Освен добре познатите Windows, macOS или Linux, може би сте

Освен добре познатите Windows, macOS или Linux, може би сте чували и за FreeBSD. Тя не е просто различна среда, а част от богато софтуерно завещание. За да разберете в действителност нейното значение си коства да разгледате нейната история, характерности и съществени разлики от Linux.

История на FreeBSD: От Unix до свободна платформа

Появата на Unix и неговата промяна

FreeBSD води началото си от Unix – операционна система, създадена през 1969 година в Bell Labs. Unix е умислен като комфортен инструмент за научни проучвания и става известен с новаторската си модулна конструкция. Програмният код на системата е стилен и явен, което го прави елементарен за проучване и модифициране. Това, както и разпространяването на системата против алегорична такса по лиценз на AT&T разреши на Unix да навлезе в университетските и изследователските среди.

Една от първите организации, в които Unix беше особено създадена беше Калифорнийският университет в Бъркли. Там дейното изпробване със системата стартира през 70-те години. Университетът освен използваше Unix, само че и интензивно го усъвършенстваше, като добавяше функционалности, които липсваха за актуалните задания. Студентите и преподавателите изиграха основна роля в този развой, като сътвориха спомагателни принадлежности, които усъвършенстваха продуктивността и функционалността.

Кен Томпсън, един от основателите на Unix е работил краткотрайно в Бъркли като гостуващ професор. Той работи с група студенти, с цел да приспособява системата към потребностите на университета. Сред сътрудниците му се откроява Бил Джой, дипломант, който има огромен принос за развиването на системата. Именно той създал такива значими детайли като виртуалната памет и TCP/IP стека, без които през днешния ден е невероятно да си представим актуалните мрежи. Тези разработки стават основа на нов софтуерен пакет, наименуван Berkeley Software Distribution (BSD).

Освобождението на BSD от AT&T

С течение на времето разработчиците на Бъркли стартират да пренаписват кода на AT&T, като последователно го заменят със свои лични разработки. Този развой сътвори независим план, сходен на Unix, който не беше привързан с първичните правни ограничавания. В началото на 90-те години BSD е употребен за основаването на версия на 386BSD, предопределена за процесори на Intel, която по-късно се трансформира във FreeBSD.

Интересно е да се означи, че 386BSD е освен основата на FreeBSD, само че също по този начин дава началото на други разклонения като NetBSD и OpenBSD, които към момента се развиват редом, всеки със собствен набор от функционалности и приложения.

Разлики сред FreeBSD и Linux

Ядро и завещание

Ядрото на FreeBSD е създадено като самостоятелен план, фокусиран върху актуалната съгласуемост и стандарти. То поддържа мултитаскинг, дейно ръководство на паметта и надеждна работа с процеси, изискващи доста запаси. Тази конструкция трансформира FreeBSD в основа за сървъри и вградени системи, при които стабилността е значима.

Специално би трябвало да се спомене TCP/IP стекът, който е създаден в BSD и по-късно се трансформира в стандарт за всички модерни мрежови технологии. Този стек беше интегриран в Windows и в действителност оказа въздействие върху развиването на целия интернет.

Лиценз: Свобода на избор за разработчиците

FreeBSD се популяризира под лиценза BSD, който дава на разработчиците повече благоприятни условия от лиценза GPL (използван от Linux). Лицензът BSD разрешава вграждането на код в търговски артикули, без да се разкриват измененията. Благодарение на това FreeBSD е в основата на доста технологии, в това число мрежовите библиотеки на Windows и операционните системи на Apple.

За разработчиците това значи, че технологиите на FreeBSD могат да се употребяват като основа за затворени търговски решения. Много компании, в това число някои от най-големите международни играчи в региона на осведомителните технологии се възползват от това преимущество.

Софтуер и неговото инсталиране

FreeBSD предлага два метода за инсталиране на приложения: посредством изходния код или посредством авансово готови двоични пакети, ръководени от помощната стратегия pkg. Възможно е на FreeBSD да се извършват приложения за Linux, само че най-често е задоволително да се употребяват повече от 36 000 лични стратегии.

Процесът на компилиране на портовете разрешава всяко приложение да бъде точно настроено съгласно характерните потребности на потребителя. Това е изключително потребно в случаите, когато се изисква оптималната продуктивност или хардуерна специфичност.

Хардуерна съгласуемост

Хардуерната съгласуемост е уязвимост на FreeBSD, изключително при портативните компютри. Конфигурирането на модули като Bluetooth, Wi-Fi или аудиоустройства може да изисква доста старания. За сървъри обаче платформата остава едно от най-хубавите решения заради своята надеждност и непоклатимост.

При настолните компютри и сървърите FreeBSD работи добре с множеството модерни процесори и мрежови устройства. Освен това системата поддържа разширена съгласуемост с драйверите на Linux, което улеснява работата с по-широко многообразие от хардуер.

Инсталиране и потребление на FreeBSD

Процесът на инсталиране на FreeBSD е оптимално банален, само че е ориентиран към консуматори, осведомени с командния ред. След като инсталацията завърши, ще разполагате с минимална система без графичен интерфейс. Необходима е спомагателна апаратура, с цел да настроите работна среда, като GNOME или KDE.

Работата с стратегиите на FreeBSD се прави посредством мениджъра на пакети pkg. Примерна команда за инсталиране:

pkg install rsync

Специална специфичност на FreeBSD е потреблението на шел sh вместо Bash. Това може да е изненада за тези, които са привикнали с Bash, защото sh не поддържа неговите разширения.

Разлики в командния ред

Струва си да се означи, че в sh липсват някои познати функционалности на Bash, като да вземем за пример поддръжката на [[ ]] за условия и ръководство на задания във фонов режим. Потребителите, които минават към FreeBSD от Linux могат да срещнат няколко дребни компликации, само че те са елементарно преодолими, в случай че се вземат поради спецификите на продукта.

Къде се употребява?

FreeBSD се употребява в огромно многообразие от приложения, в това число:

Сървъри и центрове за данни: стабилността и надеждността му го вършат отличен избор за сървърни задания. Операционни системи на Apple: macOS и iOS се основават на разработки на BSD. Мрежи: протоколът TCP/IP от BSD е включен в мрежовите библиотеки на Windows. Вградени системи: маршрутизатори, мрежови устройства и системи за предпазване.

FreeBSD е идеална за тези, които търсят постоянна и гъвкава операционна среда. Тя предлага неповторимо преживяване, сходно на Unix, а лицензът ѝ разрешава да се базират на нея комерсиални планове. Макар, че за основаването ѝ са нужни повече старания, в сравнение с за Linux, нейната надеждност и продължителност се изплащат.