Наистина ли България е най-корумпираната?
Чуждите медии непроменяемо разказват България като най-корумпираната. Но поради някои особености на българската реалност мястото на страната в тази ранглиста не е напълно съответно, написа Ясен Бояджиев за " Дойче Веле България ".
На фона на трескавото раздвижване, обхванало страната около европредседателството, в последните дни блестящо се открои една полемика, към която малко на брой остават безразлични: в действителност ли България е „ най-бедната и най-корумпираната страна в Европейски Съюз “? Това изказване се повтаря от години, само че използването му стана изключително натрапчива в последно време, когато поради председателството внезапно всички огромни интернационалните медии обърнаха взор към страната.
Вярно и погрешно
С първата част на изказванието (най-бедната...) проблем няма - всички са съгласни с нея. Както е известно обаче, за разлика от бедността, за която има статистически данни, измерването на корупцията е много по-сложно, тъй като за нея може да се съди единствено по косвени признаци. Това от една страна води до мощно поляризиране на мненията по тематиката, а от друга дава опция за прескачане от единия лагер в другия според от политическите пристрастия и от това дали „ сме на власт “ или в съпротива.
Затова когато беше на власт, Българска социалистическа партия мощно се възмущаваше от изказванието, че България е „ най-корумпираната страна в Европейски Съюз “, а в този момент го счита за абсолютно правилно, повтаря го непрестанно и даже се кани да внесе избор на съмнение поради него. Въпреки че в действителност самата тя има огромни (даже пионерски) заслуги за налагането му, а пък през днешния ден не смее да обели и дума за най-ярките му проявления в наши дни. Любопитен факт е, че Движение за права и свободи не е толкоз въодушевено по този въпрос, само че това е тематика за различен разбор.
В същото време ръководещите и техните медийни бранители и симпатизанти слагат под подозрение и даже изцяло отхвърлят верността на определението „ най-корумпирана “ - всеки съгласно натюрела и ролята, която си е избрал. От по-мекото наблюдаване, че въпросните изявления „ са много сходни, да не кажа едни и същи " - т.е., факсимиле, което се повтаря по инерция. До: „ предубедени, поръчкови, лъжливи, задкулисен трудове “, позоваването на които е „ самооплюване и мазохизъм “ - т.е., надали не интернационален скрит план за оклеветяване. Кръвно афектирани от тези изявления, те не стопират да повтарят, че „ корупция има на всички места “ и че даже, тъй като сме „ дребна и бедна страна “, тукашната корупция била като „ детска игра “ спрямо корупцията на огромните и богатите, които ни назидават.
Относително и субективно
Да, в действителност всички медии, даже и най-качествените, за краткост и повече изясненост (а ненапълно може би и заради леност) от време на време имат податливост да свеждат някои явни неща до набор от шаблони, които повтарят без много-много пояснения. Но това, че поради прекомерно честа приложимост даден израз се е трансформирал в факсимиле, надалеч не значи, че той не е правилен. Още по-несправедливо и неуместно е да се приказва за медии като „ Гардиън “, „ Ди Цайт “ или „ Монд “ по този начин, като че ли става дума за неизброимите български медийни бухалки, оцветили всичко към себе си в кафяво.
Както стана дума, диалогът за корупцията постоянно е придружен от доза релативност, конвенционалност и индивидуалност. Особено в среда, в която отношението към нея е ненапълно двусмислено, да не кажем благосклонно - според от това дали си от страната на плащащите или на получаващите. Тъй че е мъчно да се каже дали България е тъкмо първа по корупция в Европейски Съюз или не напълно - зависи кой и по какъв начин мери. Има обаче и някои безспорни ориентири, които напълно ясно демонстрират къде сме ние.
Ето ги ясните ориентири
Ако съпоставяме единствено две обособени и сходни по предмета си корупционни покупко-продажби в България и в някоя от европейските страни, които са на противоположната страна на класацията, е прекомерно евентуално да се окаже, че в България финансовите вреди в действителност са по-малки. Да допуснем да вземем за пример корупционен пробив при ремонт на бул. или при доставката на нови рейсове в София и в Берлин. Заради разликите в мащабите и в стандарта на цените, източените там обществени средства може в действителност да се окажат повече.
В страни като Германия обаче сходни пробиви са по-скоро изключение. Докато в България са необятно публикувана процедура. Според миналогодишните анкети измежду българския бизнес, 70% от публичните поръчки в страната са нагласени. 88,5% от интервюираните считат, че офертите на участниците са оценени необективно, а над 80% - че в състезанията има преднамерено сложени условия в интерес на съответен реализатор.
Друга основна разлика е, че там вероятността „ да те заловен “ е огромна, до момента в който тук е незначителна. Миналия месец публични данни демонстрираха, че прокуратурата няма нито едно следствие за рушвет против народен представител, министър, заместник-министър, регионален шеф или какъвто и да е различен представител на изпълнителната и законодателната власт.
Далеч по-важно е обаче, че в случай че там те заловен, вероятността да си получиш заслуженото клони към 100 %, до момента в който в България тази възможност (особено за „ едрите риби “) клони към нула. По този индикатор България се откроява мощно освен на фона на страни като Германия, само че и по отношение на, да кажем, „ родината на мафията “ Италия, а към този момент даже и по отношение на Румъния, с която другояче вървим в пакет.
Когато корупцията става непотребна
Някои биха окачествили неналичието на хванати и осъдени като доказателство за това, че тук корупцията е на път да изчезне. И в някакъв перверзно-парадоксален смисъл може и да са прави. Всъщност, става дума за два парадокса, които се развиват редом, само че в противоположни направления. От една страна с корупцията се случва нещо като гигантска групова зрителна машинация - когато нещо става толкоз огромно, че не можеш да го обхванеш с взор, започваш да не го забелязваш. От друга страна концентрацията на власт в ръцете на дребна група хора прави непотребна корупцията в нейния стеснен смисъл. Няма потребност до купуваш или подкупваш някого, когато така и така владееш всичко - когато и трите управляващи се сливат в едни и същи ръце, когато контролираш всички държавни институции (включително тези, които би трябвало да те контролират), когато огромни групи хора и цели бизнеси зависят или се опасяват от теб, когато разполагаш с съвсем цялостен надзор върху медиите.
Разбира се, няма по какъв начин да контролираш и задграничните медии. Но пък те рядко обръщат взор към България. А и надалеч не всички схващат в цялата им трагична дълбочина тези особености на българската реалност, които вършат корупционното класиране на страната освен условно и релативно, само че и ненапълно несъответстващо. Вероятно е по-точно да се каже, че България е отвън класирането.
Редактор: Деница Райкова
На фона на трескавото раздвижване, обхванало страната около европредседателството, в последните дни блестящо се открои една полемика, към която малко на брой остават безразлични: в действителност ли България е „ най-бедната и най-корумпираната страна в Европейски Съюз “? Това изказване се повтаря от години, само че използването му стана изключително натрапчива в последно време, когато поради председателството внезапно всички огромни интернационалните медии обърнаха взор към страната.
Вярно и погрешно
С първата част на изказванието (най-бедната...) проблем няма - всички са съгласни с нея. Както е известно обаче, за разлика от бедността, за която има статистически данни, измерването на корупцията е много по-сложно, тъй като за нея може да се съди единствено по косвени признаци. Това от една страна води до мощно поляризиране на мненията по тематиката, а от друга дава опция за прескачане от единия лагер в другия според от политическите пристрастия и от това дали „ сме на власт “ или в съпротива.
Затова когато беше на власт, Българска социалистическа партия мощно се възмущаваше от изказванието, че България е „ най-корумпираната страна в Европейски Съюз “, а в този момент го счита за абсолютно правилно, повтаря го непрестанно и даже се кани да внесе избор на съмнение поради него. Въпреки че в действителност самата тя има огромни (даже пионерски) заслуги за налагането му, а пък през днешния ден не смее да обели и дума за най-ярките му проявления в наши дни. Любопитен факт е, че Движение за права и свободи не е толкоз въодушевено по този въпрос, само че това е тематика за различен разбор.
В същото време ръководещите и техните медийни бранители и симпатизанти слагат под подозрение и даже изцяло отхвърлят верността на определението „ най-корумпирана “ - всеки съгласно натюрела и ролята, която си е избрал. От по-мекото наблюдаване, че въпросните изявления „ са много сходни, да не кажа едни и същи " - т.е., факсимиле, което се повтаря по инерция. До: „ предубедени, поръчкови, лъжливи, задкулисен трудове “, позоваването на които е „ самооплюване и мазохизъм “ - т.е., надали не интернационален скрит план за оклеветяване. Кръвно афектирани от тези изявления, те не стопират да повтарят, че „ корупция има на всички места “ и че даже, тъй като сме „ дребна и бедна страна “, тукашната корупция била като „ детска игра “ спрямо корупцията на огромните и богатите, които ни назидават.
Относително и субективно
Да, в действителност всички медии, даже и най-качествените, за краткост и повече изясненост (а ненапълно може би и заради леност) от време на време имат податливост да свеждат някои явни неща до набор от шаблони, които повтарят без много-много пояснения. Но това, че поради прекомерно честа приложимост даден израз се е трансформирал в факсимиле, надалеч не значи, че той не е правилен. Още по-несправедливо и неуместно е да се приказва за медии като „ Гардиън “, „ Ди Цайт “ или „ Монд “ по този начин, като че ли става дума за неизброимите български медийни бухалки, оцветили всичко към себе си в кафяво.
Както стана дума, диалогът за корупцията постоянно е придружен от доза релативност, конвенционалност и индивидуалност. Особено в среда, в която отношението към нея е ненапълно двусмислено, да не кажем благосклонно - според от това дали си от страната на плащащите или на получаващите. Тъй че е мъчно да се каже дали България е тъкмо първа по корупция в Европейски Съюз или не напълно - зависи кой и по какъв начин мери. Има обаче и някои безспорни ориентири, които напълно ясно демонстрират къде сме ние.
Ето ги ясните ориентири
Ако съпоставяме единствено две обособени и сходни по предмета си корупционни покупко-продажби в България и в някоя от европейските страни, които са на противоположната страна на класацията, е прекомерно евентуално да се окаже, че в България финансовите вреди в действителност са по-малки. Да допуснем да вземем за пример корупционен пробив при ремонт на бул. или при доставката на нови рейсове в София и в Берлин. Заради разликите в мащабите и в стандарта на цените, източените там обществени средства може в действителност да се окажат повече.
В страни като Германия обаче сходни пробиви са по-скоро изключение. Докато в България са необятно публикувана процедура. Според миналогодишните анкети измежду българския бизнес, 70% от публичните поръчки в страната са нагласени. 88,5% от интервюираните считат, че офертите на участниците са оценени необективно, а над 80% - че в състезанията има преднамерено сложени условия в интерес на съответен реализатор.
Друга основна разлика е, че там вероятността „ да те заловен “ е огромна, до момента в който тук е незначителна. Миналия месец публични данни демонстрираха, че прокуратурата няма нито едно следствие за рушвет против народен представител, министър, заместник-министър, регионален шеф или какъвто и да е различен представител на изпълнителната и законодателната власт.
Далеч по-важно е обаче, че в случай че там те заловен, вероятността да си получиш заслуженото клони към 100 %, до момента в който в България тази възможност (особено за „ едрите риби “) клони към нула. По този индикатор България се откроява мощно освен на фона на страни като Германия, само че и по отношение на, да кажем, „ родината на мафията “ Италия, а към този момент даже и по отношение на Румъния, с която другояче вървим в пакет.
Когато корупцията става непотребна
Някои биха окачествили неналичието на хванати и осъдени като доказателство за това, че тук корупцията е на път да изчезне. И в някакъв перверзно-парадоксален смисъл може и да са прави. Всъщност, става дума за два парадокса, които се развиват редом, само че в противоположни направления. От една страна с корупцията се случва нещо като гигантска групова зрителна машинация - когато нещо става толкоз огромно, че не можеш да го обхванеш с взор, започваш да не го забелязваш. От друга страна концентрацията на власт в ръцете на дребна група хора прави непотребна корупцията в нейния стеснен смисъл. Няма потребност до купуваш или подкупваш някого, когато така и така владееш всичко - когато и трите управляващи се сливат в едни и същи ръце, когато контролираш всички държавни институции (включително тези, които би трябвало да те контролират), когато огромни групи хора и цели бизнеси зависят или се опасяват от теб, когато разполагаш с съвсем цялостен надзор върху медиите.
Разбира се, няма по какъв начин да контролираш и задграничните медии. Но пък те рядко обръщат взор към България. А и надалеч не всички схващат в цялата им трагична дълбочина тези особености на българската реалност, които вършат корупционното класиране на страната освен условно и релативно, само че и ненапълно несъответстващо. Вероятно е по-точно да се каже, че България е отвън класирането.
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ