Голяма тесла за хиляди български пенсионери
Чрез законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените предприятия се предлага въвеждане на горна граница от 12 заплати на компенсацията заради пенсиониране от работодател-публично дружество, пище.
Чрез това предложение по законодателен път се лимитира процеса на групово трудово договаряне в системата на обществените предприятия.
Мотивите към този законопроект са изключително противоречиви, тъй като в него ясно личат и директните офанзиви срещи правата на служащите и чиновниците и упреци против процеса на груповото трудово договаряне.
На първо място би трябвало дебело да се подчертае и да се има поради, че е недопустимо да се лимитира правото на групово трудово договаряне посредством закон, още повече, че то произтича от значими международноправни актове (конвенциите на Международната организация на труда), пренесени в българската Конституция и в Кодекса на труда.
Реално, вместо да се основава горна граница на компенсацията заради пенсиониране на чиновниците по Закона за обществените предприятия, следва пълноценно и вярно да се употребява механизма на груповото трудово договаряне в системата на обществените предприятия, който дава огромни благоприятни условия за реализиране на удобни за служащите и чиновниците условия на труд, надграждащи тези по Кодекса на труда, в това число и увеличение размера на компенсацията по при пенсиониране (чл. 222, алинея 3 КТ). Именно по този метод, на масата на договарянията, ще се одобряват най-справедливите решения на въпроса за размера на компенсациите заради пенсиониране.
Защо обаче е значимо това право да не бъде ограничавано?
Обезщетението при пенсиониране представлява една от формите на обществена сигурност, които имат за цел да обезпечат финансова поддръжка на жителите след довеждане докрай на трудовия им стаж и постигане на пенсионната възраст.
Това обезщетение е ориентирано към облекчение на финансовия стрес, който може да възникне при лицата, които минават от дейната фаза на трудовия развой към пенсионните години.
Ето някои от основните аргументи и смисъла на компенсацията при пенсиониране:
На първо място е обезпечаването на финансова сигурност. Обезщетението дава на пенсионерите постоянен източник на приход след преустановяване на трудовата им активност. То играе основна роля в обезпечаването на финансова сигурност при започване на пенсионните години и оказва помощ на пенсионерите да се оправят с разнообразни разноски, свързани с живота след пенсиониране.
На последващо място това е покриването на главните витални разноски. Обезщетението при пенсиониране оказва помощ на пенсионерите да покрият съществени разноски като жилище, храна, медицински грижи и други витално значими потребности. Така се поддържа достолепието и качеството на живот на пенсионерите.
Не е без значение, че обезщетението при пенсиониране има за цел и да уравновеси обществените разлики и да даде равни благоприятни условия на всички жители, без значение от техническите, професионалните или финансовите им характерности. Това е част от обществената политика, ориентирана към заслужено систематизиране на ресурсите.
Oбезщетението при пенсиониране играе основна роля в обществената сигурност и поддържа стабилността на финансите на жителите след тяхната трудова интензивност. То дава финансова поддръжка на пенсионерите, покривайки съществени витални разноски и осигурявайки тяхната финансова резистентност в пенсионните години.
Обезщетението освен обезпечава почтени витални условия за пенсионерите, само че също по този начин спомага за уравновесяване на обществените неравенства, предоставяйки равни благоприятни условия за жителите. В същото време то служи и за наблягане на обществената отговорност на страната и обществото към своите жители, осигурявайки им дегенеративна напреднала възраст и почитание към труда, който са вложили през годините.
Обезщетението при пенсиониране не е просто правна условност, а по-скоро израз на грижата на обществото към своите жители, осигурявайки им почтени условия на живот и успокоение в интервала след трудовата им кариера.
Чрез това предложение по законодателен път се лимитира процеса на групово трудово договаряне в системата на обществените предприятия.
Мотивите към този законопроект са изключително противоречиви, тъй като в него ясно личат и директните офанзиви срещи правата на служащите и чиновниците и упреци против процеса на груповото трудово договаряне.
На първо място би трябвало дебело да се подчертае и да се има поради, че е недопустимо да се лимитира правото на групово трудово договаряне посредством закон, още повече, че то произтича от значими международноправни актове (конвенциите на Международната организация на труда), пренесени в българската Конституция и в Кодекса на труда.
Реално, вместо да се основава горна граница на компенсацията заради пенсиониране на чиновниците по Закона за обществените предприятия, следва пълноценно и вярно да се употребява механизма на груповото трудово договаряне в системата на обществените предприятия, който дава огромни благоприятни условия за реализиране на удобни за служащите и чиновниците условия на труд, надграждащи тези по Кодекса на труда, в това число и увеличение размера на компенсацията по при пенсиониране (чл. 222, алинея 3 КТ). Именно по този метод, на масата на договарянията, ще се одобряват най-справедливите решения на въпроса за размера на компенсациите заради пенсиониране.
Защо обаче е значимо това право да не бъде ограничавано?
Обезщетението при пенсиониране представлява една от формите на обществена сигурност, които имат за цел да обезпечат финансова поддръжка на жителите след довеждане докрай на трудовия им стаж и постигане на пенсионната възраст.
Това обезщетение е ориентирано към облекчение на финансовия стрес, който може да възникне при лицата, които минават от дейната фаза на трудовия развой към пенсионните години.
Ето някои от основните аргументи и смисъла на компенсацията при пенсиониране:
На първо място е обезпечаването на финансова сигурност. Обезщетението дава на пенсионерите постоянен източник на приход след преустановяване на трудовата им активност. То играе основна роля в обезпечаването на финансова сигурност при започване на пенсионните години и оказва помощ на пенсионерите да се оправят с разнообразни разноски, свързани с живота след пенсиониране.
На последващо място това е покриването на главните витални разноски. Обезщетението при пенсиониране оказва помощ на пенсионерите да покрият съществени разноски като жилище, храна, медицински грижи и други витално значими потребности. Така се поддържа достолепието и качеството на живот на пенсионерите.
Не е без значение, че обезщетението при пенсиониране има за цел и да уравновеси обществените разлики и да даде равни благоприятни условия на всички жители, без значение от техническите, професионалните или финансовите им характерности. Това е част от обществената политика, ориентирана към заслужено систематизиране на ресурсите.
Oбезщетението при пенсиониране играе основна роля в обществената сигурност и поддържа стабилността на финансите на жителите след тяхната трудова интензивност. То дава финансова поддръжка на пенсионерите, покривайки съществени витални разноски и осигурявайки тяхната финансова резистентност в пенсионните години.
Обезщетението освен обезпечава почтени витални условия за пенсионерите, само че също по този начин спомага за уравновесяване на обществените неравенства, предоставяйки равни благоприятни условия за жителите. В същото време то служи и за наблягане на обществената отговорност на страната и обществото към своите жители, осигурявайки им дегенеративна напреднала възраст и почитание към труда, който са вложили през годините.
Обезщетението при пенсиониране не е просто правна условност, а по-скоро израз на грижата на обществото към своите жители, осигурявайки им почтени условия на живот и успокоение в интервала след трудовата им кариера.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ