Господи, защо позволяваш едни хора да страдат, а други не?
Човек попитал влъхва:
– Защо Господ разрешава едни хора да страдат, а други не?
– Господ не е отговорен за човешките неволи – отвърнал мъдрецът. – Всеки самичък е виновен за своето благополучие. Който желае да е благополучен, ще бъде.
– Няма логичност в това, което казваш. Едва ли има човек, който не желае да е благополучен. И все пак срещам повече нещастни хора, в сравнение с противоположното.
– Погледни тази картина – рекъл мъдрецът. – Какво виждаш на нея?
Погледнал индивидът картината и споделил:
– Виждам зима, вихрушка и то каква... Всичко е затрупано със сняг, чак тръпки ме побиват.
– А аз виждам дребната къщурка, която свети – споделил мъдрецът. – Виждам дима, който излиза от комина. Усещам топлината и уюта, които царят вътре. Дори мога да подуша аромата на прясно изпечения домакински сладкиш.
– Но нищо такова не е изобразено на картината – засмял се индивидът, – все едно друга картина описваш. Да, има къща, която свети, само че останалото...
– Напротив – споделил мъдрецът, – приказваме за една и съща картина. Тя съставлява живота през моите и твоите очи. Ти видя единствено студа на зимата, а аз топлината на огнището.
" Щастлив е оня, който може да разграничи хубостта в елементарните неща, където другите не виждат нищо. "
