Мъртвият в себе си не може да прави живот за другите! ♥ Ваклуш ТОЛЕВ
„ Човек би трябвало да бъде свободен от изкушението за власт, с цел да не роди от нея своето заличаване. Ако една власт желае подчинението ви, тя е вашият гробар! “
~ От книгата на духовния Учител Ваклуш Толев „ Седемте Лъча на еволюцията “
(1923 ~ 2013)
Лъчът на Жизнелюбието (на Волята)
„ Волята като мощ и признание владее душата на този, който се е съзнал като отговорност и служение! “
Мъдростта посредством Лъчите на еволюцията ще отгледа човечеството, ще му даде растеж в духовността. Тя ще вземе всичко това, с което Седемте Лъча са сътрудничили за развиването на света, ще го направи проведена светлина и използвано познание. Тогава ще разберем великата тайнственост на Дървото на знанието! Знанието, когато се ползва в живота, е най-прекият път за съвършенство!
Първият Лъч – Лъчът на Волята, или както езотеричната просвета го назовава още Административният Лъч, построява целия ни живот и по тази причина го назовавам Лъч на Жизнелюбието… Лъчът на жизнелюбието предшества останалите и се преглежда като първи – тъй като би трябвало да участва една Воля за съществуване преди да разсъни Адам качества и дейности за моление, за знание, аз проницание, за лоялност. Лъчът на волята образува обществената организация, с цел да може нейната целокупност да храни потребите в другите Лъчи.
За водачеството би трябвало духовна сила, овладяна мисъл и приложна воля!... Историята с изключение на знаци ни дава и действителни персони, играли роля на държавници, а преди този момент ва водачи, които са извеждали груповото схващане в племе. Тези персони са носили един белег – да основават пулсация за еволюиране, да дават концепция за водачество като пример на последование и послушание – персонален път, с цел да може индивидът самичък да се води. Несполуката в това отношение е поразителна – мъртвият в себе си не може да прави живот за другите! И по тази причина са нужни Лъчите като историческа потребност в градежа и за обществена цивилизация, и за духовна просвета.
Големите учители, огромните законодатели постоянно са се борили против кръвните жертви, поемали са отговорност за просветлението, че не може да принасяте вашия брат в жертва на боговете. Това е една от най-тежките борби, която човешкият жанр е водил, когато съзнанието за полезности е нямало към момента пробудено познание. То е имало поклонение към всичко, което го заобикаля, и от всичко е предписание богове (Затова в митологиите стихиите са божества).
Лъчът на Жизнелюбието разсънва отговорност, която сама за себе си отработва воля за опълчване или воля за осъществяване. Трябва човек да е задоволително зрял, с цел да ги разграничи, само че даже и тогава, когато не е имал зрелостта за разграничение, той ги е ползвал. Понякога може да е закъснявало възприятието за отговорност, само че в никакъв случай не е изпускана волята за приложение – стига човек по пратеничество и предопределение да носи Лъча на Волята, която дава и познание.
… Голямата загадка какво би трябвало да победи човек, с цел да може да бъде лидер: И Христос го демонстрира, и всички Учители са го казвали – би трябвало да се победят три неща – глада, чудото и властта. Първата нужда: да спре индивидът единствено да яде, само че и да чуе Слово – Не единствено с самун се живее, а и със Словото на Отца ми! След това да упражни воля, с цел да се освободи от чудото, което в действителност е жива действителност – Ако си Син Божий, хвърли се от стряхата на храма, а Ангелите да те заловен. – Няма да изкушиш Господа, Бога твоето! Защото чудото е най-трошливият дирек в храма на Великото посвещение. И последното е властта – Ето, светът е в Твоите нозе. Поклони ми се и аз Ти го давам. Сега някои и без да им се дава света в нозете бързат да се поклонят, а Христос рече: Махни се от Мен, дявол! Човек би трябвало да бъде свободен от изкушението за власт, с цел да не роди от нея своето заличаване. Ако една власт желае подчинението ви, тя е вашият гробар!
Възможно е човек без да господства да е владетел. В обществения живот един подобен пример е Левски. Никой различен от нашите възрожденци не може да бъде взаимен с неговата неизчислимост на примирение и достолепие. Затова Левски го назовавам Икона на свободата! Отделен въпрос е, че един стихотворец като Ботев е талантлив. Но когато се касае за обществения живот, той отива с една чета да прави въстание при съществуването на цяла турска войска! Това е самолюбие, с което Ботев търси популярност. Левски – не! Друг образец за примирение е Махатма Ганди – животът му е обществена видимост и жертвен принос в концепцията за мирната опозиция. Волята би трябвало да влезе в смирението, с цел да не упражним принуждение – смирението е по-властно от волята!
Избрано от: „ Седемте лъча на еволюцията “, Ваклуш Толев, изд. „ 7 Лъча “ ЕООД
Снимка: Ваклуш Толев (1923-2013), vaklush.org
