8 малки знака, които определят начина по който ни приемат другите
Човешкият мозък е организиран да съди и преценя. Този механизъм за оцеляване има високи критерии за установяване и интерпретиране на държанието на хората в близост. Въпреки че сме склонни да мислим, че преценката ни за другите е учредена на диалозите ни с тях и метода, по който на тях самите им харесва да се показват, проучвания демонстрират, че съществуват забележими знаци, въз основа на които сформираме мнението си.
Всъщност, по-голямата част от преценката се основава на дребни, деликатни белези на държанието, като ръкостискането и езика на тялото, показва в материал списание Entrepreneur. Често сформираме мнението си за хората даже единствено въз основата на тези фини индикатори.
Проучване на Университета на Канзас в Щатите показва чертите в държанието на другите, които дефинират мнението ни. Сред тези черти са дали съответната персона, изправена пред нас, е екстровертна или интровертна, дали има прочувствена непоклатимост, дали е склонна да се съгласява с мнението ни, дали е безкористен човек, открит и откровен. Участници в експеримента изумително тъкмо са определили дали други хора имат или не имат тези качества, просто като гледали фотоси на краката и обувките им.
Мотивираното от подсъзнанието ни държание има собствен личен език и думите, които то изрича, не постоянно са положителни. То е е неразривна част от това кои сме и в случай че не сме отделили малко време да помислим за аспектите, които можем да подобрим, в никакъв случай не е късно да го сторим. Защото по този начин ще помогнем на кариерата си, а също и на персоналния си живот.
Списание Entrepreneur изброява 8 от дребните знаци, които дефинират оценката на другите за нас, както и по какъв начин можем да си създадем оценка за тях. Ето кои са те:
1. Начинът, по който се отнасяме към сервитьорите, сервитьорките, рецепционистите
Тук думите са непотребни. Добрите маниери постоянно вършат положително усещане!
2. Колко постоянно ревизираме телефона си, докато сме в компанията на различен човек
Оказва се, че към този момент хората се впечатляват, в случай че събеседникът им издържи 1 час без да си огледа телефона. Непрекъснатото зяпане на екрана пък се пояснява като липса на почитание, липса на внимание, липса на умеене да се слуша и слаба воля.
3. Повтарящи се нервни привички
Например игра с косата, чоплене на ноктите, ощипване на кожата. Това приказва, че индивидът е нервозен, претрупан или не е в положение на самоконтрол. Изследване на Университета на Мичиган удостоверява, че тези нелицеприятни привички от време на време приказват, че имаме отсреща перфекционист. Често пъти – болезнен перфекционист. Но въпреки всичко имайте поради, че общоприетата настройка е, че перфекционистите по-малко дават израз на тези навици когато са разочаровани, смутени, когато са отегчени или им е скучно.
4. Колко дълго ни лишава, преди да зададем въпрос
Много значим аспект, по който се мерят интелигентността и отзивчивите умения.
5. Ръкостискането
Най-често слабото притискане на ръката на другия се счита за белег за липса на самонадеяност и вяла настройка.
6. Разтакаването, закъсняването, мудното държание, мотането
Липсата на персонална организация и постоянните закъснения приказват за липса на интерес, мързел.
7. Почерка
Има голям брой неправилни модели, които се пробват да асоциират персоналния темперамент с ръкописа. Например, хора вярват, че това до каква степен мощно натискаме с химикалката хартията значи до каква степен се впрягаме в живота. Смята се, че наклонът на писане приказва дали сме интроверти или екстроверти. А небрежността или подреденото писане – за организационни трендове. Но проучванията са неопределени по въпроса. Няма еднинни и повтарящи се заключения. Затова специалисти поучават – поради всички тези предубеждения на близките, когато става дума да напишете в действителност значимо писмо, заложете на компютъра.
8. Контактът очи в очи
Той е умеене да се балансира. Важно е да се реализира, само че в това време вглеждането прекомерно дълго в очите на другия се пояснява като експанзия и злокобно държание. Ако пък установим контакт единствено в дребна част от диалога, изглеждаме незаинтересовани, засрамени или срамежливи. Изследвания демонстрират, че поддържането на контакт очи в очи през 60% от времето реализира верния баланс, при който ни смятат за заинтригувани, другарски настроени и хора, на които може да се има доверие.
