Човешкият вид се заражда в Африка преди повече от 300

Човешкият тип се заражда в Африка преди повече от 300 000 години, а миграцията му отвън този континент преди 60-70 хиляди години бележи началото на световното разпространяване на Хомо сапиенс. Но накъде се насочат от Африка първите Хомо сапиенс? След дългогодишни диспути ново проучване предлага отговор, заяви Българска телеграфна агенция.

Големи групи ловци събирачи в продължение на хиляди години са обитавали като хомогенно население географски регион, разпрострян се на териториите на сегашен Иран, югоизточен Ирак и североизточна Саудитска Арабия, преди да се разселят в Азия и Европа преди към 45 000 години, оповестиха учени в понеделник.

Техните изводи се основават на геномни бази данни от антична ДНК и модерни геномни данни, съчетани с палеоекологични сведения, съгласно които този район е представлявал съвършен хабитат. Изследователите назовават този район " хъб " за хората, наброявали едвам хиляди, преди в идващото хилядолетие те да се насочат към по-далечни места.

Резултатите ни дават първата цялостна картина за местообитанието на предшествениците на всички модерни неафриканци в ранните стадии на колонизирането на Евразия, сподели молекулярният антрополог Лука Пагани от Университета на Падуа, Италия, и старши създател на проучването, оповестено в сп. " Нейчър комюникейшънс ".

Антропологът и съавтор на проучването Майкъл Петралия, шеф на Австралийския проучвателен център за човешка еволюция в университета " Грифит ", сподели, че проучването е " роман за нас и нашата история - задачата ни бе да разкрием част от загадките за нашата еволюция и разпространяването ни по света ". Той добави, че комбинирането на генетични и палеоекологични модели е разрешило на учените да позволен къде е било мястото, населявано от ранните човешки популации, откакто са напуснали Африка.

Тези хора са живели на дребни, преносими групи от ловци събирачи, споделиха учените. Местообитанието е предложило разнородни екологични условия - от гори до пасища и савани, с вариращи сухи и влажни интервали. Вероятно в този хъб е имало задоволително разнородни запаси, с доказателства за лов на диви газели, овце и кози, сподели Петралия. " Диетата им се е състояла от ядливи растения и дребен до наедрял дивеч. Групите на ловците събирачи евентуално са обитавали низините през по-хладните месеци и в планинските райони през по-топлите месеци ", сподели Петралия.

Хората, обитавали този район преди време били тъмнокоси и с тъмна кожа, евентуално напомнящи етническата група Ануак, която през днешния ден живее в елементи от Източна Африка, сподели Пагани. 

Пещерното изкуство се появява, откакто хората напущат този район. Тези културни достижения евентуално са се оформили в хъба, добави Пагани.

Разпръскването на Хомо сапиенс в разнообразни направления отвън района слага основата за генетичните разлики сред днешните жители на Източна Азия и европейците, споделиха откривателите.

" Намираме за изключително потребни старите геноми, отпреди 45 000 години до 35 000 години ", сподели молекулярният антрополог и началник на проучването Леонардо Валини от Университета на Падуа и Университета на Майнц, Германия.

Учените са основали метод да разгадаят необятното генетично разбъркване на популацията, настъпило след напускането на " хъба ", с цел да го очертаят. Преди главната миграция отпреди 60-70 хиляди години, Хомо сапиенс е предприемал по-кратки екскурзии отвън Африка.

Хомо сапиенс не е първият човешки тип, живял отвън Африка. Древното разбъркване на типовете е причина за дребен принос от страна на неандерталците в ДНК на актуалните неафриканци.

" Неандерталците потвърдено са били в района преди идването на Хомо сапиенс, тъй че е допустимо хъбът да е бил мястото на това взаимоотношение ", сподели Валини.