Ефектът на гладната пеперуда
Чували ли сте за „ резултата на пеперудата “? Съвсем в резюме казано – става въпрос за това по какъв начин едно махване на крилата на пеперуда може да провокира появяването на торнадо на другия завършек на света. Примерът е много краен, несъмнено, само че цели да опише по какъв начин едно привидно нищожно събитие може да провокира нещо голямо и разрушително.
По един сходен метод, нашето държание по отношение на привидно незначителни детайлности от бита ни, може да се завърти и върне при нас. И от нас зависи дали то ще е с позитивен или негативен знак.
Хипотетична обстановка: човек останал на улицата, тъй като има тежко заболяване и не може да си откри работа, роднините му са починали и няма кой да се грижи за него. Има потребност от храна, само че в даден миг е извънредно усложнен да си я набави. Същевременно вие сте имали опцията да оставите пликче с храна (било то и единствено един остарял хляб) до кофата за отпадък, само че вместо това, без да се замислите, сте го изхвърлили в контейнера. Човекът е болен и гладен и изпада в суматоха, тъй като не може да се нахрани. Изведнъж пред очите му се появява излаз – вижда на улицата добре облечен човек, чийто портфейл несъзнателно се е подал от джоба му. Посяга, само че индивидът се усеща. Двамата се сбиват и минувачът получава удар в главата, поради който би трябвало да постъпи в болница и пропуща значима делова среща, която коства на шефа му договорка за 120 000 евро. Шефът му, в гнева си, взема решение да си компенсира загубата и прави застрахователна машинация, като подпалва нает от него склад. Складът изгаря дружно с 10 паркирани пред него автомобила. Един от тях е вашият.
А всичко това можеше да бъде избегнато, просто оставяйки храна на бездомника.
А в този момент си представете, че това „ оставяне на храна “ в действителност е добре проведено и насърчавано от страната. И в него се включат заведения за хранене, хранителни магазини, семейства.
Оказва се, че в България се изхвърлят по към 100 кг храна на година. От един човек. Това значи, че в страната ни всяка година към 670 000 тона храна отиват на боклука.
Замислете се – колкото и да сте богати, някой, някъде не споделя вашата красива орис и има потребност от подадена ръка. Защо? Какво ви бърка вас това ли? Прави сте – нищо. Ако си задавате този въпрос, то обяснението, че светът има потребност да сме по-добри хора, няма да ви направи усещане, нали?
В подобен случай да подходим по този начин: може би би трябвало да се замислите за нещата по по-егоистичен метод – мислете за „ резултата на пеперудата “ или го наречете Карма, в случай че желаете, или доктрина на хаоса, или доктрина на случайността.
При всички положения не можете да го подминете, тъй като резултатът му е чувствителен, все в някакъв миг сте го изпитали на гърба си. Не се хващайте съответно за образеца нагоре – той е илюстрация и е съзнателно заздравен. Но съгласете се, че всичко неприятно, което ви се е случило, не е самопоявило се в пространството, все някой го е почнал. Така нечия незаинтересованост или неуважение са почнали верига, приключила с удар по вас. Именно както вашата незаинтересованост приключва с удар по някого.
Негативното в света все от някъде се появява.
Представете си, че самодейностите да се оказва помощ на нуждаещите се не се свеждат единствено до щедрост по Коледа и „ висящо кафе “, което повися, повися и изчезна.
Представете си, че страната подреди обществената си политика по този начин, че направи оползотворяването на храната допустимо. Представете си, че самодейностите на Червения кръст за даряване на облекла се популяризират повече и повече хора научат за тях.
Знаехте ли да вземем за пример, че има храни, обозначени с маркировка „ най-хубава до “, която не е същата като „ период на валидност “? Тези храни умерено могат да бъдат (ако към този момент не ги искате) дарявани на небогати и обществено слаби, на домове, на нуждаещи се.
Сигурен съм, че мнозина не са знаели за това. И точно поради това отново ще си кажа моята мантра, която не спирам да дублирам от много време – хората би трябвало да бъдат образовани по доста въпроси и би трябвало институциите в България да открият „ чудото “ на обществената реклама – да се върти по медиите, да се повтаря от институциите ПУБЛИЧНО и отново, и отново – по какъв начин може да се оказва помощ, какво да се прави, с цел да не се вреди. Незнанието е огромна част от неналичието на интензивност.
Много хора не виждат, надлежно не знаят какво влияние имат дейностите им върху близките, върху природата, върху всичко. Те не виждат оттатък бита си.
Много хора не знаят, че дейностите им са нездравословни по един или различен метод. Да, да, знам, че разбирайки за това, мнозина ще махнат надменно с ръка и ще си продължат по остаряло му, само че и трима да си трансформират отношението – отново е някаква победа и крачка в вярната посока.
Да не приказваме за това какъв брой ще е потребно като образец за идващото потомство. Превърнем ли го в метод на мислене, 90% от работата е свършена.
По един сходен метод, нашето държание по отношение на привидно незначителни детайлности от бита ни, може да се завърти и върне при нас. И от нас зависи дали то ще е с позитивен или негативен знак.
Хипотетична обстановка: човек останал на улицата, тъй като има тежко заболяване и не може да си откри работа, роднините му са починали и няма кой да се грижи за него. Има потребност от храна, само че в даден миг е извънредно усложнен да си я набави. Същевременно вие сте имали опцията да оставите пликче с храна (било то и единствено един остарял хляб) до кофата за отпадък, само че вместо това, без да се замислите, сте го изхвърлили в контейнера. Човекът е болен и гладен и изпада в суматоха, тъй като не може да се нахрани. Изведнъж пред очите му се появява излаз – вижда на улицата добре облечен човек, чийто портфейл несъзнателно се е подал от джоба му. Посяга, само че индивидът се усеща. Двамата се сбиват и минувачът получава удар в главата, поради който би трябвало да постъпи в болница и пропуща значима делова среща, която коства на шефа му договорка за 120 000 евро. Шефът му, в гнева си, взема решение да си компенсира загубата и прави застрахователна машинация, като подпалва нает от него склад. Складът изгаря дружно с 10 паркирани пред него автомобила. Един от тях е вашият.
А всичко това можеше да бъде избегнато, просто оставяйки храна на бездомника.
А в този момент си представете, че това „ оставяне на храна “ в действителност е добре проведено и насърчавано от страната. И в него се включат заведения за хранене, хранителни магазини, семейства.
Оказва се, че в България се изхвърлят по към 100 кг храна на година. От един човек. Това значи, че в страната ни всяка година към 670 000 тона храна отиват на боклука.
Замислете се – колкото и да сте богати, някой, някъде не споделя вашата красива орис и има потребност от подадена ръка. Защо? Какво ви бърка вас това ли? Прави сте – нищо. Ако си задавате този въпрос, то обяснението, че светът има потребност да сме по-добри хора, няма да ви направи усещане, нали?
В подобен случай да подходим по този начин: може би би трябвало да се замислите за нещата по по-егоистичен метод – мислете за „ резултата на пеперудата “ или го наречете Карма, в случай че желаете, или доктрина на хаоса, или доктрина на случайността.
При всички положения не можете да го подминете, тъй като резултатът му е чувствителен, все в някакъв миг сте го изпитали на гърба си. Не се хващайте съответно за образеца нагоре – той е илюстрация и е съзнателно заздравен. Но съгласете се, че всичко неприятно, което ви се е случило, не е самопоявило се в пространството, все някой го е почнал. Така нечия незаинтересованост или неуважение са почнали верига, приключила с удар по вас. Именно както вашата незаинтересованост приключва с удар по някого.
Негативното в света все от някъде се появява.
Представете си, че самодейностите да се оказва помощ на нуждаещите се не се свеждат единствено до щедрост по Коледа и „ висящо кафе “, което повися, повися и изчезна.
Представете си, че страната подреди обществената си политика по този начин, че направи оползотворяването на храната допустимо. Представете си, че самодейностите на Червения кръст за даряване на облекла се популяризират повече и повече хора научат за тях.
Знаехте ли да вземем за пример, че има храни, обозначени с маркировка „ най-хубава до “, която не е същата като „ период на валидност “? Тези храни умерено могат да бъдат (ако към този момент не ги искате) дарявани на небогати и обществено слаби, на домове, на нуждаещи се.
Сигурен съм, че мнозина не са знаели за това. И точно поради това отново ще си кажа моята мантра, която не спирам да дублирам от много време – хората би трябвало да бъдат образовани по доста въпроси и би трябвало институциите в България да открият „ чудото “ на обществената реклама – да се върти по медиите, да се повтаря от институциите ПУБЛИЧНО и отново, и отново – по какъв начин може да се оказва помощ, какво да се прави, с цел да не се вреди. Незнанието е огромна част от неналичието на интензивност.
Много хора не виждат, надлежно не знаят какво влияние имат дейностите им върху близките, върху природата, върху всичко. Те не виждат оттатък бита си.
Много хора не знаят, че дейностите им са нездравословни по един или различен метод. Да, да, знам, че разбирайки за това, мнозина ще махнат надменно с ръка и ще си продължат по остаряло му, само че и трима да си трансформират отношението – отново е някаква победа и крачка в вярната посока.
Да не приказваме за това какъв брой ще е потребно като образец за идващото потомство. Превърнем ли го в метод на мислене, 90% от работата е свършена.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ