Извънземните си мълчат, защото са измрели!
Човечеството до момента не е съумяло да реализира контакт с извънземни цивилизации или да откри живот отвън рамките на Земята, защото те измират доста бързо под действието на парниковия резултат или заледяване на повърхността на екзопланетите.
Това настояват планетолози в публикация, оповестена в сп. Astrobiology.
„ Вселената по-скоро е запълнена с голям брой евентуално обитаеми планети и по тази причина мнозина от нас считат, че тя просто гъмжи от извънземни. От друга страна, животът в най-ранните стадии от своето развиване се явява извънредно уязвим. За да бъде планетата фактически обитаема, обитаващите я същества би трябвало да умеят да ръководят парниковите газове и да поддържат непоклатимост на температурата на нейната повърхнина “, споделя Адитя Чопра (Aditya Chopra) от Националния университет на Австралия в Канбера.
Както означават Чопра и сътрудниците му, преди към 3,5 милиарда години цели три планети в Слънчевата система са могли кардинално да поддържат живот – Венера, Марс и Земята, които и през днешния ден се намират в разнообразни елементи на по този начин наречената обитаема зона (зона към звезда, където водата може да съществува в течно състояние). След милиард години Венера се е трансформирала в нажежен и киселинен пъкъл, а Марс – в безводна ледена пустиня.
Принципно нищо не е пречило на живота да се зароди на Марс и на Венера, само че единствено Земята е съумяла да се измъкне както от парниковите интервали, по този начин и от цялостното вледеняване. Това предиздвикало създателите на публикацията да се замислят, за какво се е случило по този начин.
Докато размишлявал, Чопра си спомнил, че микробите и други представители на живота на Земята са играли голяма роля в работата на климата на планетата и даже в това, по какъв начин са се формирали нейните породи и по какъв начин са се движили литосферните плочи.
Например виталната активност на фотосинтезиращите бактерии напълно е преустроила атмосферата и океаните на Земята, като ги е наситила с О2 и е провокирала най-голямото вледеняване и измиране в историята на планетата при по този начин наречената кислородна злополука преди 2,3 милиарда години.
Затова, както считат Чопра и сътрудниците му, оцеляването на живота отвън рамките на Земята е зависело преди всичко не от изискванията на неговото възникване, а от това, какъв брой бързо живите организми са се научили да „ дирижират “ климата и геологията на планетите, на които са се появили.
Подобни механизми, както демонстрира историята на Венера и Марс, би трябвало да пораждат задоволително бързо, в първия милиард години от живота на планетата, което може да изясни за какво до момента не сме се сблъскали с братя по разсъдък или просто не сме намерили следи от съществуването на живот на други планети. Животът просто е измрял на множеството от тях, без да успее да откри надзор над климата и геологията.
Подобна концепция, както считат учените, добре изяснява по този начин наречения абсурд на Ферми – за какво до момента не сме се сблъскали с извънземни, чието битие се предсказва от фамозната формула на Дрейк. Ако концепцията на Чопра е вярна, то следователно човечеството може да откри следи от извънземни не във тип на отломки от цивилизации, а във тип на фосилизирани остатъци от микроби, не съумели да покорят своята планета.
