Златният век на българската опера събран между две корици
Чий е гласът-ураган? Как щеше да звучи Мойсей на Микеланджело, в случай че имаше глас? Коя е любимката на Караян? А ненадминатият Папагено? Дори в никакъв случай да не сте си задавали тези въпроси, книгата „ Златният век на българската опера “ на изтъкнатата музиковедка проф. Боянка Арнаудова ще ви даде отговорите. Луксозният том от 608 страници, излязъл тези дни с логото на „ Лист “, е без аналог. Корицата е дело на Милена Вълнарова.
С него издателството продължава линията си да показва огромните достижения на българските създатели, стартирана преди година с огромната „ История на българското изобразително изкуство “ от Кирил Кръстев.
„ Златният век на българската опера “, чиято премиера е на 2 юни от 18.00 часа в хартиен център „ Гринуич “, е история на триумфа. Боянка Арнаудова споделя за фамозни актьори от Софийската опера – българи, които в аскетичното тоталитарно време пеят с голям и дълготраен триумф в „ Ла Скала “ в Милано, Виенската и Метрополитън опера, в „ Ковънт гардън “, Берлинската и Парижката опера.
Сред описаните колосални фигури са Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, Христина Ангелакова, Александрина Милчева, Анна Томова-Синтова, Стефка Евстатиева, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Никола Николов, Мати Пинкас, Любомир Бодуров, Асен Селимски, Стоян Попов, Павел Герджиков.
„ Обективно и професионално, откровено, прочувствено и колоритно, тя прави портрети на 20 от най-даровитите артисти на театъра, вградили имената си в летописа на националната и европейска просвета, отбелязва редакторът на изданието Диляна Димитрова – основател и мотор на медията за просвета „ Площад Славейков “.
Повече от двайсет години Боянка Арнаудова е драматург на Националния спектакъл за опера и балет в София. През този интервал тя става очевидец на възхода и триумфа на тези забележителни фигури, има персонални контакти, мемоари и другарства, които надълбоко я свързват с тях.
Изключително скъп в тези портрети на персони от апогея на българската оперна школа е разказът за неговия подтекст – българската политическа система, за която оперната просвета бе витрина към света. Проф. Арнаудова разказва стъпките на един надарен човек в тоталитарна България от дребния град или село към огромната оперна сцена и механизмите на триумфа в тези времена. Тя споделя истории, които не би трябвало да си отиват дружно с хората.
С него издателството продължава линията си да показва огромните достижения на българските създатели, стартирана преди година с огромната „ История на българското изобразително изкуство “ от Кирил Кръстев.
„ Златният век на българската опера “, чиято премиера е на 2 юни от 18.00 часа в хартиен център „ Гринуич “, е история на триумфа. Боянка Арнаудова споделя за фамозни актьори от Софийската опера – българи, които в аскетичното тоталитарно време пеят с голям и дълготраен триумф в „ Ла Скала “ в Милано, Виенската и Метрополитън опера, в „ Ковънт гардън “, Берлинската и Парижката опера.
Сред описаните колосални фигури са Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, Христина Ангелакова, Александрина Милчева, Анна Томова-Синтова, Стефка Евстатиева, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Никола Николов, Мати Пинкас, Любомир Бодуров, Асен Селимски, Стоян Попов, Павел Герджиков.
„ Обективно и професионално, откровено, прочувствено и колоритно, тя прави портрети на 20 от най-даровитите артисти на театъра, вградили имената си в летописа на националната и европейска просвета, отбелязва редакторът на изданието Диляна Димитрова – основател и мотор на медията за просвета „ Площад Славейков “.
Повече от двайсет години Боянка Арнаудова е драматург на Националния спектакъл за опера и балет в София. През този интервал тя става очевидец на възхода и триумфа на тези забележителни фигури, има персонални контакти, мемоари и другарства, които надълбоко я свързват с тях.
Изключително скъп в тези портрети на персони от апогея на българската оперна школа е разказът за неговия подтекст – българската политическа система, за която оперната просвета бе витрина към света. Проф. Арнаудова разказва стъпките на един надарен човек в тоталитарна България от дребния град или село към огромната оперна сцена и механизмите на триумфа в тези времена. Тя споделя истории, които не би трябвало да си отиват дружно с хората.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ