Чували сте мисълта По-добре да даваш, отколкото да вземаш“. Но

Чували сте мисълта „ По-добре да даваш, в сравнение с да вземаш “. Но от време на време, в устрема си да сме доста отдаващи, минаваме оттатък лимита на ресурсите си. Все отново не разполагаме с безкрайни количества от това, което даваме, даже когато е „ от все сърце “. Има способи да не се изчерпаме, без да сме разбрали. Винаги са ни казвали, че с цел да сме положителни другари, съпрузи, дъщери, синове, чиновници, сътрудници – значи да даваме. Дори в случай че нямаме за това задоволително време, пари или сила. И не да даваме колкото можем, а още и още, и още, до момента в който не остане нищо.

При несъразмерното отдаване всичко свършва с фалит – прочувствено, физическо и духовно безсилие. Да, да даваш на другите – това е демонстрация на добрина и обич, само че в жертването на здраве, богатство и благополучие – няма нищо положително и ярко. Защото значи, че липсва обич към един много важен за вас човек – вие самите.

Всеки ден би трябвало да проследявам за персоналния си баланс – даване-получаване.

Работех прекомерно мъчително, поставях потребностите на другите над моите лични, давах всичко, което можех. По тази причина се изтощавах на няколко месеца. Тялото ми боледуваше, с цел да ми „ оправдава “ опция да си почине. Понякога ми се стоварваше такава психическа отмалялост, че всичко, което можех да върша, бе да легна на дивана и да цъкам с отдалеченото от сериал на сериал.

Разбрах, че грижата за другите и грижата за себе си не са взаимоизключващи се варианти.

Разбрах, че мога да се грижа за обичаните си хора и каузи без да не помни себе си.

Разбрах, че грижата за мен може да се пояснява като разумност, а не като нарцисизъм.

Опитайте да си измененията настройката от „ По-добре да даваш, в сравнение с да получаваш “ с „ По-добре да даваш и да получаваш “.

За да намерите салдото и в това, можете да отговорите на следните въпроси, случва ли ви се:
Да кажете „ да “ на хора и планове, в действителност да желаете да кажете „ не “, а след това ви наляга стрес и не смогвате нищо да свършите?

Използвате фразата „ доста съм зает(а) “ като отговор на въпроса по какъв начин сте?

Струва ви се невероятно да отделите време за себе си? Е, може, в миналото – когато децата завършат, или когато приключа този план, когато се пенсионирам…

Струва ви се, че часовете в денонощието не са задоволителни, с цел да смогнете с делата си?

По-често ли сте раздразнителни, недоволни и разочаровани, в сравнение с радостни, омиротворени и отпочинали?

Обичайно събитие ли е за вас да работите повече от 10 часа дневно?

Радвате ли се, когато сте заболели, тъй като най-накрая ще можете да си полежите три дни?

Когато работите, се чувствате отговорни, че не сте със фамилията си, а когато сте вкъщи – виновност, че не работите сега?

Често преяждате, компулсивно пазарувате или прекалявате с фитнес или нещо друго?

Давате непринудено, а след това чувствате отричане, яд, чувствате се недооценени и без поддръжка?

Ако отговорите на повече от тези въпроси са позитивни, то е време да предприемете някои ограничения:

1. Когато осъзнаете, че възнамерявате да дадете прекалено много или към този момент го вършиме, направете пауза за преоценка на силите си.
2. Използвайте тази пауза, с цел да се вслушате в себе си, да се подкрепите, а не да се жертвате.
3. Поспрете се, подишайте надълбоко и попитайте вътрешната си вътрешен глас: „ Достатъчно – това какъв брой е? “
4. Дочакайте отговор и направете тъкмо толкоз, не повече.

Отначало това може да ви се стори некомфортна или дори невъзможна задача. На хора, които са привикнали да дават прекалено много, може да са им нужни години или дори десетилетия, с цел да трансформират привичните шаблони на държание и да се научат да се обичат. Но обиквайки себе си и грижейки се за себе си, може да реализира смяна в интерес на другите, да им се оказва по-голяма помощ, да им се дава повече обич.

източник: spisanie8.bg