)
Измъчва ви чувство за вина и срам? Вижте дали са основателни, или невротични По женски
Чувството за виновност и позор, което мнозина от нас изпитват, не всеки път значи, че в действителност сме отговорни или имаме действителна причина, поради която да се срамим.
Вината е отрицателна самокритика на нашето държание, на това, което вършим. Това възприятие води до разкайване, смирение, обезщетения и промяна.
Срамът е надълбоко вкоренена отрицателна оценка за себе си
Оценка на това кои сме в действителност. Това възприятие ни подтиква да бягаме, да се крием и да изчезваме от погледите на другите.
И двете усеща могат да подхождат на нашите действителни дейности и вътрешното ни положение. Тогава става дума за духовния път и за изцелението.
Но психически постоянно се срещат невротични усеща на виновност и позор, които по никакъв метод не са свързани с нашите дейности или с духовното ни положение. Невротичните усеща на виновност и позор могат да бъдат усвоени от детството - както към себе си, по този начин и към другите.
Свикваме да се упрекваме и засрамваме, когато усещаме, че не сме оправдали упованията на другите. Свикваме да упрекваме и засрамваме другите, да им влияем по този метод, тъй като по този начин е било признато в нашето семейство. И вършим това, най-често неумишлено, както към себе си, по този начин и към другите. Дори да са несъответстващи, срамът и виновността предизвикват тежки последствия
Въпреки че тези усеща са невротични, те водят до прочувствени положения и последствия, не по-малко тежки от действителните. Невротичните усеща на виновност и позор постоянно пораждат, когато човек не съумява да отговори на упованията, сложени му от детството. Или които самичък си е сложил задания с вярата да получи самопризнание. Дори в случай че тези упования по никакъв метод не са свързани с неговите действителни потребности, благоприятни условия и естествени пристрастености.
- Моя е виновността, че не...
- Аз съм по-нисша, тъй като не ми се получи...
Невротичните усеща на виновност и позор могат да зародят, когато човек показва себе си, макар че не е навредил на другите, не нарушава отговорностите си и прави съзнателно нещата. „ Избрах да нося отговорност за себе си и за личните си дейности. Следователно съм виновен/а “. Може ли човек да разграничи невротичните усеща на виновност и позор от действителните виновност и позор?
Можете да се запитате: Ако някой значим за мен (приятел, дете, обичан човек) беше на мое място, щях ли да се съглася, че е отговорен за тази обстановка, че има нещо, от което да се срами? Невинаги е допустимо да се отговори изрично на този въпрос.
Но нормално, в случай че приказваме съответно за невротични усеща на виновност или позор и въпросът е адресиран не към нас самите, а към различен човек, нашата вътрешна мъдрост може решително да даде правилен отговор. Ако отговорът е „ не “ - костват ли си всички тези терзания...
Така че пробвайте се да измененията вероятността и да преосмислите по какъв начин възприемате себе си в съответната обстановка. И преосмислете смислите, полезностите и упованията, посредством които оценяваме себе си и дейностите си, поучават психолозите.
Източник: b17
Вината е отрицателна самокритика на нашето държание, на това, което вършим. Това възприятие води до разкайване, смирение, обезщетения и промяна.
Срамът е надълбоко вкоренена отрицателна оценка за себе си
Оценка на това кои сме в действителност. Това възприятие ни подтиква да бягаме, да се крием и да изчезваме от погледите на другите.
И двете усеща могат да подхождат на нашите действителни дейности и вътрешното ни положение. Тогава става дума за духовния път и за изцелението.
Но психически постоянно се срещат невротични усеща на виновност и позор, които по никакъв метод не са свързани с нашите дейности или с духовното ни положение. Невротичните усеща на виновност и позор могат да бъдат усвоени от детството - както към себе си, по този начин и към другите.
Свикваме да се упрекваме и засрамваме, когато усещаме, че не сме оправдали упованията на другите. Свикваме да упрекваме и засрамваме другите, да им влияем по този метод, тъй като по този начин е било признато в нашето семейство. И вършим това, най-често неумишлено, както към себе си, по този начин и към другите. Дори да са несъответстващи, срамът и виновността предизвикват тежки последствия
Въпреки че тези усеща са невротични, те водят до прочувствени положения и последствия, не по-малко тежки от действителните. Невротичните усеща на виновност и позор постоянно пораждат, когато човек не съумява да отговори на упованията, сложени му от детството. Или които самичък си е сложил задания с вярата да получи самопризнание. Дори в случай че тези упования по никакъв метод не са свързани с неговите действителни потребности, благоприятни условия и естествени пристрастености.
- Моя е виновността, че не...
- Аз съм по-нисша, тъй като не ми се получи...
Невротичните усеща на виновност и позор могат да зародят, когато човек показва себе си, макар че не е навредил на другите, не нарушава отговорностите си и прави съзнателно нещата. „ Избрах да нося отговорност за себе си и за личните си дейности. Следователно съм виновен/а “. Може ли човек да разграничи невротичните усеща на виновност и позор от действителните виновност и позор?
Можете да се запитате: Ако някой значим за мен (приятел, дете, обичан човек) беше на мое място, щях ли да се съглася, че е отговорен за тази обстановка, че има нещо, от което да се срами? Невинаги е допустимо да се отговори изрично на този въпрос.
Но нормално, в случай че приказваме съответно за невротични усеща на виновност или позор и въпросът е адресиран не към нас самите, а към различен човек, нашата вътрешна мъдрост може решително да даде правилен отговор. Ако отговорът е „ не “ - костват ли си всички тези терзания...
Така че пробвайте се да измененията вероятността и да преосмислите по какъв начин възприемате себе си в съответната обстановка. И преосмислете смислите, полезностите и упованията, посредством които оценяваме себе си и дейностите си, поучават психолозите.
Източник: b17
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ