Чистенето на ушите е един от навиците ни след баня.

Чистенето на ушите е един от навиците ни след баня. Под въздействието на топлата вода, ушната тиня омеква и отстраняването й е безпроблемно. Но дали въобще е нужно да я чистим и какъв брой надалеч, по- скоро във вътрешността, можем да стигнем в тази грижа.

Как се образува ушната тиня?

Наречена на медицински език церумен, тя е резултат от функционалността на жлези, ситуирани в основата на ушния канал. Лепкавата субстанция, която секретират, „ хваща ” всички външни тела, които могат да попаднат в ушния канал. Прах, други замърсители и микроби. Тя има също така дезинфекцираща функционалност, антимикотична и овлажняваща. Има лоен темперамент, с цел да защищити ухото от водата. С помощта на дребните косъмчета в канала, тя постепенно се стича надолу, където към този момент може да бъде забелязана жълтеникавата „ вада ”. Дотук в ушната тиня няма нищо неприятно. Единственото неприятно нещо е неестетичният тип да ушите ни.

Представете си една елегантна дама, с красиви обеци, от нейните уши да се подават мрачно жълти топчета. Не става. Ето по тази причина козметичната промишленост е изобретила клечките за уши, а преди да ги имаше у нас, почистването ставаше с памук, завит към съчка кибрит. Вече има и спрейове за ушна тиня, а бебетата се радват на собствен дизайн, който пречи на клечката да влезе прекомерно дълбоко.

Защо въобще да я чистим?

Все повече експерти предизвестяват, че прекомерното усърдие в чистенето на ушите може да аргументи повече щета, в сравнение с действителна изгода, за здравето към този момент приказваме, не за естетичния външен тип. Механичното почистване на уши с клечки, които влизат прекомерно дълбоко, може да повреди деликатни елементи на ухото и да повреди слуха.

Освен това чистенето по- постоянно от един път седмично подтиква производството на повече ушна тиня, тъй като това е предпазен механизъм на ушите. А в случай че погрешно чистим ухото и бъркаме прекомерно във вътрешността – можем да напластим ушната тиня, тъй че да образува така наречен " запушалка ", която единствено експерт ще може да в профил.

Ушната тиня може да бъде нездравословна единствено по този индикатор и при изискване, че в ушите, изключително на по- възрастните мъже, има по- гъсти косъмчета, които задържат и повече ушна тиня. Добре е първо да се съветват със експерт УНГ, кой е подобаващият метод за разчистване.

Природата е дала на ухото метод да се самопочиства, само че и да изхвърля мръсотията. Когато ушната тиня стигне в прехода сред ушния канал и мидата, под въздействие на множеството въздух, тя се вкоравява и се образуват дребни топченца, които могат да се махнат обикновено, а в случай че ги оставим – падат и сами.

Как въпреки всичко да чистим ушната тиня?

Да оставим ушната тиня сама да падне от ухото не е добра концепция - както казахме, това не е по никакъв начин естетично. Затова след баня си е най- комфортния миг, тук съмнение няма. Вземете чиста забрадка и вкарайте крайчето и докъдето стигне в ухото. Сами ще забележите, че тя няма да стигне надалеч. Критерий какъв брой във вътрешността можем да стигнем е, до каква степен можем да си пъхнем пръста. А в случай че желаете да ползвате клечки, само че вие боязън да не бръкнете по- във вътрешността – ползвайте бебешките клечки за уши. А към този момент купените недейте изхвърля – можете да стигнете с тяхна помощ до мъчно налични места или дребни предмети и да ги почистите. Пазете ги за семейството или направете снежинки с тях, вашите лични уши нямат ( съвсем ) никаква потребност от тях.