Да овладеем сами паническата атака
Чувствате се по този начин, като че ли сърцето ви ще се пръсне и животът ви всеки миг ще свърши. Завладява ви неочакван припадък на боязън, който е по-силен от всичко в този момент. Не се владеете и от това като че ли пристъпът се усилва. А когато това ви положение премине, след няколко пъклен минути, се молите в никакъв случай повече да не се връща, тъй като единствено споменът за него ви прави още по-слаби и ужасени. За жал, обстановката се повтаря и след известно време вие стартирате да губите цялостен надзор над себе си.
Често си мислите, че това, което се случва в главата ви е по-силно от вас и че надали в миналото ще можете да го успехите. Нарича се паническа офанзива и от това разстройство страдат към 10 % от популацията. Медицината се пробва да изясни тези положения с разнообразни предпоставки - генетични или поради несъразмерния стрес, на който сме подложени. Казват, че хората, претърпели контузия в предишното или такива с по-лабилна душeвност, също по-често получават пристъпи.
Всъщност, всяка по-сериозна смяна в живота ни, случай, загуба или елементарен неуспех в нещо значително за нас, могат да отключат сходно рецесия. Но по какъв начин в реалност наподобява в елементи паник офанзивата и по какъв метод можем да се избавим от нея?
Какво е паническа офанзива?
Най-често стартират да се демонстрират в юношеска възраст и са доста по-разпространени измежду дамите. При мъжете също се появяват, само че тъй като те са възпитавани, да не демонстрират възприятията си и да се владеят, при тях външните признаци са замаскирани, само че последствията могат да са по-фатални. Въпреки че това положение е включено в формалните медицински справочници, то не е болест. Страхът, моторът на паник офанзивата, е здрава, избавителна реакция на организма при съществуване на обстановка, която в очите на съответния човек се явява като заплаха. Адреналинът се покачва и приготвя тялото за битка или за бягство, само че при паник офанзивата аргументите за такава обстановка не са справедливи, заплаха действително не съществува, а са ирационални и не съумяваме да се владеем. В резултат - губим повсеместен надзор върху себе си. Паническите офанзиви са спешно държание, доста дребна част от тях развиват клиничната картина на паническо разстройство.
В какво се показва паник офанзивата?
Паническата офанзива протича в две посоки - когнитивно и соматично, като в един миг те се редуват циклично. Страхът от гибелта, да вземем за пример, се съпътства от зной и световъртеж, които усилват ирационалния боязън, а той от своя страна - физическото чувство.
Когнитивните признаци са: смут, боязън от загуба на надзор, боязън от гибелта, възприятие за отделяне от околната среда. Нерядко в паническата офанзива се крие някаква уплаха - агорафобия (страх от открити пространства), клаустрофобия (ако я имате, а асансьорът закъса, можете да получите паник атака)
Соматични (телесни), които съпътстват паник офанзивата са: зашеметяване, зной, болежка или тежест в гърдите, интензивен пулс, изпотяване, топли и студени талази, болежка в корема и гадене.
Паническата офанзива идва ненадейно, съпроводена най-малко от 4 от симпотимите си, интензивна е и относително бързо отшумява. В очите на близките такова държание е изцяло неясно и те не могат да вдървен силата на прекарването, постоянно се отнасят със състрадание. Което пък прави страдащите от такива офанзиви още по-нещастни.
Как да се оправим?
Лекарствата, които са допустимо лекуване, не са изключително ефикасни. Влиянието им върху душeвността може да бъде в двете посоки - колкото оказват помощ, толкоз и да вредят. Нямате сигурност, че откакто спрете да приемате тези медикаменти, признаците няма да се върнат. Също по този начин съществува вероятността да развиете взаимозависимост към транквиланти, антидепресанти и други. Не е изключено и да наблюдавате редица странични резултати като унесеност и проблеми с паметта.
Терапията, и то холистичната, е един от нетрадиционните способи, който е много по-ефективен.
Визуализацията е мощно оръжие за преодоляването на паническата офанзива.
Йогата е процедура, която може доста да помогне с един от значителните си детайли, а точно - техниките на. Един от първите признаци на паническата офанзива е ускорение на то, по тази причина тук смяната е изключително значима. В та тъкмо дихателният развой реализира връзката сред физическия и мисловния свят и по тази причина е най-бързият метод да променим мисленето си с някое просто дихателно упражнение. То ще отстрани плиткото паническо и ще го размени с надълбоко коремно. След няколко такива опита ще осъзнаете, че даже да не се справяте с коремното, вие сте насочили вниманието си точно към него и по този начин сте се отдалечили от ужаса на паник-атаката.
Друг сполучлив вид е просто да насочите мислите си в друга посока, да пресъздавате, да се концентрирайте върху обект или мисъл. Да мислите за дилемите, които имате да вършите по-късно или да си припомните текст от ария, спомен от предишното, в който сте били щастливи. Техниките за релаксация са разнородни и не е мъчно да откриете своята. Можете да подскачате, да се разтягате в някоя поза да вземем за пример. Нещата, които ни успокояват, се крият в нас самите.
Най-важното е едно - да не бягате, а да останете в обстановката. Да я приемате и да се опитате да овладеете сами. Околните би трябвало да вдървен сериозността на положението ви и да ви оказват помощ, в случай че могат. Наясно сте, че от тези офанзиви не се умира. Дишайте, релаксирайте и си повтаряйте, че всеки миг този припадък ще отмине и че той няма по какъв начин да ви навреди. Силата на мозъка ви е голяма. Използвайте я.
Често си мислите, че това, което се случва в главата ви е по-силно от вас и че надали в миналото ще можете да го успехите. Нарича се паническа офанзива и от това разстройство страдат към 10 % от популацията. Медицината се пробва да изясни тези положения с разнообразни предпоставки - генетични или поради несъразмерния стрес, на който сме подложени. Казват, че хората, претърпели контузия в предишното или такива с по-лабилна душeвност, също по-често получават пристъпи.
Всъщност, всяка по-сериозна смяна в живота ни, случай, загуба или елементарен неуспех в нещо значително за нас, могат да отключат сходно рецесия. Но по какъв начин в реалност наподобява в елементи паник офанзивата и по какъв метод можем да се избавим от нея?
Какво е паническа офанзива?
Най-често стартират да се демонстрират в юношеска възраст и са доста по-разпространени измежду дамите. При мъжете също се появяват, само че тъй като те са възпитавани, да не демонстрират възприятията си и да се владеят, при тях външните признаци са замаскирани, само че последствията могат да са по-фатални. Въпреки че това положение е включено в формалните медицински справочници, то не е болест. Страхът, моторът на паник офанзивата, е здрава, избавителна реакция на организма при съществуване на обстановка, която в очите на съответния човек се явява като заплаха. Адреналинът се покачва и приготвя тялото за битка или за бягство, само че при паник офанзивата аргументите за такава обстановка не са справедливи, заплаха действително не съществува, а са ирационални и не съумяваме да се владеем. В резултат - губим повсеместен надзор върху себе си. Паническите офанзиви са спешно държание, доста дребна част от тях развиват клиничната картина на паническо разстройство.
В какво се показва паник офанзивата?
Паническата офанзива протича в две посоки - когнитивно и соматично, като в един миг те се редуват циклично. Страхът от гибелта, да вземем за пример, се съпътства от зной и световъртеж, които усилват ирационалния боязън, а той от своя страна - физическото чувство.
Когнитивните признаци са: смут, боязън от загуба на надзор, боязън от гибелта, възприятие за отделяне от околната среда. Нерядко в паническата офанзива се крие някаква уплаха - агорафобия (страх от открити пространства), клаустрофобия (ако я имате, а асансьорът закъса, можете да получите паник атака)
Соматични (телесни), които съпътстват паник офанзивата са: зашеметяване, зной, болежка или тежест в гърдите, интензивен пулс, изпотяване, топли и студени талази, болежка в корема и гадене.
Паническата офанзива идва ненадейно, съпроводена най-малко от 4 от симпотимите си, интензивна е и относително бързо отшумява. В очите на близките такова държание е изцяло неясно и те не могат да вдървен силата на прекарването, постоянно се отнасят със състрадание. Което пък прави страдащите от такива офанзиви още по-нещастни.
Как да се оправим?
Лекарствата, които са допустимо лекуване, не са изключително ефикасни. Влиянието им върху душeвността може да бъде в двете посоки - колкото оказват помощ, толкоз и да вредят. Нямате сигурност, че откакто спрете да приемате тези медикаменти, признаците няма да се върнат. Също по този начин съществува вероятността да развиете взаимозависимост към транквиланти, антидепресанти и други. Не е изключено и да наблюдавате редица странични резултати като унесеност и проблеми с паметта.
Терапията, и то холистичната, е един от нетрадиционните способи, който е много по-ефективен.
Визуализацията е мощно оръжие за преодоляването на паническата офанзива.
Йогата е процедура, която може доста да помогне с един от значителните си детайли, а точно - техниките на. Един от първите признаци на паническата офанзива е ускорение на то, по тази причина тук смяната е изключително значима. В та тъкмо дихателният развой реализира връзката сред физическия и мисловния свят и по тази причина е най-бързият метод да променим мисленето си с някое просто дихателно упражнение. То ще отстрани плиткото паническо и ще го размени с надълбоко коремно. След няколко такива опита ще осъзнаете, че даже да не се справяте с коремното, вие сте насочили вниманието си точно към него и по този начин сте се отдалечили от ужаса на паник-атаката.
Друг сполучлив вид е просто да насочите мислите си в друга посока, да пресъздавате, да се концентрирайте върху обект или мисъл. Да мислите за дилемите, които имате да вършите по-късно или да си припомните текст от ария, спомен от предишното, в който сте били щастливи. Техниките за релаксация са разнородни и не е мъчно да откриете своята. Можете да подскачате, да се разтягате в някоя поза да вземем за пример. Нещата, които ни успокояват, се крият в нас самите.
Най-важното е едно - да не бягате, а да останете в обстановката. Да я приемате и да се опитате да овладеете сами. Околните би трябвало да вдървен сериозността на положението ви и да ви оказват помощ, в случай че могат. Наясно сте, че от тези офанзиви не се умира. Дишайте, релаксирайте и си повтаряйте, че всеки миг този припадък ще отмине и че той няма по какъв начин да ви навреди. Силата на мозъка ви е голяма. Използвайте я.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ