Мнения Daily - Мая Манолова дължи малко по-различни отговори
© Георги Кожухаров Темата за фризьорите и прическите е единствено за отклонение на вниманието.
Фъш-фъш
Мая Манолова дължи малко по-различни отговори
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики От коментар на Полина Паунова за " Свободна Европа "
Профанизирането и принизяването на обществения живот у нас не е развой нито нов, нито почнал с премиера Бойко Борисов, въпреки той да има необикновен принос за развиването му. Затова и не будят изненада последните пояснения на министър-председателя, че " мазна коса " попречила Менда Стоянова " да изясни нещо за бюджета по малкия екран ". Така тематиката за фризьорите и " фъш-фъш " (отново по Борисов), която на пръв взор няма нищо общо с локалните избори, се оказа в тясна връзка с оповестяването на кандидатурата на Мая Манолова.
Затова си има причина. Насочването на обществения диалог към прически или междуличностни връзки, както направи министър председателят, икономисва задаването на основни въпроси както на него, по този начин и на деклариралата се за негова опция " в София и страната " някогашна депутатка от Българска социалистическа партия. Въпроси, които надвишават локалните избори, тъкмо каквито наподобяват упоритостите на Манолова и стоящите зад нея.
Мая Манолова дължи малко по-различни отговори.
На първо място, щом се афишира за опция и притежател на смяна, освен за София, а и в цялата страна, подходящо би било да каже какво тъкмо има намерение да трансформира. И с кое не е съгласна в ръководството.
Ако Манолова е лице на предприемчив комитет " Промяна за София и България ", евентуално не трябва да бъде питана единствено по столични тематики. Гражданите е добре да са осведомени за мнението й за геополитическата ориентировка на страната. Например, предлага ли продължение или анулация на глобите против Русия. Какво мисли за правораздаването, за пълномощията на основния прокурор, за избора на правоприемник на Сотир Цацаров? Какво счита за строителството на АЕЦ " Белене "? Има ли мнение за медийната централизация в България? Или пък не вижда такава централизация... Възможно ли е народен представител от опозиционна партия да е един от най-влиятелните предприемачи и централна фигура в политиката, бизнеса и медиите? Би ли произнесла още веднъж фразата " Аз предложих Пеевски "?
Разбира се, всичко това може да звучи суховато на фона на заложения от Борисов звук за услугите и прическите в политиката. Но пък, когато в една европейска страна някой претендира да бъде нечия алтерантива, би трябвало да е подготвен да даде отговори на основни за положението на страната въпроси.
---------
Да забележим кой какво счита да направи за тротоара, метрото, въздуха...
(де)монтаж
Хайде да оставим системата на мира
От коментар на някогашния длъжностен министър на екологията Юлиян Попов в неговия фейсбук-профил
Конвенционални, обществени и асоциални медии нищят един въпрос за локалните избори - системата.
Едни заплашват, че в случай че гласуваш за сегашните, ще подкрепиш системата. Други заплашват, или предизвикват, че в случай че гласуваш за другите, ще докараш друга система, която е по-лоша, или пък по-добра.
Фотограф: Юлия Лазарова
Един претендент пък се стартира в битката за кмет на София с концепцията, че ще сменя системата в цялата страна. В същото време чуваме по какъв начин капитализмът би трябвало да се демонтира. Отсреща се чуват крясъци, че леви сили желаят да разрушат демократичния строй, би трябвало да браним системата от тях.
Хайда да се поуспокоим малко и да оставим системата на мира. Избирателят напълно рационално се интерсува не от системата, а от това дали ще има тролейбусна спирка на 200 метра от вкъщи му, дали ще има къде да паркира, дали може да си спести разноските по колата и да разчита единствено на градски превоз. Дали ще има плувен басейн за детето, ще го подвигат ли оня 150 метров блок на ъгъла или ще създадат детска площадка там, какъв брой е замърсен въздуха през зимата. И ще се откри ли някой, който да изясни ясно дали това е доста неприятно или е в реда на нещата, ще може ли с инвалидна количка да иде да си напазарува в локалния магазин и да се прибере.
Оставете системите на мира. Да забележим кой какво счита да направи за тротоара, метрото, въздуха, парка, кой ще махне колите от тревата, кой ще направи нещо съответно и дали това нещо ни стига и дали ни харесва.
Що се отнася до системата, нейната смяна става с грижа за обособените неща. Другото е фейсбук политология.
-----------
Повечето български медии или изобщо не питат, или задават комфортни въпроси.
Отвинтване
" Журналистиката " постоянно е стойка за микрофон, а " медиите " - водосточна тръба
От коментар на Ясен Бояджиев за " Дойче веле "
Мнозина се превъзбудиха от случката с отвинтените микрофони в залата за конференции на Министерски съвет - да не би някой да попита нещо бъдещата председателка на Европейска комисия и българския министър председател.
В същото време възбудата и възмущението към тази преживелица са малко попресилени и закъснели. По две съществени аргументи. Първата е, че по този начин или другояче (със или без микрофони и въпроси) от това събитие нямаше да научим нищо значително. Гостенката щеше да повтаря любезности (доколкото още не е встъпила в служба и не разполага с отговорите), а домакинът щеше да каже отново това, което приказва всеки ден.
Фотограф: Юлия Лазарова
По принцип в България мнозина от водещите политици от дълго време са се научили да приказват без да споделят нищо, да заобикалят въпросите без да дават отговор всъщност, да ръсят измислици и глупости, да лъжат и мажат. Този " жанр " на другарство стана норма и даже минава за нещо като професионална обиграност.
Втората причина е, че в множеството случаи микрофоните така и така са ненужни. Повечето български медии и публицисти или изобщо не питат, или задават мечтаните от събеседниците им въпроси. Защото ги мързи, тъй като не знаят, че би трябвало, тъй като не са наясно какво да питат и не схващат какво им дават отговор. Но най-често тъй като по този начин им е подредено и/или тъй като ги е боязън.
В това отношение е доста показателна една друга преживелица - ден-два след първата. В продължение на близо два часа пред записващите микрофони и камери министър председателят изяснява на млади партийни деятели триумфите на ръководството си и по какъв начин да дават отпор на опозицията. Когато свършва, отегчена от очакване журналистка от огромна медия го пита простодушно: " Да си вървим ли или ще ни говорите нещо извън? " (да не би да изпусне някоя от дежурните му речи и след това да ѝ се карат). Този " журналистически " въпрос изяснява всичко. " Журналистиката " постоянно не е нищо повече от стойка за микрофон, а " медиите " са като водосточна тръба - каквото пуснеш в единия край, това излиза в другия. Колкото и каквото и да им наговориш, те ще те " отразят ".
Затова тук е допустимо министър-председателят, без да му мигне окото, да съобщи, че " пети и шести реактор на АЕЦ " Козлодуй " завършват своята активност след 10 години ". Или че някогашният началник на КПКОНПИ и предстоящ общоприет консул във Валенсия " е с няколко образования, хиляди награди и милиарди арестувани и иззети средства ". В множеството от най-масовите медии тези и доста други сходни " известия " минават изцяло безрезервно, без никой да ги ревизира, камо ли да ги опровергае. Така необятната аудитория може и да не разбере, че я баламосват на едро. Защото в действителност двата блока в Козлодуй могат да работят до 2047 и 2049 година. Бъдещият консул пък има единствено едно обучение и единствено една премия (от Областния съвет по наркотични субстанции в Благоевград), а " арестуваните и иззети средства " не са за милиарди, а за 80 милиона, освен това най-много в надценени и непродаваеми недвижими парцели.
Фъш-фъш
Мая Манолова дължи малко по-различни отговори
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики От коментар на Полина Паунова за " Свободна Европа "
Профанизирането и принизяването на обществения живот у нас не е развой нито нов, нито почнал с премиера Бойко Борисов, въпреки той да има необикновен принос за развиването му. Затова и не будят изненада последните пояснения на министър-председателя, че " мазна коса " попречила Менда Стоянова " да изясни нещо за бюджета по малкия екран ". Така тематиката за фризьорите и " фъш-фъш " (отново по Борисов), която на пръв взор няма нищо общо с локалните избори, се оказа в тясна връзка с оповестяването на кандидатурата на Мая Манолова.
Затова си има причина. Насочването на обществения диалог към прически или междуличностни връзки, както направи министър председателят, икономисва задаването на основни въпроси както на него, по този начин и на деклариралата се за негова опция " в София и страната " някогашна депутатка от Българска социалистическа партия. Въпроси, които надвишават локалните избори, тъкмо каквито наподобяват упоритостите на Манолова и стоящите зад нея.
Мая Манолова дължи малко по-различни отговори.
На първо място, щом се афишира за опция и притежател на смяна, освен за София, а и в цялата страна, подходящо би било да каже какво тъкмо има намерение да трансформира. И с кое не е съгласна в ръководството.
Ако Манолова е лице на предприемчив комитет " Промяна за София и България ", евентуално не трябва да бъде питана единствено по столични тематики. Гражданите е добре да са осведомени за мнението й за геополитическата ориентировка на страната. Например, предлага ли продължение или анулация на глобите против Русия. Какво мисли за правораздаването, за пълномощията на основния прокурор, за избора на правоприемник на Сотир Цацаров? Какво счита за строителството на АЕЦ " Белене "? Има ли мнение за медийната централизация в България? Или пък не вижда такава централизация... Възможно ли е народен представител от опозиционна партия да е един от най-влиятелните предприемачи и централна фигура в политиката, бизнеса и медиите? Би ли произнесла още веднъж фразата " Аз предложих Пеевски "?
Разбира се, всичко това може да звучи суховато на фона на заложения от Борисов звук за услугите и прическите в политиката. Но пък, когато в една европейска страна някой претендира да бъде нечия алтерантива, би трябвало да е подготвен да даде отговори на основни за положението на страната въпроси.
---------
Да забележим кой какво счита да направи за тротоара, метрото, въздуха...
(де)монтаж
Хайде да оставим системата на мира
От коментар на някогашния длъжностен министър на екологията Юлиян Попов в неговия фейсбук-профил
Конвенционални, обществени и асоциални медии нищят един въпрос за локалните избори - системата.
Едни заплашват, че в случай че гласуваш за сегашните, ще подкрепиш системата. Други заплашват, или предизвикват, че в случай че гласуваш за другите, ще докараш друга система, която е по-лоша, или пък по-добра.
Фотограф: Юлия Лазарова
Един претендент пък се стартира в битката за кмет на София с концепцията, че ще сменя системата в цялата страна. В същото време чуваме по какъв начин капитализмът би трябвало да се демонтира. Отсреща се чуват крясъци, че леви сили желаят да разрушат демократичния строй, би трябвало да браним системата от тях.
Хайда да се поуспокоим малко и да оставим системата на мира. Избирателят напълно рационално се интерсува не от системата, а от това дали ще има тролейбусна спирка на 200 метра от вкъщи му, дали ще има къде да паркира, дали може да си спести разноските по колата и да разчита единствено на градски превоз. Дали ще има плувен басейн за детето, ще го подвигат ли оня 150 метров блок на ъгъла или ще създадат детска площадка там, какъв брой е замърсен въздуха през зимата. И ще се откри ли някой, който да изясни ясно дали това е доста неприятно или е в реда на нещата, ще може ли с инвалидна количка да иде да си напазарува в локалния магазин и да се прибере.
Оставете системите на мира. Да забележим кой какво счита да направи за тротоара, метрото, въздуха, парка, кой ще махне колите от тревата, кой ще направи нещо съответно и дали това нещо ни стига и дали ни харесва.
Що се отнася до системата, нейната смяна става с грижа за обособените неща. Другото е фейсбук политология.
-----------
Повечето български медии или изобщо не питат, или задават комфортни въпроси.
Отвинтване
" Журналистиката " постоянно е стойка за микрофон, а " медиите " - водосточна тръба
От коментар на Ясен Бояджиев за " Дойче веле "
Мнозина се превъзбудиха от случката с отвинтените микрофони в залата за конференции на Министерски съвет - да не би някой да попита нещо бъдещата председателка на Европейска комисия и българския министър председател.
В същото време възбудата и възмущението към тази преживелица са малко попресилени и закъснели. По две съществени аргументи. Първата е, че по този начин или другояче (със или без микрофони и въпроси) от това събитие нямаше да научим нищо значително. Гостенката щеше да повтаря любезности (доколкото още не е встъпила в служба и не разполага с отговорите), а домакинът щеше да каже отново това, което приказва всеки ден.
Фотограф: Юлия Лазарова
По принцип в България мнозина от водещите политици от дълго време са се научили да приказват без да споделят нищо, да заобикалят въпросите без да дават отговор всъщност, да ръсят измислици и глупости, да лъжат и мажат. Този " жанр " на другарство стана норма и даже минава за нещо като професионална обиграност.
Втората причина е, че в множеството случаи микрофоните така и така са ненужни. Повечето български медии и публицисти или изобщо не питат, или задават мечтаните от събеседниците им въпроси. Защото ги мързи, тъй като не знаят, че би трябвало, тъй като не са наясно какво да питат и не схващат какво им дават отговор. Но най-често тъй като по този начин им е подредено и/или тъй като ги е боязън.
В това отношение е доста показателна една друга преживелица - ден-два след първата. В продължение на близо два часа пред записващите микрофони и камери министър председателят изяснява на млади партийни деятели триумфите на ръководството си и по какъв начин да дават отпор на опозицията. Когато свършва, отегчена от очакване журналистка от огромна медия го пита простодушно: " Да си вървим ли или ще ни говорите нещо извън? " (да не би да изпусне някоя от дежурните му речи и след това да ѝ се карат). Този " журналистически " въпрос изяснява всичко. " Журналистиката " постоянно не е нищо повече от стойка за микрофон, а " медиите " са като водосточна тръба - каквото пуснеш в единия край, това излиза в другия. Колкото и каквото и да им наговориш, те ще те " отразят ".
Затова тук е допустимо министър-председателят, без да му мигне окото, да съобщи, че " пети и шести реактор на АЕЦ " Козлодуй " завършват своята активност след 10 години ". Или че някогашният началник на КПКОНПИ и предстоящ общоприет консул във Валенсия " е с няколко образования, хиляди награди и милиарди арестувани и иззети средства ". В множеството от най-масовите медии тези и доста други сходни " известия " минават изцяло безрезервно, без никой да ги ревизира, камо ли да ги опровергае. Така необятната аудитория може и да не разбере, че я баламосват на едро. Защото в действителност двата блока в Козлодуй могат да работят до 2047 и 2049 година. Бъдещият консул пък има единствено едно обучение и единствено една премия (от Областния съвет по наркотични субстанции в Благоевград), а " арестуваните и иззети средства " не са за милиарди, а за 80 милиона, освен това най-много в надценени и непродаваеми недвижими парцели.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ