Езикът на омразата - дискриминация и агресия скрити в думите. Как да го разпознаваме?
Човешката цивилизация е претърпяла доста промени в хода на своята еволюция. На прочувствено равнище обаче, ние не сме доста по-различни от предците си – психолозите настояват, че двете основни страсти за индивида до ден сегашен са обич и боязън. За да действа словото на омразата – да унижава, да наскърбява, да насажда неприязън, боязън и да провокира принуждение – то безусловно би трябвало да разпознава „ врага “, непознатия, непознатия. Ефективността му се дефинира освен от думите, само че и от знаците, знаците, жестовете, мимиките, позата на тялото или придвижванията, с които се доближава до набелязаната цел. Затова през днешния ден можем да си обещаем: освен да не използваме тирада на омразата, само че също в никакъв случай да не мълчим и стоим безучастно, когато други го правят;
да действаме уверено и навреме, когато и където бъде употребена тирада на омразата, в публичен или политически подтекст, в персонален диалог, в обществените мрежи, на стадиона, по стените на постройките или по улиците на страната, било то документално или устно;
да мислим за България като място без тирада на омразата, където всеки град и село е място на приемливост, и с обещанието да сме неуморни в преследването на тази визия, до момента в който тя се трансформира в действителност. Независимо по какъв начин се сътворява публичния зложелател, механизмът на влияние на езика на омразата е елементарен: 1. Посочваш врага; 2. Надграждаш и затвърждаваш облика му през медиите посредством езика на омразата; 3. Посяваш боязън в публичното схващане и ловко управляваш този боязън. В средата на разделяне на „ ние “ и „ те “ – другите, другите, се озоваваме в плен на операции, които завладяват съзнанието ни и предизвикат съответни реакции и дейности. Тези операции имат четири съществени съставния елемент: Обект – те, другите, непознатите, другите, непознатите; Субект – водачите, говорещи чрез средствата за всеобща комуникация; Средство – езика на омразата; Контекст – заплашват нашия метод на живот, бъдещето ни, самото ни битие. Основните предпоставки за създаване облика на зложелател са психически, религиозни, политически и стопански. В дребен етимологичен речник на българския език против думата „ зложелател “ написа следното: „ Враг „ противник, съперник “. Известна е и на другите славянски езици. Враг в началото е означавало „ изхвърлен изпъден от рода, а по-късното значение е било променено в „ ненавиждан “, „ омразен “ и оттова в „ съперник “. И защото в историята събитията се менят, трансформира се и визията за нужния зложелател. Единствената константа в тези пропорции е езикът на омразата. Под враждебна тирада или език на омразата нормално се схваща разпространяването на хрумвания или информация, основани на расово предимство или злоба, подбудителство към расова, етническа, национална и религиозна дискриминация, на ненавист или принуждение против която и да било раса или група, лица с различен цвят на кожата, набожен, етнически или народен генезис. Текстовете, представляващи слово на омразата, имат няколко общи характерности: податливост към боравене с предварителни отрицателни настройки, стандарти и предубеждения, без предпочитание да се нарушава общата отрицателна нагласа; липса на изцяло отразяване на обществения подтекст, подмяната на картината на действителността с предубеждения и предубеждения; опълчване болшинство – малцинство, с наклонност за омаловажаване и унижение на малцинството за сметка на мнозинството; езикът на текстовете, представляващи слово на омразата е афектиран и пошъл, буди ненавист, отменяне и предизвика принуждение. Съветът на Европа отстоява свободата на словото и на медиите, свободата на събранията, равенството и отбраната на малцинствата. Той е основател на значими акции по въпроси като отбрана на децата, слово на омразата в Интернет и права на ромите, най-голямото малцинство в Европа. В Европейският съвет обаче, няма обвързваща законово теза за това какво е тирада на омразата. Препоръка № R (97) 20 гласи: " Речта на омразата " би трябвало да се схваща като обхващаща всички форми на изложение, които популяризират, подбуждат, предизвикват или оправдават расова ненавист, ксенофобия, антисемитизъм или други форми на ненавист въз основа на непоносимост, в това число: непоносимост, изразявана посредством нападателен шовинизъм и етноцентризъм, дискриминация и неприязън към малцинства, мигранти и хора от имигрантски генезис. " По-съвременното и може би по-цялостно определение на речта на ненавист на интернационално равнище е обещано в Обяснителния меморандум към Обща политическа рекомендация № 15 на Европейската комисия против расизма и нетолерантността (ЕКРН). Според него: „ Речта на ненавист […] включва потреблението на една или няколко изразни форми – а точно, проповядване, насърчаване или подбудителство към унизяване, ненавист или оклеветяване на разположение или група лица, както и всевъзможен тормоз, засегнатост, отрицателно стереотипиране, стигматизация или закани във връзка с такова лице или лица и всякакво оправдаване на всички тези форми на изложение, което се основава на повърхностен лист от личностни характерности или статуси, включващи „ раса “, цвят на кожата, език, вяра или религия, народност или народен или етнически генезис, както и родословие, възраст, увреждане, пол, джендър, джендърна еднаквост и полова ориентировка. “ „ Омразата е ненавист и никой не би трябвало да се помирява с нея “ – сподели Председателят на Европейската комисия Урсула Фон дер Лайен в своята тирада “За положението на съюза ” през 2020г. В нея тя предложи да се разшири описът с закононарушенията до всички форми на закононарушение от ненавист и тирада на омразата – без значение дали поради раса, вяра, пол или половост. В рамките на европейското право се задължават държавите-членки на Европейски Съюз да преследват наказателно форми на дискриминационно държание, изразяващи се във враждебно говорене, както и да задължат правосъдната си власт да го третира като квалифициращо събитие за някои закононарушения. Докато в разнообразни европейски страни езикът на омразата е избран като забележителен обществен проблем и са подхванати разнородни ограничения за предварителната защита му, в България едвам през последните години стартира да му се обръща внимание. Големият спор по отношение на речта на омразата идва от разбирането, че всички хора по света имат право на независимост на изразяването. Това значи, че всеки би трябвало да може да каже какво мисли и усеща. Всеки би трябвало да може да изрази концепция. И даже тази концепция да е неприятна концепция, правото на свободно изложение би трябвало да зачита опцията човек да показа неприятната си концепция. Т.е. регулирането на речта на омразата изисква на първо място координиране сред правото на независимост на изложение и правото на тъждество и независимост от дискриминация. Свободата на словото е измежду присъщите полезности на актуалната народна власт. Това главно право на всеки жител е предпазено в член 39, ал 1. от Конституцията на Република България: „ Всеки има право да показва мнение и да го популяризира посредством слово - документално или устно, посредством тон, изображение или по различен метод. ” Конституционната и законова отбрана на свободата на словото обаче не се простира върху речта на омразата. Ал. 2 на същия член гласи: „ Това право не може да се употребява за накърняване на правата и положителното име на другиго и за приканване към насилствена смяна на конституционно открития ред, към осъществяване на закононарушения, към разпалване на омраза или към принуждение над личността. ” В последно време постоянно ставаме очевидци на прекосяване от слово на омразата към принуждение от ненавист. И все пак, огромна част от обществото не знае, че потреблението на език на омразата е закононарушение по смисъла на Наказателния кодекс: " Който посредством слово, щемпел или други средства за всеобща информация, посредством електронни осведомителни системи или по различен метод проповядва или подбужда към дискриминация, принуждение или ненавист, учредени на раса, националност или етническа принадлежност, се санкционира с отнемане от независимост от една до четири години и с санкция от пет хиляди до 10 хиляди лв., както и с публично неодобрение. " Социалните мрежи и интернет пространството, изключително мненията към онлайн изявленията, обезпечават анонимност, която освобождава от каквито и да било задръжки. Тези предпоставки са тласък за демонстрация на езика на омразата в най-уродливите му форми. Но когато омразата се лее онлайн, за жалост се приема за нещо обикновено. Думи на ненавист и в обществените мрежи най-често се употребяват против другите хора и малцинствата, демонстрира статистиката. През последните три години в България всички изявления онлайн, в които се съдържа тирада на омразата и за които е обявено, се отстраняват. Не всички противозаконни изявления в интернет, а единствено тези, против които доставчиците на електронни услуги " Facebook ", " Туитър ", " Инстаграм " и " Гугъл+ " са получили сигнал. Натрупването на огромен брой сигнали води до по-бързи и дейни дейности. Това е изключително годно, когато сигналите идват от профили на малолетни консуматори. Ако попаднете на изявления, съдържащи тирада на омразата, ориентирана към хора под 18 годишна възраст, докладвайте и на . Освен това всеки, подложен на тирада на омразата онлайн, може да подаде заявление в полицията като проверяващ орган според членове 146 и 148 от българския Наказателен кодекс за разкриване на досъдебно следствие за осъществяване на този вид закононарушения. Насаждането на облика на зложелател е извънредно бързо и елементарно в актуалното общество, ежеминутно атакувано от потоци информация посредством електронни медии, обществени мрежи, книги, телефони, филми, реклами и така нататък Посредством съответни, повтарящи се и надграждани послания, кодирани с езика на омразата и популяризирани посредством средствата за всеобща информация, публичното мнение се трансформира, направлява и манипулира. Правоприлагащите и правозащитни органи, както и способени институции, ангажирани с казуса - Съветът за електронни медии, Националният съвет за журналистическа нравственос, Комисията за отбрана от дискриминация, Националният омбудсман, за жалост сякаш се оказват безпомощни пред явлението „ език на омразата “ в България. И една от главните аргументи за това е събитието, че откакто се използва задоволително дълго, речта на омразата стартира да се приема за нещо обикновено, просто привикваме с нея. Според проучване на Институт „ Отворено общество “ в интервала 2013-2018г.: доста болшинство от жителите не утвърждават общественото потребление на изявления, които показват ненавист или експанзия по отношение на представителите на етнически, религиозни или полови малцинства. Одобрение за потреблението на сходни изявления показват едвам една шеста от интервюираните. Мнозинството жители също по този начин считат, че прокуратурата би трябвало да преследва политици и публицисти, които проповядват нападателен шовинизъм, както и тези, които показват обществено отрицание, ненавист или експанзия против малцинства. Повече от половината от респондентите са съгласни, че би трябвало да бъде лимитирано даването на обществени средства на медии, в случай че техните публицисти вършат изявления, изразяващи отрицание, ненавист или експанзия по отношение на разнообразни малцинства. Склонността за съобщаване за такива закононарушения обаче остава много ниска – единствено една четвърт от участниците в анкетата са декларирали, че биха подали персонално сигнал в полицията. Езикът на омразата намира от ден на ден представители и тематики, пречи да се види истината, създава подправени вести, които дезориентират и убиват доверието един в различен. Той не е просто част от нашето всекидневие, а ненапълно се е трансформирал в метод на другарство, който незабелязано толерираме. Дискриминацията и неналичието на приемливост към всеки по-различен от елементарното получават все по-големи размери. В същото време неналичието на неоправдателни присъди по отношение на закононарушения, свързани расова, етническа и религиозна ненавист, води до понижаване на публичната поддръжка към наказателната политика като средство за противопоставяне на речта на омразата. Намалява и утвърждението за наказателно гонене на политици и публицисти, които употребяват обществено тирада на омразата. Повишаването на чувствителността на обществото към казуса е част от ограничението на езика на омразата в всекидневието. Да спрем езика на омразата тук и в този момент! Защото всеки един от нас може да бъде или да стане малцинство или уязвим член на обществото в даден миг от живота си: било поради своя пол или полова ориентировка, или други естествени и динамични във времето характерности като възраст, политически или метафизичен убеждения, или заради някакво интелектуално или физическо увреждане или поради етнически,национален генезис или вяра. Не можем да продължаваме по пътя на разделянето. Има път, и той е през твърдото, поредно следване на това, което имаме вяра, че ще донесе положително. С неотстъпчивост, и опазване на само-уважение и почитание към другия, нищо, че мисли друго. Затова през днешния ден можем да си обещаем: освен да не използваме тирада на омразата, само че също в никакъв случай да не мълчим и стоим безучастно, когато други го правят;
да действаме уверено и навреме, когато и където бъде употребена тирада на омразата, в публичен или политически подтекст, в персонален диалог, в обществените мрежи, на стадиона, по стените на постройките или по улиците на страната, било то документално или устно;
да мислим за България като място без тирада на омразата, където всеки град и село е място на приемливост, и с обещанието да сме неуморни в преследването на тази визия, до момента в който тя се трансформира в действителност. " Братство всекиго, без да гледаме на религия и националност „
Васил Левски „ Единственото нещо, належащо за триумфа на злото е положителните хора да не вършат нищо. “ Едмънд Бърк „ Когато силата на любовта надвие любовта към силата – тогава светът ще познае мира “ Джими Хендрикс „ Думите могат да бъдат оръжия! Да ги използваме за мирни цели... Защото...Трябва да се научим да живеем дружно като братя, или да загинем дружно като простаци. “
Мартин Лутър Кинг Този информативен материал е част от осъществяването по Проект “ Обединени против експанзията “, финансиран от Министерство на младежта и спорта по Национална стратегия за осъществяване на юношески действия по член 10а от Закона за хазарта за 2021 година, Направление 2 „ Превенция на експанзията измежду младежите (насилие, езика на ненавист, дискриминация, расизъм и др.) “, съгласно Договор № 25-00-7/16.03.2021 и номер по Проект - НПИМД-Н2-Т3-113/2021.Изпъляван от Фондация " Владиславово " Съдържанието на материала е отговорност на създател - Фондация " Владиславово " “, като Министерството на младежта и спорта не носи отговорност за метода на потребление на информацията.
да действаме уверено и навреме, когато и където бъде употребена тирада на омразата, в публичен или политически подтекст, в персонален диалог, в обществените мрежи, на стадиона, по стените на постройките или по улиците на страната, било то документално или устно;
да мислим за България като място без тирада на омразата, където всеки град и село е място на приемливост, и с обещанието да сме неуморни в преследването на тази визия, до момента в който тя се трансформира в действителност. Независимо по какъв начин се сътворява публичния зложелател, механизмът на влияние на езика на омразата е елементарен: 1. Посочваш врага; 2. Надграждаш и затвърждаваш облика му през медиите посредством езика на омразата; 3. Посяваш боязън в публичното схващане и ловко управляваш този боязън. В средата на разделяне на „ ние “ и „ те “ – другите, другите, се озоваваме в плен на операции, които завладяват съзнанието ни и предизвикат съответни реакции и дейности. Тези операции имат четири съществени съставния елемент: Обект – те, другите, непознатите, другите, непознатите; Субект – водачите, говорещи чрез средствата за всеобща комуникация; Средство – езика на омразата; Контекст – заплашват нашия метод на живот, бъдещето ни, самото ни битие. Основните предпоставки за създаване облика на зложелател са психически, религиозни, политически и стопански. В дребен етимологичен речник на българския език против думата „ зложелател “ написа следното: „ Враг „ противник, съперник “. Известна е и на другите славянски езици. Враг в началото е означавало „ изхвърлен изпъден от рода, а по-късното значение е било променено в „ ненавиждан “, „ омразен “ и оттова в „ съперник “. И защото в историята събитията се менят, трансформира се и визията за нужния зложелател. Единствената константа в тези пропорции е езикът на омразата. Под враждебна тирада или език на омразата нормално се схваща разпространяването на хрумвания или информация, основани на расово предимство или злоба, подбудителство към расова, етническа, национална и религиозна дискриминация, на ненавист или принуждение против която и да било раса или група, лица с различен цвят на кожата, набожен, етнически или народен генезис. Текстовете, представляващи слово на омразата, имат няколко общи характерности: податливост към боравене с предварителни отрицателни настройки, стандарти и предубеждения, без предпочитание да се нарушава общата отрицателна нагласа; липса на изцяло отразяване на обществения подтекст, подмяната на картината на действителността с предубеждения и предубеждения; опълчване болшинство – малцинство, с наклонност за омаловажаване и унижение на малцинството за сметка на мнозинството; езикът на текстовете, представляващи слово на омразата е афектиран и пошъл, буди ненавист, отменяне и предизвика принуждение. Съветът на Европа отстоява свободата на словото и на медиите, свободата на събранията, равенството и отбраната на малцинствата. Той е основател на значими акции по въпроси като отбрана на децата, слово на омразата в Интернет и права на ромите, най-голямото малцинство в Европа. В Европейският съвет обаче, няма обвързваща законово теза за това какво е тирада на омразата. Препоръка № R (97) 20 гласи: " Речта на омразата " би трябвало да се схваща като обхващаща всички форми на изложение, които популяризират, подбуждат, предизвикват или оправдават расова ненавист, ксенофобия, антисемитизъм или други форми на ненавист въз основа на непоносимост, в това число: непоносимост, изразявана посредством нападателен шовинизъм и етноцентризъм, дискриминация и неприязън към малцинства, мигранти и хора от имигрантски генезис. " По-съвременното и може би по-цялостно определение на речта на ненавист на интернационално равнище е обещано в Обяснителния меморандум към Обща политическа рекомендация № 15 на Европейската комисия против расизма и нетолерантността (ЕКРН). Според него: „ Речта на ненавист […] включва потреблението на една или няколко изразни форми – а точно, проповядване, насърчаване или подбудителство към унизяване, ненавист или оклеветяване на разположение или група лица, както и всевъзможен тормоз, засегнатост, отрицателно стереотипиране, стигматизация или закани във връзка с такова лице или лица и всякакво оправдаване на всички тези форми на изложение, което се основава на повърхностен лист от личностни характерности или статуси, включващи „ раса “, цвят на кожата, език, вяра или религия, народност или народен или етнически генезис, както и родословие, възраст, увреждане, пол, джендър, джендърна еднаквост и полова ориентировка. “ „ Омразата е ненавист и никой не би трябвало да се помирява с нея “ – сподели Председателят на Европейската комисия Урсула Фон дер Лайен в своята тирада “За положението на съюза ” през 2020г. В нея тя предложи да се разшири описът с закононарушенията до всички форми на закононарушение от ненавист и тирада на омразата – без значение дали поради раса, вяра, пол или половост. В рамките на европейското право се задължават държавите-членки на Европейски Съюз да преследват наказателно форми на дискриминационно държание, изразяващи се във враждебно говорене, както и да задължат правосъдната си власт да го третира като квалифициращо събитие за някои закононарушения. Докато в разнообразни европейски страни езикът на омразата е избран като забележителен обществен проблем и са подхванати разнородни ограничения за предварителната защита му, в България едвам през последните години стартира да му се обръща внимание. Големият спор по отношение на речта на омразата идва от разбирането, че всички хора по света имат право на независимост на изразяването. Това значи, че всеки би трябвало да може да каже какво мисли и усеща. Всеки би трябвало да може да изрази концепция. И даже тази концепция да е неприятна концепция, правото на свободно изложение би трябвало да зачита опцията човек да показа неприятната си концепция. Т.е. регулирането на речта на омразата изисква на първо място координиране сред правото на независимост на изложение и правото на тъждество и независимост от дискриминация. Свободата на словото е измежду присъщите полезности на актуалната народна власт. Това главно право на всеки жител е предпазено в член 39, ал 1. от Конституцията на Република България: „ Всеки има право да показва мнение и да го популяризира посредством слово - документално или устно, посредством тон, изображение или по различен метод. ” Конституционната и законова отбрана на свободата на словото обаче не се простира върху речта на омразата. Ал. 2 на същия член гласи: „ Това право не може да се употребява за накърняване на правата и положителното име на другиго и за приканване към насилствена смяна на конституционно открития ред, към осъществяване на закононарушения, към разпалване на омраза или към принуждение над личността. ” В последно време постоянно ставаме очевидци на прекосяване от слово на омразата към принуждение от ненавист. И все пак, огромна част от обществото не знае, че потреблението на език на омразата е закононарушение по смисъла на Наказателния кодекс: " Който посредством слово, щемпел или други средства за всеобща информация, посредством електронни осведомителни системи или по различен метод проповядва или подбужда към дискриминация, принуждение или ненавист, учредени на раса, националност или етническа принадлежност, се санкционира с отнемане от независимост от една до четири години и с санкция от пет хиляди до 10 хиляди лв., както и с публично неодобрение. " Социалните мрежи и интернет пространството, изключително мненията към онлайн изявленията, обезпечават анонимност, която освобождава от каквито и да било задръжки. Тези предпоставки са тласък за демонстрация на езика на омразата в най-уродливите му форми. Но когато омразата се лее онлайн, за жалост се приема за нещо обикновено. Думи на ненавист и в обществените мрежи най-често се употребяват против другите хора и малцинствата, демонстрира статистиката. През последните три години в България всички изявления онлайн, в които се съдържа тирада на омразата и за които е обявено, се отстраняват. Не всички противозаконни изявления в интернет, а единствено тези, против които доставчиците на електронни услуги " Facebook ", " Туитър ", " Инстаграм " и " Гугъл+ " са получили сигнал. Натрупването на огромен брой сигнали води до по-бързи и дейни дейности. Това е изключително годно, когато сигналите идват от профили на малолетни консуматори. Ако попаднете на изявления, съдържащи тирада на омразата, ориентирана към хора под 18 годишна възраст, докладвайте и на . Освен това всеки, подложен на тирада на омразата онлайн, може да подаде заявление в полицията като проверяващ орган според членове 146 и 148 от българския Наказателен кодекс за разкриване на досъдебно следствие за осъществяване на този вид закононарушения. Насаждането на облика на зложелател е извънредно бързо и елементарно в актуалното общество, ежеминутно атакувано от потоци информация посредством електронни медии, обществени мрежи, книги, телефони, филми, реклами и така нататък Посредством съответни, повтарящи се и надграждани послания, кодирани с езика на омразата и популяризирани посредством средствата за всеобща информация, публичното мнение се трансформира, направлява и манипулира. Правоприлагащите и правозащитни органи, както и способени институции, ангажирани с казуса - Съветът за електронни медии, Националният съвет за журналистическа нравственос, Комисията за отбрана от дискриминация, Националният омбудсман, за жалост сякаш се оказват безпомощни пред явлението „ език на омразата “ в България. И една от главните аргументи за това е събитието, че откакто се използва задоволително дълго, речта на омразата стартира да се приема за нещо обикновено, просто привикваме с нея. Според проучване на Институт „ Отворено общество “ в интервала 2013-2018г.: доста болшинство от жителите не утвърждават общественото потребление на изявления, които показват ненавист или експанзия по отношение на представителите на етнически, религиозни или полови малцинства. Одобрение за потреблението на сходни изявления показват едвам една шеста от интервюираните. Мнозинството жители също по този начин считат, че прокуратурата би трябвало да преследва политици и публицисти, които проповядват нападателен шовинизъм, както и тези, които показват обществено отрицание, ненавист или експанзия против малцинства. Повече от половината от респондентите са съгласни, че би трябвало да бъде лимитирано даването на обществени средства на медии, в случай че техните публицисти вършат изявления, изразяващи отрицание, ненавист или експанзия по отношение на разнообразни малцинства. Склонността за съобщаване за такива закононарушения обаче остава много ниска – единствено една четвърт от участниците в анкетата са декларирали, че биха подали персонално сигнал в полицията. Езикът на омразата намира от ден на ден представители и тематики, пречи да се види истината, създава подправени вести, които дезориентират и убиват доверието един в различен. Той не е просто част от нашето всекидневие, а ненапълно се е трансформирал в метод на другарство, който незабелязано толерираме. Дискриминацията и неналичието на приемливост към всеки по-различен от елементарното получават все по-големи размери. В същото време неналичието на неоправдателни присъди по отношение на закононарушения, свързани расова, етническа и религиозна ненавист, води до понижаване на публичната поддръжка към наказателната политика като средство за противопоставяне на речта на омразата. Намалява и утвърждението за наказателно гонене на политици и публицисти, които употребяват обществено тирада на омразата. Повишаването на чувствителността на обществото към казуса е част от ограничението на езика на омразата в всекидневието. Да спрем езика на омразата тук и в този момент! Защото всеки един от нас може да бъде или да стане малцинство или уязвим член на обществото в даден миг от живота си: било поради своя пол или полова ориентировка, или други естествени и динамични във времето характерности като възраст, политически или метафизичен убеждения, или заради някакво интелектуално или физическо увреждане или поради етнически,национален генезис или вяра. Не можем да продължаваме по пътя на разделянето. Има път, и той е през твърдото, поредно следване на това, което имаме вяра, че ще донесе положително. С неотстъпчивост, и опазване на само-уважение и почитание към другия, нищо, че мисли друго. Затова през днешния ден можем да си обещаем: освен да не използваме тирада на омразата, само че също в никакъв случай да не мълчим и стоим безучастно, когато други го правят;
да действаме уверено и навреме, когато и където бъде употребена тирада на омразата, в публичен или политически подтекст, в персонален диалог, в обществените мрежи, на стадиона, по стените на постройките или по улиците на страната, било то документално или устно;
да мислим за България като място без тирада на омразата, където всеки град и село е място на приемливост, и с обещанието да сме неуморни в преследването на тази визия, до момента в който тя се трансформира в действителност. " Братство всекиго, без да гледаме на религия и националност „
Васил Левски „ Единственото нещо, належащо за триумфа на злото е положителните хора да не вършат нищо. “ Едмънд Бърк „ Когато силата на любовта надвие любовта към силата – тогава светът ще познае мира “ Джими Хендрикс „ Думите могат да бъдат оръжия! Да ги използваме за мирни цели... Защото...Трябва да се научим да живеем дружно като братя, или да загинем дружно като простаци. “
Мартин Лутър Кинг Този информативен материал е част от осъществяването по Проект “ Обединени против експанзията “, финансиран от Министерство на младежта и спорта по Национална стратегия за осъществяване на юношески действия по член 10а от Закона за хазарта за 2021 година, Направление 2 „ Превенция на експанзията измежду младежите (насилие, езика на ненавист, дискриминация, расизъм и др.) “, съгласно Договор № 25-00-7/16.03.2021 и номер по Проект - НПИМД-Н2-Т3-113/2021.Изпъляван от Фондация " Владиславово " Съдържанието на материала е отговорност на създател - Фондация " Владиславово " “, като Министерството на младежта и спорта не носи отговорност за метода на потребление на информацията.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ