Колко жалък изглежда обикновеният ламтеж за пари пред уравновесения живот ♥ Джеймс АЛЪН
„ Човечеството кипи от неконтролиран яд, бушува от неуправляема тъга, терзае се от паника и подозрение. Само същински мъдрите, чийто мисли са следени и пречистени, обуздават ветровете и бурите на душата. “
~ „ Мислещият човек “
(1864 ~ 1912)
Уравновесеност
Колкото по-спокойни ставаме, толкоз по-големи са триумфът, въздействието, силата ни за положително. Спокойствието на мозъка е един от красивите драгоценни камъни на мъдростта. То е резултат от дълги и търпеливи старания за самоконтрол. Наличието му издава зрялост и освен това от нормално познаване на законите и механизмите на мисълта.
Ние реализираме успокоение, когато стартираме да се осъзнаваме като мисловно разрастващи се същества. Когато стигнем до това познание, ние възприемаме всички останали хора като резултат от мислите им и разбираме все по-ясно вътрешните връзки на нещата по закона за повода и следствието. Тогава преставаме да се тюхкаме, да роптаем, да се тревожим и скърбим и оставаме уравновесени, постоянни, спокойни.
Хората, които са спокойни, откакто са се научили да се владеят, знаят по какъв начин да се отнасят и настройват към другите; а тези, другите, на собствен ред, почитат духовната мощ на спокойните хора и усещат, че могат да се учат от тях и да разчитат на тях.
Колкото по-спокойни ставаме, толкоз по-големи са триумфът, въздействието, силата ни за положително. Дори най-обикновен продавач, да вземем за пример, ще откри, че работата му върви по-добре, когато овладее по-голям самоконтрол и самообладание, тъй като клиентите постоянно избират да търгуват с хора, чийто фасон е прелестен и спокоен.
Силните, спокойни хора постоянно са обичани и уважавани. Те са като дървета, хвърлящи дебела сянка над жадна земя, или пазеща завет канара в морска стихия.
Кой не обича спокойното сърце, благия, балансиран живот? Няма значение дали вали или грее слънце, какви промени настъпват при носителите на тези блажени качества, тъй като те остават положителни, приятни и спокойни. Тази изтънчена линия на характера, която назоваваме улегналост, е последният урок на нашата култура; това е цветът на живота, плодът на душата. Тя е скъпоценна като мъдростта и по-желана от златото - да, даже най- чистото злато. Колко презрян наподобява елементарният ламтеж за пари пред уравновесения живот - живот измежду океана на истината, недостижим за бурите, във постоянно успокоение!
Колко хора познаваме, които вгорчават живота си; скапват всичко, което е прелестно и красиво, със сприхавия си нрав; разклащат уравновесеността на характера си и основават неприятни усеща! Основателен въпрос е дали голямото болшинство от хората не скапват живота и не помрачават щастието си с липса на разсъдък и самоконтрол. Колко малко от тези, които срещаме, имат този вътрешен баланс, тази фина улегналост, типична за приключения темперамент!
Да, човечеството кипи от неконтролиран яд, бушува от неуправляема тъга, терзае се от паника и подозрение. Само същински мъдрите, чийто мисли са следени и пречистени, обуздават ветровете и бурите на душата.
Вие, лутащи се в бурята души, които и да сте, при каквито и условия да живеете, знайте следното:
В океана на живота островите на благоденствието се усмихват и слънчевият бряг на идеала ви ви чака. Дръжте крепко руля на мисълта!
В кораба на душата ви Капитанът си почива - той е заспал; събудете го!
Самоконтролът е сила; вярната мисъл е власт; спокойствието е мощност.
Кажете на сърцето си: „ Мълчи! Утихни! “
От: „ Мислещият човек “, Джеймс Алън, изд. Skyprint, 2013 година
Снимка: Джеймс Алън (1864 - 1912)
