Мнения Daily - Защо пленената държава се възпроизвежда
© ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ Захванатата страна е доста " по-естествена ", тъй като е движена от мощно стимулирани малцинства. Още по тематиката
Мнения Daily - Връщат ли се каталунците назад в 18 век?
И още: Труден старт на оценката на въздействие; Олигархията реализира задачата си
22 окт 2017
Мнения Daily - Необходимо ли е принуждение, с цел да се пречупи предишното
И още: Русия да каже коя черноморска страна я заплашва; Автомобилът е завладял градското пространство в София
18 окт 2017 Олигархия
Защо пленената страна се възпроизвежда
От коментар на политолога Даниел Смилов за портал " Култура "
Когато държавните институции са в " захвата " на частни ползи, приказваме за " пленена страна ". Ние през днешния ден сме тъкмо в тази демократична догадка. Под " захват на страната " в България се има поради преодоляването на държавни институции – регулатори, организации, а даже от време на време и съществени органи на правосъдната власт, както и държавното управление, а даже Народното събрание – от мощни стопански ползи, които ги употребяват за лични цели.
Възпроизвеждането на модела на пленената, захваната страна посредством избори се дължи на следните фактори:
– Ефективността на захванатата страна. Този модел – с всичките му негови недостатъци – има едно значително преимущество. Той е действителен, съществува и хората към този момент знаят по какъв начин работи и какво могат да чакат от него. Ниското доверие в политиката като цяло демонстрира, че никой не харесват този модел изключително. Но в същото време не се открива действителна опция, която да убеди болшинството, че друга уредба на нещата е допустима.
– Въпреки всеобщото номинално неодобрение от пленената страна този модел в действителност е подкрепян от мнозина. Защо е това безмълвие? Отговорът е, че организации избират да се договарят с държавното управление и да подсигуряват своите ползи на парче.
– Масовото разбиране, че действителна опция не съществува, е частично и умишлено генерирано от медиите, които крепят модела.
– Възпроизвеждането на модела зависи и от способността му да генерира подправени други възможности, които да обират недоволството.
– Отместване на дебата към други тематики - непоклатимост, национализъм, имигрантска опасност, европейско председателство...
– Кооптиране, разтрошаване на опозицията. Някои стават персонални другари на премиера, други го вършат по прагматични аргументи.
– Моделът се научи да мимикрира промени. Рецептата тук е елементарна – институционални промени се оферират при започване на мандата.
Републиката – обществената власт в полза на всички – не е естествено положение на ръководството. Захванатата страна е доста " по-естествена ", тъй като нейното реализиране е въпрос на мощно стимулирани, стопански мощни и проведени малцинства. Републиката – назад – изисква самоорганизация на огромни маси от хора, мотивацията на всеки от които не е толкоз огромна. Затова и " освобождението " от захвата на страната не е еднократен акт като продобиване на избори. Изграждането на републиката и нейното поддържане е незабавна, само че и дълготрайна задача.
-------------- Съдебната промяна и правосъдното статукво не престават да съжителстват.
Правосъдна номенклатура
Какво да се прави с безконечните правосъдни началници
От коментар на Иван Брегов за седмичния бюлетин на ИПИ
Фотограф: ВЕЛКО АНГЕЛОВ
От години неволя за българската правосъдна система са безконечните ръководители, които по няколко десетилетия престояват на административни длъжности, откъснати от действителното правораздаване. Формулировката на член 129, алинея 6 от конституцията споделя, че административните ръководители, т.е. ръководителите, се употребяват от право на наново избиране. И тук пораждат голям брой въпроси:
- Могат ли да бъдат избирани единствено два поредни мандата?
- Могат ли да бъдат избирани два поредни мандата единствено в еднакъв съд?
- Могат ли да бъдат избирани два поредни мандата в съд от едно и също йерархично равнище?
- Могат ли да бъдат избирани два мандата общо през цялата си кариера?
Тълкуванията и отговорите са също толкоз доста и спорни. Ето няколко вероятни решения:
1. Спазва се практиката на новосформираната Комисия по атестиране и състезания (КАК) към съдийската гилдия на Висш съдебен съвет – КАК не позволява претендентите с повече от два поредни мандата в конкурсни процедури. Възприемането на този модел обаче не дава гаранции, че казусът със правосъдната номенклатура ще бъде преодолян, защото съставът на КАК се обновява всяка година.
2. Доразвиване на правилото за рестриктивност на мандатите в Закона за правосъдната власт (ЗСВ). Тъй като конституционният текст е неразбираемо написан обаче, това позволява корист от страна на депутатите в Народното събрание.
3. Третият вид би бил най-бавен във времето като развой, само че може би най-траен във времето като резултат. При него Конституционният съд следва да бъде сезиран по реда на член 150 от конституцията с искане да пояснява член 129, алинея 6 от висшия закон. Тази теза пък търпи рецензия по линия на ролята на Конституционен съд - по този метод конституционните текстове ще бъдат дописани точно от призвания да пази тези текстове съд.
До намирането на решение несъвместимите между тях правосъдна промяна и правосъдно номенклатурно статукво ще продължат да съжителстват дружно.
------------- Проблемът на екологичния радикализъм е, че той няма време.
Идеологии
Задава ли се екотероризъм
От коментар на политолога Огнян Минчев в неговия фейсбук профил
Фотограф: CHAIWAT SUBPRASOM
Кризата на рационалните утопии от модерните времена отключи появяването на два съществени вида идеологическа динамичност. Първият, възродената динамичност на обичайните култури и обичайните религии - ислям, хиндуизъм, протестантизъм... Вторият вид идеологическа динамичност се генерира от самите западни общества и тя се показва в процъфтяването на различни, квазирелигиозни култове на друга тема, обединени към хилиастичната цел за " една нова земя и едно ново небе ", откакто християнското признание избледня в епохата на " чиста иманентност " (Мишел Онфре) и изчерпателен материализъм.
Екологизмът е част от тази традиция, въпреки че се реализира както в ляворадикални, по този начин и в по-консервативни политически формати. Основата на придвижването е схващането, че актуалната капиталистическа цивилизация вкарва човечеството във все по-голям спор с неговата природа, с " майката Земя " и с естествените предпоставки за едно по-добро бъдеще.
Подобно на всички други хилиастични култове, екологизмът непрекъснато зове - " Няма време ", времето за деяние изтича! Ако смяната е все по-спешна, дейностите би трябвало да бъдат все по-радикални. Какво се случва? Човешката активност трансформира климата и ни води към обозрима злополука. Храната е отровена, все по-изкуствена и рискова за здравето ни. Икономическият напредък усилва купищата токсични отпадъци, които убиват планетата като екологична система и дом за хората като биосоциални същества. Вместо към хармонично разгръщаща се ноосфера (Вернадски) вървим към злополуката на безмилостно привършване на ресурсите на планетата за едно все по-безсмислено съревнование сред световните бизнес котерии, алчни за все по-големи облаги и власт над хората.
Бога ми, аз също имам вяра минимум в две трети от гореизброеното. Проблемът на екологичния радикализъм е, че той няма време и би трябвало да наложи час по-скоро своята истина като нова световна обществена система. Дори и терорът може да се окаже уместно средство в един миг и за някои от крилата на придвижването. Друг е въпросът, че разрастващото се екологично схващане през последния половин век в действителност трансформира - от време на време неузнаваемо - планетата и обществата в положителната посока. Мирогледът на бързо възходящ брой хора необратимо се уголемява в посока на осъзнаване нуждата от природосъобразен и щадящ природата метод на живот.
На пръв взор парадоксално, само че точно разширяващото се екологично съзнание може да ескалира в допълнение нетърпението и радикализма на тази част от екологичното придвижване, което да изиска всичко мечтано през днешния ден - тук и в този момент. Ако се постанова - даже и с екологичен тероризъм.
Мнения Daily - Връщат ли се каталунците назад в 18 век?
И още: Труден старт на оценката на въздействие; Олигархията реализира задачата си
22 окт 2017
Мнения Daily - Необходимо ли е принуждение, с цел да се пречупи предишното
И още: Русия да каже коя черноморска страна я заплашва; Автомобилът е завладял градското пространство в София
18 окт 2017 Олигархия
Защо пленената страна се възпроизвежда
От коментар на политолога Даниел Смилов за портал " Култура "
Когато държавните институции са в " захвата " на частни ползи, приказваме за " пленена страна ". Ние през днешния ден сме тъкмо в тази демократична догадка. Под " захват на страната " в България се има поради преодоляването на държавни институции – регулатори, организации, а даже от време на време и съществени органи на правосъдната власт, както и държавното управление, а даже Народното събрание – от мощни стопански ползи, които ги употребяват за лични цели.
Възпроизвеждането на модела на пленената, захваната страна посредством избори се дължи на следните фактори:
– Ефективността на захванатата страна. Този модел – с всичките му негови недостатъци – има едно значително преимущество. Той е действителен, съществува и хората към този момент знаят по какъв начин работи и какво могат да чакат от него. Ниското доверие в политиката като цяло демонстрира, че никой не харесват този модел изключително. Но в същото време не се открива действителна опция, която да убеди болшинството, че друга уредба на нещата е допустима.
– Въпреки всеобщото номинално неодобрение от пленената страна този модел в действителност е подкрепян от мнозина. Защо е това безмълвие? Отговорът е, че организации избират да се договарят с държавното управление и да подсигуряват своите ползи на парче.
– Масовото разбиране, че действителна опция не съществува, е частично и умишлено генерирано от медиите, които крепят модела.
– Възпроизвеждането на модела зависи и от способността му да генерира подправени други възможности, които да обират недоволството.
– Отместване на дебата към други тематики - непоклатимост, национализъм, имигрантска опасност, европейско председателство...
– Кооптиране, разтрошаване на опозицията. Някои стават персонални другари на премиера, други го вършат по прагматични аргументи.
– Моделът се научи да мимикрира промени. Рецептата тук е елементарна – институционални промени се оферират при започване на мандата.
Републиката – обществената власт в полза на всички – не е естествено положение на ръководството. Захванатата страна е доста " по-естествена ", тъй като нейното реализиране е въпрос на мощно стимулирани, стопански мощни и проведени малцинства. Републиката – назад – изисква самоорганизация на огромни маси от хора, мотивацията на всеки от които не е толкоз огромна. Затова и " освобождението " от захвата на страната не е еднократен акт като продобиване на избори. Изграждането на републиката и нейното поддържане е незабавна, само че и дълготрайна задача.
-------------- Съдебната промяна и правосъдното статукво не престават да съжителстват.
Правосъдна номенклатура
Какво да се прави с безконечните правосъдни началници
От коментар на Иван Брегов за седмичния бюлетин на ИПИ
Фотограф: ВЕЛКО АНГЕЛОВ
От години неволя за българската правосъдна система са безконечните ръководители, които по няколко десетилетия престояват на административни длъжности, откъснати от действителното правораздаване. Формулировката на член 129, алинея 6 от конституцията споделя, че административните ръководители, т.е. ръководителите, се употребяват от право на наново избиране. И тук пораждат голям брой въпроси:
- Могат ли да бъдат избирани единствено два поредни мандата?
- Могат ли да бъдат избирани два поредни мандата единствено в еднакъв съд?
- Могат ли да бъдат избирани два поредни мандата в съд от едно и също йерархично равнище?
- Могат ли да бъдат избирани два мандата общо през цялата си кариера?
Тълкуванията и отговорите са също толкоз доста и спорни. Ето няколко вероятни решения:
1. Спазва се практиката на новосформираната Комисия по атестиране и състезания (КАК) към съдийската гилдия на Висш съдебен съвет – КАК не позволява претендентите с повече от два поредни мандата в конкурсни процедури. Възприемането на този модел обаче не дава гаранции, че казусът със правосъдната номенклатура ще бъде преодолян, защото съставът на КАК се обновява всяка година.
2. Доразвиване на правилото за рестриктивност на мандатите в Закона за правосъдната власт (ЗСВ). Тъй като конституционният текст е неразбираемо написан обаче, това позволява корист от страна на депутатите в Народното събрание.
3. Третият вид би бил най-бавен във времето като развой, само че може би най-траен във времето като резултат. При него Конституционният съд следва да бъде сезиран по реда на член 150 от конституцията с искане да пояснява член 129, алинея 6 от висшия закон. Тази теза пък търпи рецензия по линия на ролята на Конституционен съд - по този метод конституционните текстове ще бъдат дописани точно от призвания да пази тези текстове съд.
До намирането на решение несъвместимите между тях правосъдна промяна и правосъдно номенклатурно статукво ще продължат да съжителстват дружно.
------------- Проблемът на екологичния радикализъм е, че той няма време.
Идеологии
Задава ли се екотероризъм
От коментар на политолога Огнян Минчев в неговия фейсбук профил
Фотограф: CHAIWAT SUBPRASOM
Кризата на рационалните утопии от модерните времена отключи появяването на два съществени вида идеологическа динамичност. Първият, възродената динамичност на обичайните култури и обичайните религии - ислям, хиндуизъм, протестантизъм... Вторият вид идеологическа динамичност се генерира от самите западни общества и тя се показва в процъфтяването на различни, квазирелигиозни култове на друга тема, обединени към хилиастичната цел за " една нова земя и едно ново небе ", откакто християнското признание избледня в епохата на " чиста иманентност " (Мишел Онфре) и изчерпателен материализъм.
Екологизмът е част от тази традиция, въпреки че се реализира както в ляворадикални, по този начин и в по-консервативни политически формати. Основата на придвижването е схващането, че актуалната капиталистическа цивилизация вкарва човечеството във все по-голям спор с неговата природа, с " майката Земя " и с естествените предпоставки за едно по-добро бъдеще.
Подобно на всички други хилиастични култове, екологизмът непрекъснато зове - " Няма време ", времето за деяние изтича! Ако смяната е все по-спешна, дейностите би трябвало да бъдат все по-радикални. Какво се случва? Човешката активност трансформира климата и ни води към обозрима злополука. Храната е отровена, все по-изкуствена и рискова за здравето ни. Икономическият напредък усилва купищата токсични отпадъци, които убиват планетата като екологична система и дом за хората като биосоциални същества. Вместо към хармонично разгръщаща се ноосфера (Вернадски) вървим към злополуката на безмилостно привършване на ресурсите на планетата за едно все по-безсмислено съревнование сред световните бизнес котерии, алчни за все по-големи облаги и власт над хората.
Бога ми, аз също имам вяра минимум в две трети от гореизброеното. Проблемът на екологичния радикализъм е, че той няма време и би трябвало да наложи час по-скоро своята истина като нова световна обществена система. Дори и терорът може да се окаже уместно средство в един миг и за някои от крилата на придвижването. Друг е въпросът, че разрастващото се екологично схващане през последния половин век в действителност трансформира - от време на време неузнаваемо - планетата и обществата в положителната посока. Мирогледът на бързо възходящ брой хора необратимо се уголемява в посока на осъзнаване нуждата от природосъобразен и щадящ природата метод на живот.
На пръв взор парадоксално, само че точно разширяващото се екологично съзнание може да ескалира в допълнение нетърпението и радикализма на тази част от екологичното придвижване, което да изиска всичко мечтано през днешния ден - тук и в този момент. Ако се постанова - даже и с екологичен тероризъм.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ