарове и е място, където всеки може да си избере нещо, което някой различен няма, с цел да му го подари.
Фотограф: Капитал
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ