Човекът вечно търси причината ~ Джон ФАУЛЗ
Човекът в търсене на повода за своето битие и дългото пътешестване към несъществуващата обетована земя. Назаем от „ Аристос ” на огромния британски създател.
Корабокрушението и салът
11
Човечеството на своя сал. Салът в безкрайния океан. Изхождайки от своята сегашна незадоволеност, индивидът стига до извода, че в предишното е имало някакъв пагубен прелом - корабокрушение, преди което той е живял щастливо; че е имало някакъв Златен век, че е имало някаква Райска градина. Той прави и различен извод - че някъде напред (в бъдещето) се намира обетованата земя, в която няма спорове. И до момента в който той се намира в това злочесто състояние en passage (фр.) - на път, в временен стадий); този мит пуска корени, по-дълбоки и от религиозна религия.
12
На сала се намират седем души. Песимистът, за който всички житейски наслади са само съблазни за продължение на страданието; егоистът, чието мото е carpe diem - улови мига, и който прави всичко допустимо, с цел да си обезпечи най-хубавото място на сала; оптимистът, който непрекъснато се взира в хоризонта, с цел да зърне обетованата земя; наблюдаващият, комуто е изцяло задоволително да води бордовия дневник на пътешествието и да записва информация за изискванията на корабоплаване, за положението на сала и за своите събратя по неволя; алтруистът, който осмисля съществуването си посредством себеотричане и посвещаване на другите; стоикът, който не има вяра в нищо с изключение на в своя отвод да скочи зад борда и да постави завършек на живота си; и най-после - детето; родено изцяло невежо, както други се раждат със идеален слух - неизменното клето дете, което има вяра, че най-после всичко ще се обясни, че кошмарът ще свърши и на хоризонта ще изникне зеленият бряг.
13
Истината е, че не е имало никакво корабокрушение и няма да има никаква обетована земя. И в случай че в миналото въобще е съществувала идеалната обетована земя Ханаан, в нея не биха могли да живеят хора.
14
Човекът постоянно търси повода. Търсим повода за това, че сме оставени на волята напразно, за нашето престояване на сала; тайнствената мощ, първопричината, бога, лицето зад мистериозната маска на битието и небитието. Някои основават настоящ господ, изхождайки от най-хубавото в личната си природа; един милосърден татко, нежна майка, умен брат, очарователна сестра.
Други основават настоящ господ от присъщи качества: от такива позитивни човешки качества като състрадание, угриженост и правдивост.
Някои пък превъплъщават в настоящ господ своите най-лоши качества; един господ, който е садистично нечовечен и изцяло абсурден; един господ, който в никакъв случай не се появява; необмислен експлоататор на беззащитния човек; злобният деспот от Битие 3:1-17*.
15
А сред тези две племена - на непоколебимо вярващите в деятелния добър господ и на непоколебимо вярващите в деятелния неприятен господ, — се лута без посока голямата навалица, притисната сред Панглос (герой от „ Кандид “ на Волтер. Тук се има поради оптимизмът, който този воин олицетворява) и Йов*. Те лицемерно се кланят на някакво подправено изображение или просто не имат вяра в нищо. През това столетие те клонят към Йов. И в случай че съществува настоящ добър господ, то от 1914 година насам той заплаща прекомерно дребни хонорари.
16
И по този начин, до момента в който индивидът успее да разгадае една причина за своето битие, друга изниква от тайнствения извор, тъй като съществуването му продължава. Тази необяснима за него неизтощимост го нервира. Той съществува, само че се усеща потиснат.
17
Човекът е безконечна липса, безкрайна непълнота, носен по явно безбрежния океан на явно цялостното равнодушие към всяко самостоятелно нещо. Той неясно осъзнава, че потъват други салове, които са прекомерно надалеч от него, с цел да реши дали на тях има други хора, само че в същото време те са прекомерно многочислени и прекомерно идентични, с цел да допусна противоположното.
18
Той живее в един свят, който е оживял, само че постоянно е оцелявал на косъм. Всичко, което съществува, е оживяло там, където би могло и да не оцелее. Всеки свят е и постоянно ще бъде самобитен Ноев ковчег.
19
Древният мит, че неговият сал, неговият свят е особено закрилян и покровителстван, в този момент звучи неуместно. Човекът е видял и схванал посланието на далечните супернови (звезди) и знае, че слънцето става все по-голямо и по-горещо и че един ден неговият свят ще се трансформира в нажежено до бяло кълбо, обхванато отвред от пламъци; той знае, че водородната бомба на слънцето може да доунищожи към този момент мъртвата планета. А има и други водородни бомби, чакащи на по-близко разстояние. Откъдето и да я огледа, вероятността пред него е ужасяваща.
...
Бележки:
* Битие 3:16-17 - „ На дамата рече: ще умножа и преумножа скръбта ти, по кое време си бременна; с болки ще раждаш деца; и към мъжа си ще тегнеш, и той ще господарува над тебе. А на Адама рече: загдето си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като споделих: не яж от него, - проклета да е земята заради тебе; с тъга ще се храниш от нея през всички дни на живота си. “
* Йов - старозаветен мъченик, заможен и правоверен човек, който имал злочестината да стане обект на залог сред Господ и Сатаната. Като богобоязлив и обективен човек Йов поискал да разбере за какво го сполетяват толкоз несгоди и с какво е заслужил гнева Божи. Така и не разбрал за облога, само че си възвърнал имуществото и даже се сдобил с още повече. Книгата на Йова е една от най-философските в Стария Завет
Избрано от „ Аристос ”, Джон Фаулз, превод Невяна Попова, изд. Рaта-София
Снимка: forreadingaddicts.co.uk
