Първият July Morning бе през 1962 г. на Панчаревското езеро
Come on, бе джанъм... “ По-късно, един от съучениците ни – зевзек по природа, добави продължение и изразът се трансформира в анекдотичното „ Come on, бе джанъм. It’s an easy question. You can get an easy three… “ Което ще рече: „ Хайде бе, джанъм, това е елементарен въпрос. Може да изкараш лесна тройка... “
Учителката по литература Мария Шейтанова ни учеше да разбираме и обичаме поезията и изящното слово на българските класици. Мария Стойчева – по какъв начин да усъвършенстваме знанията си по британски език. Младенка Бандармалиева – по съветски език. И през днешния ден си спомняме с респект и признателност математичката Бисерка Маслинкова; историчката Йонка Велкова; химичките Невена Мандаджиева и Росица Стаменова; Надежда Моллова по физика; Чохаджиева, която ни вкара в дебрите на логиката и логиката на психиката. Весела Нестерова преподаваше музика и география. Катя Гончарова бе другата учителка по музика; тя сътвори прелестен девически хор, солист на който бе ученикът от по-горния клас Петър Стойков (Джонсън), чийто гласови данни се родееха с тези на Пол Робсън. С физкултура ни занимаваха Даринка Димитрова и Иван Цветков – построил по-късно ядрото на националния тим по хандбал. А в новата постройка в комплекса „ Владимир Заимов “ се сътвори работилница с машини и принадлежности, тъй като бе въведен нов предмет: машинознание. Учител ни беше инж. Начев. В края на годината положихме изпити за разряд като стругари и фрезисти.
Освен Кристин Бартлет, имахме и други учители англичани: Джил Колинс по география; изисканият, червенокос Бънди, с грижливо заострени в краищата мустаци – по британска литература. Благодарение на него усетихме звученето на британския език по времето на Джефри Чосър. Ами Ян Сивил по физика? Висок, строен, характерен англичанин с адамова ябълка и с четири деца, той беше пристигнал в България „ по насила “. Най-малкият му наследник страдал от неизлечима астма. Къде ли не ходил с вяра детето да се оправи, в това число по високите плата на Африка – днешните Замбия и Зимбабве. Всуе, нищо не пособие. Докато някакъв експерт му споделил, че прочел някъде, че в някаква тъмна страна оттатък „ желязната завеса “ – някаква си Бългериа, имало санаториум, профилиран в лекуване на хронични болести на бронхите. Позаинтересовал се Сивил, схванал че в тази „ тъмна “ страна има британско учебно заведение и побързал към българското посолство. За негов шанс имало вакантно място за преподавател по физика в софийската британска гимназия. Тогава споделил тъгата си: детето му страда от неизлечима астма, какъв брой ще коства лекуването? „ Господине “, дал отговор кконсулът, „ с назначението ви, получавате статут на краткотрайно пребиваващ чужденец в България с право на гратис лекуване за вас и фамилията ви. А детето ще бъде настанено гратис в климатично учебно заведение със санаториум в град Сандански, където сполучливо се лекуват респираторни болести. “
През 1989 година казусът ме срещна с основния доктор на болничното заведение в Сандански. Полюбопитствах дали знае нещо за синa на Ян Сивил. Отговори, че освен знае; детето изцяло било излекувано, а казусът бил огласен от водещи медицински списания по света. След към две десетилетия още веднъж бях в Сандански. В климатичното учебно заведение бе настанена футболна школа, а детският санаториум тънеше в съсипия. Това означавам единствено в скоби. Коментарът, както се споделя, е непотребен...
В топъл пролетен ден на 1961-а измежду час удари учебния звънец. Какво се беше случило? Новата директорка Росица Кръстева ни събра в двора, с цел да ни заяви необикновена вест – breaking news, както се споделя през днешния ден. Юрий Гагарин полетял в космоса! Обзе ни безпределно неспокойствие. И бас държа, че всеки от нас скрито в себе си се беше размечтал да полети един ден в Космоса...
Не полетяхме в Космоса. Но се изявихме в други области, било по предопределение, било по прищевките на ориста. Посветихме се на разнообразни специалности: преводачи, учители, математици, физици, икономисти, публицисти, туристически и външнотърговски деятели, изкуствоведи, дипломати... Не малко от нашия випуск се изявиха като хабилитирани преподаватели и научни дейци. Кариерите ни бяха сполучливи освен с помощта на езиците – с изключение на британския и съветския, изучавахме още един западен език; само че и на солидната общообразователна и общокултурна система, основана и развивана след Освобождението.
През 90-те години пътищата ми се пресякоха с мултинационална корпорация. Директор за Източна Европа бе Род – млад мъж, към 30-те, приключил – както самичък с горделивост изтъкваше, Счетоводен лицей. По нашему – колеж. Знаеше, че съм с докторска степен, виждаше по какъв начин сътрудниците ми и аз бързо се ориентираме в тънкостите на непознати до тогава за нас технологии, само че продължаваше да ни гледа „ отвисоко “. Моделът в света бе станал еднополюсен, мерникът по отношение на нас – балканците, също трябваше да бъде еднополюсен. Докато един ден, обядвайки в ресторант-градина в Будапеща, стана въпрос за школските ни часове по британска литература. Спонтанно започнах да декламирам първите стихове от пролога на Кентърберийски разкази на Джефри Чосър – по този начин, както са звучали през XIV век и както ги бяхме научили наизуст от учителя Бънди:
Whan that Aprille with his shoures soote,
The droghte of March hath perced to the roote,
And bathed every veyne in swich licóur
Of which vertú engendred is the flour...
Род онемя. „ Къде си учил това “, попита. „ В Английската гимназия “, отговорих, „ от учителя Бънди “. И мерникът на Род падна... Откъде да знае момчето, пък и надали е чувал за България, когато в качеството си на министър на образованието и науката в кабинета на Едуард Хийт, през 1971 година Маргарет Тачър посещава страната ни. Българската просветителна система я изненадва: „ В образованието на България има по-голям избор, в сравнение с чаках. Имат превъзходни механически учебни заведения. Прилагат система, която почива на стопанските потребности на страната. Тази система е доста добра и се усъвършенства прогресивно. Мога да кажа, че в България има доста положителни учебни заведения за проучване на британски език, те са превъзходни “, споделя министър Тачър пред радио „ Би-Би-Си “ на 2 октомври 1971 година след завръщането си във Англия.
Малцина знаят, че концепцията за основаването на държавни езикови учебни заведения след политическата смяна на 9 септември 1944 година принадлежи на Васил Коларов. Започва да се реализира през 1949 година, когато е министър-председател. През февруари 1950 година в постройката на закрития задграничен лицей в Ловеч се слагат основите на езикова гимназия с три паралелки – немска, френска и британска. През 1955 година британската паралелка е преместена в София, а през 1958 година се основават независими британски езикови гимназии в София и в Пловдив. През същата 1958 година френската паралелка е преместена във Варна, където прераства в независима френска езикова гимназия. През 60-те, 70-те и 80-те години на ХХ век езикови гимназии се основават в множеството окръжни центрове. И не е пресилено да се твърди, че сполучливото наличие на България по света в продължение на десетилетия се дължи най-много на системата за подготовка на фрагменти в езиковите учебни заведения и в техникумите, където също се основават чуждоезикови паралелки. Система, учредена на възрожденската просветителна традиция, която впечатлява Маргарет Тачър и която обезателно би трябвало да се запази, в случай че желаеме България да пребъде.
Чест прави на днешното управлението на първата Английска гимназия, че продължава тази традиция. Коридорите и класните стаи са обкичени с портрети на именити възрожденци, съдействали за основаване и развиване на светското образование; на бележити поети и писатели, утвърдили с творбите си литературния български език; на дейци, отдали живота си за освобождението на Отечеството. А в една от стаите на четвъртия етаж на учебната постройка се оформя експозиция, разкриваща със фотоси историята на гимназията от нейното основаване до наши дни. По подобен метод се съхранява духовната връзка с първите випускници, обезпечава се последователност сред поколенията от 50-те и 60-те години с днешните възпитаници, чието предопределение след време е да отстрояват ползите на България с откровено родолюбие и национализъм.
Появата на директорката Нели Петрова – самата тя възпитаница на гимназията, бе вълнуващата изненадата на скромното празненство. Придружена от Искра Площакова – също възпитаница на гимназията и член на учебното настоятелство, психолога Таня Богданова и ученичката Жасмина Стоянова, директорката сервира на присъстващите голяма торта – връх на сладкарското изкуство – с надпис „ На първия випуск на гимназията, 1962г. “ Отбелязахме събитието с групова фотография. Установихме видео връзка с нашия съученик Веско Петров, кой не съумя да пристигна заради заболяване. Всеки от присъстващите – в това число директорката Петрова и съпътстващите я – поотделно поздравихме Веско с благопожелание за скорошно излекуване.
Затрогващият жест на директорката Нели Петрова вечно ще остане в паметта ни. Пожелахме ѝ персонално благополучие и нови триумфи в благородните ѝ старания за по-нататъшно одобряване името и престижа на обичаната ни Първа британска гимназия.
На груповата фотография директорката Нели Петрова е в средата, отляво до нея е психолога на учебното заведение Таня Богданова, а отдясно, клекналата е ученичката Жасмина Стоянова.
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Учителката по литература Мария Шейтанова ни учеше да разбираме и обичаме поезията и изящното слово на българските класици. Мария Стойчева – по какъв начин да усъвършенстваме знанията си по британски език. Младенка Бандармалиева – по съветски език. И през днешния ден си спомняме с респект и признателност математичката Бисерка Маслинкова; историчката Йонка Велкова; химичките Невена Мандаджиева и Росица Стаменова; Надежда Моллова по физика; Чохаджиева, която ни вкара в дебрите на логиката и логиката на психиката. Весела Нестерова преподаваше музика и география. Катя Гончарова бе другата учителка по музика; тя сътвори прелестен девически хор, солист на който бе ученикът от по-горния клас Петър Стойков (Джонсън), чийто гласови данни се родееха с тези на Пол Робсън. С физкултура ни занимаваха Даринка Димитрова и Иван Цветков – построил по-късно ядрото на националния тим по хандбал. А в новата постройка в комплекса „ Владимир Заимов “ се сътвори работилница с машини и принадлежности, тъй като бе въведен нов предмет: машинознание. Учител ни беше инж. Начев. В края на годината положихме изпити за разряд като стругари и фрезисти.
Освен Кристин Бартлет, имахме и други учители англичани: Джил Колинс по география; изисканият, червенокос Бънди, с грижливо заострени в краищата мустаци – по британска литература. Благодарение на него усетихме звученето на британския език по времето на Джефри Чосър. Ами Ян Сивил по физика? Висок, строен, характерен англичанин с адамова ябълка и с четири деца, той беше пристигнал в България „ по насила “. Най-малкият му наследник страдал от неизлечима астма. Къде ли не ходил с вяра детето да се оправи, в това число по високите плата на Африка – днешните Замбия и Зимбабве. Всуе, нищо не пособие. Докато някакъв експерт му споделил, че прочел някъде, че в някаква тъмна страна оттатък „ желязната завеса “ – някаква си Бългериа, имало санаториум, профилиран в лекуване на хронични болести на бронхите. Позаинтересовал се Сивил, схванал че в тази „ тъмна “ страна има британско учебно заведение и побързал към българското посолство. За негов шанс имало вакантно място за преподавател по физика в софийската британска гимназия. Тогава споделил тъгата си: детето му страда от неизлечима астма, какъв брой ще коства лекуването? „ Господине “, дал отговор кконсулът, „ с назначението ви, получавате статут на краткотрайно пребиваващ чужденец в България с право на гратис лекуване за вас и фамилията ви. А детето ще бъде настанено гратис в климатично учебно заведение със санаториум в град Сандански, където сполучливо се лекуват респираторни болести. “
През 1989 година казусът ме срещна с основния доктор на болничното заведение в Сандански. Полюбопитствах дали знае нещо за синa на Ян Сивил. Отговори, че освен знае; детето изцяло било излекувано, а казусът бил огласен от водещи медицински списания по света. След към две десетилетия още веднъж бях в Сандански. В климатичното учебно заведение бе настанена футболна школа, а детският санаториум тънеше в съсипия. Това означавам единствено в скоби. Коментарът, както се споделя, е непотребен...
В топъл пролетен ден на 1961-а измежду час удари учебния звънец. Какво се беше случило? Новата директорка Росица Кръстева ни събра в двора, с цел да ни заяви необикновена вест – breaking news, както се споделя през днешния ден. Юрий Гагарин полетял в космоса! Обзе ни безпределно неспокойствие. И бас държа, че всеки от нас скрито в себе си се беше размечтал да полети един ден в Космоса...
Не полетяхме в Космоса. Но се изявихме в други области, било по предопределение, било по прищевките на ориста. Посветихме се на разнообразни специалности: преводачи, учители, математици, физици, икономисти, публицисти, туристически и външнотърговски деятели, изкуствоведи, дипломати... Не малко от нашия випуск се изявиха като хабилитирани преподаватели и научни дейци. Кариерите ни бяха сполучливи освен с помощта на езиците – с изключение на британския и съветския, изучавахме още един западен език; само че и на солидната общообразователна и общокултурна система, основана и развивана след Освобождението.
През 90-те години пътищата ми се пресякоха с мултинационална корпорация. Директор за Източна Европа бе Род – млад мъж, към 30-те, приключил – както самичък с горделивост изтъкваше, Счетоводен лицей. По нашему – колеж. Знаеше, че съм с докторска степен, виждаше по какъв начин сътрудниците ми и аз бързо се ориентираме в тънкостите на непознати до тогава за нас технологии, само че продължаваше да ни гледа „ отвисоко “. Моделът в света бе станал еднополюсен, мерникът по отношение на нас – балканците, също трябваше да бъде еднополюсен. Докато един ден, обядвайки в ресторант-градина в Будапеща, стана въпрос за школските ни часове по британска литература. Спонтанно започнах да декламирам първите стихове от пролога на Кентърберийски разкази на Джефри Чосър – по този начин, както са звучали през XIV век и както ги бяхме научили наизуст от учителя Бънди:
Whan that Aprille with his shoures soote,
The droghte of March hath perced to the roote,
And bathed every veyne in swich licóur
Of which vertú engendred is the flour...
Род онемя. „ Къде си учил това “, попита. „ В Английската гимназия “, отговорих, „ от учителя Бънди “. И мерникът на Род падна... Откъде да знае момчето, пък и надали е чувал за България, когато в качеството си на министър на образованието и науката в кабинета на Едуард Хийт, през 1971 година Маргарет Тачър посещава страната ни. Българската просветителна система я изненадва: „ В образованието на България има по-голям избор, в сравнение с чаках. Имат превъзходни механически учебни заведения. Прилагат система, която почива на стопанските потребности на страната. Тази система е доста добра и се усъвършенства прогресивно. Мога да кажа, че в България има доста положителни учебни заведения за проучване на британски език, те са превъзходни “, споделя министър Тачър пред радио „ Би-Би-Си “ на 2 октомври 1971 година след завръщането си във Англия.
Малцина знаят, че концепцията за основаването на държавни езикови учебни заведения след политическата смяна на 9 септември 1944 година принадлежи на Васил Коларов. Започва да се реализира през 1949 година, когато е министър-председател. През февруари 1950 година в постройката на закрития задграничен лицей в Ловеч се слагат основите на езикова гимназия с три паралелки – немска, френска и британска. През 1955 година британската паралелка е преместена в София, а през 1958 година се основават независими британски езикови гимназии в София и в Пловдив. През същата 1958 година френската паралелка е преместена във Варна, където прераства в независима френска езикова гимназия. През 60-те, 70-те и 80-те години на ХХ век езикови гимназии се основават в множеството окръжни центрове. И не е пресилено да се твърди, че сполучливото наличие на България по света в продължение на десетилетия се дължи най-много на системата за подготовка на фрагменти в езиковите учебни заведения и в техникумите, където също се основават чуждоезикови паралелки. Система, учредена на възрожденската просветителна традиция, която впечатлява Маргарет Тачър и която обезателно би трябвало да се запази, в случай че желаеме България да пребъде.
Чест прави на днешното управлението на първата Английска гимназия, че продължава тази традиция. Коридорите и класните стаи са обкичени с портрети на именити възрожденци, съдействали за основаване и развиване на светското образование; на бележити поети и писатели, утвърдили с творбите си литературния български език; на дейци, отдали живота си за освобождението на Отечеството. А в една от стаите на четвъртия етаж на учебната постройка се оформя експозиция, разкриваща със фотоси историята на гимназията от нейното основаване до наши дни. По подобен метод се съхранява духовната връзка с първите випускници, обезпечава се последователност сред поколенията от 50-те и 60-те години с днешните възпитаници, чието предопределение след време е да отстрояват ползите на България с откровено родолюбие и национализъм.
Появата на директорката Нели Петрова – самата тя възпитаница на гимназията, бе вълнуващата изненадата на скромното празненство. Придружена от Искра Площакова – също възпитаница на гимназията и член на учебното настоятелство, психолога Таня Богданова и ученичката Жасмина Стоянова, директорката сервира на присъстващите голяма торта – връх на сладкарското изкуство – с надпис „ На първия випуск на гимназията, 1962г. “ Отбелязахме събитието с групова фотография. Установихме видео връзка с нашия съученик Веско Петров, кой не съумя да пристигна заради заболяване. Всеки от присъстващите – в това число директорката Петрова и съпътстващите я – поотделно поздравихме Веско с благопожелание за скорошно излекуване.
Затрогващият жест на директорката Нели Петрова вечно ще остане в паметта ни. Пожелахме ѝ персонално благополучие и нови триумфи в благородните ѝ старания за по-нататъшно одобряване името и престижа на обичаната ни Първа британска гимназия.
На груповата фотография директорката Нели Петрова е в средата, отляво до нея е психолога на учебното заведение Таня Богданова, а отдясно, клекналата е ученичката Жасмина Стоянова.
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ