Човешкият интелект има „вулканичен“ произход?
Човечеството може да се е научило да пали огън и да стартира своето интелектуално развиване преди към 2-3 милиона години с помощта на това, че всички кандидати за ролята на „ предшественик “ на рода Homo са живели в покрайнините на вулкани или рифтови разломи.
Това е мнението на академик, изказал своето съмнение на годишната среща на Американския геофизичен съюз в Сан Франциско.
„ Прекарах на Хаваите три или четири снежни нощи край кратера на вулкан, без да се укривам в палатка и готвейки напряко на улицата. Това ме накара да се замисля – какво, в случай че преди 2 милиона години да вземем за пример изправеният човек (Homo erectus) някой австралопитек е разкрил сходно местенце, където е било постоянно топло и където можел да си пече или вари храна на огън “, споделя Майкъл Медлер (Michael Medler) от университета на Западен Вашингтон в Белингам (САЩ).
Ръководен от тази концепция, Медлер ревизирал дали нещо сходно може да се е случило в действителност, като анализирал в какви условия са живели представителите на рода Homo и късните австралопитеци в Източна и Южна Африка.
Както се оказало, съвсем всички известни ни антични хоминиди, претендиращи през днешния ден за ролята на предшественици на човечеството, са живели – в случай че се съди по местонахождението на техните остатъци – покрай дейни вулкани или горещи рифтови разломи, съществували в Източна Африка преди към 2-3 милиона години.
Както счита Медлер, сходна доктрина разрешава да се позволи една от основните загадки в антропологията – за какво индивидът е почнал да яде печена и варена храна, нужна за развиване на мозъка, в случай че интелектуалните особености на първите австралопитеци и Homo не са били задоволителни, с цел да се научат да поддържат огъня на непрекъсната основа.
Очевидно нашите предшественици може да са живеели край кратерите на вулкани и разломи в Източна Африка в продължение на няколкостотин или милиони години, което им е разрешило постепенно да се научат да се употребяват топлината на лавата и да я употребяват за подготвяне на храна и придобиване на огромен мозък, който на собствен ред им е разрешил да се „ откъснат “ от вулканичната „ люлка “ и да се научат независимо да палят огън и да готвят на него.
В изгода на концепциите на Медлер приказват няколко модерни и изкопаеми фактора. Първо, през днешния ден на Земята съществува цяла редица животни, в това число японските макаци, които са се научили да употребяват „ даровете “ на подземния свят а оцеляване в условия, в които нормално биха починали от дефицит на храна и топлота.
Второ, „ вулканичният “ генезис на човечеството може да изясни за какво ние нямаме четина – непрекъснато високите температури на въздуха, поддържани от вулканите и геотермалните източници, би трябвало да са разрешили на нашите предшественици да „ съблекат “ козината. На собствен ред отводът от четина е разрешил на античните хоминиди по-бързо и по-дълго да тичат, което им е разрешило да преминат към лов на по-големи животни.
Както признава Медлер, към този момент тази догадка съвсем няма еднопосочни доказателства. Той предлага тя да се ревизира, като се датират тъкмо останките на първите представители Homo, открити наскоро, и като се пресметна времето, когато в нашата ДНК са се появили гените на „ сварената храна “ и са изчезнали гените на козината.
Ако тези дати съвпаднат с времето, когато в Източна Африка са почнали да изригват вулканите, тогава можем по-убедено да приказваме, че вулканите са били един от основните „ локомотиви “ в еволюцията на човешкия разсъдък, заключава ученият.
РИА Новости
