Човек желае животът му да има смисъл, но му е

Човек желае животът му да има смисъл, само че му е мъчно да открие подобен в това, което вижда към себе си. Ето за какво, за нас съществуването тук би било свястно в случай че съществува някакъв безконечен порядък, безконечен живот, в случай че има върховен промисъл...

Живеем във време, когато отмират голям брой дълголетни обичаи в фамилния и обществения живот, в държавното ръководство, икономическия ред, религията. С годините, сякаш губим от ден на ден устоите си и оставаме с все по-малко безспорни и неизменими истини.

За едни, това е добре пристигнало избавление от оковите на моралните, обществените, духовните и всевъзможни канони. За други е пагубно и ужасяващо разкъсване със здравия разсъдък и нормалността и вещаят по какъв начин неизбежно това ще потопи живота в безпорядък. На база тези свои светоусещания – хората образуват разнообразни реакции към протичащата се действителност, които се простират в необятния набор от фикс идея, през експанзия, до незаинтересованост и меланхолия.

У множеството хора възприятието за освобождение поражда кратковременно вдъхновение, което е последвано от дълбока тревога. Но за какво свободата по този начин угнетява?!

Защото в случай че всичко е релативно, в случай че животът няма избрана цел или форма, то той наподобява лишен от бъдеще и затова лишен от вяра. По всичко проличава, че хората сме щастливи само когато има бъдеще, което да чакаме – назависимо дали става дума за по-добрия утринен ден или за безконечния задгробен живот...

Ако щастието ни постоянно зависи от нещо, което чакаме в бъдеще, ние в действителност преследваме мираж, който постоянно ще ни се изплъзва, досега, в който и бъдещето и ние самите не попаднем в бездната на смърта...

Чуйте още от диалога за смисъсла на болката в звуковия файл.