Тютюн, магаре, контрабанда ♥ Българска идилия от ЧУДОМИР
Чудомировите кръшни сюжети и нашенските нрави неизлечими – и не е значимо да си доста работен, значимо е потайно търговийка да въртиш, та да има и в хамбаря, и за пангаря…
♥ Живот ли е това?
Не е живот това, чичо Минчо, на нищо не наподобява. Поминък няма, издръжка няма и ми се е замаяла главата по какъв начин ще я карам. Ето, задала се е есен, след нея зима ще довтаса, а няма нищо ни на пангаря, ни в хамбаря. По през целия ден заставам и мисля и не мога да я измисля. Пък, да ти кажа, не съм нито за текезесе, нито за метесе. Ръце мощни и огромни като лопати, но несвикнали ни да орат, ни да копаят, нито чук да въртят. Лошо, чичо Минчо, неприятно! Като си спомня какъв живот живеехме преди, каква търговия, какви облаги трупахме, очите ми се наливат. Двама души бяхме единствено и си имахме загадка работилничка в Балкана. Една землянка си бяхме създали, от партизанските по-скрита. Да стъпиш върху нея, няма да схванеш, че под тебе е цяла стая. Режехме си тютюн контрабандно, значи, и продоволствувахме, горе-долу, две околии. Двамка бяхме единствено и две магарета, но магарета, ти споделям – здрави, умни, послушни, като че ли приключили особено учебно заведение. Особено едното, моето, беше като тебе възчерничко и наперено. Другарят, значи, реже и приготовлява стоката, аз я разпространявам и продавам на свободни цени. Натоваря магарето с две торби тютюн, значи, тупна го по гърба и като му река: „ Ха, Марко! “ – поеме си добичето право по козята пътека за Севлиевско. Върви си, не чака ни да му викаш, ни да го удряш, а аз след него на стотина метра из гората единствено го проследявам и се ослушам, тъй като акцизните постоянно ни устройваха засади. Ако попадне Марко в такава засада – няма значение. Нито го познават, нито персонална карта носи, нито знае да приказва. Конфискуват го, значи, дружно с тютюна, подържат го малко на диета в обора на полицията и на първия пазари ден го продават в интерес на страната. Добре, само че ний имаме в града собствен човек, който го купува и ни го препраща отново в Балкана. Моят Марко да вземем за пример три пъти са ми го конфискували с по две торби тютюн и отново имаше сметка, имаше търговия, облаги, имаше, значи, и в хамбаря, и за пангаря, а в този момент живот ли е това?
Снимка: chitanka.info
* Карикатура от Чудомир
