Човек не може да остане безчувствен, наблюдавайки спасителните операции в

Колко могат да издържат сградите при трус?

Човек не може да остане безсърдечен, наблюдавайки избавителните интервенции в Турция. Всеки от нас съпреживява всеки избавен живот и скърби за погубените човешки души. Но не мога да се въздържа и да не разясня някои обстоятелства, които ми избождат очите, от професионална позиция. Освен това виждам, че и медиите стартират да се отърсват от страстите и повдигат от ден на ден и повече тематиката. Темата за сеизмичната резистентност на постройките. В приятелския си лист имам значително сътрудници конструктори, кой от кой с по-голям опит и експертиза, тъй че ще се веселя да се включат в мненията и да създадем един самобитен професионален конгрес, без никакви политически нюанси. Вярвам, че такава полемика ще бъде потребна и за публицистите, които са в приятелския ми лист /а и освен те/ и ще им помогне при бъдещи изявленията, тъй че да не изпадат в неловки обстановки, и да не са постанова да питат на коя страна падат постройките. Ще разясня една фотография, която прави мощно усещане и която, въпреки и жестоко да звучи е като енциклопедия за нас конструкторите. Много постоянно ние самите, си задаваме въпроса дали моделите с които работим са ефикасни. Доколко изчисленията, които вършим са правилни и до каква степен сработват, изключително в обстановка на земетръс? Наистина ли оказват помощ повишените количества бетон и най-много армировка в структурите, които проектираме? Защото ние просто прилагаме нормите, основани от учените и тесните специалисти в университетски условия. Дори и да са минали през пробни проби, моделите на постройките си остават идеализирани, с краен брой итерации. А земетръсът е хазарт. Което казано на понятен език значи, че колкото и да се опитваме да предвиждаме, не можем да предвидим всички вероятни обстановки. Но това не трябва да плаши хората. И тъкмо тази е повода на актуалната обява. Да покажем на хората, че могат и би трябвало да разчитат на нас. Всички знаем, че животът е най-хубавият преподавател и от време на време за жалост се научаваме по сложния и мъчителен метод. И макар болката, считам, че актуалната обстановка може да бъде в интерес на учените, които могат да усъвършенстват познанията си и да оказват помощ за по-лесно превъзмогване на бъдещи сходни бедствия. Дори и на непрофесионално око, прави усещане, че някои от постройките са изцяло разрушени, безусловно сринати със земята, а други са полуразрушени или са запазили целостта си, оставайки като острови измежду цялата съсипия. Причината за тази панорама е повече от ясна. И тя се вижда с просто око. Сградите, които са обрамчени със стоманобетонни детайли са останали на местата си, въпреки и с известни опустошения, само че оставяйки късмет на хората да се изтеглят и да запазят живота и здравето си. От близкия кадър на разрушената постройка ясно се виждат две неща, най-малко от фотографията, макар че не е правилно да се вършат генерални умозаключение от една фотография с незадоволително положително качество и подробност. Първо. Ясно се вижда, че НЕНОСЕЩИ стени НЯМА! Казвам го за всички, които доста постоянно ме питат – но аз може ли да се бутна тука една стеничка, да си разширя малко хола? Тя не е носеща, от четворки е. Е, другари, уповавам се че повече няма да задавате такива въпроси. От фотографията ясно се вижда, че едната от фасадните стени е дисипирала /погълнала/ част от силата, разрушила се е, само че е помогнала на постройката да остане „ на крайници “. Не, сигурно тази стена не е избавителния пояс, не тя е дала решителния отпор на стихията, само че е помогнала. Без нея, и без другите „ неносещи “ стени, вероятността да падне постройката е доста огромна. Второ. Не е доста ясно, само че от фотографията може да се допусна, че първият етаж е „ сплескан “. Без да изисквам за достоверност, мога да обосновано да предположа, че това се дължи на незадоволителна армировка в колоните на първия етаж. И то най-много напречна армировка, стремена. Казано на понятен език, някой, архитект или строител, или и двамата, е икономисал биглите в колоните, което е основало условия за загуба на резистентност и разрушаването им. Спомням си какво споделяше в лекциите си проф. Милев, лека му пръст. След дълги пояснения, калкулации, разбори, най-после споделяше простичко – абе и да поставите стремената през 10 см по цялата дължина на колоната, няма да сгрешите. Така вършат в Япония. Ние несъмнено споглеждахме и си казвахме – в случай че го създадем, то повече никой вложител няма да ни потърси, никой занаятчия няма да желае да работи наши планове. Но, в последна сметка животът ни демонстрира, че професорът не е бил надалеч от истината. Тъй като не познавам турските правила, не мога да настоявам със 100% сигурност, че не са спазени в тази ситуация. Възможно е просто да са такива разпоредбите. Спомняме си, че преди предходното огромно земетресение в Турция през 1999 година, постройките не се оразмеряваха на земетръс. Така беше в България преди 1987. Преди да ни сполети земетресението в Стражица. Зимата на 1986-та година. Тогава страната предприе фрапантни ограничения и задължи проектантите да оразмеряват постройките и на земетръсни въздействия. Но да се върнем към полу-оцелялата постройка в Турция. Какви са изводите? Изводите са, че стоманобетонните детайли са помогнали! Независимо по какъв начин, в какви размери и с каква армировка, съществуването на колони и пояси е запазило постройката макар високия магнитут. И най-вероятно сринатите със земята здания от фотографията са строени преди 1999 година. Сега тук следва разумният въпрос, който доста публицисти задават. Доколко са устойчиви постройките в България? Краткият отговор е – задоволително! Разбира се, никой не може да даде 100% гаранция за нищо, само че черпейки житейски опит, с задоволителна степен на възможност можем да кажем, че не трябва да се тормозим. И ще се обоснова за какво. Първо, както споделих, след 1987 година, в България постройките се проектират и против земетръс. Предвиждат се повече стоманобетонни детайли, които да противодействат на земетръсното ускоряване. А, че това оказва помощ беше потвърдено от разбора нагоре. Нещо повече, през последните години, от ден на ден здания се проектират според европейските правила, които дръзвам да настоявам, че са в пъти по-добри от старите руски правила, по които проектирахме до неотдавна. Европейските правила са основани на доста повече научни разработки, основани са на голям брой опити и доста по-лесно се моделират посредством актуалните компютърни стратегии. С две думи – колкото е по-нова постройката, толкоз е по-сигурна! Разбира се, доста хора живеят в здания строени преди 1987 година. И всички те в този момент се питат – ами ние? Лично аз считам, че те също нямат учредения за терзания. И ще се обосновавам за какво. Разбира се, тук сътрудниците ми могат да ме опонират, тъй като всички знаем, че консенсус в науката няма. Консенсусът е политически термин, а тук става въпрос за чиста просвета. Защото! Първо. Еднофамилните, нискоетажни здания, преди време се изпълняваха главно със плътни единични тухли. Просто тъй като тухли четворки нямаше на пазара. Те навлязоха доста по-късно. А тези здания са задоволително устойчиви на хоризонтални въздействия, какъвто е земетръсът. Защото самите стени извършват функционалности на противоземетръсни шайби, изключително в случай че към свързващия разтвор се добави и малко цимент. Което беше постоянно срещана процедура. Това е повода старите здания, градени с единични тухли, макар неналичието на колони и греди да са толкоз здрави и да се устояли на капризите на времето. Така че другари, в случай че постройката ви е строена по този метод, нямате съображение да не спите умерено. Това несъмнено, не ни освобождава от задължението да бъдем бдителни и да изпълняваме всички указания, в случай че се стигне до такава обстановка. Но това важи за всички здания – без значение по кое време са строени. Второ. Многоетажните панелки. Често чуваме, че срокът на валидност им бил изминал. Честно казано за мен това е несериозно. Стоманобетонът е толкоз здрав и мощен материал, че в случай че се поддържа по подобаващ метод може да издържи доста по-дълго от живота, който му предписват някои специалисти. Освен това, тези здания са дело на социалистическия труд. Казвам го в положителния смисъл. Защото в социализмът никой не пестеше нищо. С изключение на майстора, началника му и неговия шеф. Презумпцията беше, че богатствата бяха общи и колкото е повече, толкоз е повече. В този ред на мисли, считам, че даже и несъзнателно, постройките са били значително обезпечени на земетръс, просто тъй като са били преоразмерени. Сиреч – влагало се е доста повече бетон и желязо в сравнение с се е изисквало по това време. Вероятно не са влагани на точното място и с подобаващите количества, само че въпреки всичко ги има. А това, явно оказва помощ, стига да не прави постройката прекомерно тежка несъмнено. Но за това се грижеха майстора, неговия шеф и началника на началника. Както сами виждате, Слава на Бог, към момента паднал блок няма. Няма и да има – съгласно мен, изключително в случай че се санират и поддържат. Трето. Преди панелките и единичните тухли, към момента живи има и кирпичени здания. Малко останаха, само че ги има. Смея да настоявам, че те пък са най-устойчиви на земетръс. Защото са леки и тъй като са меки. Най-общо казано.