След 44 години: Разкрита ли е тайната на самоубийството на Петя Дубарова?
Чудото на поезията Петя Дубарова си отиде преди цели 44 години, само че и до през днешния ден ярката й диря припомня за себе си. Прекършеният й гений потъна, без да има опция напълно да разкрие опциите си.
Ако Петя беше жива през днешния ден, евентуално би била обичаният създател на хиляди фенове на лириката. Родена на 25 април 1962, в този момент феята на стиха щеше да навърши 61.
Всъщност Дубарова още приживе бе наречена дете знамение. Невръстното момиче рецитира стихчета малко откакто проговаря. Знае буквите на на две години и половина, на четири стартира да чете, а на пет взима книги от библиотеката на читалището в Бургас.
Първото й стихотворение не закъснява – първокласничката съчинява два чудесни куплета в „ Буря в морето “.
Неин изобретател и наставник е бургаският знак Христо Фотев. Когато тя е на 10-11 години, той води кръжок. С нюха си на стихотворец, създателят усеща гения на Петя и особения й взор към света, както и лекотата, с която основава облиците. Твърди се, че от време на време момичето написа по 15 стихотворения.
За късия си 17-годишен живот, Дубарова оставя 200 стихотворения и 50-60 творби в прозаичност.
Петя основава редица истински поетични произведения, импресии, приказки и разкази, които се открояват блестящо на фона на литературния живот през 70-те години с изразната лекост, с дързостта и свежестта на художественото ѝ виждане. Сред псевдонимите, които си измисля, са Драгой Пикипиков, Марлена Дубра, Пепита Дубареско.
Голямата си обич – шведът Пер, Петя среща през 1978 година, по време на присъединяване си във кино лентата „ Трампа “ на режисьора Георги Дюлгеров. По време на фотосите, една вечер, до момента в който се забавлява в дискотека в курорта Боровец, тя се влюбва в „ далечния, светлия, чаровния, нежния “, който я кани на танц и я целува. Дълго време връзката им живее с писма, само че в един миг Пер любовните излияния на далечното момче просто стопират. Петя претърпява раздялата доста тежко.
На 3 декември 1979 година, ненавършила 18 години, Петя се самоубива в дома си в Бургас със сънотворни хапчета, оставяйки записка със следния текст:
„ Измамена, Младост, Прошка, Сън,Спомен, Зад стените на огромната къща. Тайна. ”
И до през днешния ден витаят разнообразни клюки за аргументите за самоубийството. Едната от версиите е, че поетесата се е самоубила поради скалъпено комсомолско обвиняване за бойкот. Когато в 10-и клас, през 1979 година, Петя и съучениците ѝ са изпратени в Бирената фабрика в Бургас, гимназистката има обвързване да следи брояча на контейнера, през който минават бутилките. За зла неволя, устройството се поврежда.
Тогава една от учителките пише докладна до шефа с предложение да понижат държанието на Петя поради това, че не е забелязала повредата. Учителският съвет взема решение да понижи държанието на момичето, което я унищожава. Петя се връща у дома на обед след часовете, изпраща родителите си, които са втора промяна на работа, отива до аптеката и си купува диазепам. Когато майка ѝ и татко ѝ се прибират вечерта, незабавно викат Бърза помощ и цяла нощ лекарите вършат промивки. Всичко е на вятъра – на 4 декември 1979 година, Петя умира.
Погребват девойката с отворени очи, с бяла рокля и венче на косите. Целият град настръхва при вестта за самоубийството на даровитото момиче. Вълна от опити за самоубийства залива България след трагичния завършек на момичето от Бургас. А самоубийствата са табу за властта, тъй като новия социалистически човек няма право на такива мисли.
След гибелта на Петя, гневът на съучениците й от британската гимназия се отприщва към управлението ѝ и най-много към зам.-директорката. Почти цялостен месец в символ на митинг, всички вървят с бели ленти на реверите си, изразяващи скръбта по младата Петя и обвиняване против учителите, които са косвените ѝ убийци. По чинове и катедри, младежите пишат „ убийци “ и никой не смее да ги накаже, което за времето си е казус.
Днес къщата, в която е живяла поетесата, е освободена и новоизградена като дом музей „ Петя Дубарова “. Музеят е открит на 7 август 1995 година. В достоверен тип е непокътната и стаята на поетесата.
Ако Петя беше жива през днешния ден, евентуално би била обичаният създател на хиляди фенове на лириката. Родена на 25 април 1962, в този момент феята на стиха щеше да навърши 61.
Всъщност Дубарова още приживе бе наречена дете знамение. Невръстното момиче рецитира стихчета малко откакто проговаря. Знае буквите на на две години и половина, на четири стартира да чете, а на пет взима книги от библиотеката на читалището в Бургас.
Първото й стихотворение не закъснява – първокласничката съчинява два чудесни куплета в „ Буря в морето “.
Неин изобретател и наставник е бургаският знак Христо Фотев. Когато тя е на 10-11 години, той води кръжок. С нюха си на стихотворец, създателят усеща гения на Петя и особения й взор към света, както и лекотата, с която основава облиците. Твърди се, че от време на време момичето написа по 15 стихотворения.
За късия си 17-годишен живот, Дубарова оставя 200 стихотворения и 50-60 творби в прозаичност.
Петя основава редица истински поетични произведения, импресии, приказки и разкази, които се открояват блестящо на фона на литературния живот през 70-те години с изразната лекост, с дързостта и свежестта на художественото ѝ виждане. Сред псевдонимите, които си измисля, са Драгой Пикипиков, Марлена Дубра, Пепита Дубареско.
Голямата си обич – шведът Пер, Петя среща през 1978 година, по време на присъединяване си във кино лентата „ Трампа “ на режисьора Георги Дюлгеров. По време на фотосите, една вечер, до момента в който се забавлява в дискотека в курорта Боровец, тя се влюбва в „ далечния, светлия, чаровния, нежния “, който я кани на танц и я целува. Дълго време връзката им живее с писма, само че в един миг Пер любовните излияния на далечното момче просто стопират. Петя претърпява раздялата доста тежко.
На 3 декември 1979 година, ненавършила 18 години, Петя се самоубива в дома си в Бургас със сънотворни хапчета, оставяйки записка със следния текст:
„ Измамена, Младост, Прошка, Сън,Спомен, Зад стените на огромната къща. Тайна. ”
И до през днешния ден витаят разнообразни клюки за аргументите за самоубийството. Едната от версиите е, че поетесата се е самоубила поради скалъпено комсомолско обвиняване за бойкот. Когато в 10-и клас, през 1979 година, Петя и съучениците ѝ са изпратени в Бирената фабрика в Бургас, гимназистката има обвързване да следи брояча на контейнера, през който минават бутилките. За зла неволя, устройството се поврежда.
Тогава една от учителките пише докладна до шефа с предложение да понижат държанието на Петя поради това, че не е забелязала повредата. Учителският съвет взема решение да понижи държанието на момичето, което я унищожава. Петя се връща у дома на обед след часовете, изпраща родителите си, които са втора промяна на работа, отива до аптеката и си купува диазепам. Когато майка ѝ и татко ѝ се прибират вечерта, незабавно викат Бърза помощ и цяла нощ лекарите вършат промивки. Всичко е на вятъра – на 4 декември 1979 година, Петя умира.
Погребват девойката с отворени очи, с бяла рокля и венче на косите. Целият град настръхва при вестта за самоубийството на даровитото момиче. Вълна от опити за самоубийства залива България след трагичния завършек на момичето от Бургас. А самоубийствата са табу за властта, тъй като новия социалистически човек няма право на такива мисли.
След гибелта на Петя, гневът на съучениците й от британската гимназия се отприщва към управлението ѝ и най-много към зам.-директорката. Почти цялостен месец в символ на митинг, всички вървят с бели ленти на реверите си, изразяващи скръбта по младата Петя и обвиняване против учителите, които са косвените ѝ убийци. По чинове и катедри, младежите пишат „ убийци “ и никой не смее да ги накаже, което за времето си е казус.
Днес къщата, в която е живяла поетесата, е освободена и новоизградена като дом музей „ Петя Дубарова “. Музеят е открит на 7 август 1995 година. В достоверен тип е непокътната и стаята на поетесата.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ