Мнения Daily - Мигрантите изместиха политическия мейнстрийм надясно
© Jon Nazca Има риск Европейски Съюз да подкопае политиката си към най-близките си съседи. Още по тематиката
Мнения Daily - Борисов си има български остров
И още: Как Тръмп падна от мотора; Зад продажбата на ЧЕЗ прозира политически покупател
28 юни 2018
Мнения Daily - Политиката ни е пихтиеста маса без ясни контури
И още: Полицията ни би трябвало да бъде градена наново; Премиерът би трябвало да желае лъчение на " Часът на Милен Цветков "
27 юни 2018 Крепост " Европа "
Мигрантите изместиха политическия мейнстрийм надясно
От коментар на Даниел Стефанов, програмен координатор на Европейския съвет за външна политика – София, за " Клуб Z "
На 22 юни водачите на Европейски Съюз се събраха на неофициална среща в Брюксел, с цел да потърсят толкоз нужното решение на европейската миграционна рецесия. Те не съумяха да реализират никакъв значителен прогрес. Срещата за следващ път акцентира разликите в националните залози и неналичието на новаторски хрумвания в отговор на рецесията.
Още от началото на срещата беше ясно, че задачата на немския канцлер Ангела Меркел е да убеди страните от периферията да одобряват повече мигранти, с цел да избегне политическата стихия в страната си. Притисната от министъра на вътрешните работи Хорст Зеехофер, Меркел търси метод да спре вторичните напредвания на бежанци и други мигранти в Европа, които не изискват единодушие на всички 28 страни членки на Европейски Съюз.
Италия и Гърция в действителност желаят тъкмо противоположното – затварянето на граници и прекъсването на вторичното напредване, както и започването на развой на връщане на търсещи леговище, би ги трансформирало дефинитивно в европейски бежански лагери. Затова тяхната цел е да се раздели филантропичното избавяне на търсещи леговище в Средиземно море от отговорността за приютяването им.
Интересът на френския президент Макрон също опонира на този на Меркел. Амбицията на Макрон е да потвърди, че под негово водачество Европейски Съюз може да откри общоевропейско решение на казуса.
Въпреки риториката им, държавните управления от Вишеградската група – Австрия, Унгария, Полша и Словакия - в действителност имат доста дребен откровен интерес от бързото решение на мигрантската рецесия, защото тя им носи съществени вътрешнополитически дивиденти, без действително да ги визира в същата степен като Италия, Гърция, Испания и Германия. Ако този въпрос бъде решен дейно и непротиворечиво, политици като унгарския водач Виктор Орбан ще би трябвало бързо да намерят различен инструмент за активиране на гласоподавателите и друга повърхност на опълчване на Брюксел.
На срещата в Брюскел България – една от страните, в които бежанците се записват за пръв път, опита да напомни на останалите страни членки основната си роля по реализиране на договорката сред Европейски Съюз и Турция. София се надява приносът й за съглашението да я избави от принудата да одобри още търсещи леговище или цялостен бежански център.
Изглежда, разликите сред европейските водачи към момента са повече в сравнение с пресечните им точки. Миграционната рецесия сътвори лична политическа действителност в страни като Австрия, Унгария, Италия и даже Германия. Използвайки миграционната рецесия, популсти завоюваха изборна поддръжка, с което изместиха политическия мейнстрийм надясно. В този смисъл не е изненада, че водачите на Европейски Съюз съумяха да реализират единодушие единствено по ограничения, които предотвратяват хората, търсещи протекция да стигнат Европа – като развиването на европейските механизми за граничен надзор посредством Фронтекс и основаването на приемни центрове в страни отвън Европейски Съюз. Ако можем да приемем, че първата мярка е оправдана и рационална, втората е надалеч по-проблематична.
Идеята за изнесени на територията на трети страни бежански центрове не е нова. Влизането й още веднъж в дневния ред на Европа демонстрира неналичието на политически допустима опция. Има риск Европейски Съюз да подкопае политиката си към най-близките си съседи, в случай че насочи такава молба към Албания да вземем за пример. Това би отворило още веднъж тематиката за честността на европейската вероятност за страните от Западните Балкани. Европейски Съюз би рискувал съществено да навреди на репутацията си в района, в случай че стартира договаряния за присъединение с Албания в подмяна на изнесен приемен център в страната.
--------------- Европа се изправя против зложелател, конструиран в нейните кошмари.
" Апокалипсис в този момент "
Цивилизациите умират от личните си апокалиптични визии
От коментар на политолога Даниел Смилов за " Портал Култура "
Фотограф: Wolfgang Rattay
Всяка селищна система, както и всяка политическа общественост, имат потребност от зложелател. Мигрантът е идеалният зложелател, тъй като той нормално дава отговор и на двете общоприети условия за различност. В класово отношение той е по-долу даже от най-бедните в европейските общества. И по принцип е с по-тъмна кожа. На всичкото от горната страна с огромна възможност е мохамеданин, хиндуист или почитател на шаманизма, което също го разобличава като " рисков ".
Основният зложелател, конструиран през ХХ век, не е толкоз породист, колкото идеологически обаче. Сталин, Мао, Хитлер (и по-малките им подражатели и протежета) съумяват да разпознават и избият голямо количество идеологически врагове. В сходство с режима те са комунисти, буржоа, кулаци, безродни космополити, анархисти, земеделци, интелектуалци, социалисти и така нататък, и така нататък
Не на последно място Сталин доразвива теорията с концепцията си за " врага с партиен билет ". Този зложелател не е идеологически, а е някой от " своите ", който развива прикрита подривна активност без забележима причина. " Врагът с партиен билет " води и до концепцията за случайния гнет – по принцип всеки би могъл да попадне в тази категория и значително е въпрос на късмет да я избегнеш. Знае се, че локалните структури на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) са имали " норма " за арестуване и с цел да я изпълнят, са прибягвали до способи, близки до лотарията.
Мигрантът е по едно и също време евреин, идеологически зложелател и зложелател с партиен билет. Когато идва, той е породист и съсловен зложелател: води до " изгубване " на нацията и " подрива " обществената ѝ система, като уязвява " локалните ". Когато се интегрира в обществото, мигрантът става " зложелател с партиен билет " – един от сякаш своите, който във всеки един миг може да хване ножа и да изколи близките.
Мигрантът като зложелател No. 1 се конструира от днешните национал-популистки партии и медии посредством следните облици:
– Млади мъже с тъмна кожа, които ще трансформират посредством настъпление или размножаване застрашената политическа общественост. Изнасилването и половото посягане от мигранти са картинното онагледяване на тази концепция. Тази концепция всеобщо се тиражира без значение от изчезналата справедлива статистика в нейна подкрепа;
– Мигрантите живеят на помощи и точат обществената система, като заплашват класовия мир;
– Вземат работни места и пролетаризират мнозинството;
– Всъщност мигрантите са идеологически врагове, тъй като са джихадисти или най-малко гласоподават за Ердоган;
– Те са врагове с партиен билет, спящи кафези, които в избран миг стават терористи, даже когато ги считаме за интегрирани. Затова всеки терористичен акт се чака с неспокойствие от борците с мигрантите – в него те виждат доказателство на теорията си. И надлежно разочарованието им е огромно, когато актът се окаже осъществен от някой " елементарен " луд;
– Определен % от мигрантите са оповестени по формулировка за джихадисти и терористи, което оправдава случайна и всеобща принуда против тях по гореописания Сталинов метод против враговете с партийни билети;
– И най-после, Виктор Орбан в Унгария съумя да сплете еврейската тематика, международния финансов капитал и мигрантите по несравним метод, обвинявайки Сорос за създател на " проект " за " завземане " на Европа. През 20-те години на предишния век хората са гледали с подигравка и на лудостта в концепциите на Хитлер.
Цивилизациите умират от личните си апокалиптични визии. Ацтеките изгубват империята си от 200 завоевателя на Кортес, единствено тъй като привиждат в него бога на личния си провал. Европа е на път да загине поради въобразен зложелател, конструиран от личните ѝ кошмари.
--------------
Десните популисти от " Алтернатива за Германия " към този момент подвигат чашите с шампанско.
Кризата в Берлин
И селските кмет знаят, че в политиката водещо е доверието
От коментар на Феликс Щайнер за " Дойче Веле ".
Фотограф: Pool
Германските жители напряко не могат да повярват на очите си, наблюдавайки драмата, която се разиграва от дни в Берлин и в Мюнхен. На човек му се желае да изкрещи: " Започнете най-сетне да си вършите работата! ". Както си я вършим и ние, данъкоплатците.
Да, ние, жителите на тази република, също имаме принос за нелекия делник на нашите политици. Защото съгласно всички анкети, едно в действителност огромно болшинство поддържа предложенията на водача на ХСС Хорст Зеехофер. От друга страна болшинството германци въобще дори не желаят тази политика да бъде прокарана с цената на тежка държавна рецесия и даже разпад на ръководещата коалиция. Най-малко пък електоратът на двете партии-посестрими ХДС и ХСС, който по принцип доста обича реда.
Едва ли има човек, който да не се пита: Защо е в действителност всичко това? С какво днешното състояние се разграничава от обстановката преди три месеца, когато след дълги и мъчителни договаряния ХДС, ХСС и социалдемократите въпреки всичко съумяха да сформират държавно управление? И дали в този спор въобще става дума за политически спор всъщност - или по-скоро за дуел сред канцлерката Меркел и вътрешния министър Зеехофер? Двубой, продикутван от чисто персонални претекстове?
В интерес на истината би трябвало да кажем и това: през последните дни Ангела Меркел също позволи трагични неточности. Да, на срещата на върха на Европейски Съюз немската канцлерка реализира триумфи, на които съвсем никой не се надяваше. Но звучи много необичайно, когато от канцлерството ни изясняват с кои европейски сътрудници са постигнали еди-какви си съглашения, а малко по-късно три от въпросните страни изрично опровергават тези известия. На кого да имаме вяра? Всеки селски кмет знае, че в политиката няма нищо по-важно от доверието. Който не се употребява с доверие, няма никакъв късмет да оцелее политически.
Тази рецесия е на първо място рецесия на партиите-посестрими, които години наред самонадеяно тръбяха, че без тях не може да бъде формирано никакво държавно управление. Сега на човек му се желае да им каже: " Погледнете оттатък Алпите! ". В Италия десетилетия наред нищо не ставаше без християндемократите. Но ето, че съумяха да се саморазрушат. Затова можем да предположим, че десните популисти от " Алтернатива за Германия " към този момент подвигат чашите с шампанско.
Мнения Daily - Борисов си има български остров
И още: Как Тръмп падна от мотора; Зад продажбата на ЧЕЗ прозира политически покупател
28 юни 2018
Мнения Daily - Политиката ни е пихтиеста маса без ясни контури
И още: Полицията ни би трябвало да бъде градена наново; Премиерът би трябвало да желае лъчение на " Часът на Милен Цветков "
27 юни 2018 Крепост " Европа "
Мигрантите изместиха политическия мейнстрийм надясно
От коментар на Даниел Стефанов, програмен координатор на Европейския съвет за външна политика – София, за " Клуб Z "
На 22 юни водачите на Европейски Съюз се събраха на неофициална среща в Брюксел, с цел да потърсят толкоз нужното решение на европейската миграционна рецесия. Те не съумяха да реализират никакъв значителен прогрес. Срещата за следващ път акцентира разликите в националните залози и неналичието на новаторски хрумвания в отговор на рецесията.
Още от началото на срещата беше ясно, че задачата на немския канцлер Ангела Меркел е да убеди страните от периферията да одобряват повече мигранти, с цел да избегне политическата стихия в страната си. Притисната от министъра на вътрешните работи Хорст Зеехофер, Меркел търси метод да спре вторичните напредвания на бежанци и други мигранти в Европа, които не изискват единодушие на всички 28 страни членки на Европейски Съюз.
Италия и Гърция в действителност желаят тъкмо противоположното – затварянето на граници и прекъсването на вторичното напредване, както и започването на развой на връщане на търсещи леговище, би ги трансформирало дефинитивно в европейски бежански лагери. Затова тяхната цел е да се раздели филантропичното избавяне на търсещи леговище в Средиземно море от отговорността за приютяването им.
Интересът на френския президент Макрон също опонира на този на Меркел. Амбицията на Макрон е да потвърди, че под негово водачество Европейски Съюз може да откри общоевропейско решение на казуса.
Въпреки риториката им, държавните управления от Вишеградската група – Австрия, Унгария, Полша и Словакия - в действителност имат доста дребен откровен интерес от бързото решение на мигрантската рецесия, защото тя им носи съществени вътрешнополитически дивиденти, без действително да ги визира в същата степен като Италия, Гърция, Испания и Германия. Ако този въпрос бъде решен дейно и непротиворечиво, политици като унгарския водач Виктор Орбан ще би трябвало бързо да намерят различен инструмент за активиране на гласоподавателите и друга повърхност на опълчване на Брюксел.
На срещата в Брюскел България – една от страните, в които бежанците се записват за пръв път, опита да напомни на останалите страни членки основната си роля по реализиране на договорката сред Европейски Съюз и Турция. София се надява приносът й за съглашението да я избави от принудата да одобри още търсещи леговище или цялостен бежански център.
Изглежда, разликите сред европейските водачи към момента са повече в сравнение с пресечните им точки. Миграционната рецесия сътвори лична политическа действителност в страни като Австрия, Унгария, Италия и даже Германия. Използвайки миграционната рецесия, популсти завоюваха изборна поддръжка, с което изместиха политическия мейнстрийм надясно. В този смисъл не е изненада, че водачите на Европейски Съюз съумяха да реализират единодушие единствено по ограничения, които предотвратяват хората, търсещи протекция да стигнат Европа – като развиването на европейските механизми за граничен надзор посредством Фронтекс и основаването на приемни центрове в страни отвън Европейски Съюз. Ако можем да приемем, че първата мярка е оправдана и рационална, втората е надалеч по-проблематична.
Идеята за изнесени на територията на трети страни бежански центрове не е нова. Влизането й още веднъж в дневния ред на Европа демонстрира неналичието на политически допустима опция. Има риск Европейски Съюз да подкопае политиката си към най-близките си съседи, в случай че насочи такава молба към Албания да вземем за пример. Това би отворило още веднъж тематиката за честността на европейската вероятност за страните от Западните Балкани. Европейски Съюз би рискувал съществено да навреди на репутацията си в района, в случай че стартира договаряния за присъединение с Албания в подмяна на изнесен приемен център в страната.
--------------- Европа се изправя против зложелател, конструиран в нейните кошмари.
" Апокалипсис в този момент "
Цивилизациите умират от личните си апокалиптични визии
От коментар на политолога Даниел Смилов за " Портал Култура "
Фотограф: Wolfgang Rattay
Всяка селищна система, както и всяка политическа общественост, имат потребност от зложелател. Мигрантът е идеалният зложелател, тъй като той нормално дава отговор и на двете общоприети условия за различност. В класово отношение той е по-долу даже от най-бедните в европейските общества. И по принцип е с по-тъмна кожа. На всичкото от горната страна с огромна възможност е мохамеданин, хиндуист или почитател на шаманизма, което също го разобличава като " рисков ".
Основният зложелател, конструиран през ХХ век, не е толкоз породист, колкото идеологически обаче. Сталин, Мао, Хитлер (и по-малките им подражатели и протежета) съумяват да разпознават и избият голямо количество идеологически врагове. В сходство с режима те са комунисти, буржоа, кулаци, безродни космополити, анархисти, земеделци, интелектуалци, социалисти и така нататък, и така нататък
Не на последно място Сталин доразвива теорията с концепцията си за " врага с партиен билет ". Този зложелател не е идеологически, а е някой от " своите ", който развива прикрита подривна активност без забележима причина. " Врагът с партиен билет " води и до концепцията за случайния гнет – по принцип всеки би могъл да попадне в тази категория и значително е въпрос на късмет да я избегнеш. Знае се, че локалните структури на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) са имали " норма " за арестуване и с цел да я изпълнят, са прибягвали до способи, близки до лотарията.
Мигрантът е по едно и също време евреин, идеологически зложелател и зложелател с партиен билет. Когато идва, той е породист и съсловен зложелател: води до " изгубване " на нацията и " подрива " обществената ѝ система, като уязвява " локалните ". Когато се интегрира в обществото, мигрантът става " зложелател с партиен билет " – един от сякаш своите, който във всеки един миг може да хване ножа и да изколи близките.
Мигрантът като зложелател No. 1 се конструира от днешните национал-популистки партии и медии посредством следните облици:
– Млади мъже с тъмна кожа, които ще трансформират посредством настъпление или размножаване застрашената политическа общественост. Изнасилването и половото посягане от мигранти са картинното онагледяване на тази концепция. Тази концепция всеобщо се тиражира без значение от изчезналата справедлива статистика в нейна подкрепа;
– Мигрантите живеят на помощи и точат обществената система, като заплашват класовия мир;
– Вземат работни места и пролетаризират мнозинството;
– Всъщност мигрантите са идеологически врагове, тъй като са джихадисти или най-малко гласоподават за Ердоган;
– Те са врагове с партиен билет, спящи кафези, които в избран миг стават терористи, даже когато ги считаме за интегрирани. Затова всеки терористичен акт се чака с неспокойствие от борците с мигрантите – в него те виждат доказателство на теорията си. И надлежно разочарованието им е огромно, когато актът се окаже осъществен от някой " елементарен " луд;
– Определен % от мигрантите са оповестени по формулировка за джихадисти и терористи, което оправдава случайна и всеобща принуда против тях по гореописания Сталинов метод против враговете с партийни билети;
– И най-после, Виктор Орбан в Унгария съумя да сплете еврейската тематика, международния финансов капитал и мигрантите по несравним метод, обвинявайки Сорос за създател на " проект " за " завземане " на Европа. През 20-те години на предишния век хората са гледали с подигравка и на лудостта в концепциите на Хитлер.
Цивилизациите умират от личните си апокалиптични визии. Ацтеките изгубват империята си от 200 завоевателя на Кортес, единствено тъй като привиждат в него бога на личния си провал. Европа е на път да загине поради въобразен зложелател, конструиран от личните ѝ кошмари.
--------------
Десните популисти от " Алтернатива за Германия " към този момент подвигат чашите с шампанско.
Кризата в Берлин
И селските кмет знаят, че в политиката водещо е доверието
От коментар на Феликс Щайнер за " Дойче Веле ".
Фотограф: Pool
Германските жители напряко не могат да повярват на очите си, наблюдавайки драмата, която се разиграва от дни в Берлин и в Мюнхен. На човек му се желае да изкрещи: " Започнете най-сетне да си вършите работата! ". Както си я вършим и ние, данъкоплатците.
Да, ние, жителите на тази република, също имаме принос за нелекия делник на нашите политици. Защото съгласно всички анкети, едно в действителност огромно болшинство поддържа предложенията на водача на ХСС Хорст Зеехофер. От друга страна болшинството германци въобще дори не желаят тази политика да бъде прокарана с цената на тежка държавна рецесия и даже разпад на ръководещата коалиция. Най-малко пък електоратът на двете партии-посестрими ХДС и ХСС, който по принцип доста обича реда.
Едва ли има човек, който да не се пита: Защо е в действителност всичко това? С какво днешното състояние се разграничава от обстановката преди три месеца, когато след дълги и мъчителни договаряния ХДС, ХСС и социалдемократите въпреки всичко съумяха да сформират държавно управление? И дали в този спор въобще става дума за политически спор всъщност - или по-скоро за дуел сред канцлерката Меркел и вътрешния министър Зеехофер? Двубой, продикутван от чисто персонални претекстове?
В интерес на истината би трябвало да кажем и това: през последните дни Ангела Меркел също позволи трагични неточности. Да, на срещата на върха на Европейски Съюз немската канцлерка реализира триумфи, на които съвсем никой не се надяваше. Но звучи много необичайно, когато от канцлерството ни изясняват с кои европейски сътрудници са постигнали еди-какви си съглашения, а малко по-късно три от въпросните страни изрично опровергават тези известия. На кого да имаме вяра? Всеки селски кмет знае, че в политиката няма нищо по-важно от доверието. Който не се употребява с доверие, няма никакъв късмет да оцелее политически.
Тази рецесия е на първо място рецесия на партиите-посестрими, които години наред самонадеяно тръбяха, че без тях не може да бъде формирано никакво държавно управление. Сега на човек му се желае да им каже: " Погледнете оттатък Алпите! ". В Италия десетилетия наред нищо не ставаше без християндемократите. Но ето, че съумяха да се саморазрушат. Затова можем да предположим, че десните популисти от " Алтернатива за Германия " към този момент подвигат чашите с шампанско.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ