Междинните избори в САЩ – какво ни интересуват?
„ Читателю, да предположим, че си глупак. И да предположим, че си член на Конгреса. О, дублирам се “.
Писателят Марк Твен, на който принадлежи този откъс, може и да е живял преди повече от век, само че Конгресът, за който приказва, продължава да съществува и в този момент. Само след месец, на 8 ноември в Съединени американски щати предстоят избори таман за него. Всъщност, с цел да сме точни, това са по този начин наречените междинни избори – за по-голямата част от състава на Конгреса (американския парламент), за губернатори на щати, както и за някои други позиции на щатско и на локално равнище. И? „ Какво ни интересува това? “, евентуално биха се запитали много хора.
За мнозина българската политика е прекомерно далечна, а Америка и американската политика – още повече. Но все пак идните избори в Съединени американски щати са значими и за нас, и би следвало да ни интересуват по две аргументи. Първата е, че, за положително или неприятно – на всеки съгласно личните възгледи, Съединените щати са една от най-влиятелните страни. Действията на Съединени американски щати и политическите решения, които се взимат оттатък Океана, рефлектират върху всичко, което се случва по света – затова, и върху нас тук. А втората причина е, че Съединени американски щати е президентска република и изборите в този момент, въпреки и за Конгрес и губернатори, на процедура са още по-важни – те са обществена генерална подготовка тъкмо за президентския избор през 2024 година
Странният механизъм
Ключът към отговора на въпроса за какво парламентарният и губернаторски избор може да се окаже даже още по-голям от президентския, в една точно президентска република, се крие в особената механика на изборния развой в Съединени американски щати. В нея водещ е не математическият общ брой – какъв брой бюлетини в своя изгода общо е получил претендентът, а това от кое място ги е получил.
Различните щати, по отношение на това какъв брой души е популацията им, имат друга тежест и тя се мери с по този начин нар. електорални гласове. На щати с малко население (под 1 млн. души), каквито са Аляска, Делауеър и Уайоминг, се поставят единствено по 3 електорални гласа, а на Калифорния да вземем за пример, където живеят съвсем 37 млн. души, се поставят 54. Общо от цялата страна могат да бъдат получени 538 електорални гласа, само че за продобиване на президентските избори са задоволителни 270. Щом е първи по резултат в борбата вътре в съответния щат, без значение с каква преднина пред съперника/иците си (дори с минимална), претендентът автоматизирано получава всички електорални гласове, които се поставят на щата.
Залогът в идните избори – всички 435 места в Камарата на представителите (долната камара на Конгреса), 35 от 100-те места в Сената (горната камара), гласуването за над 30 губернатори и няколко други вота, е отлична опция да се видят настроенията в другите щати и да се планува по какъв начин е по-вероятно да гласоподават те след две години.
Крепостите на републиканците
За някои занапред има твърди прогнози, че на тези избори ще бъдат извоювани от „ алените “, републиканците: Алабама, Аляска, Айова, Охайо, Южна Каролина и Южна Дакота. Без огромни изненади, червен губернатор се чака и в Тексас. Впрочем щатът, след актуализация, направена след най-новото броене на популацията в Съединени американски щати (от 2020 г.) ще носи на спечелилия го претендент към този момент 40 електорални гласа (с 2 повече от преди). Най-вероятно, както е традиционо за Тексас, и на изборите след две години електоралните гласове оттова ще бъдат в актива на републиканците. Но прогнозите са, че и Флорида – щат, който нормално има основно значение за развоя на президентския избор, ще продължи да има губернатор-републиканец. Предвижданията са, че и на сенаторския избор там може би точно републиканците ще вземат превес. На изборите след две години резултатите от Флорида ще са доста значими, защото спечелването на щата ще носи 30 електорални гласа (с 1 повече от преди). И на двата последни избора щатът бе извоюван от републиканците, само че с дребна преднина (малко над 2% през 2020 и малко над 1% през 2016 г.). В случай, че републиканците преобладават в тези щати занапред, дали това не е знак за победа през 2024 година на най-вероятния техен кандидат за президентския пост – Доналд Тръмп? Ако считаме сегашната картина за знак, то след две години единствено от тези щати републиканците биха взели 117 електорални гласа (солиден дял от нужните 270 за президентска победа).
Силите на демократите
Пенсилвания въпреки това – също важен щат, защото спечелването му на изборите след две години ще носи 19 електорални гласа (с 1 по-малко от преди) по прогноза по-скоро ще се затвърди като демократически. Там и в този момент има губернатор от „ сините “, като се чака негов сътрудник, също демократ, да го наследи на поста. И въпреки че сенатският избор в щата е по-непредвидим, има съмнения, че и там демократическата партия ще вземе превес. Прогнозите са, че Мичиган – щат, който по новите квоти би дал в президентския избор 15 електорални гласа, на сегашните избори ще резервира губернаторката си - демократка. А в Масачузец (който в президентски избор дава 11 гласа), наподобява, че демократите ще надвият за губернаторския пост над републиканците. Твърдо в синьо остават и Ню Йорк, и Калифорния – бастиони на демократите в този момент, а евентуално и на президентските избори след две години. Тогава, в случай че поддръжката оттова се резервира, тези два щата биха донесли на спечелилия ги, надлежно, 28 и 54 електорални гласа. А в случай че считаме настроенията във всички тези щати за предвестител на президентския избор през 2024 година, то демократическият най-вероятен претендент за кандидат Джо Байдън сумарно единствено от тях би могъл да разчита на общо 127 електорални гласа – също забележителна част от нужните 270 за президентска победа.
И дано щатът бъде с теб
Прогнозите за това по-скоро „ сини “ или по-скоро „ червени “ ще бъдат на сегашните избори щати като Аризона и Джорджия са неуверени, а упованията за тях във връзка с президентския избор след две години – напълно непредсказуеми. Двата щата, даващи в президентски избори, надлежно, 11 и 16 електорални гласа, се държаха непредвидимо и на предходните два вота за държавен глава. И Аризона, и Джорджия бяха извоювани от Байдън през 2020 година, само че от Тръмп през 2016 година И все с дребна процентна преднина. А в щати като Пенсилвания, Мичиган и Уисконсин, въпреки че на сегашните избори желанията им наподобяват относително ясно забележими, през последните два президентски вота успехите все бяха на косъм.
На терена на надпреварата за Капитолия и губернаторските офиси се организира най-важната подготовка в надпреварата за Белия дом. Настроенията във всеки щат, проследени занапред, може да са решаващи за развоя на събитията през 2024 година В 300-милионна Америка, превес от 10 хиляди гласа (или по-малко) в верния щат може да завоюва победа в борбата за президент. А дефицитът им в неправилния щат може да я коства. Така, както се случи през 2016 година, когато републиканецът-бизнесмен Доналд Тръмп победи, тъй като беше получил поддръжка от верните щати, които му осигуриха над 300 електорални гласа. И макар че тогавашната му съперничка, демократката и някогашен държавен секретар на Съединени американски щати - Хилари Клинтън на национално равнище беше спечелила вота на близо 2,9 млн. души повече. Такива прецеденти, прочее, са се случвали още няколко пъти в историята на страната – през 1824, 1876, 1888 и 2000 година
Наклоняване на везните
Независимо дали са сигурни партийни бастиони, или ще се проявят като изцяло непредсказуеми, волята на обособените щати сигурно ще даде добър ориентир за посоката на изборите. А резултатите от тях в този момент директно ще повлияят върху вота след две години. Засега демократите имат нежно болшинство в долната камара на Конгреса, а републиканците имат още по-крехък превес (само с 2 места повече от демократите) в Сената.
Конфигурацията в Конгреса – според от това дали ще е в интерес на демократите или на републиканците – може да подкрепи или да спъне претендентите за Белия дом. Може да помогне на Байдън, подложен на критика поради някои свои политики и поради съмненията дали е в подобаващото за президент физическо и ментално здраве, да победи за втори следващ път Доналд Тръмп. Или да помогне на Тръмп – любим и зложелател на обществените мрежи, и може би най-противоречивия президент на Съединени американски щати, да обърне статистиката на историята, в която, макар опитите на мнозина, единствено един президент (Гроувър Кливланд през 1884 и 1892 г.) е съумял да завоюва втори мандат, непоследователно след първия.
На 20 януари 2021 година, датата на инаугурацията си Джо Байдън се трансформира в най-възрастния човек, който встъпва в служба като президент на Съединени американски щати – на 78 години и 71 дни. Който и от двамата (Байдън или Тръмп) да завоюва идващия президентски избор, то към датата на клетвата си (20 януари 2025 г.) ще усъвършенства върха – 82 години и 71 дни за Байдън или 78 години и 220 дни за Тръмп. И който и от двамата да завоюва след две години, дуелът тече още в този момент.
Писателят Марк Твен, на който принадлежи този откъс, може и да е живял преди повече от век, само че Конгресът, за който приказва, продължава да съществува и в този момент. Само след месец, на 8 ноември в Съединени американски щати предстоят избори таман за него. Всъщност, с цел да сме точни, това са по този начин наречените междинни избори – за по-голямата част от състава на Конгреса (американския парламент), за губернатори на щати, както и за някои други позиции на щатско и на локално равнище. И? „ Какво ни интересува това? “, евентуално биха се запитали много хора.
За мнозина българската политика е прекомерно далечна, а Америка и американската политика – още повече. Но все пак идните избори в Съединени американски щати са значими и за нас, и би следвало да ни интересуват по две аргументи. Първата е, че, за положително или неприятно – на всеки съгласно личните възгледи, Съединените щати са една от най-влиятелните страни. Действията на Съединени американски щати и политическите решения, които се взимат оттатък Океана, рефлектират върху всичко, което се случва по света – затова, и върху нас тук. А втората причина е, че Съединени американски щати е президентска република и изборите в този момент, въпреки и за Конгрес и губернатори, на процедура са още по-важни – те са обществена генерална подготовка тъкмо за президентския избор през 2024 година
Странният механизъм
Ключът към отговора на въпроса за какво парламентарният и губернаторски избор може да се окаже даже още по-голям от президентския, в една точно президентска република, се крие в особената механика на изборния развой в Съединени американски щати. В нея водещ е не математическият общ брой – какъв брой бюлетини в своя изгода общо е получил претендентът, а това от кое място ги е получил.
Различните щати, по отношение на това какъв брой души е популацията им, имат друга тежест и тя се мери с по този начин нар. електорални гласове. На щати с малко население (под 1 млн. души), каквито са Аляска, Делауеър и Уайоминг, се поставят единствено по 3 електорални гласа, а на Калифорния да вземем за пример, където живеят съвсем 37 млн. души, се поставят 54. Общо от цялата страна могат да бъдат получени 538 електорални гласа, само че за продобиване на президентските избори са задоволителни 270. Щом е първи по резултат в борбата вътре в съответния щат, без значение с каква преднина пред съперника/иците си (дори с минимална), претендентът автоматизирано получава всички електорални гласове, които се поставят на щата.
Залогът в идните избори – всички 435 места в Камарата на представителите (долната камара на Конгреса), 35 от 100-те места в Сената (горната камара), гласуването за над 30 губернатори и няколко други вота, е отлична опция да се видят настроенията в другите щати и да се планува по какъв начин е по-вероятно да гласоподават те след две години.
Крепостите на републиканците
За някои занапред има твърди прогнози, че на тези избори ще бъдат извоювани от „ алените “, републиканците: Алабама, Аляска, Айова, Охайо, Южна Каролина и Южна Дакота. Без огромни изненади, червен губернатор се чака и в Тексас. Впрочем щатът, след актуализация, направена след най-новото броене на популацията в Съединени американски щати (от 2020 г.) ще носи на спечелилия го претендент към този момент 40 електорални гласа (с 2 повече от преди). Най-вероятно, както е традиционо за Тексас, и на изборите след две години електоралните гласове оттова ще бъдат в актива на републиканците. Но прогнозите са, че и Флорида – щат, който нормално има основно значение за развоя на президентския избор, ще продължи да има губернатор-републиканец. Предвижданията са, че и на сенаторския избор там може би точно републиканците ще вземат превес. На изборите след две години резултатите от Флорида ще са доста значими, защото спечелването на щата ще носи 30 електорални гласа (с 1 повече от преди). И на двата последни избора щатът бе извоюван от републиканците, само че с дребна преднина (малко над 2% през 2020 и малко над 1% през 2016 г.). В случай, че републиканците преобладават в тези щати занапред, дали това не е знак за победа през 2024 година на най-вероятния техен кандидат за президентския пост – Доналд Тръмп? Ако считаме сегашната картина за знак, то след две години единствено от тези щати републиканците биха взели 117 електорални гласа (солиден дял от нужните 270 за президентска победа).
Силите на демократите
Пенсилвания въпреки това – също важен щат, защото спечелването му на изборите след две години ще носи 19 електорални гласа (с 1 по-малко от преди) по прогноза по-скоро ще се затвърди като демократически. Там и в този момент има губернатор от „ сините “, като се чака негов сътрудник, също демократ, да го наследи на поста. И въпреки че сенатският избор в щата е по-непредвидим, има съмнения, че и там демократическата партия ще вземе превес. Прогнозите са, че Мичиган – щат, който по новите квоти би дал в президентския избор 15 електорални гласа, на сегашните избори ще резервира губернаторката си - демократка. А в Масачузец (който в президентски избор дава 11 гласа), наподобява, че демократите ще надвият за губернаторския пост над републиканците. Твърдо в синьо остават и Ню Йорк, и Калифорния – бастиони на демократите в този момент, а евентуално и на президентските избори след две години. Тогава, в случай че поддръжката оттова се резервира, тези два щата биха донесли на спечелилия ги, надлежно, 28 и 54 електорални гласа. А в случай че считаме настроенията във всички тези щати за предвестител на президентския избор през 2024 година, то демократическият най-вероятен претендент за кандидат Джо Байдън сумарно единствено от тях би могъл да разчита на общо 127 електорални гласа – също забележителна част от нужните 270 за президентска победа.
И дано щатът бъде с теб
Прогнозите за това по-скоро „ сини “ или по-скоро „ червени “ ще бъдат на сегашните избори щати като Аризона и Джорджия са неуверени, а упованията за тях във връзка с президентския избор след две години – напълно непредсказуеми. Двата щата, даващи в президентски избори, надлежно, 11 и 16 електорални гласа, се държаха непредвидимо и на предходните два вота за държавен глава. И Аризона, и Джорджия бяха извоювани от Байдън през 2020 година, само че от Тръмп през 2016 година И все с дребна процентна преднина. А в щати като Пенсилвания, Мичиган и Уисконсин, въпреки че на сегашните избори желанията им наподобяват относително ясно забележими, през последните два президентски вота успехите все бяха на косъм.
На терена на надпреварата за Капитолия и губернаторските офиси се организира най-важната подготовка в надпреварата за Белия дом. Настроенията във всеки щат, проследени занапред, може да са решаващи за развоя на събитията през 2024 година В 300-милионна Америка, превес от 10 хиляди гласа (или по-малко) в верния щат може да завоюва победа в борбата за президент. А дефицитът им в неправилния щат може да я коства. Така, както се случи през 2016 година, когато републиканецът-бизнесмен Доналд Тръмп победи, тъй като беше получил поддръжка от верните щати, които му осигуриха над 300 електорални гласа. И макар че тогавашната му съперничка, демократката и някогашен държавен секретар на Съединени американски щати - Хилари Клинтън на национално равнище беше спечелила вота на близо 2,9 млн. души повече. Такива прецеденти, прочее, са се случвали още няколко пъти в историята на страната – през 1824, 1876, 1888 и 2000 година
Наклоняване на везните
Независимо дали са сигурни партийни бастиони, или ще се проявят като изцяло непредсказуеми, волята на обособените щати сигурно ще даде добър ориентир за посоката на изборите. А резултатите от тях в този момент директно ще повлияят върху вота след две години. Засега демократите имат нежно болшинство в долната камара на Конгреса, а републиканците имат още по-крехък превес (само с 2 места повече от демократите) в Сената.
Конфигурацията в Конгреса – според от това дали ще е в интерес на демократите или на републиканците – може да подкрепи или да спъне претендентите за Белия дом. Може да помогне на Байдън, подложен на критика поради някои свои политики и поради съмненията дали е в подобаващото за президент физическо и ментално здраве, да победи за втори следващ път Доналд Тръмп. Или да помогне на Тръмп – любим и зложелател на обществените мрежи, и може би най-противоречивия президент на Съединени американски щати, да обърне статистиката на историята, в която, макар опитите на мнозина, единствено един президент (Гроувър Кливланд през 1884 и 1892 г.) е съумял да завоюва втори мандат, непоследователно след първия.
На 20 януари 2021 година, датата на инаугурацията си Джо Байдън се трансформира в най-възрастния човек, който встъпва в служба като президент на Съединени американски щати – на 78 години и 71 дни. Който и от двамата (Байдън или Тръмп) да завоюва идващия президентски избор, то към датата на клетвата си (20 януари 2025 г.) ще усъвършенства върха – 82 години и 71 дни за Байдън или 78 години и 220 дни за Тръмп. И който и от двамата да завоюва след две години, дуелът тече още в този момент.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ