По-големите мозъци имат един недостатък, ето кой е той
Човешкият мозък, повече от всеки различен орган, отличава човешкия тип. През последните седем милиона години той нараства по мярка и трудност, позволявайки ни да използваме език, да вършим проекти за бъдещето и да се координираме между тях в мащаб, невъобразим до момента в историята на живота.
Но съгласно изследване, оповестено преди дни, мозъците ни имат минус - по-големите мозъци са по-уязвими към старостта.
„ Няма безвъзмезден обяд “, сподели Сам Викери, невролог в изследователския център Юлих в Германия и създател на проучването.
86-те милиарда неврони в човешкия мозък се групират в разнообразни области. Векове наред откривателите са можели да разпознаят единствено няколко района по отличителни белези като групирането на неврони. Но тези огромни райони се оказаха разграничени на по-малки, доста от които бяха разкрити благодарение на мощни скенери.
Човешкият мозък е три пъти по-голям от този на шимпанзетата (Шимпанзетата не са наши директни предшественици, само че и двата типа са произлезли от общ предшественик преди към седем милиона години.) Но това не значи, че всички области на мозъка ни се уголемяват с идентична скорост. Някои райони се уголемяват единствено малко, до момента в който други - доста.
Д-р Викери и сътрудниците му създадоха компютърна стратегия за разбор на мозъчни сканирания от 189 шимпанзета и 480 индивида. Тяхната стратегия картографира всеки мозък посредством различаване на клъстери от неврони, които образуват разнообразни райони. И двата типа имат 17 области на мозъка, откриха откривателите.
След това тези карти разрешават на откривателите да изчислят какъв брой по-голям е всеки от 17-те района в човешкия мозък. Те откриха редица области, които са почти идентични по мярка и при двата типа. Но няколко области бяха доста по-големи при хората. Един от тях беше орбитофронталната кора, район, който седи тъкмо зад очите и е от значително значение за вземането на решения.
След това доктор Викери и сътрудниците му разгледаха какво се случва със стареещите мозъци. Невролозите от дълго време знаят, че когато хората доближат 30-те си години, техните неврони стартират да губят някои от свързващите си клонове. В резултат мозъците им стартират да се свиват. Но е мъчно да съпоставяме нашите намаляващи мозъци с тези на маймуните, тъй като ние живеем доста по-дълго от тях. Наред с естествената загуба на размер на мозъка, възрастните хора може също да имат болести като Алцхаймер и Паркинсон, които могат да унищожат повече неврони.
Тъй като шимпанзетата рядко живеят след 50 години, учените избраха хора на сравнима възраст, с цел да проучат по какъв начин мозъците им остаряват. Те проучиха хора-доброволци на възраст от 20 до 58 години, както и шимпанзета на възраст от 9 до 50 години. Изследователите откриха, че и при двата типа мозъкът се свива с годините. Но някои райони се свиват по-бързо от други. При хората най-бързо свиващите се райони са орбитофронталната кора и други елементи на мозъка, които са се уголемили най-вече през последните няколко милиона години.
Новото изследване е „ идващото ходило в стълбата, по която се изкачваме, с цел да разберем стареещия мозък “, сподели Калеб Финч, постепенен биолог от Университета на Южна Калифорния, който не е взел участие в работата. Но той означи, че проучванията към момента не са посочили за какво неотдавна разширените елементи на мозъка са толкоз уязвими към стесняване с придвижване на възрастта. „ Изобщо не е ясно “, сподели той. „ Невроните нямат химически разлики. “
Една от опциите, сподели доктор Викъри, е обвързвана с обстоятелството, че най-бързо разширяващите се елементи от мозъка ни улесняват най-сложното ни мислене. Възможно е невроните, които извършват тази мисъл, да се износват бързо, което води до стесняване на районите.
Айда Гомес-Роблес, антрополог от Университетския лицей в Лондон, която не е взела участие в изследването, предизвести, че 189 сканирания на шимпанзета могат да обезпечат единствено неразбираема картина на стареещите им мозъци. „ Подобни проучвания на стареенето при хора нормално включват хиляди човеци “, сподели тя.
Нещо повече, новото изследване откри единствено скромна връзка сред разширените райони и бързото стареене. „ Вярно е за някои от тези райони, само че не знаем дали е правилно за всички “, сподели доктор Гомес-Роблес.
По подигравка на ориста основният ни мозък е този, който ни оказва помощ да живеем десетилетия по-дълго от шимпанзетата. Мозъците разрешиха на нашия тип да си обезпечи по-стабилно доставяне с храна, да разберем смисъла на чистата вода и да изобретим нови типове медикаменти. Но в спомагателните ни години мозъците ни не престават да се свиват. И изследването на доктор Викери допуска, че самите райони, които ни оказват помощ да живеем по-дълго, се свиват най-бързо.
С други думи, разочарованието от остаряването - проблеми с припомнянето на думи, да вземем за пример, или превключването от една задача към друга - може просто да е завещание от нашата еволюция. „ Имате този необикновен мозък “, сподели доктор Викъри, „ само че това си има цена. “
Но съгласно изследване, оповестено преди дни, мозъците ни имат минус - по-големите мозъци са по-уязвими към старостта.
„ Няма безвъзмезден обяд “, сподели Сам Викери, невролог в изследователския център Юлих в Германия и създател на проучването.
86-те милиарда неврони в човешкия мозък се групират в разнообразни области. Векове наред откривателите са можели да разпознаят единствено няколко района по отличителни белези като групирането на неврони. Но тези огромни райони се оказаха разграничени на по-малки, доста от които бяха разкрити благодарение на мощни скенери.
Човешкият мозък е три пъти по-голям от този на шимпанзетата (Шимпанзетата не са наши директни предшественици, само че и двата типа са произлезли от общ предшественик преди към седем милиона години.) Но това не значи, че всички области на мозъка ни се уголемяват с идентична скорост. Някои райони се уголемяват единствено малко, до момента в който други - доста.
Д-р Викери и сътрудниците му създадоха компютърна стратегия за разбор на мозъчни сканирания от 189 шимпанзета и 480 индивида. Тяхната стратегия картографира всеки мозък посредством различаване на клъстери от неврони, които образуват разнообразни райони. И двата типа имат 17 области на мозъка, откриха откривателите.
След това тези карти разрешават на откривателите да изчислят какъв брой по-голям е всеки от 17-те района в човешкия мозък. Те откриха редица области, които са почти идентични по мярка и при двата типа. Но няколко области бяха доста по-големи при хората. Един от тях беше орбитофронталната кора, район, който седи тъкмо зад очите и е от значително значение за вземането на решения.
След това доктор Викери и сътрудниците му разгледаха какво се случва със стареещите мозъци. Невролозите от дълго време знаят, че когато хората доближат 30-те си години, техните неврони стартират да губят някои от свързващите си клонове. В резултат мозъците им стартират да се свиват. Но е мъчно да съпоставяме нашите намаляващи мозъци с тези на маймуните, тъй като ние живеем доста по-дълго от тях. Наред с естествената загуба на размер на мозъка, възрастните хора може също да имат болести като Алцхаймер и Паркинсон, които могат да унищожат повече неврони.
Тъй като шимпанзетата рядко живеят след 50 години, учените избраха хора на сравнима възраст, с цел да проучат по какъв начин мозъците им остаряват. Те проучиха хора-доброволци на възраст от 20 до 58 години, както и шимпанзета на възраст от 9 до 50 години. Изследователите откриха, че и при двата типа мозъкът се свива с годините. Но някои райони се свиват по-бързо от други. При хората най-бързо свиващите се райони са орбитофронталната кора и други елементи на мозъка, които са се уголемили най-вече през последните няколко милиона години.
Новото изследване е „ идващото ходило в стълбата, по която се изкачваме, с цел да разберем стареещия мозък “, сподели Калеб Финч, постепенен биолог от Университета на Южна Калифорния, който не е взел участие в работата. Но той означи, че проучванията към момента не са посочили за какво неотдавна разширените елементи на мозъка са толкоз уязвими към стесняване с придвижване на възрастта. „ Изобщо не е ясно “, сподели той. „ Невроните нямат химически разлики. “
Една от опциите, сподели доктор Викъри, е обвързвана с обстоятелството, че най-бързо разширяващите се елементи от мозъка ни улесняват най-сложното ни мислене. Възможно е невроните, които извършват тази мисъл, да се износват бързо, което води до стесняване на районите.
Айда Гомес-Роблес, антрополог от Университетския лицей в Лондон, която не е взела участие в изследването, предизвести, че 189 сканирания на шимпанзета могат да обезпечат единствено неразбираема картина на стареещите им мозъци. „ Подобни проучвания на стареенето при хора нормално включват хиляди човеци “, сподели тя.
Нещо повече, новото изследване откри единствено скромна връзка сред разширените райони и бързото стареене. „ Вярно е за някои от тези райони, само че не знаем дали е правилно за всички “, сподели доктор Гомес-Роблес.
По подигравка на ориста основният ни мозък е този, който ни оказва помощ да живеем десетилетия по-дълго от шимпанзетата. Мозъците разрешиха на нашия тип да си обезпечи по-стабилно доставяне с храна, да разберем смисъла на чистата вода и да изобретим нови типове медикаменти. Но в спомагателните ни години мозъците ни не престават да се свиват. И изследването на доктор Викери допуска, че самите райони, които ни оказват помощ да живеем по-дълго, се свиват най-бързо.
С други думи, разочарованието от остаряването - проблеми с припомнянето на думи, да вземем за пример, или превключването от една задача към друга - може просто да е завещание от нашата еволюция. „ Имате този необикновен мозък “, сподели доктор Викъри, „ само че това си има цена. “
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ