Как Ричард Никсън пренесе 3 килограма марихуана през летището
Човек постоянно би трябвало да почита възрастните хора. Те знаят доста повече от нас, познават живота и могат да ни оказват помощ да реализираме доста. Етиката изисква да се отстъпва място в градския превоз, да се приказва с нужното уважаение и още куп други детайлности, на които човек се учи в най-ранна възраст. И какъв по-добър образец може да имаме от президент? Ричард Никсън има доста черти на характера си, само че сигурно може да се похвали с положително образование. Нека стартираме всичко по реда си.
Луис Армстронг е популярен музикант и поради огромната си челюст получава прякор „ Сачмо “. Той е един от най-хубавите музиканти във времето, в което към момента участва разделяне на расова основа в Съединени американски щати. За разлика от своите другари, Армстронг избира да свири, а да не взе участие в безредиците, тъй като като доста други хора е схванал, че изкуството може да промени индивида доста по-бързо, в сравнение с насилието. И като доста други хора, Армстронг имал пороци и недостатъци. До края на музикалната си кариера, тромпетът най-вероятно ухае на това растение. Да не приказваме, че екипът в звукозаписното студио постоянно се подготвял за доста тежък и ароматен ден.
През 1930 година свършва шанса на изпълнителя. Арестуван е пред Котън Клуб в Калифорния, тъй като пуши дружно с барабаниста на групата. Понеже музикантите били задоволително напушени, защитата си спомнила, че вечерта била доста занимателна, тъй като всички се спуквали от смях, а и не всяка вечер прибираш Луис Армстронг. Глобата замръзила усмивките им, тъй като всеки трябвало да заплати по 1000 $. С което се потвърждава, че оня, който се смее финален, пуши елементарни цигари. По време на Студената война, хора на изкуството са изпратени в най-различни точки из Съветския съюз, с цел да приказват малко за американската народна власт и също по този начин да показват една по-различна просвета. В края на 50-те години точно Армстронг ще бъде поканен за един от посланиците на благосклонност и ще направи турнета в Европа и Азия. В първите няколко пътешествия просто е пуснат да премине умерено без никакви спомагателни затруднения.
През 1958 година кацайки на летището в Ню Йорк, Армстронг хваща багажа си и потегля умерено към изхода, само че защитата въпреки всичко му споделя, че би трябвало да бъде осъществена процедура. Докато Сачмо чака с всички останали, в залата влиза Ричард Никсън, преследван от редица кореспонденти и фотографи. Пред погледите на всички, Луис отива и пита дали двамата ще чакат на опашката. Армстронг пътувал с няколко куфара, само че когато тръгнал да взима всички, възпитаният Никсън предложил помощ. Двамата напущат летището и се разделят. Тук идва и занимателната детайлност, в един от куфарите са и персоналните ресурси на музиканта от марихуана. По мемоари от тези мигове, Луис е безапелационен, че тежестта е било към 3 кг. Самият Никсън схванал доста по-късно, че джазменът пуши марихуана. Дори и да не е знаел, американският президент за малко е бил съществено муле в трафика на опиати.
