Археолози откриха следи от викинги край Варна
Съвсем неотдавна, в региона на Варна, една мистична цитадела разкри още забавни и непознати обстоятелства за себе си. Това е Петрич кале - място, на което се преплитат антична история и скрити загадки, съобщи NOVA.
И въпреки огромна част от любопитните обстоятелства за крепостта да са към този момент разказани, напълно неотдавна учените хвърлиха светлина върху нещо ново - вероятно посещаване на викинги по нашите земи. Възможно ли е в действителност да е по този начин, какво тъкмо са правили тук и какви са последните артефакти открити от археолозите?
От 2014 година насам доцент Мария Манолова - Войкова и нейният екип, годишно организират разкопки в региона.
„ Ако има нещо, с което Петрич кале е в действителност особено, това е, че може да се наблюдава развиването на архитектурата в продължение на дълъг интервал “, изяснява доцент Мария Манолова – Войкова от РИМ-Варна. „ Всяка година съумяваме да открием дребна част от пъзела, само че въпросите остават доста, защото става дума за дълготрайно обитаване на едно и също място “, прибавя тя.
Археологическите находки демонстрират, че от втори век насам крепостта е била посещавана и населявана от разнообразни цивилизации – от римляни и готи, през аварите, прабългарите и славяните, до късносредновековните номадски племена. Особено внимание провокират артефактите, свързани със северните нации, които могат да бъдат свързани с викинги или варяги.
„ Става дума за предмети, които идват посредством търговия или пряк контакт с северните нации и са включени във фонда на Варненския музей “, добавя доцент Войкова.
Загадката на крепостта обаче не се изчерпва единствено с артефактите. Огромен вкопан в скалата отвор на ръба на крепостта, дълъг към 160 метра и необятен 4 метра, дълго време е считан за водохранилище. Археолозите обаче слагат под въпрос това пояснение поради мащаба и труднодостъпното местонахождение.
„ Все още не можем да отговорим за какво и кой е изкопал това оборудване. Такива въпроси ни стимулират да продължим настойчиво с проучванията “, споделя доцент Войкова.
