Мнения Daily - Ако Костов беше разсъждавал като Борисов...
© Георги Кожухаров Бойко, шубето ти ще се помни, дружно с резултатите от него. Още по тематиката
Мнения Daily: България се трансформира в малоценен член на Европейски Съюз и НАТО
И още: Какво сподели Доган на рождения си ден; Бледо усъвършенстване в локалните финанси
1 апр 2018
Мнения Daily - Да кажем на Русия: Стига толкоз!
И още: Положението ни е такова, че...; Европейска комисия желае военно Шенгенско пространство
29 мар 2018 Атлантическа взаимност
Ако Костов беше разсъждавал като Борисов...
От коментар на зам.-председателя на ДСБ Радан Кънев в неговия фейсбук-профил
Дааа, разбирам логиката " Такива са публичните настроения ". Разбирам и аргумента " Той Бойко по тази причина е на власт, а вие сте на кучето в г*за - тъй като знае да не рита против ръжен... "
НО... Ако преди съвсем двайсет години Костов беше разсъждавал по тази логичност, България нямаше да е член на Европейски Съюз и НАТО. И днешният проблем въобще нямаше да съществува, тъй като нямаше да стои въпросът за взаимност със западните сътрудници. Защото нямаше да имаме западни сътрудници...
В политиката има моменти на избор. Когато на едната везна е личната ти известност и рискът да попаднеш на кучето в г*за, а на другата са националните ползи и сигурността на поколенията след теб, рискът страната и нацията, за които си поел отговорност, да попаднат... аре да не се дублирам. The darkest hour, такива работи.
И тук идва огромната разлика сред политика и държавника, за която другояче е елементарно да дъвчем думички. И нещо за Бойко - да знаеш, че народите не помнят тия, на които ръкопляскат. Ще ти не помнят всички остроумни лафове, и всичките разрушени " автомагистрали и естакади ", и председателството с псевдоремонта на НДК, и него ще не помнят. Ама шубето ти ще се помни, дружно с резултатите от него.
------------ Какво вършим по случая Скрипал? Ами поснижаваме се.
" Помирителят "
Дипломацията – третата роля на премиера
От коментар на проф. Ивайло Дичев за " Дойче Веле "
Фотограф: Правителствена Служба
В трите си мандата Бойко Борисов ни се явява в три разнообразни функции. В първия той беше вътрешен министър, ловеше нарушители и наказваше. Във втория го играеше министър на строителството, непретенциозно сравняван със строителя хан Омуртаг. В настоящия трети той е на първо място външен министър, угрижен за международните каузи и леко дистанциран от дребнавите ни локални проблеми. Този трети ипостас на водача непрестанно се разисква и - в случай че би трябвало да сложим ръка на сърцето - буди утвърждение и отляво и отдясно, и от власт и от съпротива.
Вземете акцента върху присъединението на Западните Балкани, от които пиарите ловко насочваха вниманието върху скъпата на сърцата ни Македония. Има ли нещо по-умилително от това да окажеш помощ на дребното братче, преглъщайки обидите? Ясно ни е, че България не може да направи доста, с цел да убързи приемането на Скопие в Европейски Съюз. Церемониите са за това - да създават консенсус.
Защо по този начин малко приказваме за доста по-напредналата в договарянията Сърбия? Дали е тъй като тя ни е обичаен противник в този район? Как ще реагираме да вземем за пример на напълно прясната опасност от страна на Русия, че щяла да прелети със самолетите си нашата територия да оказва помощ на православните братя в Косово? ( " Ще смъкна ли самолетите ни България? ", подиграват се от Кремъл) Трудна тематика, несъответствуваща за външната ни политика.
Ротационното председателство на Европейски Съюз сервира прелестна опция да станем значими без да вършим нищо изключително. Е, като изключим промяната на плочките и измитането пред НДК, несъмнено. Ротационен дюшеш: идва ти редът да си значим, да покажеш рози, кукери и туристически рекламни клипове.
Нещо сходно беше срещата във Варна сред Ердоган и европейските водачи, домакинствана от господин Борисов. Значението ѝ е, несъмнено, огромно, тъй като хвърли мост сред сътрудници, които се бяха докарали до там да не могат да си приказват. И въпреки всичко дайте да се замислим какво тъкмо направи допустимо това таман ние да сме в ролята на неутралния терен? Дали не е това, че нямаме своя ясна и кардинална политика във връзка с проблемите с Турция? Връщаме хипотетични гюленисти, нямаме мнение за военната интервенция на Анкара в Сирия, не се изричаме по тематики като човешки права, задържаме с години взаимосвързаните проблеми на тракийските бежанци и на прогонените при Възродителния развой.
Какво вършим по случая Скрипал? Ами поснижаваме се. Трябва да сме солидарни със Запада, от който подвластен. От друга страна подвластен и от съветски капитали, притискат ни електорално наши вътрешни проруски партии. Вижте алтернативата: в едната посока имаме серията от съветски експанзии, които Москва цинично отхвърля – анексията на Крим, убийството на Литвиненко, свалянето на малайзийския пътнически аероплан, оповестеното от Путин предизборно нуклеарно превъоръжаване; от другата страна отвръщат с аргумента " а вие за какво биете негрите " - акцентират лъжливия мотив за иракската война, нападението против Либия, мистериозно обвързвано с финансирането на президентската акция на Саркози, неналичието на доказателства по атентата против папата.
Всичко това са политически съображения, а не юридически. Въпросът е на кого вярваш и на чия страна заставаш, не какво тъкмо споделя някакъв арбитър (впрочем не съществува световно правораздаване, нали сме наясно).
---------- Единственият метод да сме предпазени е като сме лоялни в Европейски Съюз и НАТО.
Геополитика
Най-големите външни закани за България са Русия и Турция
От коментар на Любен Обретенов за " Клуб Z "
Фотограф: Николай Дойчинов
Когато става въпрос за Турция, България е в Европейски Съюз. Когато обаче иде тирада за Русия, България е мост сред Европейски Съюз и Москва. Изказването на Реджеп Ердоган, че Кърджали е в душевните граници на Турция, е недопустимо. Няма проблем обаче в случай че Владимир Путин прибере Крим в действителните граници на Русия и глобите по този мотив би трябвало да бъдат свалени.
Това в резюме е позицията на Българска социалистическа партия за интернационалното състояние. Непоследователна, лицемерна и даже предателска по отношение на най-важния народен български интерес - България да стане съставка от демократична Европа, която е най-хубавата ѝ отбрана против имперски искания от североизток и югоизток.
Ако има нещо, на което Българска социалистическа партия би трябвало да наложи несъгласие, то би трябвало да е точно на това си двулично държание. На " Позитано " 20 България има значение единствено дотолкоз, доколкото страната ни би могла да свърши някаква работа за Русия. Да се залага на патриотизма на Нинова и компания, е безсмислено. Българска социалистическа партия обаче би трябвало да престане с лицемерието си поради тяснопартийните си ползи. Докато оттова не престават да се държат по този начин, те скоро власт няма да видят. ГЕРБ сега е първа политическа мощ с над 1 млн. гласа. До огромна степен това са дължи точно на изявлението на Нинова за глобите, както и на това за демокрацията, която ни е лишила доста.
Каква би трябвало да е българската позиция, е ясно на всеки естествен, рационален българин. Най-големите външни закани за България са Русия и Турция. Единственият метод да бъдем предпазени от тях е като сме лоялни съдружници в Европейски Съюз и НАТО.
Неприятното е, че естествените и рационални българи явно са малцинство измежду така наречен политически хайлайф. Ако изобщо ги има.
---------- Комунизмът беше зло, обещаващо да остане безпределно.
В сянката на Държавна сигурност
Вербовчиците станаха новия български хайлайф
От коментар на политолога Огнян Минчев в неговия фейсбук-профил
Фотограф: Анелия Николова
В България досиетата бяха отворени доста късно. Зная, че е по-добре късно, в сравнение с в никакъв случай. Но мисля, че разкриването на тази част от истината, която се оказа налична, от време на време основава превратни показа за живота по време на комунизма измежду поколенията, които имат привилегията да не познават тази ера от българската история. По време на комунизма (след всеобщата опозиция от 40-те и 50-те години, сломена от репресиите на режима) останаха малко на брой тези, които се опълчиха намерено и умишлено на болшевишката робия. Тези хора заплатиха с живота си и те са наши национални герои - малко на брой на брой, само че герои. Останалите се деляхме на властници - велможи на режима, подлеци - умишлено творящи зло и оскърбление за другите в съдействие с режима, и хора, които търсиха допустимата за тях самите степен на компромис с режима, която им позволяваше да водят що годе порядъчен живот.
Законът за досиетата даде опция да бъдат разкрити част от действията на подлеците - сътрудници на режима и да бъдат осветени компромисите, направени с властта от огромен брой хора, неможещи - и нежелаещи да влязат в дребната група на съпротивляващите се герои. За страдание, този закон има два огромни минуса. Първият от тях е, че направените в сходство с него разкрития не дават задоволителна опция да бъдат разграничени подлеците от тези, които са създали компромис със съвестта си, само че са се въздържали, или са правили минимално нужното - или неизбежното в ущърб на други свои съграждани.
Вторият - и по-голям минус на закона се крие във обстоятелството, че той разкрива действията на завербуваните от Държавна сигурност, само че пази както тайната, по този начин и легитимността на вербовчиците, на тъмничарите на милиони човешки души, на палачите на човешкото достолепие от онази ера. Вербовчиците и техните наследници са новия остарял български хайлайф - икономически, политически, културен... Те пречиха на отварянето на досиетата в продължение на 15 години, тъй като трябваше да употребяват оказалата се срамна загадка на съдействие с Държавна сигурност с цел да инфилтрират " своите хора " в институциите и общностите на българското посткомунистическо общество. Когато тази вторична приложимост на завербуваните - към този момент след края на комунизма - изтощи потребния си за веврбовчиците капацитет, те самите взеха решение да отворят досиетата.
Не отхвърлям ни минимум изгодата за обществото от това въпреки и закъсняло отваряне на досиетата. Но не съм кьорав с цел да не видя и изгодата за самите вербовчици. Те получиха опцията да унижат още един път своите жертви - освен подлеците и " самоинициативниците ", само че и тези, които са създали компромис, с цел да могат да водят що годе естествен живот. Комунизмът беше зло, обещаващо да остане безпределно, във всеки случай - доста по-дълго, в сравнение с личния ни живот.
Мнения Daily: България се трансформира в малоценен член на Европейски Съюз и НАТО
И още: Какво сподели Доган на рождения си ден; Бледо усъвършенстване в локалните финанси
1 апр 2018
Мнения Daily - Да кажем на Русия: Стига толкоз!
И още: Положението ни е такова, че...; Европейска комисия желае военно Шенгенско пространство
29 мар 2018 Атлантическа взаимност
Ако Костов беше разсъждавал като Борисов...
От коментар на зам.-председателя на ДСБ Радан Кънев в неговия фейсбук-профил
Дааа, разбирам логиката " Такива са публичните настроения ". Разбирам и аргумента " Той Бойко по тази причина е на власт, а вие сте на кучето в г*за - тъй като знае да не рита против ръжен... "
НО... Ако преди съвсем двайсет години Костов беше разсъждавал по тази логичност, България нямаше да е член на Европейски Съюз и НАТО. И днешният проблем въобще нямаше да съществува, тъй като нямаше да стои въпросът за взаимност със западните сътрудници. Защото нямаше да имаме западни сътрудници...
В политиката има моменти на избор. Когато на едната везна е личната ти известност и рискът да попаднеш на кучето в г*за, а на другата са националните ползи и сигурността на поколенията след теб, рискът страната и нацията, за които си поел отговорност, да попаднат... аре да не се дублирам. The darkest hour, такива работи.
И тук идва огромната разлика сред политика и държавника, за която другояче е елементарно да дъвчем думички. И нещо за Бойко - да знаеш, че народите не помнят тия, на които ръкопляскат. Ще ти не помнят всички остроумни лафове, и всичките разрушени " автомагистрали и естакади ", и председателството с псевдоремонта на НДК, и него ще не помнят. Ама шубето ти ще се помни, дружно с резултатите от него.
------------ Какво вършим по случая Скрипал? Ами поснижаваме се.
" Помирителят "
Дипломацията – третата роля на премиера
От коментар на проф. Ивайло Дичев за " Дойче Веле "
Фотограф: Правителствена Служба
В трите си мандата Бойко Борисов ни се явява в три разнообразни функции. В първия той беше вътрешен министър, ловеше нарушители и наказваше. Във втория го играеше министър на строителството, непретенциозно сравняван със строителя хан Омуртаг. В настоящия трети той е на първо място външен министър, угрижен за международните каузи и леко дистанциран от дребнавите ни локални проблеми. Този трети ипостас на водача непрестанно се разисква и - в случай че би трябвало да сложим ръка на сърцето - буди утвърждение и отляво и отдясно, и от власт и от съпротива.
Вземете акцента върху присъединението на Западните Балкани, от които пиарите ловко насочваха вниманието върху скъпата на сърцата ни Македония. Има ли нещо по-умилително от това да окажеш помощ на дребното братче, преглъщайки обидите? Ясно ни е, че България не може да направи доста, с цел да убързи приемането на Скопие в Европейски Съюз. Церемониите са за това - да създават консенсус.
Защо по този начин малко приказваме за доста по-напредналата в договарянията Сърбия? Дали е тъй като тя ни е обичаен противник в този район? Как ще реагираме да вземем за пример на напълно прясната опасност от страна на Русия, че щяла да прелети със самолетите си нашата територия да оказва помощ на православните братя в Косово? ( " Ще смъкна ли самолетите ни България? ", подиграват се от Кремъл) Трудна тематика, несъответствуваща за външната ни политика.
Ротационното председателство на Европейски Съюз сервира прелестна опция да станем значими без да вършим нищо изключително. Е, като изключим промяната на плочките и измитането пред НДК, несъмнено. Ротационен дюшеш: идва ти редът да си значим, да покажеш рози, кукери и туристически рекламни клипове.
Нещо сходно беше срещата във Варна сред Ердоган и европейските водачи, домакинствана от господин Борисов. Значението ѝ е, несъмнено, огромно, тъй като хвърли мост сред сътрудници, които се бяха докарали до там да не могат да си приказват. И въпреки всичко дайте да се замислим какво тъкмо направи допустимо това таман ние да сме в ролята на неутралния терен? Дали не е това, че нямаме своя ясна и кардинална политика във връзка с проблемите с Турция? Връщаме хипотетични гюленисти, нямаме мнение за военната интервенция на Анкара в Сирия, не се изричаме по тематики като човешки права, задържаме с години взаимосвързаните проблеми на тракийските бежанци и на прогонените при Възродителния развой.
Какво вършим по случая Скрипал? Ами поснижаваме се. Трябва да сме солидарни със Запада, от който подвластен. От друга страна подвластен и от съветски капитали, притискат ни електорално наши вътрешни проруски партии. Вижте алтернативата: в едната посока имаме серията от съветски експанзии, които Москва цинично отхвърля – анексията на Крим, убийството на Литвиненко, свалянето на малайзийския пътнически аероплан, оповестеното от Путин предизборно нуклеарно превъоръжаване; от другата страна отвръщат с аргумента " а вие за какво биете негрите " - акцентират лъжливия мотив за иракската война, нападението против Либия, мистериозно обвързвано с финансирането на президентската акция на Саркози, неналичието на доказателства по атентата против папата.
Всичко това са политически съображения, а не юридически. Въпросът е на кого вярваш и на чия страна заставаш, не какво тъкмо споделя някакъв арбитър (впрочем не съществува световно правораздаване, нали сме наясно).
---------- Единственият метод да сме предпазени е като сме лоялни в Европейски Съюз и НАТО.
Геополитика
Най-големите външни закани за България са Русия и Турция
От коментар на Любен Обретенов за " Клуб Z "
Фотограф: Николай Дойчинов
Когато става въпрос за Турция, България е в Европейски Съюз. Когато обаче иде тирада за Русия, България е мост сред Европейски Съюз и Москва. Изказването на Реджеп Ердоган, че Кърджали е в душевните граници на Турция, е недопустимо. Няма проблем обаче в случай че Владимир Путин прибере Крим в действителните граници на Русия и глобите по този мотив би трябвало да бъдат свалени.
Това в резюме е позицията на Българска социалистическа партия за интернационалното състояние. Непоследователна, лицемерна и даже предателска по отношение на най-важния народен български интерес - България да стане съставка от демократична Европа, която е най-хубавата ѝ отбрана против имперски искания от североизток и югоизток.
Ако има нещо, на което Българска социалистическа партия би трябвало да наложи несъгласие, то би трябвало да е точно на това си двулично държание. На " Позитано " 20 България има значение единствено дотолкоз, доколкото страната ни би могла да свърши някаква работа за Русия. Да се залага на патриотизма на Нинова и компания, е безсмислено. Българска социалистическа партия обаче би трябвало да престане с лицемерието си поради тяснопартийните си ползи. Докато оттова не престават да се държат по този начин, те скоро власт няма да видят. ГЕРБ сега е първа политическа мощ с над 1 млн. гласа. До огромна степен това са дължи точно на изявлението на Нинова за глобите, както и на това за демокрацията, която ни е лишила доста.
Каква би трябвало да е българската позиция, е ясно на всеки естествен, рационален българин. Най-големите външни закани за България са Русия и Турция. Единственият метод да бъдем предпазени от тях е като сме лоялни съдружници в Европейски Съюз и НАТО.
Неприятното е, че естествените и рационални българи явно са малцинство измежду така наречен политически хайлайф. Ако изобщо ги има.
---------- Комунизмът беше зло, обещаващо да остане безпределно.
В сянката на Държавна сигурност
Вербовчиците станаха новия български хайлайф
От коментар на политолога Огнян Минчев в неговия фейсбук-профил
Фотограф: Анелия Николова
В България досиетата бяха отворени доста късно. Зная, че е по-добре късно, в сравнение с в никакъв случай. Но мисля, че разкриването на тази част от истината, която се оказа налична, от време на време основава превратни показа за живота по време на комунизма измежду поколенията, които имат привилегията да не познават тази ера от българската история. По време на комунизма (след всеобщата опозиция от 40-те и 50-те години, сломена от репресиите на режима) останаха малко на брой тези, които се опълчиха намерено и умишлено на болшевишката робия. Тези хора заплатиха с живота си и те са наши национални герои - малко на брой на брой, само че герои. Останалите се деляхме на властници - велможи на режима, подлеци - умишлено творящи зло и оскърбление за другите в съдействие с режима, и хора, които търсиха допустимата за тях самите степен на компромис с режима, която им позволяваше да водят що годе порядъчен живот.
Законът за досиетата даде опция да бъдат разкрити част от действията на подлеците - сътрудници на режима и да бъдат осветени компромисите, направени с властта от огромен брой хора, неможещи - и нежелаещи да влязат в дребната група на съпротивляващите се герои. За страдание, този закон има два огромни минуса. Първият от тях е, че направените в сходство с него разкрития не дават задоволителна опция да бъдат разграничени подлеците от тези, които са създали компромис със съвестта си, само че са се въздържали, или са правили минимално нужното - или неизбежното в ущърб на други свои съграждани.
Вторият - и по-голям минус на закона се крие във обстоятелството, че той разкрива действията на завербуваните от Държавна сигурност, само че пази както тайната, по този начин и легитимността на вербовчиците, на тъмничарите на милиони човешки души, на палачите на човешкото достолепие от онази ера. Вербовчиците и техните наследници са новия остарял български хайлайф - икономически, политически, културен... Те пречиха на отварянето на досиетата в продължение на 15 години, тъй като трябваше да употребяват оказалата се срамна загадка на съдействие с Държавна сигурност с цел да инфилтрират " своите хора " в институциите и общностите на българското посткомунистическо общество. Когато тази вторична приложимост на завербуваните - към този момент след края на комунизма - изтощи потребния си за веврбовчиците капацитет, те самите взеха решение да отворят досиетата.
Не отхвърлям ни минимум изгодата за обществото от това въпреки и закъсняло отваряне на досиетата. Но не съм кьорав с цел да не видя и изгодата за самите вербовчици. Те получиха опцията да унижат още един път своите жертви - освен подлеците и " самоинициативниците ", само че и тези, които са създали компромис, с цел да могат да водят що годе естествен живот. Комунизмът беше зло, обещаващо да остане безпределно, във всеки случай - доста по-дълго, в сравнение с личния ни живот.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ