Чудя се, как ще се отрази, в крайна сметка, на

Чудя се, по какъв начин ще се отрази, в последна сметка, на нашите малките екрани украинската драма. Тя, рано или късно, ще излезе от острата си фаза, ще прелее в някаква форма на търпелива окупация; ще бъде обезпечен филантропичен кулоар за Зеленски; бежанският поток ще секне; медиите ще би трябвало да изоставят последователно така точно експлоатираното съчувствие към жертвите – обособен въпрос е, какъв брой откровено е то.

И преди някои да подскочат от отвращение – дано се сетят, дали са виждали най-малко една жертва от „ другата “ страна, на територията на Донецката и Луганската републики.

Никой не състрадаваше, даже и подправено, тяхната драма, която е на доста повече от двайсетина дни.

Това е една необяснима морална слепота – необяснима, само че това не я прави по-малко позорна.

Ослепяването става още по-уродливо, тъй като наподобява като артикул на напълно непотребния конфликт сред тукашните русофоби и русофили.

Телевизиите като че ли са зомбирани от някакво мрачна злоба към всичко съветско, водещите им лица като че ли ще станат по-незначителни, в случай че не се показват като трафиканти на тази нелепост.

Неколцината дейни „ фоби “ пък като че ли ще станат невидими, в случай че най-накрая се откажат да припалват този безсмислен конфликт – не че и в този момент са изключително забележими.

Русия си е Русия, ние, от своя страна, се напъваме да бъдем приети за най-преданите послушници на евроатлантическите полезности, което пък е гаранция, че те ще имат съществени главоболия – в случай че съдим по Историята: в никакъв случай с тези, постоянно с тези, а като теглим чертата – все сме с губещите.

Между другото, ние последни ще разберем, в случай че Мечката реши съществено да ни настъпи.

Тръмп и до момента се чуди, руснаците ли го избраха, с хакерски тарикатлъци, за президент.

Да „ пипнат “ пък нашите избори за тях е като да се прозеят.

Но за какво да го вършат – нашата е ясна.

Човек може донейде да ги разбере нашите „ фоби “, в случай че събираха неприязънта си най-вече върху Путин и Кремъл – само че те обругават всичко съветско.

Това е, все едно, да ненавиждаш великата американска литература, примерно, поради нелепостите на Буш – който татко му колкото да намери, до момента в който кулите на Световния център се свличаха, в най-черния ден на американското осъзнаване, а може би и на саморазобличение.

Всъщност, в този момент най-изненадващо италианците станаха жертва на бесовете – като изхвърлиха Достоевски от университетските образователни стратегии. Добре, че бързо изтрезняха.

Тук се сещам за една история с двама велики съветски писатели: при една среща на Тургенев с Достоевски, Тургенев му наговорил толкоз ужасни неща за Русия, че най-после Достоевски му предложил да си купи телескоп. „ Защо? “, попитал Тургенев. Достоевски отвърнал, че благодарение на телескопа Тургенев ще може да вижда Русия по-добре и ще има визия защо говори…

Ваша работа е, по какъв начин ще прецените през днешния ден „ потребността “ от телескоп – като знак за господство или пък тъкмо за противоположното.

Слепотата, която в този момент показват малките екрани, и то напълно умишлено, подсказва, че общият медиен климат съществено се е влошил.

През 2004 година, в разгара на Иракската Операция, направих във „ Всяка неделя “ неща, които в този момент наподобяват немислими: паметни изявленията с Ноам Чомски/ “САЩ са рискови за света и за себе си “ и

Гор Видал/ “Пропагандата на Съединени американски щати надмина Хитлер “ – последните тореадори на същинското американско свободомислие;

изявление от свещения град Наджаф/Ирак с представителя на бунтовническата войска на Моктада ас Садр, след което сектата на Костов в Парламента излезе с патетична декларация против програмата;

изявление с Майкъл Бърг, татко на обезглавен американски пленник, което бе озаглавено „ Буш привърза сина ми към релсите “;

изявление за издевателствата, осъществени от американците в пандиза „ Абу Гариб “ и други

За тяхна чест, незабавно по-късно те позволиха в предаването да се яви бригаден военачалник Марк Кимит, заместител пълководец на военните интервенции в Ирак, представител на американската войска, който бе пределно откровен с българската публика…

Всичко това се случи преди цели 18 години – а през днешния ден това е невероятно.

Днес даже състраданието е парцелирано…

Как човек да не се сети за казаното от Чърчил на една колекция с публицисти: „ Добре, откакто установихме към този момент, че сте проститутки, дайте в този момент да поговорим за цената ви “.

А тук към този момент и за цена не става дума, а за боязън, който показват като увереност.

И въобще не си показват, че страхът ги трансформира в „ супермаркетни “ публицисти.

И все играят ролята на възмутени – въпреки и възмущението им да се поставя на „ верните “ жертви. Правилните жертви!

Докато са се загрижили за света, въобще не виждат, че под носа им целият ни народец отиде в категорията „ неправилни жертви “…

И така ще я карат, до момента в който им изпадат зъбите…

Всичко потегля от там, че не помнят едно от главните правила на занаята ни: „ Показвай, а не разказвай “ – в украинския случай това може да се редактира по този начин: „ Показвай всички жертви, а не състрадавай изборно “…

Време е да се напише и ново предписание: „ Не демонизирай, само че и не фаворизирай ненужно опекуните си “.

Най-напред то ще е неловко за тукашните политикани – за тях е по-изгодно да махат ваксаджийските четки във всички направления.

Днес злодеят е Путин, а Буш – просто един безразсъден вид, който по този начин и не схвана, за какво стартира Операцията в Ирак.

А, в действителност, съветският Император си е напряко един оставач – спрямо последните петима американски президенти, които направиха цели 13 военни интервенции – от Гренада до Афганистан.

Голямата мистерия е, за какво Путин изчака 8 години, преди да стартира украинската интервенция.

А в нея той прилежно следва стила на президента Рейгън:

„ Първо бъди нападателен, по-късно преговаряй “…

Впрочем, ето ви една историйка, която дава визия, какво съставлява Императора: Борис Немцов го врънкал да не връщат леко преправения остарял химн на Русия – а Путин го отрязал с думите „ Какъвто народа, такива и песните му “…

Телевизиите реализираха нещо нечувано до момента – избраха да показват изрично съчувствие към украинците и заключиха сърцата си за другите жертви.

Вече са подготвени да отразяват всяка война, даже да е в Космоса – стига да им кажат, на кого да съчувстват.

Преди дни в Донецк бяха убити минимум 20 души, в това число и няколко деца. Нито дума за това – най-малко ясно казана.

Не се ли замислят, дали това няма да вледени и разсъдъка им, за сърцата им е ясно.

И даже единствено тази медийна пристрастност значи, че ние участваме в спора – а от време на време тя е по-опасна от всякаква ракетна установка…

П.П.: Този текст не е подобаващ за идиотите, които във всяко друго мнение откриват някакво „ русофилство “.

Кеворк Кеворкян