Чук-чук-чук. Едно продължително, досадно потропване от тавана. Кучешки лай от

Чук-чук-чук. Едно дълготрайно, досадно потропване от тавана. Кучешки лай от прилежащия апартамент. Скърцане или даже преместване на движимости. Ако чувате отчетливо тези звуци и имате възприятието, че ще ви подлудят, може би казусът не е у съседите, които няма по какъв начин да стоят неподвижно, а у вас. И може би науката има отговор за какво това е толкоз дразнещо.

Тук не става дума за бормашина в събота заран, с която съседът като че ли се пробва да тества търпението ви. Говорим за нормални, ежедневни шумове, които обаче имат капацитета да ви изкарат от кожата ви.

Между 10 и 40% от хората са по-уязвими към звуците от средностатистическия човек, сочат някои изследвания. Дълго време това е било подценявано, само че през днешния ден към този момент науката му обръща по-сериозно внимание, написа BBC.

Нарича се шумова сензитивност – положение, за което има аргументи. И което може да има съществени последствия освен върху моментното въодушевление, само че и върху психическото и физическо здраве в дълготраен аспект.

Шумовата сензитивност е изключително положение, споделя неврологът Даниел Шепърд, академик и учител в Технологичния университет в Окланд, Нова Зеландия. То не трябва да се подценява, само че в това време би трябвало да се разграничава от други сходни.

Мизофонията (буквален превод – ненавист към звука) да вземем за пример е намалена търпимост към избрани звуци, като дъвчене или потропване, на които се реагира с яд или омерзение.

Хиперакузисът е рядко срещано нарушаване на слуха, при което хората изпитват болежка или сериозен дискомфорт, тъй като възприемат звуците като по-силни, в сравнение с са в реалност.

Шумовата сензитивност може да се опише като обща нетърпимост към всевъзможен тип звуци, без значение от тяхната мощ. Тя може да се дължи на друго заболяване, да вземем за пример неврологично или психологично, само че не е наложително. Шумовата сензитивност не се смята за болест. Тя се открива посредством попълване на тестове-въпросници. Едно от най-популярните в проучвания е така наречен „ Скала на Уайнстийн “, чиято цел е определяне на общото положение и реакциите на звук.

Хората с това положение всекидневно се нервират и изнервят от звуци, даже може да изпитват тревога или боязън. Мозъкът им не може да пренебрегне шума, което пък води до разнообразни проблеми – липса на централизация, раздразителност, стрес.

Но това не е всичко. Постоянното излагане на дразнещи звуци може да предизвика реакции като се ускорение на сърдечния темп или повишение на кръвното налягане, споделя Стивън Стансфелд, психиатър и учител в лондонския университет „ Queen Mary “.

Качеството на съня също може да се утежни. През 2021 година учени организират проучване измежду 500 души в Китай. Те търсят връзка сред качеството на съня и разнообразни равнища на звук през нощта. Изводът им е, че звуците не оказват съществено въздействие, само че хората с шумова сензитивност настояват, че не почиват задоволително, нямат сила и са в неприятно въодушевление след спане под съпровода на някакъв звук.

Що се отнася до психологичното здраве, там също има съществени отблясъци. Пак през 2021 година Стансфелд и екипът му организират изследване с 2398 души в Уелс. Участниците в опита са постоянно излагани на звук от авто трафик. При тези, за които се знае, че имат шумова сензитивност, се записват по-високи равнища на тревога и стрес, откриват учените. Като допустима причина се показва, че хората, страдащи от тревога по принцип са по-чувствителни към шума в близост.

Друго проучване от 2023 година във Франция сочи, че хора, живеещи наоколо до летища, т.е. непрекъснато изложени на подобен вид звук, са по-склонни да правят оценка общото си здравословно положение като неприятно.

Какво се случва с мозъка?

Изследванията по тази линия сочат, че на хората с шумова сензитивност им е по-трудно да отсяват маловажната информация. Установява се, че човешкият мозък по-принцип демонстрира по-висока интензивност при шумове, които смята за опасност (взрив, злополука и др.), само че при по-чувствителните се записва подобен вид реакция на съвсем всеки тон.

Екипът на Шепърд стига до извода, че избрана зона от мозъка, която той разказва като „ станция “ за пречистване на шумовата информация, е по-малко дейна в процеса на отсяване. Тази самобитна неефективност се демонстрира и по време на сън, което изяснява и за какво някои хора са доста по-чуствителни към всевъзможни звуци, в сравнение с други.

Шумовата сензитивност е наследствено положение, сочат пък данни от изследване във Финландия, направено през 2005 година Въпреки това учените смятат, че то може да се породи и от дълготрайно излагане на звук. Хора с тревога, шизофрения и аутизъм са изключително предразположени към това положение.

Има ли решение?

В идеалния случай то би се изразявало в унищожаване на дразнителя, т.е. на шума. Естествено, такова нещо, изключително в градовете, не е допустимо. Затова в общи линии хората, страдащи от този проблем, би трябвало да се оправят сами с него. Една допустима тактика е отбягване на шумни места, доколокото това е допустимо. Психологичната терапия оказва помощ при нараснала тревога и меланхолия, които могат да бъдат директно свързани с шумовата сензитивност. А музикалната терапия може да е потребна за смяна на усещанията на звуците.

Най-простата терапия към този момент си остава уединяване от шумове. Което може да се реализира и със слушалки и обичана музика. Макар и за малко.