Българинът е мъчно податлив за чувството на отговорност ~ Александър КРЪСТНИКОВ
Чувство на отговорност
„ Комуто доста е обещано, доста се желае ” ~ Иисус Христос
Българинът, който е претърпял от освобождението си до момента 3 ужасни войни и 2 произшествия, мъчително е предразположен за възприятието на отговорност. У нас гледат на живота единствено като на персонално егоистично богатство, което не гледаме да запазим за другите. И за какво ли, когато нам е добре?
През време на войните, изключително последните, не бяха малко дезертьорите, които връщайки се към остарялата граница, палеха, унищожаваха и разграбваха безумно по пътя си - кое мислите? Българското, родното, своето.
С това държание, за жал, ние не сме били надалеч от сполучливия и подходен израз на Лабрюйер: „ Много хора губят едната половина от живота си, с цел да създадат другата половина злочеста. ”
Възпитанието до момента в дома и учебното заведение не е дало още на младежта нужната дисциплинираност и същинска обич към отечеството. Свършилият вместо да се върне дома и с труд, познание и неизменност да оказва помощ на татко си в работите, подлагал е ръце на отеготената страна, като е желал да стане въпреки малък служител, само че без възприятие на от малко малко отговорност.
Между народа се пръска неведнъж слух, че „ многото ерудиция ” ще скапе света, но тоя израз не е прецизен: същинската ерудиция не е „ ерудиция ” на полуинтелигентни хора или слабохарактерни хора, които от обич или увлечение към градските удоволствия и суетности зарязват потребния труд на село.
Днешната система на обучение би трябвало да се поправя и втълпи в главите на младежите възприятие на социална отговорност.
В България, съгласно мене, отдават доста малко значение на икономията. Тия, които би трябвало да дават образец на пестеливост, харчат най-вече. Държавният бюджет е претрупан. Малкото царство се огъва под товара на една скъпо платена администрация.
В градовете и в столицата се прахосват луди суми за доста суетни неща, паралелно с мизерията, духовна и физическа, на необятните национални маси.
В селата оскъдният живот (хляб и сол или чеснов лук) не може да насмогне за заплащане на бирника. Такава, храни Боже, „ народна власт ” има потребност от възприятие на отговорност и далновидност.
Ние живеем в ера, когато здравето се разрушава по доста и разнообразни способи: а) беден живот с незадоволителни материални средства; б) суетни и глупави фешън удоволствия; в) тежък актуален, въпреки и многолик, живот. Много от заболяванията, които се ширят по села и градове епидемиологично, бихме могли да отстраним с нашите лични усилия, в случай че имахме възприятие на отговорност.
Санитарните средства през днешния ден са общодостъпни, лекари има задоволително и едно зряло решение на персоналното и публичното здраве е крачка напред към възприятието на отговорност.
Родителите, които доста са видели и патили през бурната настояща ера, са длъжни да учат децата си на социална отговорност.
Учителите, чиято задача не е единствено да бъдат сухи преподаватели, са длъжни да изискват от своите възпитаници обич към родината с възприятие за отговорност.
Обществениците, които могат да се поучат от скръбното минало, са длъжни да работят словом, делом и с умисъл, щото този отчаян, необщителен и затворен в себе си българин да завоюва в душата си туй скъпо качество: социална отговорност.
Публикувано във в. „ Вечерна бургаска поща ”, 27 юли 1930 година
Източник:
