Стремежът към чистота – между здравето и манията
„ Чистотата е здраве ” – за разлика от множеството лозунги от близкото минало, от този не ни напушва смях. Едва ли някой от нас се съмнява, че положителната хигиена може да ни защищити от доста съществени болести – да вземем за пример хепатит, кучешката тения и разнообразни стомашно-чревни инфекции.
Здравословната хигиена обаче е едно, а манията по цялостна яловост напълно друго. Стремежът да унищожим всички микроби към себе си е освен неуместен, само че и извънредно нездравословен. На процедура ние живеем в свят на бактерии и унищожавайки ги, разрушавам личното си здраве. Защото потребните бактерии или другояче казано, тези без които животът ни би бил неосъществим, са в пъти повече от патогенните. Не се сещате за тях? Ами да вземем за пример тези микроорганизми, които пазят кожата и лигавиците ни, разграждат храната в организма ни, преработват боклука, които ние в обилие произвеждаме...списъкът е безконечен.
Антибиотиците, антибактериалните сапуни и почистващите препарати унищожават бактериите без оглед дали са потребни или не. Но до момента в който първите се възвръщат постепенно и през това време тялото ни е като разграден двор, то другите – патогенните, скоро прииждат и инфекцията е реалност.
Сигурно към този момент си мечтаете по какъв начин един ден науката ще открие идеалният препарат или лекарство, което ще поразява само болестотворните бактерии. На процедура обаче, патогенните са не по-малко нужни за положителното ни здраве от потребните микроорганизми. Те упражняват имунната ни система, която сходно на мускулите, се нуждае от непрекъснати провокации, с цел да действа вярно. Когато няма непознати нашественици, с които да се бори, имунната система стартира война против измислени врагове – разнообразни храни, прахуляк, растения, даже личните тъкани и органи. Това става причина за тъй наречените автоимунни болести – алергии, астма, атопичен дерматит и други
Оправдание за манията ни за непорочност постоянно са децата. Дезинфекцираме и изваряваме всичко, до което се допират, гладим дрешките им, не им разрешаваме да пипат това или това. Наистина те се раждат съвсем стерилни, само че главната задача, която имат през първите години на живота си е да се срещнат с допустимо повече бактерии и по този начин да изградят здрава имунна система. Затова лапането на всеки предмет, които се изпречи през очите им, не трябва да е мотив за суматоха. Това е потребен инстинкт, които им оказва помощ да се приспособяват в света.
Здравословната хигиена обаче е едно, а манията по цялостна яловост напълно друго. Стремежът да унищожим всички микроби към себе си е освен неуместен, само че и извънредно нездравословен. На процедура ние живеем в свят на бактерии и унищожавайки ги, разрушавам личното си здраве. Защото потребните бактерии или другояче казано, тези без които животът ни би бил неосъществим, са в пъти повече от патогенните. Не се сещате за тях? Ами да вземем за пример тези микроорганизми, които пазят кожата и лигавиците ни, разграждат храната в организма ни, преработват боклука, които ние в обилие произвеждаме...списъкът е безконечен.
Антибиотиците, антибактериалните сапуни и почистващите препарати унищожават бактериите без оглед дали са потребни или не. Но до момента в който първите се възвръщат постепенно и през това време тялото ни е като разграден двор, то другите – патогенните, скоро прииждат и инфекцията е реалност.
Сигурно към този момент си мечтаете по какъв начин един ден науката ще открие идеалният препарат или лекарство, което ще поразява само болестотворните бактерии. На процедура обаче, патогенните са не по-малко нужни за положителното ни здраве от потребните микроорганизми. Те упражняват имунната ни система, която сходно на мускулите, се нуждае от непрекъснати провокации, с цел да действа вярно. Когато няма непознати нашественици, с които да се бори, имунната система стартира война против измислени врагове – разнообразни храни, прахуляк, растения, даже личните тъкани и органи. Това става причина за тъй наречените автоимунни болести – алергии, астма, атопичен дерматит и други
Оправдание за манията ни за непорочност постоянно са децата. Дезинфекцираме и изваряваме всичко, до което се допират, гладим дрешките им, не им разрешаваме да пипат това или това. Наистина те се раждат съвсем стерилни, само че главната задача, която имат през първите години на живота си е да се срещнат с допустимо повече бактерии и по този начин да изградят здрава имунна система. Затова лапането на всеки предмет, които се изпречи през очите им, не трябва да е мотив за суматоха. Това е потребен инстинкт, които им оказва помощ да се приспособяват в света.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ