Марк Твен в опити да създаде кокаинов канал към САЩ
Чували сме легендата за Стивън Кинг и неговата непрекъсната корист с кокаин. Някои издатели виждат съществуването на кръв по страниците на писателя и излиза наяве, че Кинг най-сетне бил заставен да запушва носа си с памук, с цел да избегне спомагателното цапане на листите. Странното е, че мъчно бихте могли да откриете човек на изкуството, който да не се е възползвал от пороци в лицето на опиатите. Много преди да се появи Стивън Кинг и преди Пабло Ескобар да бъде спряган за единствения стопанин на опиатите, една друга персона се е замислила доста съществено за основаването на подобен канал. Прехвърляме се някъде през далечната 1835 година и раждането на Марк Твен на 1 ноември.
Като доста от своите съученици по това време, Марк нямал никакво желание да се задържа изключително дълго в класната стая. Животът навин бил задоволително впечатляващ и трогателен, с цел да се пропилява в нещо друго от игри и завършения. Някъде на 12-годишна възраст излиза наяве, че животът на момчето ще се промени фрапантно.
Когато татко му умира през 1847 година, родната му майка го води в стаята, където лежи татко му и го кара да обещае и пред двамата, че ще бъде по-добро момче. Разбира се, Марк декларирал най-спокойно, че няма никакви такива планове и никой не може да го накара да бъде възпитаник, пък било то и добър. Впрочем до края на живота си не влиза в учебно заведение, с цел да търси познания, нормално е призоваван да чете лекции и вероятно веднъж, с цел да остави щерка си в лицей. С това завършва неговото публично просветителното приключение. Отличаващата линия на Марк Твен е, че макар обстоятелството, че не открива никакви кой знае какви ползи в учебно заведение, любовта му към книгите остава мощна.
Някъде през 1856 година Твен работи в печатницата на по-големия си брат Орион Клеменс. Добрата вест е, че същата се намира в дребен град в Айова, където няма кой знае какви занимания с изключение на четенето. И както се досещате, Марк нямал други занимания, с изключение на да я прочете. Уилям Херндон е бил лейтенант от военноморската пехота и обичал да прави такива специфични експедиции из дивата пустощ. В книгата обширно е разказал и описал целия преход от 6400 км. Самият публицист ще успее да стигне до тази дива хубост и ще остане учуден по какъв начин всичко изглеждало толкоз естествено и подредено, както най-често го виждаме в клетките в зоо парка.
Снимка: By Wutz – en.wikipedia.org, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2187023
Вълнуващите истории на лейтенанта били задоволително впечатляващи, само че Твен стопира вниманието си на една доста съответна история. Когато капитанът посещава съответно племе от Инка индианците в Андите, споделя историята за корави и мощни мъже с особена отдаденост в работата си и вниманието към детайлите. Повечето работили в сребърните мини и получавали постоянно доставка от листа на махагонова кока. В днешно време от същите листа се извлича кокаин. Работниците в мината дъвчели тези леста и бързо променяли настроението си и подтискали апетита си. След потреблението на листата всички стартират да работят по-сериозно, не се изморяват и не се оплакват. Впрочем по това време тъкмо това се изисквало от всички служащи в Съединени американски щати.
Докато служащите разполагали с листа, те можели да правят чудеса. Самият лейтенант споделя, че множеството даже работили без обувки и нямали проблем с ниските температури, до момента в който копаели в мината.
Точно тази история предиздвикала Марк да ахне и да потърси метод да стартира да доставя мистичното растение. Освен това никой още не познавал тайните на пристрастяването към този тип опиат. Когато прочел цялата история, Марк към този момент знаел, че желае да продава мистичните листа на целия свят. Идея от този сан обаче изисквала и доста съществени сътрудници. Бъдещият публицист се спрял на двама души Джоузеф Мартин и господин Уорд, предприемач в квартала. Твен имал предложения и от брат си за финансирането на експедицията, само че младият предстоящ авантюрист решил да не намесва семейството в цялата история.
На 26 април идва в града и към този момент няма пари, рискът от затваряне за скитане стартира да нараства от ден на ден. Когато стигнал до пристанещото, Твен получил още един сериозен удар под пояса. При запитването по кое време ще има транспортен съд за Пара (щат в Бразилия), отговорът бил, че няма, в никакъв случай не е имало и най-вероятно няма да има в този век. Много напред в годините самият воин ще опише, че въобще не е премислил цялата концепция и по някаква причина се радва, че не е съумял да извърши експедицията, тъй като по-късно завръщането му нямало да бъде толкоз елементарно. Кой би подозирал, че след век цялата история щяла да се повтори, само че този път канала щял да бъде отворен в интерес на други специфични персони от Южна Америка. Това несъмнено е една друга история, която ще разкажем различен път.
