Мнения Daily - Много неверни неща се казаха за Истанбулската конвенция
© Eric Vidal Всяка трета жена в Европа е била жертва на принуждение, просто тъй като е жена. Още по тематиката
Мнения Daily - Защо приемането на еврото за някои е плашещо и рисково
И още: През празните им глави коне са минали...; Досега Българска социалистическа партия постановяваше личната си оценка за комунизма
23 яну 2018
Мнения Daily - Няма по какъв начин да не питаме за какво офшорки изкупуват България
И още: Защо фиаското на Нинова е неприятна новина; Борисов е господарят на думите
22 яну 2018 Дискриминация
Много погрешни неща се споделиха за Истанбулската спогодба
От изказване на първия зам.-председател на Европейска комисия Франс Тимерманс пред българския парламент
Българското Народно заседание е изправено пред значимо решение – дали да ратифицира или не Истанбулската спогодба. Това, несъмнено, ще бъде изцяло суверенно решение.
Много неща бяха казани за конвенцията, доста от тях, също по този начин, бяха погрешни. Искам да съм явен: тази спогодба пази дамите от принуждение – нито повече, нито по-малко.
Всяка трета жена в Европа е била жертва на принуждение най-малко един път в живота си, просто тъй като е жена. И всяка трета жена в Европа се е сблъсквала с душевен и/или полов тормоз. Това е неприемливо, би трябвало да спре и ние би трябвало да го спрем в този момент - дружно.
Истанбулската спогодба би трябвало да помогне на предварителната защита и битката против насилието над дамите и домашното принуждение. Това е първият обвързващ и изчерпателен интернационален инструмент в Европа, който се занимава с насилието против дамите. Не става въпрос за налагане на нови обществени стандарти, става дума за възбрана на насилието. Като социалист аз съм горделив, че битката за тъждество и отбрана на дамите заема централно място в моето придвижване от 150 години насам.
Това е достойният метод да се работи в Европа през 21 век. Страните членки в Съвета на Европейски Съюз го поддържат, Европейският парламент го поддържа. И в този момент аз мога единствено да се надявам, че българското Народно заседание ще ратифицира тази спогодба в полза на нашите майки, на нашите сестри, на нашите дъщери и на всички наши европейски общества.
----------- Все отново не сме православен еквивалент на Ислямска страна.
" Трети пол "
Отричането на Истанбулската спогодба е борба за самопризнание
От коментар на политолога Даниел Смилов за " Дневник "
Фотограф: Николай Дойчинов
Забранена е всяка директна или непряка дискриминация, учредена на пол, раса, националност, етническа принадлежност, човешки геном, поданство, генезис, вяра или религия, обучение, убеждения, политическа принадлежност, персонално или публично състояние, увреждане, възраст, СЕКСУАЛНА ОРИЕНТАЦИЯ, фамилно състояние, имуществено положение или на всевъзможни други признаци, открити в закон или в интернационален контракт, по който Република България е страна.
Чл. 4. (1) (Доп. - Дъждовни води, бр. 70 от 2004 година, в действие от 01.01.2005 г.) от Закон за отбрана от дискриминация
Кратка версия: Хомосексуалните общности у нас не могат да бъдат дискриминирани: да вземем за пример, хомосексуалните актове не могат да се криминализират или да служат за друго отнасяне на работното място. Това не следва от Истанбулската спогодба, а е одобрена част от правото на Съвета на Европа и Европейски Съюз, което пък е неразделна част от нашето право. Легализирането на еднополовите бракове или признанието на повече от два пола не е наложително за страните членки, нито се изисква от Истанбулската спогодба. Хомофобията, обаче, не може да е държавна политика в Европейски Съюз и Европа по-общо. Има противоречиви въпроси (еднополов брак, идентификация на пола), които страните членки вземат решение сами, само че рестриктивните мерки, които постановат, подлежат на надзор от страна на съдилищата на Европейски Съюз и Съвета на Европа.
Дълга версия: " Нерде Ямбол, нерде Станбул " е споделил народът. Лидерите на " патриотите " са множеството от Ямбол, а Конвенцията против домашното принуждение е от Истанбул, което ненапълно изяснява и " патриотичната " съпротива по отношение на нея. Опозицията на Българска социалистическа партия пък е обяснима само с поговорки от рода на " де го чукаш, де се пука ". Покрай тези партийни позиции се развихри и деятелен публичен спор, в който взеха присъединяване нормалните престижи, не-дотам-авторитети и Светият синод. Създаде се усещане, че става дума за бездънен, кардинален спор.
Но кой е в действителност правилото, за който става дума? Ето няколко разновидността:
1. Да се забрани правото на избор на полова ориентировка? Не може да е това - въпреки всичко не сме се трансформирали в православен еквивалент на Ислямската страна, а и имаме антидискриминационно законодателство. Също по този начин има обвързващо за нас интернационално право, което изключва сходни забрани. Съдът в Страсбург още през 1981 година интерпретира Европейската спогодба за отбрана правата на индивида като забраняваща криминализирането на другата полова ориентировка. Ние сме член на Съвета на Европа от 1992 година и оттогава тези правила са наложителни за нас. Очевидно мнозина са ги проспали, отпред с Българска социалистическа партия и БПЦ;
2. Да могат да се дискриминират хора на база полова ориентировка? Не и това по същите причини;
3. Да не можеш да се запишеш като " трети пол " по избор? И това не е, тъй като нито Истанбулската спогодба го изисква, нито някой упорства за такава мярка у нас. Различните европейски страни имат разнообразни позиции по този въпрос. През ноември 2017 година немският парламентарен съд " подреди " на Народното събрание да одобри " трети пол " в формалните документи до края на 2018 година Земята по-късно решение не се разтвори и не погълна съдиите в Карлсруе;
4. Да не се позволяват еднополовите бракове? Този въпрос не стои у нас. В Европа по него има разнообразни решения. Към момента 15 страни позволяват еднополов брак/съюз. Това са: Белгия, Дания, Финландия, Франция, Германия, Исландия, Ирландия, Люксембург, Малта, Холандия, Норвегия, Португалия, Испания, Швеция и Обединеното Кралство. Ние не сме измежду тях със или без Истанбулската спогодба.
5. Да не се дава гласност на хората с друга полова ориентировка? И това не може да е, тъй като макар дискриминационните настройки на огромни групи до отнемане от гласност не се е стигало, а избрани хора с ексцентрична полова ориентировка са всенародни любимци.
За какво е тогава целият звук? Проблемът е, че избрани политически сили имат интерес от разпалване на " културна война " – война на идентичности. В тази война се пази някаква (измислена, въобразена) " патриотична ", " национална " и " консервативна " еднаквост, от " наглото настъпление " на " мигранти " и " демократично западничество ". Посланията са – " ние не сме Европа, а сме нещо друго " или " Европа би трябвало да се промени ".
В този подтекст конвенцията против домашното принуждение просто стана терен, полесражение, върху което въпросните консерватори-патриоти-националисти и така нататък желаят да развеят конските си опашки, да разпънат шатри, да размахат хоругви и да поведат племенни шествия, търсещи самопризнание на личния мироглед. " Битката " в действителност е за тъкмо това – самопризнание.
-------- Социолозите биха нарекли протичащото се в този момент конфликт с модерността.
Метафорично
Страхът ражда диверсанти
От есе на Веселина Седларска за reduta.bg
Фотограф: Надежда Чипева
Всички се познаваха, въпреки селото (сега към този момент град) да беше огромно. Имаше хора, които не приличаха на никого другиго, само че и те бяха част от общото. Например Станчо Джуджето, мъничкия човек с костюм, работил беше в цирк, само че към този момент се бе пенсионирал. Той говореше доста съществено, въпреки всички да му помагаха като на дете, в случай че се наложи да се качи някъде. От напълно дребни знаехме, че в случай че срещнем Станчо Джуджето, би трябвало да се огледаме дали няма потребност от нещо, което не може да стигне. Имаше и една двойка, никой не ги беше виждал поотделно – тя чуваше, а той виждаше. Движеха се постоянно на разположение.
Друго невиждано цвете, цъфнало кой знае по какъв начин в селото, беше Нямото. Нямото беше глух мъж, който се обличаше като жена. Ходеше ситно-ситно, с пола и блуза, бяла забрадка на главата, затъкнато мушкато зад ухото и червисан старателно. Нямото беше безопасен, само че момчетата обичаха да го нервират, той хукваше да ги гони, а те през смях пищяха и тичаха. С нас, девойките, от време на време спираше да си играе на дама. На всички селски събития с похапване – помен, женитба, кръщене – Нямото биваше сит.
Говоря ви за далечно време в края на 60-те години на предишния век, когато децата замръквахме на улицата, вечер си разказвахме страшни приказки, а денем играехме на диверсанти. Не знаехме тъкмо какви са диверсантите, само че общо взето си мислехме, че това са едни страшни хора отдалече, които идват скрито, с цел да скапват положителния ни живот. Всеки чужд човек можеше да бъде вредител, следяхме го, вълнувахме се, до момента в който се окажеше, че е нечий чичо от прилежащо село.
Опитвам се да си показва всички тези хора от това място и от това време, събрани в читалището да обсъдят Истанбулската спогодба. Това бяха хора, които в никакъв случай не говореха неща, които не схващат. Говореха малко и знаеха какво споделят. Вероятно щяха да попитат какво значат две неща: какво е обществена роля/джендър и какво е домашно принуждение. По първия въпрос някой щеше да отговори: Ами това се отнася за такива хора като Нямото. И общото мнение щеше да е:Ааа, добре, Нямото не е като нас, пък ей го Нямото, не можем да се вършим, че го няма, сложете го и него до нас. И толкоз. Виж другият термин " домашно принуждение " нямаше да бъде свестен толкоз бързо. Ама никак ли не може да ударим жена си?! Ами в случай че заслужава? Психологически тормоз пък какво е? Вий ли ще ми кажете какво да върша в къщата си и така нататък.
Този текст не е мнение по Истанбулската спогодба. Той просто придвижва картина от едно време, в което живеехме в пашкул, до време, в което сме пеперуда, учеща се да лети в голям, отворен свят. Социолозите биха го нарекли, те го и нарекоха прочее, конфликт с модерността. Всичко се промени, с изключение на едно – отново се оглеждаме за диверсанти. Винаги ще има диверсанти, тъй като тях ги ражда страхът ни, че нещо рисково витае към нашия свят. И си мисля: добре, в случай че и тогава, и в този момент заплахата е една и съща, по какъв начин по този начин тогава успявахме да бъдем нещо общо, макар че бяхме разнообразни. Спомням си добре: без доста думи, с великодушие успявахме.
--------- Борисов е един от дребното вероятни посредници с Анкара.
Европериферия
От нас Европейски Съюз чака да търсим мостове към Турция
От коментар на Ивайло Дичев за " Дойче Веле "
Снимка: РойтерсTurkish President Tayyip Erdogan and Bulgaria`s Prime Minister Boyko Borissov visit the St. Stefan Bulgarian Orthodox Church in Istanbul, Turkey, January 7,
Фотограф: Handout
От 90-те не бяхме говорили толкоз за Балканите. И внезапно се оказахме районен водач! Даже госпожа Меркел ни потупа по рамото. Само че в това е прикрито неразбирателство: от нас Съюзът чака да търсим мостове към Турция (западната преса в действителност единствено по този мотив ни споменава). Защото огромната тематика е точно Турция: от нея чакаме да удържа миграцията, да бъде нашето предмостие в ислямския свят, да не премине в лагера на Путин.
Но множеството страни от Европейски Съюз в това време считат, че към този момент и дума не може да става за банкет на Турция, а договарянията бяха замразени след диктаторския поврат в Анкара; на Турция желаят да предложат някакъв тип привилегировано партньорство, сходно на това, което бихме имали и с Обединеното кралство. Ердоган обаче еднопосочно съобщи, че не приема нищо по-малко от участие и тази позиция надали ще се промени до изборите през ноември идната година, тъй като той не желае да е индивидът, изритан от Европейски Съюз след десетилетия на унизително очакване.
Най-лошото във всичко това обаче е невижданата словесна експанзия от двете страни. Да напомня единствено сатиричните стихчета на Бьомерман против Ердоган, където имаше подмятания за секс с козички, или пък обвиняването на самия турски президент към западните водачи, че са фашисти. Какво ли не се изговори - резултатът от тази смела победа над " политическа уместност " - или по-точно над здравия дипломатически разсъдък - докара до това, че европейски и турски водачи към този момент просто няма по какъв начин да се срещат. Идиотско, само че факт.
И по този начин изгря златният късмет на нашата балканска политика. Г-н Борисов нито е обиждал, нито е обиждан, пък и май не е чак толкоз сензитивен по нереални тематики като свободата на турските академични преподаватели. Това го прави един от дребното вероятни посредници в сегашната съвсем безизходна обстановка. Срещата във Варна, за чиято благословия профуча през страната ни Меркел, е замислена като тъничък компромис, който цели да отблокира рисковото зацикляне на връзките сред Съюза и безконечния претендент. Без присъединяване на държавни глави, а единствено с ръководители на евро-институции; във Варна, с цел да не се възприема като детайл от евро-председателството; без предварителна информация, с цел да не се подвига идеологически звук. Както писа Александър Андреев, в случай че дай боже се откри някакъв компромис и връзките потръгнат, Варна ще стане нарицателно, а господин Борисов ще влезе в историята на Европейски Съюз.
Възможно, само че малко евентуално. Проблемът на Турция не са единствено 50-те хиляди пандизчии през днешния ден, нито опитите за влияние върху турските диаспори в Германия и Холандия или пък над българските турци; не са даже военните интервенции, която Анкара води в този миг в прилежаща Сирия. Основният й проблем съгласно мен е Брекзитът. Защото с напускането на Англия отпада главният покровител на демократичната версия за Европа като огромен пазар без политически искания. А това значи, че Европейски Съюз съвсем несъмнено ще се насочи към " рейнския " вид на по-политическа Европа. Приемането на голяма страна като Турция ще разбърка тотално Съюза; вземете най-простото – тя автоматически би станала втората страна в Европейския съвет, измествайки обратно по въздействие и брой гласове Франция, Италия, Испания. Една по-силно политическа Европа няма да желае конкуренция от различен властови център.
Мнения Daily - Защо приемането на еврото за някои е плашещо и рисково
И още: През празните им глави коне са минали...; Досега Българска социалистическа партия постановяваше личната си оценка за комунизма
23 яну 2018
Мнения Daily - Няма по какъв начин да не питаме за какво офшорки изкупуват България
И още: Защо фиаското на Нинова е неприятна новина; Борисов е господарят на думите
22 яну 2018 Дискриминация
Много погрешни неща се споделиха за Истанбулската спогодба
От изказване на първия зам.-председател на Европейска комисия Франс Тимерманс пред българския парламент
Българското Народно заседание е изправено пред значимо решение – дали да ратифицира или не Истанбулската спогодба. Това, несъмнено, ще бъде изцяло суверенно решение.
Много неща бяха казани за конвенцията, доста от тях, също по този начин, бяха погрешни. Искам да съм явен: тази спогодба пази дамите от принуждение – нито повече, нито по-малко.
Всяка трета жена в Европа е била жертва на принуждение най-малко един път в живота си, просто тъй като е жена. И всяка трета жена в Европа се е сблъсквала с душевен и/или полов тормоз. Това е неприемливо, би трябвало да спре и ние би трябвало да го спрем в този момент - дружно.
Истанбулската спогодба би трябвало да помогне на предварителната защита и битката против насилието над дамите и домашното принуждение. Това е първият обвързващ и изчерпателен интернационален инструмент в Европа, който се занимава с насилието против дамите. Не става въпрос за налагане на нови обществени стандарти, става дума за възбрана на насилието. Като социалист аз съм горделив, че битката за тъждество и отбрана на дамите заема централно място в моето придвижване от 150 години насам.
Това е достойният метод да се работи в Европа през 21 век. Страните членки в Съвета на Европейски Съюз го поддържат, Европейският парламент го поддържа. И в този момент аз мога единствено да се надявам, че българското Народно заседание ще ратифицира тази спогодба в полза на нашите майки, на нашите сестри, на нашите дъщери и на всички наши европейски общества.
----------- Все отново не сме православен еквивалент на Ислямска страна.
" Трети пол "
Отричането на Истанбулската спогодба е борба за самопризнание
От коментар на политолога Даниел Смилов за " Дневник "
Фотограф: Николай Дойчинов
Забранена е всяка директна или непряка дискриминация, учредена на пол, раса, националност, етническа принадлежност, човешки геном, поданство, генезис, вяра или религия, обучение, убеждения, политическа принадлежност, персонално или публично състояние, увреждане, възраст, СЕКСУАЛНА ОРИЕНТАЦИЯ, фамилно състояние, имуществено положение или на всевъзможни други признаци, открити в закон или в интернационален контракт, по който Република България е страна.
Чл. 4. (1) (Доп. - Дъждовни води, бр. 70 от 2004 година, в действие от 01.01.2005 г.) от Закон за отбрана от дискриминация
Кратка версия: Хомосексуалните общности у нас не могат да бъдат дискриминирани: да вземем за пример, хомосексуалните актове не могат да се криминализират или да служат за друго отнасяне на работното място. Това не следва от Истанбулската спогодба, а е одобрена част от правото на Съвета на Европа и Европейски Съюз, което пък е неразделна част от нашето право. Легализирането на еднополовите бракове или признанието на повече от два пола не е наложително за страните членки, нито се изисква от Истанбулската спогодба. Хомофобията, обаче, не може да е държавна политика в Европейски Съюз и Европа по-общо. Има противоречиви въпроси (еднополов брак, идентификация на пола), които страните членки вземат решение сами, само че рестриктивните мерки, които постановат, подлежат на надзор от страна на съдилищата на Европейски Съюз и Съвета на Европа.
Дълга версия: " Нерде Ямбол, нерде Станбул " е споделил народът. Лидерите на " патриотите " са множеството от Ямбол, а Конвенцията против домашното принуждение е от Истанбул, което ненапълно изяснява и " патриотичната " съпротива по отношение на нея. Опозицията на Българска социалистическа партия пък е обяснима само с поговорки от рода на " де го чукаш, де се пука ". Покрай тези партийни позиции се развихри и деятелен публичен спор, в който взеха присъединяване нормалните престижи, не-дотам-авторитети и Светият синод. Създаде се усещане, че става дума за бездънен, кардинален спор.
Но кой е в действителност правилото, за който става дума? Ето няколко разновидността:
1. Да се забрани правото на избор на полова ориентировка? Не може да е това - въпреки всичко не сме се трансформирали в православен еквивалент на Ислямската страна, а и имаме антидискриминационно законодателство. Също по този начин има обвързващо за нас интернационално право, което изключва сходни забрани. Съдът в Страсбург още през 1981 година интерпретира Европейската спогодба за отбрана правата на индивида като забраняваща криминализирането на другата полова ориентировка. Ние сме член на Съвета на Европа от 1992 година и оттогава тези правила са наложителни за нас. Очевидно мнозина са ги проспали, отпред с Българска социалистическа партия и БПЦ;
2. Да могат да се дискриминират хора на база полова ориентировка? Не и това по същите причини;
3. Да не можеш да се запишеш като " трети пол " по избор? И това не е, тъй като нито Истанбулската спогодба го изисква, нито някой упорства за такава мярка у нас. Различните европейски страни имат разнообразни позиции по този въпрос. През ноември 2017 година немският парламентарен съд " подреди " на Народното събрание да одобри " трети пол " в формалните документи до края на 2018 година Земята по-късно решение не се разтвори и не погълна съдиите в Карлсруе;
4. Да не се позволяват еднополовите бракове? Този въпрос не стои у нас. В Европа по него има разнообразни решения. Към момента 15 страни позволяват еднополов брак/съюз. Това са: Белгия, Дания, Финландия, Франция, Германия, Исландия, Ирландия, Люксембург, Малта, Холандия, Норвегия, Португалия, Испания, Швеция и Обединеното Кралство. Ние не сме измежду тях със или без Истанбулската спогодба.
5. Да не се дава гласност на хората с друга полова ориентировка? И това не може да е, тъй като макар дискриминационните настройки на огромни групи до отнемане от гласност не се е стигало, а избрани хора с ексцентрична полова ориентировка са всенародни любимци.
За какво е тогава целият звук? Проблемът е, че избрани политически сили имат интерес от разпалване на " културна война " – война на идентичности. В тази война се пази някаква (измислена, въобразена) " патриотична ", " национална " и " консервативна " еднаквост, от " наглото настъпление " на " мигранти " и " демократично западничество ". Посланията са – " ние не сме Европа, а сме нещо друго " или " Европа би трябвало да се промени ".
В този подтекст конвенцията против домашното принуждение просто стана терен, полесражение, върху което въпросните консерватори-патриоти-националисти и така нататък желаят да развеят конските си опашки, да разпънат шатри, да размахат хоругви и да поведат племенни шествия, търсещи самопризнание на личния мироглед. " Битката " в действителност е за тъкмо това – самопризнание.
-------- Социолозите биха нарекли протичащото се в този момент конфликт с модерността.
Метафорично
Страхът ражда диверсанти
От есе на Веселина Седларска за reduta.bg
Фотограф: Надежда Чипева
Всички се познаваха, въпреки селото (сега към този момент град) да беше огромно. Имаше хора, които не приличаха на никого другиго, само че и те бяха част от общото. Например Станчо Джуджето, мъничкия човек с костюм, работил беше в цирк, само че към този момент се бе пенсионирал. Той говореше доста съществено, въпреки всички да му помагаха като на дете, в случай че се наложи да се качи някъде. От напълно дребни знаехме, че в случай че срещнем Станчо Джуджето, би трябвало да се огледаме дали няма потребност от нещо, което не може да стигне. Имаше и една двойка, никой не ги беше виждал поотделно – тя чуваше, а той виждаше. Движеха се постоянно на разположение.
Друго невиждано цвете, цъфнало кой знае по какъв начин в селото, беше Нямото. Нямото беше глух мъж, който се обличаше като жена. Ходеше ситно-ситно, с пола и блуза, бяла забрадка на главата, затъкнато мушкато зад ухото и червисан старателно. Нямото беше безопасен, само че момчетата обичаха да го нервират, той хукваше да ги гони, а те през смях пищяха и тичаха. С нас, девойките, от време на време спираше да си играе на дама. На всички селски събития с похапване – помен, женитба, кръщене – Нямото биваше сит.
Говоря ви за далечно време в края на 60-те години на предишния век, когато децата замръквахме на улицата, вечер си разказвахме страшни приказки, а денем играехме на диверсанти. Не знаехме тъкмо какви са диверсантите, само че общо взето си мислехме, че това са едни страшни хора отдалече, които идват скрито, с цел да скапват положителния ни живот. Всеки чужд човек можеше да бъде вредител, следяхме го, вълнувахме се, до момента в който се окажеше, че е нечий чичо от прилежащо село.
Опитвам се да си показва всички тези хора от това място и от това време, събрани в читалището да обсъдят Истанбулската спогодба. Това бяха хора, които в никакъв случай не говореха неща, които не схващат. Говореха малко и знаеха какво споделят. Вероятно щяха да попитат какво значат две неща: какво е обществена роля/джендър и какво е домашно принуждение. По първия въпрос някой щеше да отговори: Ами това се отнася за такива хора като Нямото. И общото мнение щеше да е:Ааа, добре, Нямото не е като нас, пък ей го Нямото, не можем да се вършим, че го няма, сложете го и него до нас. И толкоз. Виж другият термин " домашно принуждение " нямаше да бъде свестен толкоз бързо. Ама никак ли не може да ударим жена си?! Ами в случай че заслужава? Психологически тормоз пък какво е? Вий ли ще ми кажете какво да върша в къщата си и така нататък.
Този текст не е мнение по Истанбулската спогодба. Той просто придвижва картина от едно време, в което живеехме в пашкул, до време, в което сме пеперуда, учеща се да лети в голям, отворен свят. Социолозите биха го нарекли, те го и нарекоха прочее, конфликт с модерността. Всичко се промени, с изключение на едно – отново се оглеждаме за диверсанти. Винаги ще има диверсанти, тъй като тях ги ражда страхът ни, че нещо рисково витае към нашия свят. И си мисля: добре, в случай че и тогава, и в този момент заплахата е една и съща, по какъв начин по този начин тогава успявахме да бъдем нещо общо, макар че бяхме разнообразни. Спомням си добре: без доста думи, с великодушие успявахме.
--------- Борисов е един от дребното вероятни посредници с Анкара.
Европериферия
От нас Европейски Съюз чака да търсим мостове към Турция
От коментар на Ивайло Дичев за " Дойче Веле "
Снимка: РойтерсTurkish President Tayyip Erdogan and Bulgaria`s Prime Minister Boyko Borissov visit the St. Stefan Bulgarian Orthodox Church in Istanbul, Turkey, January 7,
Фотограф: Handout
От 90-те не бяхме говорили толкоз за Балканите. И внезапно се оказахме районен водач! Даже госпожа Меркел ни потупа по рамото. Само че в това е прикрито неразбирателство: от нас Съюзът чака да търсим мостове към Турция (западната преса в действителност единствено по този мотив ни споменава). Защото огромната тематика е точно Турция: от нея чакаме да удържа миграцията, да бъде нашето предмостие в ислямския свят, да не премине в лагера на Путин.
Но множеството страни от Европейски Съюз в това време считат, че към този момент и дума не може да става за банкет на Турция, а договарянията бяха замразени след диктаторския поврат в Анкара; на Турция желаят да предложат някакъв тип привилегировано партньорство, сходно на това, което бихме имали и с Обединеното кралство. Ердоган обаче еднопосочно съобщи, че не приема нищо по-малко от участие и тази позиция надали ще се промени до изборите през ноември идната година, тъй като той не желае да е индивидът, изритан от Европейски Съюз след десетилетия на унизително очакване.
Най-лошото във всичко това обаче е невижданата словесна експанзия от двете страни. Да напомня единствено сатиричните стихчета на Бьомерман против Ердоган, където имаше подмятания за секс с козички, или пък обвиняването на самия турски президент към западните водачи, че са фашисти. Какво ли не се изговори - резултатът от тази смела победа над " политическа уместност " - или по-точно над здравия дипломатически разсъдък - докара до това, че европейски и турски водачи към този момент просто няма по какъв начин да се срещат. Идиотско, само че факт.
И по този начин изгря златният късмет на нашата балканска политика. Г-н Борисов нито е обиждал, нито е обиждан, пък и май не е чак толкоз сензитивен по нереални тематики като свободата на турските академични преподаватели. Това го прави един от дребното вероятни посредници в сегашната съвсем безизходна обстановка. Срещата във Варна, за чиято благословия профуча през страната ни Меркел, е замислена като тъничък компромис, който цели да отблокира рисковото зацикляне на връзките сред Съюза и безконечния претендент. Без присъединяване на държавни глави, а единствено с ръководители на евро-институции; във Варна, с цел да не се възприема като детайл от евро-председателството; без предварителна информация, с цел да не се подвига идеологически звук. Както писа Александър Андреев, в случай че дай боже се откри някакъв компромис и връзките потръгнат, Варна ще стане нарицателно, а господин Борисов ще влезе в историята на Европейски Съюз.
Възможно, само че малко евентуално. Проблемът на Турция не са единствено 50-те хиляди пандизчии през днешния ден, нито опитите за влияние върху турските диаспори в Германия и Холандия или пък над българските турци; не са даже военните интервенции, която Анкара води в този миг в прилежаща Сирия. Основният й проблем съгласно мен е Брекзитът. Защото с напускането на Англия отпада главният покровител на демократичната версия за Европа като огромен пазар без политически искания. А това значи, че Европейски Съюз съвсем несъмнено ще се насочи към " рейнския " вид на по-политическа Европа. Приемането на голяма страна като Турция ще разбърка тотално Съюза; вземете най-простото – тя автоматически би станала втората страна в Европейския съвет, измествайки обратно по въздействие и брой гласове Франция, Италия, Испания. Една по-силно политическа Европа няма да желае конкуренция от различен властови център.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ