Човешкото тяло често пъти ни безпокои с необясними на пръв

Човешкото тяло неведнъж ни безпокои с необясними на пръв взор неща – ненадейно главоболие, мъчително сърцетуптене, нараснало или намалено кръвно налягане, световъртеж, задушаване, прилошаване, примиране, присвиване, болки в корема, болки в гърлото, болки в гърдите, болки в кръста, бодежи, изтръпване, сковаване, вледеняване, парене, покачване и така нататък и тъй наречените

Всъщност признаците са самобитен, физически „ микроскоп “, посредством който човек може да разбере какво в действителност става в душата му. Привидното успокоение се разклаща от телесни признаци, да вземем за пример, тъй като човек до някакъв миг по този начин и не е намерил време да стартира от дълго време отлаган диалог със себе си. Ето за какво признаците не тревожат, а подкрепят индивида да открие в действителност тревожните, скрити в съзнанието неща. Те са телесно увещание, че сме се занемарили, пренебрегнали, поели по неверен път. Ако сме не запомнили остарелия език на здравето, може би езикът на заболяванията ще ни стресне.

Когато животът ти е пред разлъка с теб, от теб се изисква оптималната отговорност и оптимално взиране в себе си. Пред лицето на заболяването човек стопира да се преструва, че „ всичко е наред “. Това е изключително завръщане към здравето – завръщане посредством диханието на заболяването. Здравият човек, когато го заболява глава, не бърза да глътне необятно рекламираните хапчета срещу главоболие, а се пробва да отговори на въпроса: „ Защо, поради какво тялото ми се държи по този метод, какво ме предизвестява, какво желае да ми каже? “

Здравият човек, когато е сънувал призрачен сън, не се стопира до подбуденото от този призрачен сън безпокойствие и не се старае да го не помни колкото се може по-скоро. Той се управлява от древноюдейската мъдрост, че „ сън, който не е свестен, е като писмо, което не е разтворено “. Кошмарът в живота насън не е непосредствена заплаха за индивида, а предизвестие за съществуването на такава в живота нескрито.

Здравият човек се залавя за себе си, „ ремонтира “ се, а не напуща личната си същина, захласнат в псевдополезните препоръки от вида: „ Не обръщай внимание! “, а в противен случай възприема тревожните признаци като новина „ Не си обръщаш задоволително внимание. Повиши вниманието си! “ Вглеждането в себе си оказва помощ на индивида да отхвърли от познанието за околния свят несъществените и илюзорните неща. Първите триумфи в това отношение стартират с отхвърлянето на цялостните илюзии по отношение на личната ни персона. Колкото по-добре опознаваме самите себе си, толкоз по-добре разбираме света към нас.

Здравият човек умее да слуша. Той усвоява това умеене, най-много като слуша вътрешната си природа, вътрешния си глас, гласа на своето несъзнавано, гласа на своите съновидения, гласа на своето тяло. Човек, който е жаден за диалог със самия себе си и с неспокойствие и обич се отдава на размисъл, умее, когато е с други хора, повече от всеки различен, да чуе същинските гласове на тези хора, даже когато те мълчат.

Здравият човек умее да разпознава гласа на личната си вътрешен глас, гласа на вътрешния си опит. Той не е плебей на рационалните логичен закони, той употребява цялостността, в това число и парадоксите, и парадоксите на живота за своето благополучие.

Здравият човек не унива, когато авансово плануваните и логичен обосновани задания се провалят. Той употребява този „ неуспех “ за нов напредък на вътрешните си умения, за разширение на досегашната си картина за света. Той гледа на личните си провали с известна палавост, т.е. без засегнатост, а с очакване за нова „ игра “. За здравия човек провали не съществуват – съществуват единствено нови уроци за личната му несъвършеност.

Основното качество на здравия човек е способността му да се подчинява само на личната си природа – мислене, усеща, стремежи, фантазии, мечти, очаквания, правила и религия. Тук психоанализата опира до будизма с неговото просветление за кармата: всичко, което ми се случва, е за мое положително, тъй като произтича от личните ми каузи. Аз съм виновен, тъй като съм свободен. Отговорен съм за всеки собствен избор – и осъзнатия, и неосъзнатия. И още веднъж ще стана свободен единствено в случай че понеса всички последствия от личните си каузи – и днешни, и минали. ДУХОВНАТА СВОБОДА Е ОСНОВАТА НА ДУШЕВНОТО ЗДРАВЕ.

Когато страдащият влезе в лекарския кабинет, незабавно пред тестване биват сложени и лекарят и пациентът. Лекарят би трябвало да издържи инспекцията дали ще подходи към страдащия с максимата „ Лекарят лекува хора, а не заболявания “, а страдащият би трябвало да издържи инспекцията дали щу подходи към лекаря с отношението „ В лекуването взе участие цялата персона на лекаря, а освен неговите медицински познания. “

Лекар, който убеждава своя пациент, че би трябвало да се откаже от избрани нездравословни привички, само че в това време поддържа безусловно същите, та даже и по-вредни, не може да лекува резултатно. Защото, когато личността на лекаря боледува, неизбежно боледува и неговата здравна роля. Не може с цигара в уста да проповядваш самоограничение от тютюнопушенето!

Недостатъчната ефикасност на лекуването на редица лекари е производна от неубедителността в излъчването на тяхната човешка персона. Когато пациентът влезе и вижда нерешителен, неуверен, нерешителен и отпаднал под тежестта на непрекъснати заболявания „ доктор “, той самият бива обезверен от неизбежните мисли: „ Как може да лекува човек, който самият себе си не може да опази здрав! Все едно на стража да сложите задремал човек. Как да те лекува човек, който не се вслушва в езика на своето лично тяло! Все едно да поверите живота си на гробаря, чиито приходи зависят от броя на умиращите в съответното обитаемо място. “ ЗДРАВЕ МОЖЕ ДА съдебна експертиза ПАЗИ ОТ ЗДРАВИ ХОРА. Искрената грижа за здравето на пациента стартира от грижата за личното здраве на лекаря. Съвременните лекари неведнъж знаят по какъв начин да върнат здравето, само че не знаят по какъв начин да го запазят. Здравето като такова е надалеч по-неизследван от тях обект, в сравнение с заболяването. Те по-добре познават езика на заболяванията, в сравнение с оня на здравето.

Болестта стартира от мисълта, в която ние разрешаваме на околната среда да отнеме от слънчевата светлина на личния ни разсъдък: „ Щом по този начин споделят всички останали, значи аз бъркам. “ Болестта стартира от онази предателска мисъл, с която ние безропотно свеждаме глави пред диктатурата на публичното мнение: „ Ако се осмеля да мисля и приказвам независимо, другите ще ме отхвърлят. “ Защото грижата за здравето не е отговорност на лекаря, а на индивида. Грижата за здравето е наша лична отговорност, по този начин както и грижата за истината е наша лична отговорност, по този начин както и грижата за свободата е също наша лична отговорност. При това наша персонална самостоятелна отговорност. Независимо от това дали целият различен свят е полудял, разболял се или пленен.

Лично за мен заболяванията са израз на потиснатия яд на личното ни тяло. И в случай че владеем езика на гнева, то няма по какъв начин да не опазим личното ни здраве и благополучие. Ерих Фром споделя: „ Когато се откри комбиниране на смирение и владичество, яростта следва по нужда. Ако беше разрешено гневът да се усеща на умишлено ниво, той би могъл да бъде основата на един здравословен протест; той би довел до преориентация към самоотбрана и в последна сметка, към независимост и зрялост. “

Вярвам, че истината доста повече може да бъде предпазена от нашия яд, в сравнение с от нашето примирие. Вярвам, че нашето здраве също може да бъде предпазено в доста по-голяма степен от способността ни да пазиме истината, в сравнение с от малодушното ни скриване „ на завет “. Повечето хора, които са носители на езика на заболяванията, се опасяват от цялостността на езика на здравето, което включва способността да се гневиш, да се разяриш от лъжата, да се съпротивляваш на инерцията, да се бориш против робстките обичаи и напън. Здравият език неведнъж не се показва безшумно, неведнъж той крещи, той тревожи, той безпокои, той не дава покой. А това наподобява неловко, притесняващо. Да, здравето тормози, тъй като изисква активност, изисква старания, до момента в който заболяванията нищо не изискват с изключение на бездейно отстояване на течението на събитията.

Автор ~ Росен Ангелов
Източник ~ послеслов от „ Забравеният език “ – Ерих Фром