Дебатът за еврото: Според бизнеса страховете са изкуствено създадени
© Kai Pfaffenbach Страховете на хората от въвеждането на еврото, които породиха напрежение даже измежду ръководещите през последните месеци, са изкуствено основани. В същото време сега страната има действителен късмет да влезе във валутно-курсовия механизъм ERM II (познат като чакалнята на еврозоната) и не би трябвало да го пропилява. Около това мнение се сплотиха икономисти, представители на бизнес организации и финансови специалисти на кръгла маса, проведена от Българската търговско-промишлена палата (БТПП) и " Експат капитал ", на която с изключение на изгодите от присъединението на България към еврозоната се дискутираха и някои опасности.
Ниските лихви, които надуват балони
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Риск съгласно някои икономисти са ниските лихви в еврозоната, които поддържа ЕЦБ и които може да доведат до надуване на балони в някои браншове на стопанската система. Според зам. финансовият министър Маринела Петрова обаче и сега страната работи в квазипаричен съюз поради валутния ръб и това беше повода преди рецесията от 2008 година да се надуе балон в бранша на недвижимите парцели. На процедура бордът работи като процикличен механизъм и при напредък в международната стопанска система " внася " вложения и напредък, при спад " внася " рецесия.
Според икономиста Красен Станчев сегашният режим на закрепен курс в среда с ниски лихви е по-добър и не е ясно до каква степен ще стигне развиването в еврозоната при тези ниски лихвени нива. " Това, което ме тормози обаче, са българските държавни управления. Нищо не е несъмнено и това, което е по-несигурно, е тук, а не там. Затова съм за еврото ", споделя Станчев.
Той добавя, че други необятно публикувани терзания - за загуба на независима политика на Българска народна банка, са неоснователни. И даде образец - най-независима централната банка е била през интервала 1995 - 1997 година, когато се случват най-големите разтърсвания в банковия бранш и в страната. " Ако бях на мястото на шефа на Българска народна банка и на финансовия министър - в положение на висока социална тревога, евентуално щеше да направя по този начин, че да се опитам да прокарам поправките в Закона за Българска народна банка като тях - в 12 без 5 ", добавя Станчев. Според него обаче е добре, че тези промени провокираха спор, тъй като след него стана ясно, че консенсус за приемането на европейската валута има измежду бизнеса, банките, както и измежду всички политически партии в настоящия парламент. Затова и държавното управление и Българска народна банка би трябвало да вървят по проекта си за влизане в ERM II и Банковия съюз.
Хърватия може и да ни изпревари
" Нашите старания сега са първо за влизане във валутно-курсовия механизъм ERM II. Там България ще резервира валутния си курс и ръб, като в него евентуално ще бъдем ние, Дания и Хърватия. Хърватия даже може да ни изпревари ", споделя Маринела Петрова. Балканската страна потегли по пътя на България за влизане в чакалнята на еврозоната и Банковия съюз година по-късно, като сега ЕЦБ прави обзор на активите и стрес проби на пет хърватски банки. Резултатите се чакат през май 2020 година Оценката на българските банки (ЕЦБ избра шест) е подготвена от лятото на 2019 година, като при две с локална благосъстоятелност - ПИБ и Инвестбанк, беше открит финансов дефицит. Двете финансови институции имат период до 30 април да изпълнят проектите за попълване на капитала. При Хърватия обаче е допустимо да не бъдат разпознати финансови дупки за попълване - там се ревизират четири институции - част от интернационалните групи, и една държавна.
Междувременно около измененията в Закона за Българска народна банка стартира полемика дали въобще на страната й би трябвало да върви в посока приемане на еврото, макар че това е ангажимент, стихотворец с влизането в Европейски Съюз. Често се акцентира и че други страни като Полша, Чехия, Унгария и Швеция не вършат приходи, само че на това специалистите акцентираха разликите и най-много, че всички тези страни имат режим на плаващ курс.
Друг мотив е дали не е по-добре държавно управление и централна банка да замразят тези старания, тъй като валутният ръб работи добре, а и работи дисциплиниращо и връзва ръцете за несъразмерни бюджетни разноски. Според Красен Станчев обаче сред фискалния консерватизъм и участието в еврозоната мъчно може да се открие корелация, като в самия паричен съюз образците варират от строгата дисциплинираност на Германия до печално известната с дългогодишната си дългова рецесия Гърция. Според него България принадлежи към по-скоро фискално консервативните страни и това не се дължи на паричния й режим.
Влизането в еврозоната по всеобщо мнение е естественият и най-безболезнен метод да се излезе от паричния съвет. " Запазваме си валутния ръб, като си удряме върху имиджа на страната. И оставяме европейските си сътрудници с усещане, че сме страна, която не може да извърши поетите задължения ", разяснява в този момент Петрова. Тя обясни, че в интервала на престой в механизма се изготвя проект за промяна на лв. с евро. " Започнали сме да работим по тези проекти още през 2017 година, в това число и отбрана на потребителите и наблюдаване на цените. В този временен интервал би трябвало да се случат доста неща, преди да излезем от валутния ръб и да влезем в еврозоната ", показва зам. финансовият министър.
И още малко за изгодите от еврото
" Икономическите изгоди като повече вложения, търговия и туризъм са единствено 10% от всички позитиви от приемане на еврото ", споделя Николай Василев, изпълнителен шеф на " Експат капитал ". Според него с доста по-високо тегло - към 40%, е по-тясната интеграция на банковия и небанковия бранш в европейските, както и спомагателният контрол, който ще реализира ЕЦБ. Най-големият плюс от участие в еврозоната съгласно Василев е, че това ще усили интернационалния имидж на страната. " Ако страната няма за цел да е в Организацията за икономическо сътрудничество и раз, еврозоната и Шенген, не знам какви други цели би трябвало да си сложи ", споделя Василев.
" България би трябвало да работи в посока увеличение на доверието към нея от страна на Европа ", добави и Улрике Щрака, търговски консултант в посолството на Австрия в България.
Ниските лихви, които надуват балони
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Риск съгласно някои икономисти са ниските лихви в еврозоната, които поддържа ЕЦБ и които може да доведат до надуване на балони в някои браншове на стопанската система. Според зам. финансовият министър Маринела Петрова обаче и сега страната работи в квазипаричен съюз поради валутния ръб и това беше повода преди рецесията от 2008 година да се надуе балон в бранша на недвижимите парцели. На процедура бордът работи като процикличен механизъм и при напредък в международната стопанска система " внася " вложения и напредък, при спад " внася " рецесия.
Според икономиста Красен Станчев сегашният режим на закрепен курс в среда с ниски лихви е по-добър и не е ясно до каква степен ще стигне развиването в еврозоната при тези ниски лихвени нива. " Това, което ме тормози обаче, са българските държавни управления. Нищо не е несъмнено и това, което е по-несигурно, е тук, а не там. Затова съм за еврото ", споделя Станчев.
Той добавя, че други необятно публикувани терзания - за загуба на независима политика на Българска народна банка, са неоснователни. И даде образец - най-независима централната банка е била през интервала 1995 - 1997 година, когато се случват най-големите разтърсвания в банковия бранш и в страната. " Ако бях на мястото на шефа на Българска народна банка и на финансовия министър - в положение на висока социална тревога, евентуално щеше да направя по този начин, че да се опитам да прокарам поправките в Закона за Българска народна банка като тях - в 12 без 5 ", добавя Станчев. Според него обаче е добре, че тези промени провокираха спор, тъй като след него стана ясно, че консенсус за приемането на европейската валута има измежду бизнеса, банките, както и измежду всички политически партии в настоящия парламент. Затова и държавното управление и Българска народна банка би трябвало да вървят по проекта си за влизане в ERM II и Банковия съюз.
Хърватия може и да ни изпревари
" Нашите старания сега са първо за влизане във валутно-курсовия механизъм ERM II. Там България ще резервира валутния си курс и ръб, като в него евентуално ще бъдем ние, Дания и Хърватия. Хърватия даже може да ни изпревари ", споделя Маринела Петрова. Балканската страна потегли по пътя на България за влизане в чакалнята на еврозоната и Банковия съюз година по-късно, като сега ЕЦБ прави обзор на активите и стрес проби на пет хърватски банки. Резултатите се чакат през май 2020 година Оценката на българските банки (ЕЦБ избра шест) е подготвена от лятото на 2019 година, като при две с локална благосъстоятелност - ПИБ и Инвестбанк, беше открит финансов дефицит. Двете финансови институции имат период до 30 април да изпълнят проектите за попълване на капитала. При Хърватия обаче е допустимо да не бъдат разпознати финансови дупки за попълване - там се ревизират четири институции - част от интернационалните групи, и една държавна.
Междувременно около измененията в Закона за Българска народна банка стартира полемика дали въобще на страната й би трябвало да върви в посока приемане на еврото, макар че това е ангажимент, стихотворец с влизането в Европейски Съюз. Често се акцентира и че други страни като Полша, Чехия, Унгария и Швеция не вършат приходи, само че на това специалистите акцентираха разликите и най-много, че всички тези страни имат режим на плаващ курс.
Друг мотив е дали не е по-добре държавно управление и централна банка да замразят тези старания, тъй като валутният ръб работи добре, а и работи дисциплиниращо и връзва ръцете за несъразмерни бюджетни разноски. Според Красен Станчев обаче сред фискалния консерватизъм и участието в еврозоната мъчно може да се открие корелация, като в самия паричен съюз образците варират от строгата дисциплинираност на Германия до печално известната с дългогодишната си дългова рецесия Гърция. Според него България принадлежи към по-скоро фискално консервативните страни и това не се дължи на паричния й режим.
Влизането в еврозоната по всеобщо мнение е естественият и най-безболезнен метод да се излезе от паричния съвет. " Запазваме си валутния ръб, като си удряме върху имиджа на страната. И оставяме европейските си сътрудници с усещане, че сме страна, която не може да извърши поетите задължения ", разяснява в този момент Петрова. Тя обясни, че в интервала на престой в механизма се изготвя проект за промяна на лв. с евро. " Започнали сме да работим по тези проекти още през 2017 година, в това число и отбрана на потребителите и наблюдаване на цените. В този временен интервал би трябвало да се случат доста неща, преди да излезем от валутния ръб и да влезем в еврозоната ", показва зам. финансовият министър.
И още малко за изгодите от еврото
" Икономическите изгоди като повече вложения, търговия и туризъм са единствено 10% от всички позитиви от приемане на еврото ", споделя Николай Василев, изпълнителен шеф на " Експат капитал ". Според него с доста по-високо тегло - към 40%, е по-тясната интеграция на банковия и небанковия бранш в европейските, както и спомагателният контрол, който ще реализира ЕЦБ. Най-големият плюс от участие в еврозоната съгласно Василев е, че това ще усили интернационалния имидж на страната. " Ако страната няма за цел да е в Организацията за икономическо сътрудничество и раз, еврозоната и Шенген, не знам какви други цели би трябвало да си сложи ", споделя Василев.
" България би трябвало да работи в посока увеличение на доверието към нея от страна на Европа ", добави и Улрике Щрака, търговски консултант в посолството на Австрия в България.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ