Чинчила - характер и поведение
Чинчилата е другоземен домакински любим, който ни е отдалечен посетител от Южна Америка. Това животинче е прелестно, пламенно и любознателно създание. То ще оживи с жизнерадостния си темперамент дома на своите стопани.
Чинчилата е гризач, сходен на катерица, единствено към 30 сантиметра дълъг. Това е тревопасно животно, което би трябвало да бъде отглеждано в клетка вкъщи. Интересните и енергични гризачи са отлични скачачи и обичат да играят. Затова наред с грижите за естествените им потребности, стопаните би трябвало да помислят и за комфорта им, осигуряващ положително и приветливо витално пространство, благо и деликатно отношение, което да ги защищава от стрес.
За да им се основат положителни условия за живот, които да разкрият капацитета им, е нужно да се познават характера и държанието на чинчилата. С уточнението, че тези животни, като всички останали живи твари, имат своя характерност и притежателите им ще учат персоналните особености на своя сладостен домакински любим в процеса на общуване.
Бодрото и радостно пухче е нощно животно. На здрачаване то стават интензивно и стартира лудориите си, само че денем спи. Има потребност от умерено място за отмора. Идеален вид е всеки ярък ъгъл на стаята. Най-добре клетката на чинчилата да се сложи на височината на гърдите на индивида, с цел да не се плаши чинчилата от придвижване, идващо от горната страна, в случай че клетката е на пода. Температурата в стаята не би трябвало да надвишава 25 градуса, като оптималната е 18-19 градуса. Пряката слънчева светлина въздейства зле на радостния гризач и не би трябвало той да се среща с нея.
За да е благополучен домашният питомец, би трябвало да му се обезпечи задоволително място за обичаните му игри. В клетката би трябвало да е необятно, с място за лудории и да бъде по-висока, с цел да скача свободно из нея. Вратата на клетката би трябвало да бъде задоволително огромна, с цел да може домашният любим да влиза и излиза умерено през нея. Той е деятелен и може да трансформира това деяние в част от играта.
Чинчилата обича да споделя виталното си пространство с различен представител на типа си. В естествена среда симпатичните животинки живеят в колонии. Двойка мъжка и женска или две женски, които са родени и живели дружно се схващат добре между тях. Дори две мъжки ще съжителстват, стига да не се конкурират за вниманието на някоя дама.
При другарство, в което сладкият гризач получава любов и положително отношение, той бързо се научава да седи на ръката на своя собственик и да разпознава името си. Малката пухкава топка ще се отблагодари за грижите и любовта с главозамайващи скокове, разнообразни удивителни акробатични номера и жизнерадостно държание. Трябва да се помни, че са доста чувствителни създания и елементарно се плашат.
Опитомяването на чинчилата е постепенно и на дребни стъпки. Първите контакти могат да се реализират посредством подаване на лакомство през клетката и нежно отношение. Когато покаже, че към този момент не се бои, дребният питомец може да бъде пуснат на открито и насърчаван да се приближи и да седне на ръката на стопанина си. Трябва да се знае, че опашчицата на животното е доста сензитивна и не трябва да се държи за нея. Докосването би трябвало да бъде внимателно и нежно, и това ще откри доверие сред притежател и домакински любим. Останалата част от връзките се изчерпват от взаимни занимания и радостно превозване на вечерите вкъщи.
Ако желаете да си вземете такава животинка, разгледайте нашите разгласи за чинчила.
