Чудото на децата е, че ние просто не знаем как

„ Чудото на децата е, че ние просто не знаем по какъв начин тe ще се трансформират или кои ще станат. “

„ Пътят на развиване е пътешестване на откриването, който е явен единствено в ретроспекция и  рядко е по права линия. “
– Айлийн Кенеди-Мур,  Smart Parenting for Smart Kids: Nurturing Your Child’s True Potential

Никога не е късно да бъдеш добър родител. СЕГА е моментът. Етапите на детството минават прекомерно бързо, прекомерно бързо! Внимание, приемане и интензивно родителство – това желаят и от това имат потребност децата.  Децата желаят и имат потребност да бъдат значими.

Самооценката въздейства върху всичко, което вършим и споделяме, тъй като държанието ни е в сходство с вътрешната картина, която имаме за себе си.  Един от най-важните въпроси за родителите – по какъв начин да образувам здрава и устойчиво висока самокритика у децата си? За да се оправим, би трябвало да знаем какво претърпява детето във всяка съответна фаза от развиването си.

0-2 години:

Да отглеждаш бебе, изключително за първи път, е по едно и също време благословия и предизвикателство. Това е времето, когато се развиват връзките, които ще продължат цялостен живот и които обезпечават на детето вътрешните запаси за създаване на самооценката и способността за положителни взаимоотношения със света и другите. Това е и времето, когато родителите стартират да откриват кой в действителност е това дребосъче.

Всяко дете е неповторимо и е наложително за родителите да се научат да го схващат, почитат и поддържат неповторимите характерности на всяко дете.

Двегодишна възраст: Автономия:

На две години детето осъзнава, че в реалност е разграничено от майката (или татко си, в случай че той поставя главните грижи за него). Това го изправя пред задачата да откри автономност – самостоятелност от другите хора. Двете думи, които най-добре разказват тази новооткрита еднаквост – че на процедура то е обособен човек – са „ мое ” и „ не ” . Притежанието е средството, което детето употребява, с цел да постанова възприятието за обособен Аз. Двегодишното дете не е нито лакомец, нито дебелоглав. То търси власт и способи да я получи.

Давайте избор на детето си – кои обувки да обуе, коя шапка да постави и прочие – като постоянно му осигурявайте два или три избора, които  са добре и за вас.

Автономията, която детето развива на този стадий, слага основите на самооценката му.

Тригодишна възраст: Овладяване:

След като е осъзнало отделността си, тригодишният човек стартира да овладява средата. Потребността от триумфи в начинанията му на този стадий е от сериозно значение. Нуждаейки се от противоположна връзка, с цел да знае дали е имало триумф, то се бори за самопризнание на достиженията му („ Мамо, гледай ме, гледай ме! ” )

Желанието за преодоляване на средата подтиква любознанието. „ Защо, за какво, защо…? ”- детето желае да знае. Импулсът му да открива е неутолим; потенциалът му да учи е безконечен. Това е времето и на половото разкриване. Тук родителят от същия пол играе съществена роля в детското възприятие за себе си: девойките ще желаят да се свържат с майката, девойките – с бащата. Те желаят да усещат, че са момчета и девойки.

Бъдете търпеливи като отговаряте на непрестанните въпроси. То изследва средата. Признавайте достиженията му с огромна доза похвали и осезаеми знаци, като да вземем за пример слагането на рисунките му на вратата на хладилника или на други видни места вкъщи.

Четиригодишна възраст: Инициатива:

Задачата на четиригодишното дете е развиването на персонална самодейност. Това може да включва нещо толкоз просто като вдишване на отговорност да си прибира играчките или нещо толкоз комплицирано, като научаването по какъв начин единствено да си връзва връзките на обувките. Това, което е най-важно за него, е фактът, че се е заело да го направи, да се опита.

Опитите на детето би трябвало да бъдат коментирани и позволявани и постоянно, когато е допустимо да бъде оставено да ги реализира.

Фокусирайте похвалите си не върху метода, по който е свършена задачата, а върху обстоятелството, че се е заело с нея или че я е свършило. Ако желаете от него да усъвършенства метода, покажете му, вместо просто да му казвате.

Опитът, а не думите, в този момент е най-хубавият преподавател.

Петгодишна възраст: Тревожност от разлъка:

Родителите са името на играта за петгодишните.  На тази възраст майката е центърът на света на детето. То освен желае да й угоди, само че и да е към нея, да си приказва и да си играе с нея, да върви на работа с нея, да й оказва помощ. Това не значи, че бащата е изхвърлен от картината, въпреки че майката е желана. Поведението му съвсем напълно цели угаждането на родителите. Основната рамка е : ” Искам да съм добър от самото начало ”.   С тази решителност да прави всичко, както би трябвало то желае позволение и за най-малкото нещо даже тогава, когато не е належащо, и по-късно, когато му се усмихнете и разрешите, блества от наслаждение.

Най-важното в този интервал е да останете свързани с детето си и да му помогнете да осъзнава и схваща, че е обособен, независим човек, че „ обособените ”  усеща са нещо изцяло обикновено.

Особено значимо е да му позволите да усеща, че е положително, че прави нещата добре и че печели вашето утвърждение. Тъй като тревогата от раздялата е толкоз същинска за него, казвайте му къде сте, че сте в сигурност.

Шестгодишна възраст: „ Аз ” и „ Мен ”:

На шестгодишна възраст децата би трябвало да изместят фокуса от родителите си към себе си.  Макар че наподобяват егоцентрични, това е значим крайъгълен камък в развиването им.

На тази възраст „ Мразя те! ” значи „ Сега би трябвало да се отделя от теб; Имам потребност за миг да бъда самостоятелен, да го направя самичък ”.

Позволете на детето си рационално пространство единствено да взема решения.

Това не значи, че би трябвало да го оставите да ръководи или да му давате всичко, което изиска, а че би трябвало да му демонстрирате приемане и емпатия, като в същото време поставяте граници и здрави ограничавания. Сравненията с другите – братя, сестри, съседски деца – би трябвало да са оптимално лимитирани.

Когато откриете някаква област, от която то мощно се интересува, позволете му да се зарови в нея.

Седем- и осемгодишна възраст: Еднаквост:

След като е развило „ мен/аз ”, детето се придвижва напред. Сега потребността да е настрана заема по-задно място и отстъпва пред потребността да се усеща единно с връстниците си от същия пол. Когато прави крачката от себе си към другите, другарите в играта са новите огледала, а приятелите стават по-важни.

Децата на тази възраст би трябвало да бъдат насърчавани да се причисляват към групи от връстници , да им се обезпечават благоприятни условия да развиват умения в разнообразни действия и да им се оказва помощ да учат здрави и позитивни способи да се свързват с другите, а точно основаването и поддържането на другарства. Учете го и подкрепяйте уменията за правдивост и съдействие.

Девет- и десетгодишна възраст: Полова еднаквост:

За това дете съществува двойнственост на потребностите: то се нуждае от утвърждение, тенденция и удостоверение, както от родителите си, по този начин и от връстниците. На този стадий обусловената нужда да е с връстници от същия пол е въпрос на полова еднаквост.  Макар че външно може да твърди или да показва пренебрежение към другия пол, доста постоянно то има загадка другарка или другар. Игрите, в които момчетата преследват девойките и назад са чести.

Тук има две отчетливи етапи. Първо, детето се нуждае да имитира родителя от същия пол. Това значи, че той има шанса да извършва държанията, които желае от детето си да имитира, да вземем за пример дребни жестове на почитание. Майката би трябвало да помни, че е нужно да благодари за всеки общителен жест.   Втората фаза включва развиването на взаимоотношенията с родителя от другия пол. Това е добра възраст, на която можете да дадете на детето книги за взаимоотношенията, с цел да му създадете и възприятието на сигурност – възприятието , че е в реда на нещата да вижда другия пол.

Единайсет – и дванайсетгодишна възраст: Усъвършенстване на компетентността:

Това е релативно леко време сред два съществени интервала на блестящо изразен напредък.  Това е и време за рационализиране на физическата и академичната подготвеност.  Това е и идеалната фаза, с цел да ангажирате детето в придобиване на умения, без значение дали става дума за уроци по музика или за тренировки по футбол. Децата на този стадий нормално са естествено любопитни и имат необикновена дарба да имат достижения по едно и също време в няколко области.

Тринайсет- до петнайсетгодишна възраст: Опитай и упорствай:

На този стадий всички системи са „ Пробвай се! ”. Това е време на голям напредък във всяко отношение. Изграждането на крепко възприятие за Аз и за персонална стойност е евентуално най-трудната и най-важната задача, пред която детето изобщо се е изправяло до този миг. Една от най-трудните задания е оправянето с болките на физическия напредък. Сега в деяние са основни хормони. Непохватността на физическия напредък се съпътства от психологичната болежка на възприятието, че си самичък и уединен.

Можем да му помогнем да разбере измененията , през които минава, както и натиска, на който е подложено, като ги обсъждаме с него и да го подпомогнем в научаването по какъв начин да се оправя. Колкото повече даваме на юношата възприятие за прочувствена и физическа сигурност, толкоз по-добре той ще се върша с външния напън да стане това, което си мисли, че връстниците му чакат.

Това, което извършите в този момент, ще дефинира тона на връзката ви с детето през идващите няколко години.

Шестнайсетгодишна възраст : ” Извинете, само че сте застанали на пътя ми! ”:

Няма друга такава възраст!  Нерядко младежът претърпява усеща на комплициране, терзание, виновност, непълноценност, боязън – и всичко това в един ден. Това е време на комплициране и неустановеност. Бесните хормони са виновни за тези върхове и спадове, както и за изменящите се общи полови усеща от амбивалентност до уточненост.

Той желае да е с другите и в същото време да бъде самичък. Това е време, когато желае безусловно самостоятелност, само че по никакъв метод не е кадърен да бъде самостоятелен, в действителност не желае да живее без родителите си, въпреки да има вяра, че те са трудности, спъващи живота му.

Очаквайте отменяне на престижа на възрастните. Разглеждайте съпротивата против себе си и другите възрастни като част от придвижването към самостоятелност. Това му оказва помощ да извърши акта на откъсването от родителите и да събере смелостта за одобряване на независимостта си.

В взаимозависимост от това, по какъв начин родителската власт е била използвана в ранното детство, неподчинението не е наложително да прерасне в цялостен протест. Моментът е добър да научите ефикасни способи за чуване на това, което детето ви споделя и да говорите по този начин, че то да слуша.

Научете се по какъв начин да договарят с него, бъдете издръжливи, обективни, гъвкави.

Седемнайсет- осемнайсет годишна възраст: Установяване на самостоятелност:

Когато се стреми към самостоятелност и разчитане единствено на себе си, детето се изправя пред много огромни и плашещи въпроси. Трите задания са :

1.Да се дефинира специалността. „ Какво ще върша с живота си? ”, „ Мога ли самичък да се устоявам? ”

2. Да се открият полезностите. Целта е да се оформят персоналните полезности и да се реши кои да се задържат и кои – да се отхвърлят. Преоценката на моралните понятия ще значи търсене на персонални убеждения.
3. Да се научи да разчита на себе си.

Демонстрирайте почитание към детето като субект.  Дайте му уважението, което отдавате на другар, изключително в случай че не сте съгласни. 

Всяко дете има задачата да пораства и да се трансформира. То се нуждае от помощ на всяка стъпка от пътя. Отделете време да го опознаете.

Автор: Светлана Сотирова

По книгата на Бети Янгс: