Поучителна история: Защо сме щедри към по-богатите от нас? (СНИМКА)
Човекът е обществено създание. Не можем да живеем пълноценно, в случай че не поддържаме избрани контакти с другите. За страдание, в днешно време постоянно щастието и пълноценността на живота ни зависи освен от обкръжението ни, само че и от финансовите ни благоприятни условия. Парите са се трансформирали освен в метод да живеем, само че и в главен способ, по който да дефинираме обществената си среда и обкръжението си. Също за жалост, сега има доста хора, които са работливи, само че по някакви аргументи нямат благоприятни условия.
Те постоянно прибягват до разнообразни способи, с които да си докарват някой различен лев, с който да претърпяват. Но постоянно, обстановката е извънредно несправедлива.
Така да вземем за пример хора, които съвсем не са полагали старания в живота си, по стичане на събитията се снабдяват със обилни благоприятни условия, до момента в който хора, които цялостен живот са се трудили почтено и честно, най-после тънат в бедност. Разбира се, човек не си избира в какво семейство се ражда и няма неприятно, в случай че родителите ни да вземем за пример имат повече благоприятни условия. Важно е по какъв начин ще ни възпитат да се отнасяме към хората с по-малко от нас. Днес ви представяме една обява, която демонстрира точно двата вида хора. Тези, които са образец и тези, които не са.
Ето и цялата история, която Михаил Самарджиев разгласява във Facebook:
„ Тя го попита: По какъв брой ги даваш яйцата?
Старият ѝ отговори: По 25ст. яйцето.
Тя му сподели: Ще взема 5 за левче или си потеглям.
Старият ѝ сподели: Вземи ги на каквато цена си решила, може би това е положително начало, тъй като не съм продал нито едно яйце през днешния ден.
Тя взе яйцата и си потегли с възприятието, че е победила. По-късно денем отиде с другар в първокласен ресторант. Когато пристигна време за заплащане на сметката, при сметка 42лв, тя остави 50лв и остави рестото.
Това може да ви се коства обикновено, само че въпросът е за какво на нуждаещите се даваме по-малко, а на тези които нямат потребност даваме повече? Защо сме властни над тези, които имат потребност от поддръжка, а сме великодушни към по-богатите от нас?
Веднъж прочетох някъде следното:
„ Моят татко купуваше артикули от небогати хора на високи цени, даже да нямаше потребност от тях, даже от време на време оставяше по някой лев от горната страна. Объркан го попитах за какво го прави това. А той ми отговори: Това е благотворителност обгърната в достолепие. “ “ Да бъдеш великодушен към хора, които явно се пробват по почтен метод да изкарват хляба си е почтено. Защото за нас тези 5 или 10 лв., които можем да отделим, може да са незначителни, само че за някого, те може да му оказват помощ да оцелее за няколко дни. Именно в такива обстановки си личи ценностната система на хората.
