Cофийският апелативен съд (САС) отхвърли исковете за 576 000 лева

Cофийският апелативен съд (САС) отхвърли исковете за 576 000 лв. компенсации, които Борис Механджийски – един от петимата служители на реда, приети за отговорни за гибелта на Ангел Димитров-Чората, заведе против прокуратурата.

Те са по Закона за отговорността на страната и общините за вреди (ЗОДОВ), като Механджийски желае да бъде заплатен със 70 000 лв. единствено за това, че е лежал 8 месеца в пандиза, макар че делото за гибелта на Чората завърши, без да бъдат наложени санкции на служителите на реда, тъй като отминалостта за това изтече. Отделно той претендира за още 430 000 лв. компенсации за неимуществени вреди за два интервала от наказателното дело – до 2011 година, когато беше оневинен от Върховния касационен съд (ВКС), както и до последното решение на Върховен касационен съд от 2021 година, с което пък не е осъден. Механджийски желае и над 76 000 лв. за имуществени вреди от воденото против него дело.

През 2022 година Софийският градски съд (СГС) му присъди само обезщетение от 5000 лв. за неимуществени вреди, тъй като одобри, че той е изтърпял по-тежко наказване от това, което би могъл да получи, в случай че отминалостта за наказателно гонене не беше изтекла. Съдебната сага със гибелта на Чората продължи 16 години, като най-после служителите на реда бяха приети за отговорни, че са предизвикали гибелта му, само че по несъобразителност и с безучастие. За това закононарушение обаче наказването е до 5 години затвор и отминалостта беше изтекла надалеч преди постановяването на крайния правосъден акт, заради което и на служителите на реда не бяха наложени санкции. До него пък се стигна след обновяване на процеса, когато Механджийски и някогашните му сътрудници към този момент бяха 8 месеца в пандиза и изтърпяваха наложените им преди този момент санкции, когато бяха наказани за съзнателно ликвидиране на Чората.

За да присъди в началото обезщетение на Механджийски, арбитър Евгени Георгиев от Софийски градски съд изясни в решението си, че основно е съдът да отговори дали страната дължи обезщетение, когато жителят не е бил оневинен, а е бил приет за отговорен, само че наказване не му е било наложено заради изтекла отминалост.

Според него отговорът не е еднопосочен и зависи от това какво е било изтърпяваното наказване и какво наказване би наложил съдът, в случай че отминалостта не е изтекла. Тълкуването му е, че вреди настъпват единствено в случай че изтърпяваното наказване е по-тежко от това, което би наложил съдът, в случай че отминалостта не е изтекла. В решението на Софийски градски съд, за което „ Лекс “ заяви тогава, арбитър Георгиев даде предполагаем образец със смъртното наказване. Хипотезата беше за човек, наказан на гибел за осъществено съзнателно ликвидиране, а изводът на съда беше, че в случай че присъдата бъде изпълнена, само че по-късно делото бъде обновено и подсъдимият бъде наказан за ликвидиране по несъобразителност, за което не бъде осъден поради изтекла отминалост, то неговите близки ще имат право на обезщетение, защото поради дейностите на страната индивидът е изгубил живота си.

„ Настоящият случай е еднакъв на прегледаната догадка. Това е по този начин, тъй като осем месеца Борис Механджийски е изтърпявал наказване отнемане от независимост за осъществено от него съзнателно ликвидиране. Впоследствие обаче, той е бил оневинен за осъществяването на съзнателно ликвидиране, само че съдът е приел, че Механджийски е направил ликвидиране по несъобразителност, за което наказването е до пет години отнемане от независимост. Съдът приема, че, в случай че отминалостта не е била изтекла, щеше да бъде отсрочено изтърпяването от Борис Механджийски на наказването отнемане от независимост за убийството по несъобразителност. Следователно Механджийски не би бил лишен дейно от независимост “, се споделяше в решението на Софийски градски съд.

САС: Щом е приет за отговорен, обвиняването не е нелегално и не се дължи обезщетени е

Апелативните съдии Красимир Машев (председател на състава), Златина Рубиева (докладчик) и Петя Алексиева не споделят визията на градския съд, отхвърлят всички причини за осъждането на прокуратурата и анулират решението в тази му част. В своето решение те означават, че въпросът защо закононарушение е приет за отговорен Механджийски, е единствено за точното използване на материалния закон.

„ Следователно, когато подсъдимият е приет за отговорен, че е осъществил главния състав на съответното закононарушение, т. е. че е осъществил неговото изпълнително действие, даже и да е оневинен по квалифициращите признаци на същото незаконно действие, обвиняването не е нелегално. Тъй като става въпрос за едно изпълнително действие. „ Оправдаването “ във връзка с една от формите на виновност не е равнозначно на оправдаване по обвиняване за настрана закононарушение “, написа САС.

Съдът отхвърля и доводите, че делото е обновено през 2014 година, откакто отминалостта към този момент е била изтекла, като напомня, че тогава Механджийски е бил упрекнат в съзнателно ликвидиране и няма по какъв начин да е изтекла отминалостта.

„ Следователно, след обновяване на производството не е налице постановена оправдателна присъда. Подсъдимият е бил приет за отговорен в осъществяване на закононарушението, резултат от преквалификацията (чл. 122, алинея 1 от НК) и заради събитието, че е прибавен закона за отминалостта, същият не е бил осъден. Следователно налице, е наложено наказване по Наказателен кодекс, само че по реда за обновяване на наказателното произвеждане не е постановена оправдателна присъда. Поради това не е налице едната от кумулативно изискуемите предпоставки, с цел да бъде почетен по този начин предявеният иск. Ето за какво, искът следва да бъде отритнат “, написа в умозаключение САС.

Съдебната сага

Ангел Димитров-Чората почина на 10 ноември 2005 година в Благоевград при полицейската интервенция „ Респект “, разпоредена от тогавашния вътрешен министър Румен Петков. След това беше обявено, че Димитров е бил пребит от служителите на реда, взели участие в акцията по задържането му, а упрекнати и дадени на съд бяха петимата униформени. Впоследствие лекарите заключиха, че той е умрял от задушаване, тъй като е бил с белезници на гърба и подложен по очи на земята, като тялото му е и притискано. Спорният въпрос беше служителите на реда ли са го притискали или личното му тегло.

Първоначално Софийският боен съд призна за отговорни и петимата за това, че са умъртвили Димитров съзнателно и с особена свирепост, като Мирослав Писов беше наказан на 19 години затвор, а останалите на по 18 години отнемане от независимост. Последва „ правосъдна въртележка “ сред инстанциите, като Военно-апелативният съд (ВоАпС) първо върна делото, по-късно удостовери присъдите, само че решението му беше анулирано от Върховен касационен съд и най-после понижи наказванията на подсъдимите на половина, а Върховен касационен съд дефинитивно ги оправда през 2011 година

След това обаче процесът беше обновен, тъй като околните на Чората осъдиха България в Страсбург.

Така делото още веднъж се върна във ВоАпС, който промени обвиняването в ликвидиране по несъобразителност и не наказа подсъдимите поради изтеклата отминалост. После обаче различен състав на Върховен касационен съд реши отначало делото като въззивен съд, тъй като установи толкоз съществени дефекти в решението на военните съдии, че са обезсмислили претекстовете му.

Така висшите съдии осъдиха служителите на реда на по 7 години затвор, откакто на собствен ред одобриха, че те са умъртвили Чората, като не са целели директно умъртвяването му, само че умишлено са допускали настъпването на гибелта му, като им било безразлично дали ще почине. Именно след тази присъда униформените влязоха и в пандиза.

Решението на съда в този случай обаче подлежеше на инспекция посредством обновяване на делото, както се и случи, откакто висшите съдии одобриха, че главното умозаключение за механизма на гибелта на Димитров е спорно.

В последното дефинитивно решение Върховен касационен съд одобри, че служителите на реда са направили убийството по несъобразителност като са бездействали. След като поставили белезници на Чората и го съборили на земята, той почнал да вика, че се задушава, само че униформените не създали нищо.

Борис Механджийски бе шеф на дирекция " Финанси " в община Благоевград по времето на екскмета Илко Стоянов и освободен от поста с идване на новия кмет Методи Байкушев.

По обявата работи Г. Геориева