Властта: Законодателни промени и пълна реформа може да реши проблема с кадрите
„ Числата, които са на повърхността, би трябвало да се изследват в елементи. Това би трябвало да бъде и призмата, през която да разсъждаваме за осигуреността на жителите с медицински личен състав “. Това съобщи министърът на опазването на здравето проф. Асена Сербезова по време на полемиката „ Кадровият недостиг в опазването на здравето – последствия и потребност от промени “, проведен от „ Индекс на лечебните заведения “, във връзка изнесените данни за дефицит на лекари и медицински сестри в здравната ни система.
По думите й измежду водещите аргументи за дефицита на фрагменти е роенето на лечебните заведения и районното им систематизиране. Същевременно това не се отразява на броя на хоспитализациите – 346 на 1000 души през 2019 година, преди всичко в Европейски Съюз и водещо място по брой кревати на глава от популацията – 64%.
„ Трябва да се види освен дали има задоволително фрагменти, само че и дали имат опция за развиване. Медицинските университети създават незадоволително на брой фрагменти, като това се отнася на първо място до медицинските сестри. Неприемливо е да има приключили 4264 медсестри, а приключилите лекари да са над 6500 в последните 5 години. И страната, само че и всички участници в здравната система имаме ангажимент да създадем среда, която да обезпечи предпочитание на медиците да останат “, сподели проф. Сербезова.
Сред краткосрочните ограничения, които означи тя, е
усъвършенстването на броя на лечебните заведения в страна,
защото по думите ѝ увеличеният брой на лечебните заведения основава причина за дефицит на медицински експерти.
Депутатът от „ Продължаваме промяната “ и ръководител на парламентарната здравна комисия доцент Антон Тонев акцентира, че следва доста сериозна промяна, която обаче ще бъде извършена деликатно, поради консервативността и инертността на системата. Той напомни, че ръководещата коалиция възнамерява до края на годината да предложи за публично разискване план за въвеждане на диагностично обвързваните групи, които да влязат пилотно в някои лечебни заведения през 2023 година
„ Кадровите проблеми могат да бъдат решени посредством законодателни промени, които да подчертават върху развиването на младите медици. Например за НРД 2023 година ще настояваме да бъдат включени съответни политики на приходите на младите експерти със надлежно дотиране – добавена сума, когато млад експерт взе участие в процедура или в активност по клинична пътека. В Закона за лечебните заведения ще запишем благоприятни условия за кариерно израстване, мандатност на ръководителите на клиники и други По отношение на медицинските сестри имаме потребност от свръхпроизводство. Тенденцията е отрицателна, би трябвало да има нови филиали по места, както и спомагателни тласъци за кариерно развиване. За общопрактикуващите лекари, защото при тях казусът е финансирането, ненормираното работно време и спомагателната административна тежест на отчетността, предвиждаме опцията за излизане от регламента персонален доктор към правилник експерти по обща медицина, които да се конкурират между тях. Доходите ще зависят от пациентите, които ще прегледат, а не да разчитат на леден запас в листата си “, сподели доцент Тонев.
По думите му готвените промени целят да развият системата на амбулаторните процедури и да понижат броя на хоспитализациите. „ Подкрепяме концепцията на БЛС да се усилят средствата за лечебните заведения посредством увеличение на цените на клиничните пътеки, а не посредством увеличението на размерите действия “, сподели доцент Тонев и посочи, че промените ще бъдат подкрепени финансово през актуализацията на бюджета през юни месец.
„ Няма проблем с лекарите, само че има голям проблем с медицинските сестри “, съобщи от своя страна шефът на УМБАЛ „ Св. Екатерина “ проф. Генчо Начев. Той съобщи, че макар обезпечаването на материални тласъци за сестрите, те напущат и или се местят в частни структури, или напущат специалността. В отговор на въпроса за какво го вършат, те декларирали, че напрежението в „ Св. Екатерина “ е 3-4 пъти по-голямо, в сравнение с в частните лечебни заведения.
„ Защо няма недостиг на лекари? При нас специалността е атрактивна, има ясно кариерно развиване, опция за отбрана на дисертационни писания, внедряване на нови технологии в болничното заведение, 22 млн. лева лични средства сме вложили. Лекарите имат опция за свободен обзор в кабинетите си в болничното заведение, като ни дават 10% като % от приходите си “, сподели проф. Начев. Той добави, че с цел да има действителна смяна в системата, би трябвало да се преструктурира болничната помощ, да се отстрани дублирането на действия в структури на един притежател и да се регламентира доплащането в лечебните заведения.
„ Трябва да изградим
система за национална специализация на фрагментите във висшето обучение
За да можем да поставим постоянна основа, би трябвало да създадем единна система – като тази във Франция, обединен изпит по компетентност, ранглиста и цялостно послушание на страната от страна на лечебните заведения “, съобщи депутатът от Българска социалистическа партия проф. Георги Михайлов. По думите му тази система допуска синхронизиране на образованието и един експерт да излиза квалифициран и за всички останали болести, а освен за специалността си.
„ До края на годината ще преразгледаме главно здравната карта. Виждаме, че 80% от лечебните заведения са в пет града, а в останалите има изострен дефицит. Трябва да разберем и какъв брой коства системата. Системата на оценка на КП е остаряла, дава опция за лобистки ползи и не може да разреши прехвърлянето на тежестта от болничната в доболничната помощ. Нашата визия е за промени в няколко закона – ЗЛЗ, Закона за кръвта, Закона за съсловните организации и Закона за трансплантациите. Оценката на системата като цяло би трябвало да бъде приключена в границите на календарната година. Припомням, че с цел да работят ДСГ, се изисква извънредно доста статистическа информация и статистически личен състав, а с цел да се промени финансирането, би трябвало да се сътвори национална система за хонорари, която да регистрира квалификацията на обособения кадър “, сподели още проф. Михайлов.
„ Докато не се усили макрорамката, т.е. повече средства от Брутният вътрешен продукт, нищо няма да се промени. Това ще бъде стесняване на едни индикатори за сметка на други. Въртим се в един циничен кръг. Необходимо е или да се усили здравната вноска, или да се откри различен метод за в допълнение финансиране “, сподели депутатът от ГЕРБ проф. Асен Балтов.
Бившият зам.-министър на опазването на здравето Бойко Пенков беше безапелационен, че най-важно е да се реши казусът с личния състав. „ Положението е трагично. Каквото и да създадем сега, резултатите ще се проявят след минимум 5 години. Трябва ясно да се каже кой обаче ще бъде органът, който ще осъществя измененията, тъй като сега обстановката е доста баби – хилаво дете “, съобщи доктор Пенков.
Той добави, че сега
няма методика, по която да се открият действителните потребности от експерти по райони
и посочи, че би трябвало да се създадат действителни оценки за нуждата от брой фрагменти и тип. Това би трябвало да бъде направено и от притежателите на лечебни заведения, и от общините.
Готви се нова форма на показване на бюджетите, които вършат лечебните заведения, с цел да има по-кратко и по-реално прогнозиране, заяви зам.-министърът на опазването на здравето доктор Петър Грибнев. „ Темата за самозатварящи се лечебни заведения се повдига тук. Министерството на здравеопазването няма концепция да затваря лечебни заведения. Ако болничното заведение стигне до положение, в което не може да се устоя, би трябвало да се мисли за преструктурирането й. По-скоро сме във фаза, в която болничните шефове ще би трябвало да влязат в ролята си на мениджъри, тъй като имаме повишение на цените на тока и медикаментите, от друга – дефицит на личен състав, а от трета – ефикасността на лечебните заведения е доста друга. Прави усещане, че в частните лечебни заведения има висока приложимост на леглата – близо 80 на 100, а в други лечебни заведения тя е под 50 на 100. Тук е ролята на болничните шефове по какъв начин да провеждат работата им, тъй че да трансформират тази обстановка “, сподели доктор Грибнев.
„ Бих предложил едно прагматично решение, което няма да реши казуса дълготрайно, само че ще го реши в кратковременен проект и едно стратегическо решение “, сподели депутатът от „ Демократична България “ доктор Александър Симидчиев.
По думите му 51 лекари, от които двама професори, четирима доценти, в това число един доцент по патология, и 68 медицински сестри от Украйна са изразили предпочитание да останат в България и да практикуват тук, в случай че успеем в границите на по-малко от година да създадем по този начин, че да им се признаят дипломите. Той обаче съобщи, че това зависи от Министерството на здравеопазването, което би трябвало да направи промени в нормативната уредба.
Д-р Симидчиев разгласи, че в по-стратегически проект лекарите и сестрите би трябвало да се обръщат не към политиците, които имат период на деяние не повече от 4 години, а към съсловните си организации, които би трябвало да поемат грижата за заплатите и кариерното им развиване. „ Не е ясно за какво лекарите, за разлика от другите контролирани специалности, нямат към момента почасова ставка. Ангажимент на БЛС е и продължаващото образование и поддържането на качество “, сподели той.
По думите й измежду водещите аргументи за дефицита на фрагменти е роенето на лечебните заведения и районното им систематизиране. Същевременно това не се отразява на броя на хоспитализациите – 346 на 1000 души през 2019 година, преди всичко в Европейски Съюз и водещо място по брой кревати на глава от популацията – 64%.
„ Трябва да се види освен дали има задоволително фрагменти, само че и дали имат опция за развиване. Медицинските университети създават незадоволително на брой фрагменти, като това се отнася на първо място до медицинските сестри. Неприемливо е да има приключили 4264 медсестри, а приключилите лекари да са над 6500 в последните 5 години. И страната, само че и всички участници в здравната система имаме ангажимент да създадем среда, която да обезпечи предпочитание на медиците да останат “, сподели проф. Сербезова.
Сред краткосрочните ограничения, които означи тя, е
усъвършенстването на броя на лечебните заведения в страна,
защото по думите ѝ увеличеният брой на лечебните заведения основава причина за дефицит на медицински експерти.
Депутатът от „ Продължаваме промяната “ и ръководител на парламентарната здравна комисия доцент Антон Тонев акцентира, че следва доста сериозна промяна, която обаче ще бъде извършена деликатно, поради консервативността и инертността на системата. Той напомни, че ръководещата коалиция възнамерява до края на годината да предложи за публично разискване план за въвеждане на диагностично обвързваните групи, които да влязат пилотно в някои лечебни заведения през 2023 година
„ Кадровите проблеми могат да бъдат решени посредством законодателни промени, които да подчертават върху развиването на младите медици. Например за НРД 2023 година ще настояваме да бъдат включени съответни политики на приходите на младите експерти със надлежно дотиране – добавена сума, когато млад експерт взе участие в процедура или в активност по клинична пътека. В Закона за лечебните заведения ще запишем благоприятни условия за кариерно израстване, мандатност на ръководителите на клиники и други По отношение на медицинските сестри имаме потребност от свръхпроизводство. Тенденцията е отрицателна, би трябвало да има нови филиали по места, както и спомагателни тласъци за кариерно развиване. За общопрактикуващите лекари, защото при тях казусът е финансирането, ненормираното работно време и спомагателната административна тежест на отчетността, предвиждаме опцията за излизане от регламента персонален доктор към правилник експерти по обща медицина, които да се конкурират между тях. Доходите ще зависят от пациентите, които ще прегледат, а не да разчитат на леден запас в листата си “, сподели доцент Тонев.
По думите му готвените промени целят да развият системата на амбулаторните процедури и да понижат броя на хоспитализациите. „ Подкрепяме концепцията на БЛС да се усилят средствата за лечебните заведения посредством увеличение на цените на клиничните пътеки, а не посредством увеличението на размерите действия “, сподели доцент Тонев и посочи, че промените ще бъдат подкрепени финансово през актуализацията на бюджета през юни месец.
„ Няма проблем с лекарите, само че има голям проблем с медицинските сестри “, съобщи от своя страна шефът на УМБАЛ „ Св. Екатерина “ проф. Генчо Начев. Той съобщи, че макар обезпечаването на материални тласъци за сестрите, те напущат и или се местят в частни структури, или напущат специалността. В отговор на въпроса за какво го вършат, те декларирали, че напрежението в „ Св. Екатерина “ е 3-4 пъти по-голямо, в сравнение с в частните лечебни заведения.
„ Защо няма недостиг на лекари? При нас специалността е атрактивна, има ясно кариерно развиване, опция за отбрана на дисертационни писания, внедряване на нови технологии в болничното заведение, 22 млн. лева лични средства сме вложили. Лекарите имат опция за свободен обзор в кабинетите си в болничното заведение, като ни дават 10% като % от приходите си “, сподели проф. Начев. Той добави, че с цел да има действителна смяна в системата, би трябвало да се преструктурира болничната помощ, да се отстрани дублирането на действия в структури на един притежател и да се регламентира доплащането в лечебните заведения.
„ Трябва да изградим
система за национална специализация на фрагментите във висшето обучение
За да можем да поставим постоянна основа, би трябвало да създадем единна система – като тази във Франция, обединен изпит по компетентност, ранглиста и цялостно послушание на страната от страна на лечебните заведения “, съобщи депутатът от Българска социалистическа партия проф. Георги Михайлов. По думите му тази система допуска синхронизиране на образованието и един експерт да излиза квалифициран и за всички останали болести, а освен за специалността си.
„ До края на годината ще преразгледаме главно здравната карта. Виждаме, че 80% от лечебните заведения са в пет града, а в останалите има изострен дефицит. Трябва да разберем и какъв брой коства системата. Системата на оценка на КП е остаряла, дава опция за лобистки ползи и не може да разреши прехвърлянето на тежестта от болничната в доболничната помощ. Нашата визия е за промени в няколко закона – ЗЛЗ, Закона за кръвта, Закона за съсловните организации и Закона за трансплантациите. Оценката на системата като цяло би трябвало да бъде приключена в границите на календарната година. Припомням, че с цел да работят ДСГ, се изисква извънредно доста статистическа информация и статистически личен състав, а с цел да се промени финансирането, би трябвало да се сътвори национална система за хонорари, която да регистрира квалификацията на обособения кадър “, сподели още проф. Михайлов.
„ Докато не се усили макрорамката, т.е. повече средства от Брутният вътрешен продукт, нищо няма да се промени. Това ще бъде стесняване на едни индикатори за сметка на други. Въртим се в един циничен кръг. Необходимо е или да се усили здравната вноска, или да се откри различен метод за в допълнение финансиране “, сподели депутатът от ГЕРБ проф. Асен Балтов.
Бившият зам.-министър на опазването на здравето Бойко Пенков беше безапелационен, че най-важно е да се реши казусът с личния състав. „ Положението е трагично. Каквото и да създадем сега, резултатите ще се проявят след минимум 5 години. Трябва ясно да се каже кой обаче ще бъде органът, който ще осъществя измененията, тъй като сега обстановката е доста баби – хилаво дете “, съобщи доктор Пенков.
Той добави, че сега
няма методика, по която да се открият действителните потребности от експерти по райони
и посочи, че би трябвало да се създадат действителни оценки за нуждата от брой фрагменти и тип. Това би трябвало да бъде направено и от притежателите на лечебни заведения, и от общините.
Готви се нова форма на показване на бюджетите, които вършат лечебните заведения, с цел да има по-кратко и по-реално прогнозиране, заяви зам.-министърът на опазването на здравето доктор Петър Грибнев. „ Темата за самозатварящи се лечебни заведения се повдига тук. Министерството на здравеопазването няма концепция да затваря лечебни заведения. Ако болничното заведение стигне до положение, в което не може да се устоя, би трябвало да се мисли за преструктурирането й. По-скоро сме във фаза, в която болничните шефове ще би трябвало да влязат в ролята си на мениджъри, тъй като имаме повишение на цените на тока и медикаментите, от друга – дефицит на личен състав, а от трета – ефикасността на лечебните заведения е доста друга. Прави усещане, че в частните лечебни заведения има висока приложимост на леглата – близо 80 на 100, а в други лечебни заведения тя е под 50 на 100. Тук е ролята на болничните шефове по какъв начин да провеждат работата им, тъй че да трансформират тази обстановка “, сподели доктор Грибнев.
„ Бих предложил едно прагматично решение, което няма да реши казуса дълготрайно, само че ще го реши в кратковременен проект и едно стратегическо решение “, сподели депутатът от „ Демократична България “ доктор Александър Симидчиев.
По думите му 51 лекари, от които двама професори, четирима доценти, в това число един доцент по патология, и 68 медицински сестри от Украйна са изразили предпочитание да останат в България и да практикуват тук, в случай че успеем в границите на по-малко от година да създадем по този начин, че да им се признаят дипломите. Той обаче съобщи, че това зависи от Министерството на здравеопазването, което би трябвало да направи промени в нормативната уредба.
Д-р Симидчиев разгласи, че в по-стратегически проект лекарите и сестрите би трябвало да се обръщат не към политиците, които имат период на деяние не повече от 4 години, а към съсловните си организации, които би трябвало да поемат грижата за заплатите и кариерното им развиване. „ Не е ясно за какво лекарите, за разлика от другите контролирани специалности, нямат към момента почасова ставка. Ангажимент на БЛС е и продължаващото образование и поддържането на качество “, сподели той.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ