Персийският шах свален от власт от българин
Членовете й крият своята религия. Във време, когато политическото въодушевление е против чужденците, Теодор е добре признат от локалните, които добре знаят неговите хрумвания и дейности. Панов се среща по това време с концепциите на граф де Гобино (1816 - 1882), публицист, мъдрец, антрополог, който има отношение към Изтока и по-специално към Персия. Неговото съчинение „ Опит за неравенството на човешката раса “ прави усещане на локалната интелигенция в Персия, даже Рихард Вагнер го утвърждава. Предполага се, че Теодор Панов е бил срещу разделянето на бялата и жълтата раса, срещу монархическото разделяне на висша и нисша класа.
В интервала, когато българинът е в Персия, сред 1909 и 1911 година в страната се прави буржоазна гражданска война, която съответствува с националноосвободителното придвижване. Предизвикана е от усилването на задграничното въздействие във финансово-икономическата сфера и срещу деспотичното ръководство на шаховете от династията Каджар. В революцията вземат участие един до друг националната буржоазия, дребни занаятчии, демократични земевладелци и селяни. Център на конституционното придвижване стават северните провинции, на първо място Ирански Азербайджан. В хода на революцията е основан меджлис (парламент), призната е конституция. Въпреки това по-късно властта на Каджарите е възобновена под формата на конституционна монархия, а страната е разграничена на сфери на въздействие сред Русия и Англия.
Династия Каджар е иранска династия от тюркски генезис, на името на племето каджари, която ръководи Персия (Иран), от 1785 до 1925 година
Семейство Каджар поема цялостен надзор над Иран през 1971794 година, детронирайки Лотф Али Хан, последния от династията Зенд и възстановявайки иранския суверенитет над огромни елементи от Кавказ.
През 1803 година при ръководството на Фатх Али Шах, Каджар потеглят на битка против Руската империя в спор, станал прочут като Руско-персийската война от 1804 – 1813 година заради опасения за съветската агресия в Кавказ, най-много за Грузия. След като руснаците анексират иранските територии, включващи Източна Грузия на 12.09.1801 година по време на ръководството на цар Александър I не под командването на ген. Павел Цицианов щурмуват иранския град Ганджа през 1804 година Този интервал бележи първите огромни стопански и военни похищения върху иранските ползи по време на колониалната ера. Армията на Каджар позволява съществено проваляне във войната и според изискванията на контракта от Гулистан през 1813 година, Иран е заставен да се откаже от множеството от своите кавказки територии, включващи днешна Грузия, Дагестан и множеството от Азербайджан.
Втората Руско-персийска война от края на 1820 година завършва още по-катастрофално за Каджарски Иран с краткотрайна окупация на Табриз и подписването на контракта от Туркменчай през 1828 година, признавайки съветския суверенитет над цялостен Южен Кавказ и Дагестан, както и днешна Армения и останалата част на Азербайджан. Новата граница сред прилежаща Русия и Иран е избрана на река Аракс.
Иран подписва два контракта от XIX век, с които окончателно губи териториите, които са част от концепцията на Иран в продължение на епохи. Районът на север от река Аракс, измежду които територията на актуален Азербайджан, Източна Грузия, Дагестан и Армения, са иранска територия, до момента в който не са взети от Русия през XIX век.
Като спомагателен директен резултат и разследване от договорите от 1813 година и 1828 година, иранските територии стават част от Русия, а след това Съветския съюз до края на ХХ век, като Дагестан е съветски и до през днешния ден.
Три обособени народи са образувани след разпадането на Съветския съюз през 1991 година – Грузия, Азербайджан и Армения. В последна сметка страната бива разграничена на три сфери на въздействие с контракта сред Русия и Англия в Санкт Петербург от 31 август 1907 година.
Англичанинът Едуард Браун загатва Теодор Панов неведнъж в своя труд „ Персийската гражданска война 1905 - 1909 “ като забавен човек. Миналото на Панов е повече от любопитно – преди той е харамия в Македония, откакто цялото му семейство е изпратено в турски затвор, където татко му умира, а брат му и сестра му са убити. Впоследствие се мести в Русия и става помощник на органа на Конституционно-демократичната партия „ Реч “. „ Личното ми усещане от него не е неподходящо. Явно той е нещо като авантюрист, човек на действието, а не на книгите, само че при актуалната обстановка в Персия точно такава персона е подобаваща да бъде сътрудник там “, написа английският резидент в Санкт Петербург за Панов. Именно в това си качество българинът отпътува за Техеран в средата на 1908 година, само че очевидно няма желание да се задоволи единствено с пасивната роля на наблюдаващ.
Още след първата си дописка Панов бива избран за социалдемократ и анархист. Лично посланикът на Русия в Техеран – Николай Хартвиг се изрича отрицателно за него поради националността му, заради която не би могъл да придаде приемливо възгледите на съветската дипломация, затова той не е на вярното място. Чашата прелива през декември, когато в преписка за „ Реч “ той в прав текст споделя за плануваната провокация, целяща намесата на Русия във вътрешните работи на Персия. Хартвиг е огромен зложелател на България и е един от уредниците за разгрома на страната ни през Балканските войни. Той е напряко злокобна фигура, плетяща подли интриги и създаваща голям брой неприятности. Във всичките си дейности и писма, той пази постоянно Сърбия за сметка на страната ни. Белградските политици признават, че по-добре пази сръбските ползи от самите сръбски дипломати.
В историята ни има и още един българин, имащ отношение с Персия – Слави Мерджанов. През 1900 година с Петър Соколов и Павел Шатев взе участие в подкопните действия под „ Банк Отоман “ в Цариград, за взривяването на банката. След неуспеха е екстерниран в България и се включва в дейностите на Върховния македоно-одрински комитет. През април 1901 година е пратеник на Осмия македоно-одрински конгрес от Карловското сдружение. В 1901 година той дружно със свои съратници българи и арменци отпред с Бедрос Сиремджиян от Пловдив, прави опит да отвлече персийския шах, който не сполучва. Насочват се към одринския валия, само че и този опит е несполучлив.
Източник: Уикенд
